КакВо е за вас греха? Е, не христиЯнския или който и да Е религиоЗен...

ПродаВате ли се? Миналите си идеи, стремеЖи, позиции, виждания ... себе си!
ТъпЧете ли се с благинките, които винаги са налице, коГато доброволно се разруШавате? Или държите на сеБе си?



Получа ли това, което искам, никога не го поисквам пак.

Абе Мире, дееееебиш, какъв е тоя шрифт, бре, помислих, че окьоравях, значи.

Грехът, значи. Много пасторски ми звучи това, бре Мире. Откъде тези църковни теми?
За мен грешно е да съдиш другите с двоен стандарт. Въобще трябва да живеем в мир със себе си и според принципите си, без да нарушаваме принципите на околните.

Иначе нищо не продавам, себе си най-малко - кой луд ще ме купи, брееее.:)))
Иначе се тъпча редовно със сладко, пия, ама от 2 дена спирам цигарите.:))) Ама това значи ли, че не държа на себе си? Що за антиподи?:))))

Редактирано от Rauch на 29.01.03 18:27.

шрифта си Е много убаВ

ти нали ги спираше циГарите и преДи 1-2 месеца? ОщЕ ли?

и нямаХ предвид това "Не държене" на себе си, ама карай...:)

Получа ли това, което искам, никога не го поисквам пак.

Спрях ги за 10 дена и пак ги почнах - мъъъка.
А кое "недържене" на себе си имаше предвид? Няколко вида ли има? Обясни.

И все пак грехът е Божие дело:-)
"Бог е създал греха,за да познаем милостта му"


Ikona Дишай красотата около теб.

Грехът е си е религиозна материя. Грешката - нещо друго. Оттам започва целият бъркоч.
Аз живях 3 години с една католичка, според която нашата връзка беше грях, за който дори не смееше да се изповяда. Но не смяташе за грешка да ме обича, защото никога преди това не бе била така щастлива. А сега де?!

Без коментар

Извини ме, предполагам, че не ти е било весело,
но - като си представих ситуацията - голям смях
ме напуши...
Между греха и грешката...
Понякога искрено се надявам, че Господ има
чувство за хумор...

Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...

Убедена съм, че и Той има чувство за хумор. Нали ни е създал по Негово подобие? Пък и сигурно греши понякога, щом ни е създал.

Без коментар

Виж, за това не се бях замисляла...
Ами, тогава само на хумора Му ни остава да разчитаме...

Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...

Да, може да вземем тази наша нова теория за опорна точка на ново теологично течение, за да не кажа направо религия - а то би се наричало Хумористиянство, може би? Е, айсе са не прекалявам сега. Но е надеждна мисъл, за която и аз преди не се бях сещала.

Без коментар