Има една балканска фраза,която гласи,:румънец-това е професия;сърбин-това е диагноза;българин-това е присъда......;
Осъден ли е българинът....и на какво?И от кого?....
Да е роден в красива и слънчева страна,на която сякаж й е дадено всичко...
и никога да не забелязва това "всичко",разкъсван между усилията да свърже двата края,огорчението и унижението от това,на което е подложен в страната си и един жаден поглед,който вижда ,че на няколко хиляди км. от него хората живеят съвсем другояче
и мисли си Българина:"аз също съм европеец бе,мама му стара!защо трябва да търпя ниските заплати,безработицата,калните улици и олющените сгради...само защото съм се родил в България?!!Казаха ми,че ако се променя,ще вляза в пустата Европа все някога....като му дойде времето.....аз чаках,чаках...бачках за жълти стотинки и стягам коланите толкова години,ама нейсе!...дай поне децата ми да не затъват в това блато!"
И така Българинът живял с едничкото желание и надежда,че ако влака на Европата не дойде,то поне децата ще дойдат с другия влак КЪМ Европата.
Децата.....те нямат избор.Те трябва да изпълнят нечии изисквания,да сбъднат нечии мечти,които впоследствие са успели да направят свои.....да се откъснат завинаги от ниските заплати,калните улици,улющените сгради и миришещите тоалетни.....
правят чудеса ,за да осъществят тази мечта,за да разберат най-накрая,че някъде на тези кални улици е минал целият им живот,че всяка улющена сграда е съхранила спомените ,дкоказващи им,че някога са били живи....
остава единствено копнежът и нетърпението да се завърнат...тези,които все още могат.....същият копнеж,който са имали за да заминат.

Честит ви 24 май!

КОЛКОТО ПО-ДЪЛБОКО......
ТОЛКОВА ПО-БЛИЗО!

Ето това е яка тема.

Виж как Блага Димитрова е видяла България през 1997:

Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,
Златна есен ръси пендари и на припека просяк.
Църковен олтар и ничком крадци на икони.
Дете и падналото му зъбче цигара.
Веранда към необята - цяла в решетки.
Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.
Житница на Балканите и безхлебие.
Втори по интелект в света и безумие.
Отворени очи за наука и затворени училища.
Родопска песен в космоса и плач в Родопа.
Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.
Двама братя 13 века се карат до кръв
кой да води бащина си дружина.
И двата синода ги благославят: - Мир вам!
Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!
България - щедра страноприемница за чужденци,
за своите чужда-чужбина. Моя странна страна
на всевъзможни невъзможности.
Каква молитва да промълвя за тебе?
Господи, спаси ни от нас самите!

28.02.1997

Помниш, нали, това е писано точно след края на "българската революция".
Сегашна България е хем друга, хем същата.

За емиграцията може да се говори дълго. Дълбоки корени, дългосрочни последици и милиони съдби. Има таланти, за които няма условия за развитие в днешна България. Тези деца, искат или не, трябва да скочат на влака, за да не се саморазрушат. Повечето скачат на влака, защото тук няма какво да ядат. Тежка съдба.

Емиграцията е неизбежна и необходима. Ще минат още няколко години, и ще се разбере, че емиграцията е и полезна. Ще минат още няколко години, и ще видиш и хора на средна възраст, и пенсионери, които са хванали влака обратно, за да се върнат при калните улици, които не могат да се забравят, колкото и да искаш.

Тези хора ще донесат голям дар на България, защото най-добрия начин да се спасиш от теб самата, е да се познаваш. А най-добре се опознаваш, когато излезеш и се погледнеш отвън.

Някой ще се завърнат....някои цял живот ще опитват да забравят калните улици и българския език.....Вероятно ако не те,то поне децата им ще успеят безпроблемно...
И в края на крайщата кой ще каже кои са били прави-тези,които са останали,или тези,които са взели влака....тези,които са се върнали,или тези,които са се "натурализирали"нейде назапад?...
Картинката от "Време разделно"никога няма да се промени за България-само вида на шапките...

