Кой от двата варианта е по-малко лош според вас?...

няма универсален отговор. отговорът зависи от възрастта. докъм 30-та година жените избират гордата самота. след 35-40 най-често избират компромиса.
защото в подсъзнанието им започва да чука картинката на самотна старост. на 25-30 години самотата не те смачква. след 40-45 години тя става като валяк.

при мъжете е същото, само че процесите протичат малко по-късно при тях.

IMAGINE...

а има и самотни хора, които не са сами. край тях е пълно с хора (роднини, приятели, познати), но се чувстват самотни.

апропо, аз съм типичен представител на тази порода хора.

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 14.01.03 04:57.

и какво общо има училището с другото?
Въпрос на усет, но ако смяташ че греша - ще коригирам мнението си.
Успех и си живей живота

Винаги има вероятност да се появят чувства на по-късен етап.

"Да живееш - значи да се променяш." - Анатол Франс

ебати съвпадението, ха- ха

Понякога може да липсва само една личност
и светът да изглежда обезлюден.

СТИСКАМ ! И да знаеш - вярвам в теб!

Да ти кажа, проблемът с липсването най-лесно се урежда :))) Ама после да не се развикаш, че хич не ти липсваме?!? :))) И пак да ти кажа - много зависи в кои барове ще те заведа и по колко ще останем във всеки :)))

А по темата - самотата НЕ БИВА да продължава дълго, защото се свиква с нея. По някое време, дори и да си влюбена, всеки човек, различен от теб, започва да те дразни. В тази връзка съществува явлението "разумен компромис". Ще рече, че понякога си заслужава да се оставиш да те пообичат просто ей тъй. А знаеш ли в колко случаи нещата, започнали като "компромис", се оказват истинските?... Като се замислиш, на всяко цвете му е нужно ВРЕМЕ, за да поникне и разцъфти.

Като въздух на въздуха...

Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...

А моето е над вечния черно бял пйзаж(клавиатурата)Ама понякога и това писва,ако не разнообразяваш........

въздухът е моето пространство

много си права...аз съвсем свикнах с нея.И това ме дразни,но не съм способна на компромис до такава степен,че ако някой се интересува от мен аз се държа хладно,дори и той да ме интересува.....
Само че никой не дава просто така-когато някой се хване да те обича,той очаква рано или късно да получи някаква взаимност,а в някои случай това е абсолютно изключено......Така че не ми остава друго,освен да продължавам да свиря
А за баровете.....не можеш много да ме убедиш,докато не се уверя сама.:)))
Проблемът с липсването ще го уредим гарантирано!
И няма да се развикам-аз никога не викам

въздухът е моето пространство

случва се,ха-ха

въздухът е моето пространство

Въпросът беше по принцип.....вие що си мислите ,че точно себе си визирам?:))))Този модел се повтаря толкова често ...навсякъде.На теб не ти ли се е случвало?

въздухът е моето пространство