".....и те живяли дълго и щастливо и се обичали до края на дните си ..."
сладко,нали?
ако приказката на живота ви не изглежда по този начин,имате два варианта:1.отдавате се на неуморно (често безуспешно)търсене на Голямата Любов,оставайки гордо верни на себе си и принципите си,намирайки някакъв начин да се справите със Самотата,която става ваша сянка ден и нощ,или
2.правите Компромис-оставяте се в ръцете на този(тази),която от години настоятелно и търпеливо настъпва в живота ви,опитвайки се да ви даде цялото си внимание и грижа(към която обаче нищо не изпитвате)......
Малко повече усложних,отколкото трябваше,но предполагам ,че ме разбрахте
Кой от двата варианта е по-малко лош според вас?...........................

въздухът е моето пространство

Третия - променяш нагласите си

"Виждаш, когато забравиш името на това което виждаш" Пол Валери

Няма да се впускам в дълги и скучни обяснения. Умно момиче си, сама ще достигнеш до своя избор.

Забрави думите, забрави това което искаш (или по-скоро са те учили да искаш). Забрави всичко и усети живота ... и там някъде е твоето щастие ... когато го срешнеш ще го разпознаеш. Успех

Със сигурност не вторият!
А първият е до време, всъщност вариянтите са далеч повече, а човек все пак е търсач...

Приятен ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-малкото зло е да се редуват двата варианта...
Съвсем малкото зло е да не задаваш такива въпроси повече,
а да го удариш на живот и сама да провериш кое как е

П.С. Или да те взема с мене на обиколка по баровете?!?

Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...

Ако е вторият вариант няма да е за дълго така или иначе, успокоението ще е за кратко и после пак ще си минеш на първия, ама пък ще трябва да се справяш и с последиците от минаването на втория вариант :-)(
Първия вариант е пък прекалено идеалистичен, щото никога не можеш да знаеш коя е голямата любов и колко ще трае ;-))) Освен това по-голяма вероятност има да намериш Голямата любов, ако не се отдаваш дълго време на Самотата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има едина зависимост, която лежи под повърхността, но като разчупиш пластината, се вижда доста ясно:

Трябва да се редуват насладата и въздържанието, защото едното е немислимо без другото.

Пък и ми се струва да е адски скучно, да не кажа неизпълнимо - да бъде хем дълго - хем щастливо.

преди години ми се случваше да правя този Компромис...
и никога не се получаваше нещо читаво.
тези връзки се разпадаха от самосебе си.
ако преди 5 години имах сегашния си опит и понатрупана мъдрост, щях да избера Самотата.

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

Дали е по-достойно за душата...
майтапя се, де.
Много го опростяваш живота с това представянето само на два възможни варианта.
Така ми се струва на мен поне.
И както е казано:
Има...
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни;
Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането
И дори да постигнеш пълно съвършенство - в това "търсене" на Голямата Любов - пак може и да не я разпознаеш - нужна е и магия, за да се получи Любов.

Да отговоря на въпроса ти все пак:
И в двата варианта се обричаш на Самота - и в търсенето, и в заместителите, само от теб зависи дали ще избереш да бъдеш щастлива междувременно.
Пък и ти предлагаш възможност за избор:

Кой от двата варианта е по-малко лош според вас?...........................

Аз не бих избрала нито един от тях.
Бих избрала щастието.

Е логично е - 1

Понякога може да липсва само една личност
и светът да изглежда обезлюден.

Може ли да се наслаждаваш,когато си с човек,който не те интересува?В един момент ти става противен.Може ли да си шастлив когато си сам?.......

въздухът е моето пространство