Съдба на една жена / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

Мислите ли че всеки сам определя съдбата си ?
Или вярватате в общопризнатата истина , че всеки се ражда със съдбата си и не може да избяга от нея ?
А може би няма съдба ?
Аз мисля че съдба има и човек наистина не може да избяга от нея защото тя е предопределена от самия него.
Всеки е свободен да избира какъв да е ,вярно е че е трудно,
но нали това живота - една непрестанна борба,
един непрестанен стремеж към светлината в края на тунела.
А през колко неща минаваме само ....
Разтърсени от вихъра на общоприетите норми и принципи , обтоятелствата ни подхвърлят насам - натам ....
Живота е буря и всеки от нас е удавник...
И търсейки сламката , за която да се уловим в безкрайната шир на синята бездна намираме някой .
Някой които също като нас търси нещо .
Мисля, че най хубавото на съдбите е , че се преплитат.
Че две съдби са в едно море - живота.
Двама удавници са в една стихия - любовта.
Понесени по течението на нуждата откриваме себе си .
Когато бях малка се страхувах от тъмното .
Всъщност аз още съм малка и още се страхувам .
Преди дни четох една книга 'Човекът , които се смее "
И знаете ли какво казва автора ?
"Тъмнината е отсъствието."
Хората се страхуваме да не останем сами.
Защото сме хора.
И сега си давам сметка, че мен не ме е страх от тъмното когато съм с някой до мен.
На тъмно е най-лесно да усетиш самотата.
Идва и забива ноктите си в мрака.
А той тежи .
Мрака е дете на нищото.
На неизвестното нищо.
А има ли нещо по-страшно от това да си сам пред неизвестното.
И тогава усещаме нуждата.
Подтискаща и разтърсваща , очаквана и жестока .
Нуждата от светлина .
Нуждата някой просто да запали свещта на любовта и да освети мрака , да го прогни .
От толкова малко имаме нужда ,
А толкова много ни се струва когато го нямаме.
Любовта ни носи толкова болка.
И все пак ние се стремим към нея.
Болката ни прави живи ,а бягството от нея е безмислено.
Няма време да се живее.
За това хайде да живеем заедно.
Позволи ми да изживея миг от твоя живот и аз ще ти дам миг от моя.
Защото миговете отлитат.
Спри мига докато има миг все още .
И ми го дай .
Всеки върви към своята бездна.
Всеки върви към нищото по своя път .
И всеки сам избира пътя си.
Жестокостта на установеното е просто един пътен знак ,които аз и ти не поглеждаме.
Да вървим по своя път , недей гледа знаците .
Защото те ни тласкат към лапите на изживяното вече , на онзи страшен вятър на познатото , които те грабва и те вкарва в пътя , но това не е твоя път , това е един път , утъпкан от посредствеността , от обичайното ,от познатото ,от приетото,от принципа.
За живот.
Нищо няма значение когато знаеш всичко, всички отговори.
Отровата на един свят прониква в нас бавно ,но сигурно
Отровата е любовта ,която всеки иска да вкуси ,за да изживее насладата .Да живееш чуждите мигове ,които се превръщат в твои.

Стендал : "Словото е дадено на човека за да прикрива мислите си. "

няма време да се живее .... за това вместо да четете тия глупости правете нещо по-полезно :)