Има една балканска фраза,която гласи,:румънец-това е професия;сърбин-това е диагноза;българин-това е присъда......;
Осъден ли е българинът....и на какво?И от кого?....
Да е роден в красива и слънчева страна,на която сякаж й е дадено всичко...
и никога да не забелязва това "всичко",разкъсван между усилията да свърже двата края,огорчението и унижението от това,на което е подложен в страната си и един жаден поглед,който вижда ,че на няколко хиляди км. от него хората живеят съвсем другояче
и мисли си Българина:"аз също съм европеец бе,мама му стара!защо трябва да търпя ниските заплати,безработицата,калните улици и олющените сгради...само защото съм се родил в България?!!Казаха ми,че ако се променя,ще вляза в пустата Европа все някога....като му дойде времето.....аз чаках,чаках...бачках за жълти стотинки и стягам коланите толкова години,ама нейсе!...дай поне децата ми да не затъват в това блато!"
И така Българинът живял с едничкото желание и надежда,че ако влака на Европата не дойде,то поне децата ще дойдат с другия влак КЪМ Европата.
Децата.....те нямат избор.Те трябва да изпълнят нечии изисквания,да сбъднат нечии мечти,които впоследствие са успели да направят свои.....да се откъснат завинаги от ниските заплати,калните улици,улющените сгради и миришещите тоалетни.....
правят чудеса ,за да осъществят тази мечта,за да разберат най-накрая,че някъде на тези кални улици е минал целият им живот,че всяка улющена сграда е съхранила спомените ,дкоказващи им,че някога са били живи....
остава единствено копнежът и нетърпението да се завърнат...тези,които все още могат.....същият копнеж,който са имали за да заминат.

Честит ви 24 май!

КОЛКОТО ПО-ДЪЛБОКО......
ТОЛКОВА ПО-БЛИЗО!

Ето това е яка тема.

Виж как Блага Димитрова е видяла България през 1997:

Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,
Златна есен ръси пендари и на припека просяк.
Църковен олтар и ничком крадци на икони.
Дете и падналото му зъбче цигара.
Веранда към необята - цяла в решетки.
Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.
Житница на Балканите и безхлебие.
Втори по интелект в света и безумие.
Отворени очи за наука и затворени училища.
Родопска песен в космоса и плач в Родопа.
Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.
Двама братя 13 века се карат до кръв
кой да води бащина си дружина.
И двата синода ги благославят: - Мир вам!
Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!
България - щедра страноприемница за чужденци,
за своите чужда-чужбина. Моя странна страна
на всевъзможни невъзможности.
Каква молитва да промълвя за тебе?
Господи, спаси ни от нас самите!

28.02.1997

Помниш, нали, това е писано точно след края на "българската революция".
Сегашна България е хем друга, хем същата.

За емиграцията може да се говори дълго. Дълбоки корени, дългосрочни последици и милиони съдби. Има таланти, за които няма условия за развитие в днешна България. Тези деца, искат или не, трябва да скочат на влака, за да не се саморазрушат. Повечето скачат на влака, защото тук няма какво да ядат. Тежка съдба.

Емиграцията е неизбежна и необходима. Ще минат още няколко години, и ще се разбере, че емиграцията е и полезна. Ще минат още няколко години, и ще видиш и хора на средна възраст, и пенсионери, които са хванали влака обратно, за да се върнат при калните улици, които не могат да се забравят, колкото и да искаш.

Тези хора ще донесат голям дар на България, защото най-добрия начин да се спасиш от теб самата, е да се познаваш. А най-добре се опознаваш, когато излезеш и се погледнеш отвън.

Някой ще се завърнат....някои цял живот ще опитват да забравят калните улици и българския език.....Вероятно ако не те,то поне децата им ще успеят безпроблемно...
И в края на крайщата кой ще каже кои са били прави-тези,които са останали,или тези,които са взели влака....тези,които са се върнали,или тези,които са се "натурализирали"нейде назапад?...
Картинката от "Време разделно"никога няма да се промени за България-само вида на шапките...

