Исках да споделя с вас този кратък откъс от книга.



С една дума - поет. Мироглед. Пламенна, отчаяна натура. Пише стихове. Обича цветята и добрата манджа. Красотата е достъпна за него. Разбира от психология. Познава жените. Вярва в тяхното предназначение.

:))) Е, то мойте цитати са предимно поетични, та... :)))

"По-лошо от несбъднатата среща
е само туй, че може да се сбъдне."

Н. Заяков

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

"Имаш ли усещането, че всичко вече е колаж от цитати, всичко някога се е случвало, всичко е наследено, всичко се обляга на вече изградени теории и правила?
СПРИ.
Забрави цялата си огромна култура от цитати. Живей с природата, със звездите, намери нещо ново. Нужно е преоткриване на първичността, за да станеш безплътен, свободен и прозрачен като призрак
:-)”

Цитатът ми напомня на някого...
чудя се на кого ли?

Ами Трамелчо, вземи да драснеш два три реда и да обясниш повече,
така е някак много подвеждащо.

Понякога имам такова чувство
и това ме кара още повече да избеснявам срещу правилата
и срещу теориите,
и срещу дефинициите.
Мога да забравя, мога и да помня.
Мога всичко.
А безплътна, свободна и прозрачна като призрак ще бъда цялата вечност, през която ще ме няма.
Сега съм само свободна и телесна.

Обърнах се и тръгнах към вратата. Като стигнах до нея се обърнах.
Чапаев стоеше до масата и страховито гледаше към мен.
- Имам само един въпрос, - казах аз.
- Е?
- Искам да кажа... Отдавна зная, че единствено реално във времето е
това "сега". Не мога да разбера обаче, как може да се вмести в него такава
дълга последователност от възприятия? Значи ли това, че този момент, ако се
намираме в него и не излизаме нито към миналото, нито към бъдещето, може да
се разтегне до такава степен, че да станат възможни феномени като този,
който аз току що преживях?
- А за къде се стягаш да го разтягаш, този момент?
- Неправилно се изразих. Значи ли това, че този момент, тази граница
между минало и бъдеще, е тъкмо онази врата към вечността?
Чапаев поклати дулото на маузера и замълча. Известно време ме гледа с
чувство, приличащо на недоверие.
- Именно този момент, Петка, е вечността. Никаква врата няма, - каза
той. - Как можеш да кажеш, че той, моментът е във времето? Кога най-сетне
ще дойдеш на себе си?
- Никога, - отговорих аз.
Очите на Чапаев се окръглиха.
- Виж ти, Петка, - каза той удивено. - Нима разбра?!

Исках да изкарам само малка част от един откъс, но ако го направя, ще осакатя дълбочината му...Затова ще напиша целия такъв...Надявам се, че няма да имаш нищо против...От книгата " Не се влюбвай привечер " на Валентин Пламенов...

" - Пий!..
Мая пиеше вонящата ракия и трепереше от страх...
- Танцувай!..
Мая танцуваше...
- Кючек!..
Мая започваше кючек...
- Събличай се!..
Със замаяна глава Мая се събличаше и малко от малко се стараеше да наподоби стриптийз...
Риджи и неговите приятели пиеха зверски, с погнуса, разбиваха чаши и бутилки в стената, ставаха, искаха да я опипат, падаха, лазеха, гърчеха се...Само Риджи, като че ли не усещаше алкохола, отведе я в малкото коридорче и със сила я облада...А после я върна при оргията...
Мая не пророни нито една сълза...От устата й не чуха въздишка или проклятие...Някъде шумеше София...Този град, който никога не беше чувствала близък...Беше се амбицирала единствено да мъсти...На кого?..Защо?..Те са силни...Те са жестоки...Те са брутални...ВИТИЗ...Колко далеко остана ВИТИЗ...Мамо, майчице мила...Дали все още има хора, които ходят на театър?..Които след театъра отскачат до ресторанта не за да въртят бизнес, а просто да хапнат, и да се приберат в жилището, което няма да им напомня ежеминутно, че са се продали, за да го имат?..Нима има хора, които не се страхуват?..Макар, че страхът...Тя познаваше страха, откакто се помни...Тясната особа на къщата...Вятърът, който разплакваше боровете в планината...Той говореше с хиляди гласове на малкото момиче...Ослепителната светлина, рожба на играта между слънцето и снега...И тази невероятна чистота...Повече нищо нямаше да бъде чисто и светло в живота й...Трябваше да се раздели със светлината от детството си...Бавно...На глътки...Клоунът от цирка...След, като се колеба три дена, реши да му подари мечето - единствената си играчка...Клоунът дълго гали детската главица...После се разплака...Сълзите издълбаха черни вади, по напудреното му лице...
- Каква искаш да станеш, момиченце?..
- Ар...тист...ка...
- Артистка?..
- Артистка...Като тебе...
- Като мене?..Недей да ставаш, като мене...
- Защо, толкова си смешен?..
- Не всеки, който е смешен е щастлив...
- Че защо ти трябва да си щастлив, щом като си смешен?..
- Защото щастието е по - ценно от всичко...
- А какво е да си щастлив?..
- Не знам...Никога не съм бил щастлив...Може би човек е щастлив, единствено когато му е все едно дали губи...
- Какво да губи?..Играчките?..
- Играчките...Жените...Децата...Всичко...Да губи...
- Нали ще пазиш Мечо?.. - обърка се детето...
- Разбира се...
- И ще го водиш винаги със себе си - да те гледа?..Все едно, че аз те гледам...Обещай...
- Обещавам...
- Благодаря ти, миличък!...
А после клоунът излизаше на арената, напудрен наново, смешен...И Мая се гордееше с новия си приятел...

