да..да
не помня - как то4но съм се 4увствала тогава , но...
струва ми се 4е все пак - пла4ех за "взаимност" , и то дълго...много дълго след момента на "безкористно отдаване "

мисля 4е и двете си "Вървят,ръка за ръка" ..до безкрайност
и ми се струва 4е не е съвсем то4но такова разграни4аване -- изглеждат като еднакво търсени и еднакво ГОЛЕМИ цели
поне в моите о4и

колкото по силно е отдаването - толкова по силна е нуждата от взаимност , нали, и колкото по голяма е (търсената)взаимност , толкова по силна е нуждата от отдаване - > тоест за да расте едното - следва и другото да се развива паралелно
тоест 4е едното без другото не виреее-> покълва но не разцъфва , някак си
равносилни са

въпроса е като 4е ли до каква степен (си) вярваш....(все пак първото зависи пове4е от ТЕБЕ...отколкото ВТОРОТО)

!!!!!! Kakvooooooooooo?!?! Neshto protiv bliznaciteeeeeeee........kakvi sa tezi prikazki beeeee.......shte mi se oplakvash,aaaa......hhmmm................
ei momeee....sha te gazi bliznak

Blqsuk na mulniq,blqsuk na mech i blqsuk na jenski ochi-tri putq na smurtta...i tretiqt e nai-tih!

е споко де!какъв е тоя предрожделнически амок?!

Моят Край е Моето Начало.

ами аз точно щото съм го изпитала....газенето .....
Нещо като мазол в мозъка ми е...
Знаеш ли,понякога,като нямам какво да правя,започвам да си представям как би изглеждал светът без БЛИЗНАЦИТЕ...но това е тема на дълъг разговор:))))

Моят Край е Моето Начало.

Ой, горкото... трябва да си поговорим с теб някой ден, а! Аз щото искам. (леле, това сигурно супер неадекватно стои в темата, хихи)

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

дъъ..... ти щото искаш да си поговорим просто или да обсъдим света БЕЗ близнаци или да ме видиш или ?....

Моят Край е Моето Начало.

да..смислово...но в края на крайщата,никой не казва в сюблимния момен"влюбена съм в теб"...някак тежи...така че те се покриват и така идват НЕДУРАЗУМЕНИЯТА....((

Моят Край е Моето Начало.

Не мога да разбера... защо изобщо трябва да приказваш в сюблимния момент?!?
А извън него не е чак пък толкова да тежи... хъм... ?

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна... хъм...

Никой н ебил казвал...ти с всички ли си била...и кой е този сюблимен момент... само един ли е? На мен ми идва ей така понякога. И знам на кой бих казала "Ей, обичам си те", на кой "Обичам те!!!" и на кой "Влюбена съм в теб" ...разликиииииии! ... докато стигна до тази разлика употребявах "Обичам те някак" - звучи грубо, нали? Знам. Обаче се сетих за нещо, което Силвия ми беше казала и осъзнах, че няма нужда от "някак", защото просто всеки го обичаш все някак! но и все е различно....остана си после разликата за обичта и любовта...това е разликата. В едното има обич, а в другото любов.

Би тежало, ако другия не може да го поеме. А недоразуменията (правилно се пише така ) се получават, когато хората не са говорили достатъчно, когато не са наясно с това какво става точно между тях.... обичам те, че ме провокираш да си разсъждавам така.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.