КОЛКОТО ПО-ДЪЛБОКО......
ТОЛКОВА ПО-БЛИЗО!

Познавам много хора, които не живеят в България. Някои искат да се върнат, повечето - не. Или е късно; или нямат какво да правят, ако се приберат; или това, което биха правили не съответства на квалификацията им. Има и доста гурбетчии, които непрекъснато кръстосват.

Почти никой не се опитва да "забрави калните улици и българския език". Напротив, хората истински милеят за тях и за страната, от която са дошли. В почти всеки дом са на почит шопската, ракията и музиката. Всички издържат или подпомагат някого в България, според възможностите си. Има все повече организирани български общности, които отбелязват заедно основните национални празници. Има и такива, които ако нямат баби, които да докарат, наемат квалифицирани български детегледачки.

За мнозина несъвместимостта на образователните системи е проблем за връщането. Децата говорят български, но рядко могат да пишат и да четат. Съдбата на първото поколение емигранти е обикновено незавидна - те са чужди сред чуждите и чужди сред своите. И, както Алиса, трябва да бягат два пъти по-бързо, за да останат на едно място.

Няма прави и криви в тази игра. Често пъти, хората дори нямат избор дали да емигрират или не, особено тези от малките градове, където безработицата е към 60%. Тези които имат избор, при всички случаи си носят кръста, койте не е никак, ама никак лек. Накратко, малцина са трънали от хубаво и малцина са тези, които горещо се стремят да се "натурализират" нейде на запад, забравяйко откъде са тръгнали.

От сухарската икономическа гледна точка, за страни като България - такива има доста - емиграцията е неизбежна и наложителна. Също както и завръщането на емигрантите, когато и ако, икономиката започне пак да цъфти.

Убедена съм, че е голяма грешка да се поставя граница между тези, които са останали и тези, които са навън. Хората навън имат нужда от останалите в България и обратно.

Българинът е осъден от собствения си мързел,комбиниран с високо самочувствие на know how по всички въпроси,от родния футбол до родната икономика и се приключи с мелодраматизъм,философия и лични драми,запълващи и без това малкото часове за работа

Много точно! Аш колсун-както си говорим по нашенски

Хмъ, интерсно ми беше това дето пишеш, хубаво казано.... но за това:

'Тези хора ще донесат голям дар на България, защото най-добрия начин да се спасиш от теб самата, е да се познаваш. А най-добре се опознаваш, когато излезеш и се погледнеш отвън.'

не знам. Може себе си да по-опознаеш чрез излизане -чрез отдалечаване - но това дето си научила не е нещо дето може да се сподели с тези дето са останали. Ужасно трудно е... смятам невъзможно. Та мисля си, разликата между тези дето излизат и тези дето остават ще изчезне когато условията в Б-я се приравнят с тези навън (не в нашия живот!), или когато всички хора от Б-я излязат и се върнат (което няма да стане!)....

Твърде лесно и невярно.

Първо, българинът не е осъден, още по-малко от собствения си мързел. Чувала ли си поговорката: "Залудо работи, залудо не стой." Тази уникално странна поговорка се комбинира с: "Кучето скача според тоягата" за онези, които не искат да работят залудо.

Проблемът не е, че българите не работят (огледай им градините) , а че още се учат как да си организират работата, така че да получат най-добрия ефект от положеното усилие. Това е основна разлика между чуждестранните и местните фирми.

Второ, запознай се и огледай по-отблизо останалия сват, за да видиш в какъв контекст се намират българите и дали са подготвени за него. Знаеш ли нещо за проблемите на Румъния, Турция, Гърция? А на колко страни се разпадна бивша Югославия и каква им е съдбата? Ако не знаеш, не се притеснявай, с малки изключения те също не знаят почти нищо за България. Разбира се, всички гледаме към Европа и Америка, защото те определят тона и са големи. Проблемът е, че трудно се сравняват ябълки, круши и портокали.