КОЛКОТО ПО-ДЪЛБОКО......
ТОЛКОВА ПО-БЛИЗО!

Познавам много хора, които не живеят в България. Някои искат да се върнат, повечето - не. Или е късно; или нямат какво да правят, ако се приберат; или това, което биха правили не съответства на квалификацията им. Има и доста гурбетчии, които непрекъснато кръстосват.

Почти никой не се опитва да "забрави калните улици и българския език". Напротив, хората истински милеят за тях и за страната, от която са дошли. В почти всеки дом са на почит шопската, ракията и музиката. Всички издържат или подпомагат някого в България, според възможностите си. Има все повече организирани български общности, които отбелязват заедно основните национални празници. Има и такива, които ако нямат баби, които да докарат, наемат квалифицирани български детегледачки.

За мнозина несъвместимостта на образователните системи е проблем за връщането. Децата говорят български, но рядко могат да пишат и да четат. Съдбата на първото поколение емигранти е обикновено незавидна - те са чужди сред чуждите и чужди сред своите. И, както Алиса, трябва да бягат два пъти по-бързо, за да останат на едно място.

Няма прави и криви в тази игра. Често пъти, хората дори нямат избор дали да емигрират или не, особено тези от малките градове, където безработицата е към 60%. Тези които имат избор, при всички случаи си носят кръста, койте не е никак, ама никак лек. Накратко, малцина са трънали от хубаво и малцина са тези, които горещо се стремят да се "натурализират" нейде на запад, забравяйко откъде са тръгнали.

От сухарската икономическа гледна точка, за страни като България - такива има доста - емиграцията е неизбежна и наложителна. Също както и завръщането на емигрантите, когато и ако, икономиката започне пак да цъфти.

Убедена съм, че е голяма грешка да се поставя граница между тези, които са останали и тези, които са навън. Хората навън имат нужда от останалите в България и обратно.

Българинът е осъден от собствения си мързел,комбиниран с високо самочувствие на know how по всички въпроси,от родния футбол до родната икономика и се приключи с мелодраматизъм,философия и лични драми,запълващи и без това малкото часове за работа

Много точно! Аш колсун-както си говорим по нашенски

Хмъ, интерсно ми беше това дето пишеш, хубаво казано.... но за това:

'Тези хора ще донесат голям дар на България, защото най-добрия начин да се спасиш от теб самата, е да се познаваш. А най-добре се опознаваш, когато излезеш и се погледнеш отвън.'

не знам. Може себе си да по-опознаеш чрез излизане -чрез отдалечаване - но това дето си научила не е нещо дето може да се сподели с тези дето са останали. Ужасно трудно е... смятам невъзможно. Та мисля си, разликата между тези дето излизат и тези дето остават ще изчезне когато условията в Б-я се приравнят с тези навън (не в нашия живот!), или когато всички хора от Б-я излязат и се върнат (което няма да стане!)....

Твърде лесно и невярно.

Първо, българинът не е осъден, още по-малко от собствения си мързел. Чувала ли си поговорката: "Залудо работи, залудо не стой." Тази уникално странна поговорка се комбинира с: "Кучето скача според тоягата" за онези, които не искат да работят залудо.

Проблемът не е, че българите не работят (огледай им градините) , а че още се учат как да си организират работата, така че да получат най-добрия ефект от положеното усилие. Това е основна разлика между чуждестранните и местните фирми.

Второ, запознай се и огледай по-отблизо останалия сват, за да видиш в какъв контекст се намират българите и дали са подготвени за него. Знаеш ли нещо за проблемите на Румъния, Турция, Гърция? А на колко страни се разпадна бивша Югославия и каква им е съдбата? Ако не знаеш, не се притеснявай, с малки изключения те също не знаят почти нищо за България. Разбира се, всички гледаме към Европа и Америка, защото те определят тона и са големи. Проблемът е, че трудно се сравняват ябълки, круши и портокали.

