|
|
|
Тема
|
 За Криска
|
|
| Автор |
Янa (момиче) |
| Публикувано | 26.02.03 11:43 |
|
|
... вчера ходих да я видя... Подари ми новата стихосбирка... "отвън-отвърте"... ще ти я купя, стига да я нямаш вече...
***
Запомнете ме
остроока и бързорека,
своенравна и гореща -
сякаш току-що извадена
от юлските пещи.
Запомнете ме с усмивка закичена,
готова на всичко да се удивлява,
с глава - за отсичане,
с устни - за целуване.
Запомнете ме такава.
Тръгнала си недопята,
недоизпита,
излетяла
от самия връх на лятото...
Мислете, че отдавна ме няма,
додето
аз си доживявам някъде дните,
тиха и бяла.
С лице, което седефено свети,
с ликуващо рязък замах на крилете -
такава ме запомнете!
Станка Пенчева
... обичам те!
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
| |
|
Тема
|
 Re: За Криска
[re: Янa]
|
|
| Автор | Nesebur (Нерегистриран) |
| Публикувано | 26.02.03 20:09 |
|
|
Zdravei ,ti ne jiveesh li predi 10'11g v kv.Durvenica
koi nabor si ?
| |
|
Тема
|
Re: За Криска
[re: Nesebur]
|
|
| Автор |
Янa (момиче) |
| Публикувано | 27.02.03 09:20 |
|
|
Хих... това да не е бюро за запознанства? 
Кв. Дървеница ми е познат само от уроците по тенис в МЕИ-то 
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
| |
|
Тема
|
Re: За Криска
[re: Янa]
|
|
| Автор | Nesebur (Нерегистриран) |
| Публикувано | 27.02.03 10:32 |
|
|
Prepoznah se ,neshto
| |
|
Тема
|
Re: За Криска
[re: Янa]
|
|
| Автор |
K. (on and on...) |
| Публикувано | 27.02.03 10:54 |
|
|
ya chakai az da si vidya temata.
blagodarq.:)
taka mi se iska da si bqh v bulgaria sega.
nqmam q stihosbirkata. vsyshtnost imam samo edna neina, drugoto e roman.
pozdravi cqlata sofia ot men-peiki, babi, ygli, dvorove, ulici, kafeneta ... i vsichko ostanalo. slusham eva cassidy.
blagodarq pak.
obich,
k
| |
|
Тема
|
Re: За Криска
[re: K.]
|
|
| Автор |
Янa (момиче) |
| Публикувано | 27.02.03 11:14 |
|
|
Пролетта се събужда.
Вчера минавах покрай нашата пейка... там седяха други две патици и се кикотеха на нещо... Кофти е, че те няма. Липсваш ми.
Когато...
Пишех стихове,
когато ми се струваше, че не стъпвам по земята,
когато всеки ден очаквах да ми се случи
нещо странно, небивало, сладко-тръпчиво,
когато тялото ми звучеше с водни и птичи гласове,
когато любовта пламтеше трескаво в мен
и аз светех като запален фенер в тъмнината;
пишех, когато ноктите ми посиняваха
от отровата на ревността, на предателството,
когато клюмвах - цвете, ъабравено в празна къща,
докато гордостта ме изправи със свистене.
Пишех, когато раздавах царски подаръци,
пишех, когато не исках трохи и празни чаши,
пишех шепнешком,
пишех с прехапан вик...
Сега си отдъхвам, загърната в шала на стареенето.
Не ме тревожат трошливи проекти за бъдещето,
разяждащи амбиции, любови, неизплатени обиди.
Колко е спокойно в тихото, самотното, безýтрешното!
Колко красива е ръката, бяла и суха като хартията,
която все по-трудно, по-безответно, по-упорито
пише и пише... И всяка дума с моя бавен пулс бие,
с моя пресеклив дъх
диша.
Пак тя.
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
| |
|
| 
|
|