"Високото самочувствие на know how по всички въпроси" е една химера, която зле прикрива ниско самочувствие. Може би думата си казват и гордостта, и желанието България да бъде "велика" държава, каквато тя няма ресурса да бъде. Мелодраматизмът е част от една култура, дълбоко повлияна от средизомноморската. Да не говорим, че българинът е същинско студенокръвно, съпоставен с латиноамериканците и дори италианците.

Доброто образование понастоящем е също химера, може би с изключение на точните науки, но в технологично отношения и там е трагедия. Ако не вярваш, питай някой аспирант по физика, химия или биология. А ако искаш да разбереш какво е положението в обществените науки, иди на страницата на БАН и виж какви и колко публикации имат тамошните научни сътрудници и после сравни и с най-западналия американски университет. Лесно е, само им виж биографиите.

Накратко, българите имат много да се учат. Повечето го знаят и го искат, и това е добре. Мен ако питаш, е крайно време да се възстанови държавната политика от началото на ХХ век, когато способни хора са били изпращани навън да се учат на държавни разноски. В резултат на това усилие, България е дръпнала здраво напред. Такива се били Гео Милев, Яворов, Елин Пелин, повечето големи професори в СУ и много други. Отделно, ако почетеш малко стопанска история на България от онова време или хвърлиш едно око на законите, ще видиш, че има области, в които още не сме достигнали онова, което е било, да не говорим за съпоставяне с днешна Обединена Европа.

Накратко, има дадености, от които не може да се избяга, а това не е присъда. Имаше една приказка, че ако не знаеш къде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде. Аз бих добавила, че ако не знаеш кой си, ще станеш някой друг, а това не е добре за кожата

Без да искам да обидя някого, но скоро ни бях чела нещо смислено в клуба. Мисля че си права за това което пишеш, но проблемът е че всеки който е навън първо трябва да мине през собственото си чистилище и след това да подреди нещата по важност. И понякога потънали в борбата да стъпим на краката си в чужбина (иначе защто сме ги яли жабетата) губим чуството си за реалност. И докато се обърнем, ни сме пак във рутинната въртележка на бита, общуването, ксенофобията и желанието да сме някъде другаде. Много време трябва за да се избистрят нещата, хубаво е когато го има, а когато го няма?

Благодаря, Velocity.

Радвам се, че става диалог, защото за мен това наистина е интересна тема. Зад всеки ред на няколкото ми мнения стоят доста наблюдения, факти, личен опит и размишления.

'Тези хора ще донесат голям дар на България, защото най-добрия начин да се спасиш от теб самата, е да се познаваш. А най-добре се опознаваш, когато излезеш и се погледнеш отвън.'

Съгласна съм с теб, че това твърдение е много силно. Зад него всъщност стоят две идеи - за личния пример и за огледалото.

От опит знам, че ако просто се опиташ да споделиш и кажеш, но не покажеш, трудно някой ще те чуе, защото ще звучиш отвлечено или неубедително. Има и момента на "гладен на сит не вярва". Сблъсквала съм се и с двете, когато бях малко по-млада и - най-вече - по-арогантна. Лоша работа. Но ако покажеш и живееш, и примерът ти е убедителен, другите «прихващат» неусетно, а ефектът се разпространява в концентрични кръговеХората се стремят да усвояват нещата, които им харесват, особено ако са практични. Освен това, хората са различни, но нали знаеш приказката за краставите магарета Като се замислиш, където и да си, не общуваш ли по-тясно само с един кръг от 10-ина човека? На тях да покажеш – стига. При това не се изисква да правиш кой знае какво друго освен да бъдеш себе си.

Да, разликата между «тези дето излизат и тези дето остават ще изчезне когато условията в Б-я се приравнят с тези навън», но дотогава едните ще бъдат огледалото на другите и обратно. А огледалото, ако добре гледаш, има подобна роля – помага ти да разбереш или да не забравиш кой си Затова, хората навън имат нужда от тези вътре, а тези вътре – да се надяваме - откриват нови неща благодарение на хората навън.

Ех, Downunder-Vania...