"Високото самочувствие на know how по всички въпроси" е една химера, която зле прикрива ниско самочувствие. Може би думата си казват и гордостта, и желанието България да бъде "велика" държава, каквато тя няма ресурса да бъде. Мелодраматизмът е част от една култура, дълбоко повлияна от средизомноморската. Да не говорим, че българинът е същинско студенокръвно, съпоставен с латиноамериканците и дори италианците.

Доброто образование понастоящем е също химера, може би с изключение на точните науки, но в технологично отношения и там е трагедия. Ако не вярваш, питай някой аспирант по физика, химия или биология. А ако искаш да разбереш какво е положението в обществените науки, иди на страницата на БАН и виж какви и колко публикации имат тамошните научни сътрудници и после сравни и с най-западналия американски университет. Лесно е, само им виж биографиите.

Накратко, българите имат много да се учат. Повечето го знаят и го искат, и това е добре. Мен ако питаш, е крайно време да се възстанови държавната политика от началото на ХХ век, когато способни хора са били изпращани навън да се учат на държавни разноски. В резултат на това усилие, България е дръпнала здраво напред. Такива се били Гео Милев, Яворов, Елин Пелин, повечето големи професори в СУ и много други. Отделно, ако почетеш малко стопанска история на България от онова време или хвърлиш едно око на законите, ще видиш, че има области, в които още не сме достигнали онова, което е било, да не говорим за съпоставяне с днешна Обединена Европа.

Накратко, има дадености, от които не може да се избяга, а това не е присъда. Имаше една приказка, че ако не знаеш къде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде. Аз бих добавила, че ако не знаеш кой си, ще станеш някой друг, а това не е добре за кожата

Без да искам да обидя някого, но скоро ни бях чела нещо смислено в клуба. Мисля че си права за това което пишеш, но проблемът е че всеки който е навън първо трябва да мине през собственото си чистилище и след това да подреди нещата по важност. И понякога потънали в борбата да стъпим на краката си в чужбина (иначе защто сме ги яли жабетата) губим чуството си за реалност. И докато се обърнем, ни сме пак във рутинната въртележка на бита, общуването, ксенофобията и желанието да сме някъде другаде. Много време трябва за да се избистрят нещата, хубаво е когато го има, а когато го няма?

Благодаря, Velocity.

Радвам се, че става диалог, защото за мен това наистина е интересна тема. Зад всеки ред на няколкото ми мнения стоят доста наблюдения, факти, личен опит и размишления.

'Тези хора ще донесат голям дар на България, защото най-добрия начин да се спасиш от теб самата, е да се познаваш. А най-добре се опознаваш, когато излезеш и се погледнеш отвън.'

Съгласна съм с теб, че това твърдение е много силно. Зад него всъщност стоят две идеи - за личния пример и за огледалото.

От опит знам, че ако просто се опиташ да споделиш и кажеш, но не покажеш, трудно някой ще те чуе, защото ще звучиш отвлечено или неубедително. Има и момента на "гладен на сит не вярва". Сблъсквала съм се и с двете, когато бях малко по-млада и - най-вече - по-арогантна. Лоша работа. Но ако покажеш и живееш, и примерът ти е убедителен, другите «прихващат» неусетно, а ефектът се разпространява в концентрични кръговеХората се стремят да усвояват нещата, които им харесват, особено ако са практични. Освен това, хората са различни, но нали знаеш приказката за краставите магарета Като се замислиш, където и да си, не общуваш ли по-тясно само с един кръг от 10-ина човека? На тях да покажеш – стига. При това не се изисква да правиш кой знае какво друго освен да бъдеш себе си.

Да, разликата между «тези дето излизат и тези дето остават ще изчезне когато условията в Б-я се приравнят с тези навън», но дотогава едните ще бъдат огледалото на другите и обратно. А огледалото, ако добре гледаш, има подобна роля – помага ти да разбереш или да не забравиш кой си Затова, хората навън имат нужда от тези вътре, а тези вътре – да се надяваме - откриват нови неща благодарение на хората навън.