Колко си права за чистилището!!! Това е първата последица на излизането в чужбина и от нея няма измъкване. Кажи ми, борейки се, дали не помъдря с години и дали не се раздели с куп клишета и илюзии? Голяма мъка и налучкване е този процес. Вярно е и за времето...

Дай Боже всекиму да намери начин да бъде щастлив.

Да, да смятам, че добре ти схващам мисълта за живеене с други (след като си бил навън) внасяйки в ситуацията с време нещо добро от 'външния' си опит. (тука обаче искам да добавя, че не всичко придобито 'отвън' е полезно, добро...но в момента говорим за положителното, за разширяване на житейски хоризонти от опит ...)

Това лято, миналото де, (като никога досега откакто съм излязла, а то си е четвърт век! не знам кога хвъркнаха годинките!) прекарах около 6 месеца в Б-я - а и някъде из главата ми се и въртеше мисълта да си остана... Накрая, реших, че не му е дошло времето, или поне на мен не ми е дошло времето. Общо взето се чуствах по в течение на някаква обмяна на ... как да кажа, 'житейски' неща в тесния ми кръг от семейство и приятели - отколкото съм се чуствала през предишните ми кратки завръщания. Мисля, че тази близост се дължеше отчасти и на факта, че като цяло страната ни е вече по-отворена - а не особено на 'вълнички' от моя друг опит в кръга ми, (хмъ...трудно е да осъзнаваш такива лични влияния - не че не съм съгласна с идеята ти по принцип за такава динамика). А и старите трудности на обмяна си бяха още твърде на место...Мисля, че когато почне да има нещо като цяло съсловие от завърнали се хора - 'гласът' на другото, на новото и различното ще стане по-силен и по-ясно чут в страната... (а това, че ние с теб общуваме на тая тема показва, че нещо от този вид вече се случва!). А съм с десетина годинки напред от голямата вълна на Б-рски емигранти и май ми се налага някакво изчакване!

Много съм съгласна с теб, че тези навън и тези вътре имат нужда един от друг. Тоя клуб тук напр. е много важен за мен - част ми е от системата за подържане на 'образа ми' като Б-ка (без такова отразяване е трудно да вирееш на чужда почва!). Е, маи ти приложих теоретичните идеи на лични работи!

Благодаря ти за приложението на теоретичните идеи на лични работи, Velocity:) Точно това ми се въртеше в ума.

Аз бях на 20 години, когато за първи път живях в чужбина. Бях отвратителна като се прибрах. Само мрънках защо това не било така, а онова не било иначе. После разбрах, че на само не всичко, придобито 'отвън' е полезно, ами има и неща, които не са приложими. Как са ме търпяли околните - не знам, но и до ден днешен ме подкачат понякога за тогавашното ми мърморене:) Във всеки случай, започнах много повече да ценя България, нейните хора, нейните проблеми и ценности след този малко смешен опит...

Четвърт век е направо внушително! Някой ми беше казал, че "нещата се оправят" като минеш 13-тата година. Не вярвам много да е така...

България много се промени от 1997 насам. Стремежът за присъединяване към ЕС и въздействието на чуждестранните фирми играят не малка роля за това. Има области като София и Севлиево, които буквално процъфтават благодарение на тях. Но има и цяла Северозападна България, която още тъне в нищета.

Във всеки случай, все повече хора се прибират след като са учили навън, така че "'гласът' на другото, на новото и различното ще стане по-силен и по-ясно чут в страната" наистина. Пък ти ще се прибереш когато ти дойде времето:)

Преди доста години един познат, завръщайки се след 20 години в Германия, каза: "Няма начин, в свинщаната съм роден и искам в свинщината да умра." Той е журналист, езикът му е остър, но идеята е ясна, нали

Между другото, вече се регистрирах като потребител и сам достъпна за бележки и поща на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

само ще отбележа, че народ, който може да съчини и използва израза "българска работа", означаващ най-общо нещо зле замислено и още по-зле изпълнено, си заслужава напълно всичко, което му се случва.
Европа няма нищо общо с нашата ниска самооценка, с ниското ни самочувствие и с тъпия ни начин на живот. другояче мога да го кажа - какво общо има Европа с това, че масовият българин си пази чистичко вкъщи, а изхвърля през прозореца или балкона на блока боклуците си? и си хвърля фасовете и хартийките от баничката по улиците?

IMAGINE...

Хмъ... за четвъртка от века ... на 44 съм сега (в случай, че мислиш, че съм на сто де!).

Да, има неща дето са неприложими отвън... а и другото дето ми направи впечатление миналото лято е, че има неща дето са много ГОТ за нас (Б-рите) и 'приложими' на Запад, но дето но ние самите не ги ценин или забелязваме като добро катчество. Например, ние сме 'непринудени' като общество/нация... нямам пространство тук да ти изразкажа много примери от тоя вид ... на ето ти един... във влака от София до Бургас пътувам с дъщеря си.

Престави си купето за толкова часа.... всички си разказваме историйте - на една баба свекървата я й мрази...'мали-иии защо и как, ами сина й какво правил, ами тя'; едмо младо момче в купето е израснал в сиропиталище за сираци... сега е стройтел (има си пари, има си и къща, отива на море сам пак.... щото е ебан но отношение да си намери и задържи приятелка - отначало ме беше шубе от него и го наблюдавах малко така съмнително дали поглежда дъщеря ми); един възрастен мъж говори перфектен английски (изненада ме!)с дъщеря ми (бил нещо в правителството нещо преди) - на него сина му е в Герамания и не е чувал от него за 5 години...Жив в със сигурност, щото има новини за него от други, но с баща си не говори ... все пак той го предпочита 'там' .... щото в Б-я няма никакви възможности...(аз се хващам да се чудя дали това не е причината за мълчанието на сина...казвам нещо от вида на човека, но той не го приема)

Междувремено, бабата ни дава да ядем козе сирене и хляб, момчето купува бира за всички (и за бабата която първо нещеше после се досети и момчето ходи още един път до 'вагон ресторанта' )... даваме си съвети, съдим се, спим, пак се разговаряме 'за преди и сега; за тук и за там, за реколта тая година, за Слави '... В Бургас се разделяме, но момчето се случи в нашия автобус и седнал отпред (ние отзад) ни наблюдаваше чантатите дето бяха близко до него...

На дъщеря ми й пада шапката от тая общителност...А ние като че ли не знаем, че имаме това? Имаме това непринуденото... не знам дали ще го запазим, но си мисля че да.... И не си мисля, че съм 'сантиментална, носталгична'...Разбирам журналистта за който сноменаваш... само дето през годините не съм вече сигурна какво е 'свинщина'... и дали тя е точно в Б-я.... Понятия, категории от много видове са ми вече съмнителни....'Going slightly mad'...

Е, че дрънкане....

Нашия народ не е измислил, "българска работа'. Знаеш ли какво значи 'bugger' по англииските речници, не само във всекидневния им език? Това название е произтекло ПРЕДИ ние даже да си го въобразим!

'Европа няма нищо общо с нашата ниска самооценка, с ниското ни самочувствие и с тъпия ни начин на живот'

ХЕИ! на луната ли живееш????

Европа има почти всичко общо с това.

Виждам нещата много различно, просто ме мързи да пиша побече сега баш....

Kolkoto po-daleche ot BG tolkova po-dobre.....

Who's Bad?!

в английскитуе ручнице влиза от нащата речева практикая. и авторството на израза е наше. специално дза теб ще се поровя в големия ни социолог Иван Хаджийски, който е размишлявал над тази тема.

IMAGINE...

Е, тея позиции... тук таме

абе, нищо против нямам Иван Хаджийски.

Това дето исках да кажа е че Запада сега и преди е бил в състояние да ни определя негативно и от по-властна, по-силна точка/позиция. Не можем да разберем как ние се 'виждаме' без да разбираме тяхното влияние. Обикновено слабия приема становището на по властния. И така.

Да, интесно е какво е казал проф. Хаджийски по въпроса.

За да подкрепя мнението на Velocity, ще посоча, че има едно парче от историята на ХХ век, в което България е станала прекалено силна и амбицозна за Великите сили. Малко от преди това датира позабравена идея за Балканска конфедерация.

Прилагам данните за една статия, която накратко хвърла светлина по този въпрос. Ако някой се интересува да я прочете, да ми пише на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тъпото и тъжното в проблема, че никой отвън ни е определил като по-хилави, по-калпави, по-негодни... проблемът е в нашата самооценка: ние сами се определяме като такива.

никой отвън не питае лоши чувства към нас (ама и към никого другиго на питат, там всико са сметки - движение на финансови потоци, движение на основните фондови и стокови борси, лихвени проценти на Федералния резерв на САЩ и процентите на Европейската централна банка. и т.н. и т.н. аре стига съм се задълбочавала, )

лошите чувства, насочени към нас, си ги генерираме самите ние.

абе, я да подхвана и от друга страна: да си видяла друг народ (освен БГ-йския)да се хвали с половин столетие робство и да го използва в националния пиар) като специфично едва ли не само на него достойнство.

Редактирано от Джeйн на 31.05.03 10:29.

Ех, тази непринуденост - да! Отпуска му се душата на човек, става по-лесно.

Един колега американец ми каза веднъж, че нещо което го изумява в българите е, че първата им работа след като си кажат "здрасти", е да започнат да се оплакват. Впечатли ме. Започнах да наблюдавам и разбрах, че това е вярно, но то е много важна част от общуването, защото отваря приказката:) Стига да не попаднеш на някой пълен досадник, де:)

Американският вариант на "здрасти и не те виждам" е много по-непредразполагащ, но в тяхната култура оплакването на бегли познати е "забранено".

Е, аз не виждам баш така нещата, Джейн.

Още от самото създаване на Балканските държави (говоря за след турците), се появява и стереотип на района и на харата в него на Запад... според него ние сме изостанали, недисциплинирани, подли, объркани.... и тем подобни.
Студенат война по-късно си добавя свои нюанси на стереотипа. За тези неща може да се пише много. Мария Тодорва е наша историчка, професорка и наскоро публикува една кника 'Представи за Балканите' (не знам дали е публикувана на Б-ски, но сигурно) в която много подробно развива тая тема.

А, по принцип, тоя негативен стереотип не се поддържа само в думи - а в цяла политицо-икономическа система. Та, тука говоря за едно общо и историческо явление. Може да не срещнеш много индивидуални хора от Занадни страни дето ни плюват открито - но това не значи, че стереотипа не съществува. Само да полгледнеш как ни третират по летищата или какви са им законите по имиграция. А това е без да говрим за политически и економически отношения между Изтока и Запада ....в който пръчката на кой е 'по-долу' и кой 'по-горе' ич не е в наши ръце. Та чуството ни на малаценност върви ръка за ръка с чуството на превъзходство на Занадняци спрямо нас.

Мисълта ми е, че ако се самоплюем и самокритикуваме - има повече причини за това не само самите ние напълно производители на негативността за нас. Мисля, че преди да почнем да се виждаме положително е нужно да почнем да разбираме по-ясно защо така става, или е станало на първо место.

А иначе и на мен ми е дошло до гуша да чувам хора в Б-я дето ми обясняват как ние сме 'по-калпави, по-негодни'...Имаме важна роля в генерирането, дето викаш, на лоши чувства към нас....и можем да почнем да се променяме.... по първо е нужно да поразберем но-общите неща и да почнем да си прощаваме че сме се изкарвали задници!

Ако не, ето виж как и твоя постинг влиза в течението на негативността, 'все едно викаш, ' ние сме калпави щото се плюем'!

Аз викам, не сме толко калпави ....

IMAGINE...

Е, да има си и 'сенчестта' страна нашия вид общуване... по-лесно е да се оплакваме - от това пък става 'задушно' .... Докато ти пишех предишния постниг усещах, че така малко 'прескачам' тая страна на нещата.... но то е защото и аз самата не знам точно как да намаря думите, как да израя (без да ставам сантиментална) НЕЩО дето е там (между нас), и е хубаво .. а баш няма език за него....

по принцип си прав. но има и изключения (то пък без едно поне изключение може ли да има правила?

виж брачата сърби: 10 гаодини се клаха (честно казано не виждам особен смисъл в това) и Западът има трайно фиксирано негативно отношение към тях, незяависимо, че партията Слобо на управлява. просто Сърбия в очите на Европа е бомба със закъснител.

е, отрази ли се това на националния дух на сърбите? отнюдь не! и при Слобо, и при демокрацията, и при войните, и след тях - сърбите бяха обединявани от един национален дух - кото е много по-силен от партии-мартии и разни междуняародноправни шмендефери.

за самочувствието на гърците кво да кажа?
освен общо известния факт как изтъкват ролята си една ли не на основател на европейската цивилизация и туризмът е основно центриран върху показването на това. наследство.
ама Гърция е единствената държава в ЕС, където почти не можеш да видиш табелка с името на улицата. а ако сручайно попаднеш на такава, тя е задължигтелно на гръцки.

с тези два примера искам всъщност да кажа, не Западът не е единствената меродавна инстанция, която раздава оценки и създава самочувствие.

IMAGINE...

прав си донякъде за общия поток. обаче се опитах да насоча водата надругаде: а ние направили ли сме достатъчно (и като държава, и като граждани) да започнем да променяме това. един пример само, но важен - кой създава, реализира и измерва ефективността на пиара на на БГ в чужбина? доколкото знам - никой. а други държави влагат стотици милиони, за да рекламират по цял страната си и нейните преимства.

IMAGINE...

една моя раднина, живяла цял живот в Бистрица (типично шопско село), като я питаха "как си?", отговаряше "ами добре, щаото по-лесно се казва"Ж

IMAGINE...

Да, има много фактори...доста съм необразована по историята на държавите около нас, но явно всяка си има специфичности...може и да се поучим от някои от тях....

език за всичко има. въпросът е да владееш - не само като речников запас, а като основна част от общувонето ти с който и да е.

неслучайно в много западни университети има предмет "Реторика".

но този предмет ти дава само основните насоки, тренира те да се упражняваш - но крайното ти овладяване на реториката (това е другото иза изкуството да намираме точншите сдуми на точното място), та това крайно умение ти тпябва сама да постигнеш. и без сърце никога нямаш да станеш добра в тази област

IMAGINE...

Ами, тук си направих малко експеримент ... и си усетих границите.

Интересно нещо това за езика. От една страна има много талантливи хора дето намират 'думите' къде-къде по-сполучливо от останалите. От друга, дето споменаваш за 'реторика' - явно и тренировка си казва думата.

За мен обаче е интересно как 'репертоара' на даден език си има граници (например, не всичко може да се преведе от български на англииски или обратно). Та в този смисъл 'език' е общо сътворение на група от хора, той е нещо дето е 'живо' само между хора (е, виж там и всичките диалекти в Б-я напр.). Преди с теб говорихме за как в Б-я все се плюем; тук пък говорихме за как в Б-я е лесно все да се оплакваме, като част общуването... Е, това ни е един вид, наш Б-ски 'репертуар' на израз и не само на мен ми е трудно да кажа нещо ново и полужително... а го усещам, че е там...

хм, без може би да снаеш, ти влизаш в стар дълбок философки, а не само линтвистичен спор. аз личвж тоя спжорд симом позицшя: Битието на човека се реализира само и изключително чрез езика. няма ли език, който да споделяс други - няма чжвек, има само някакво особено животно.

IMAGINE...

Сетих се за една малка история от този февруари.... Тя е свързана с една статия в авторските рубрики на Ню Йорк Таймс. Общо взето добър превод на български има тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

. Може да сте я виждали.

Та целта на тази статия очевидно е да се заяде с политиката на Буш, но покрай него си го "отнася" и България.

Статията обикаля незабавно повечето по-големи български общности в Америка. И те реагират веднага. Стотици, ако не хиляди, писма са изпратени до редакцията, до авторката и до българското посолство във Вашингтон. Не само от българите там, а също и от приятели на България.

От вестника отговарят на всички с извинение и публикуват 2 опровергаващи писма на читатели. След няколко дни и от посолството изпращат до мейлинг листите циркулярно писмо с позицията на Външно... А след още една седмица Newsweek излиза с рекламна статия за българския туризъм и за българското вино.

Интересното в историята са - едностранчиво поднесените и дори наверни факти (дали не ни плюят ако искат) и единната реакция на стотици българи, които - изведнъж - си намериха плюсовете.

В крайна сметка се оказва, че г-жа Дауд е свършила отлична сплотяваща работа, нали

да, зням я тази публикация. но това е работа на парче. една държава не ;ффе одд рабогти на парче. Боснд и Херцеговина, както и Кувейт избраха (и платиха сътфветно) на една от наой-големине ПР агетнции в света "Хил и Нолтън" не само да напрявт концепциья зя национална рекрама, но и да я реялизират.

а ние си плащаме отделни странич(ки в разни вестници.

баси непрофесионализма или непукизма на тия, дуето ни управляват.

IMAGINE...

Извинявай, не влизам често в клуба. Факт е че помъдрях с години откак съм навън, а що се отнася до клишетата, нямах ги много като се има предвид възрастта . Но пък и ако трябва да съм искрена за първи път в живота си правя това което наистина искам - опитвам се да съм полезна и на хората и на себе си без да правя компромиси с достоинството си. За съжаление, това не ми беше възможно в България. И колкото и да е невероятно - правя дългосрочни планове за бъдещето - нещо което ми се виждаше много странно, когато дойдох. Не знам, мисля че на никой не му е лесно да напусне страната си... Но ние живеем само един живот, поне такъв какъвто го познаваме и аз бих посъветвала всеки да се опита да направи това което го прави щастлив - това не е генералната репетиция, а самото представление!!! Ще се радвам ако драснеш два-три реда - май сме в една вързастова група, или поне близко

Много си крайна....Но не отричам,че си права

Моят Край е Моето Начало.

Не мисля, че някой е плащал на Newsweek за статията. Идеята на постинга беше друга и отчасти отговаря на въпроса ти за сърбите.

Във всеки случай, не мисля, че рекламата е най-важното нещо в момента. В няколкото чужди издания, които следя напоследък, България се споменава също толкова често, колкото Австрия, Швейцария, Босня и Хърватска т.е. почти никак. Не е толнова важно публиката да ти знае името. Важното е да имаш благоприятна среда за бизнес. Тогава ще те знаят и без реклама:)

Рекламата ни трябва предимно за туризма, а доколкото знам, там фирмите са справят повече от успешно и без намесата на държавата. И слава Богу!

Като данъкоплатец, предпочитам парите да се изразходват за образование, не за реклама.

Не бях чувала за Мария Тодорова - интересувам от темата по-скоро периферно, но много се впечатлих от нещата, които е успяла да направи. Тя изглежда е забележителна българка!

Книгата е преведена на български и на доста други езици. Четох увода - опровергава куп клишета, в които иначе и самите ние сме склонни да вярваме. Супер!

Да, нали, забележителна е ... аз и имам книгата на англииски. Чудно ми е как тя е по-позната на западни университети отколкото у нас... абе, не ми е много чудно...
Също има и една друга, пак много 'печена' - Дина Йорданова (дано не съм й сгрешила името тук, но съм почти сигурна, че не). Написала е книга, Balkan Flames, за източно-европейското кино - но също прави много хубави общи социални анализи за нашия край на света.

И така, почваме да говорим!

Та какво за тази думичка?...уж четох, но не разбрах май как се намеси в разговора. Знам какво значи, и?

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.