- Защо мълчиш?..
Ръката на Риджи я улавя за косата, вдига главата й...Мая го гледа втренчено, като хипнотизирана...
- Напих се...
- Ти?..
Четиримата са се проснали, хъркат из мансардата...
Нейните съюзници...Заедно с тях си отмъщаваше на обществото, което не я прие...
- Кажи, че ти е гот!..
Нищо, Мая, преглътни го, Мая, страшното вече мина, сега той може само да те убие...Ще те заболи съвсем малко и толкова...Та ти отдавна...Още от квартирата на артиста...Още тогава си прежалила тялото си, Мая...
- Гот ми е!...Гот ми е!...Гот ми е!...
- Това да ти е за урок...Да не си пъхаш носа там, където не ти е работа, сладкиш!..
Вече го беше чувала...Да, да...Подобно нещо й каза артистът, който я подготвяше за Витиз..." Къде си се набутала...Тия среди...Пусти мерак...Там нямаш работа...Там трябва да си с дървена глава и с нерви от въже...Няма какво да правиш в театъра...

Мая мълчи, прекрасните и кафяви очи са сухи...В мансардата четиримата пиянски се провикват...Осъзнават се, отново търсят ракия...Грозни, подпухнали, страшни...Отписали сами себе си...Силата е всичко...Мачкай слабия и лази пред силния...Защо попадна на тези изроди, Мая, след като искаше да мъстиш?..Или мъстта има тяхното лице?..
- Ако искаш, остани... - трепва нещо в гласа на Риджи...Даже да опандизят Хайнц...Ще те отърва...Знам как!..Нечистата му длан, погалва косата й...
- Остани, а?..
Риджи хваща рамката на леглото и истерично се затриса:
- Остани при мене, Мая!...Остани, остани, остани!...
А след това, отвратен от моментната си слабост, забива юмрук в лицето й...
- Ставай да танцуваш, курво!.. "

Тук Очите гледат Вътре...В Човека...Ненатрапчиво и Тихо...

De nocte consilium...

Редактирано от Loneliness на 27.11.02 22:16.

Днес пазарувах и непрекъснато в съзнанието ми се блъскаха две понятия: полезно и непотребно, а разума безспирно сипеше доводи и търсеше златната среда ... После се сетих за нещо, което съм чела много отдавна ... Нека е за всички, които пазаруват ...:))

"Купувачите на непотребни вещи са винаги по-мъдри отколкото си мислят - купуват си дребни мечти. При покупката стават деца. Всички малки непотребни вещи, чийто вид ги примамва да си ги купят, като знаят, че имат пари, те придобиват с щастливото изражение на дете, събиращо миди по плажа - този образ като никой друг придава цялото възможно щастие. Събира миди по плажа! За детето нито една не прилича на друга. То заспива, стиснало в ръка двете най-красиви и когато му ги отнемат или попилеят - какво престъпление, да му откраднат външни късчета душа, да му изтръгнат парченца мечта! - то плаче като Бог, комуто са откраднали току-що създадена Вселена".

Фернанду Песоа

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

"И сам Шепърд е Шепърд" и "Сама жена не е жена, но две жени не са един мъж"...това са така наречените максими и морици....който иска мога да му пратя известно количество смехории във вид на разказчета.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Добре де предавам се аз съм един провокатор / конспиратор / агитатор избора оставям на теб
...

ето и нещо кратичко на което се натъкнах скоро:

"Почти всички хора преминават днес маскирани през живота и никога не се знае колко човечност се крие зад техните маски и колко достига отвъд тях"

мисля че всеки човек заслужава да се опитаме да погледнем отвъд маската му макар че от него зависи докъде би ни позволил да го направим и най-вече дали ние го заслужаваме

Редактирано от tramell на 28.11.02 08:34.

Ти си направо един екстремист!

а пък до колко "всеки" заслужава -
имам големи резерви и малко време
пък и предпочитам да виждам поне маскирана човечност пред
разголено овълчване
но понякога...
обаче това е една друга тема

"- Още няколко дена и те - Чеди кимна към астронавигаторите - ще получат всички данни. Тогава ще се заловите за работа вие. - Чеди въздъхна. - Казват, че нямало нищо по-страшно от влизането в нула-пространството. Може би...
- Аз ще ви намеря място в пилотската кабина. Там има едно малко кресло зад охладителя на индикатора на скоростите. Един социолог наистина трябва да види корените на вселената, безпощадна и убийствена за живота, който прелита през черните й дълбини като чайка в нощен ураган.
- И все пак прелита!
- Да, именно в това се състои най-голямата загадка на живота и неговата безсмисленост. Материята, пораждаща в самата себе си сили за собственото й разгадаване, натрупваща информация за самата себе си. Змия, захапала опашката си!
- Говорите като древен човек, който е живял тесногръдо, малко и без радостта на познанието.
- Всички ние, както и преди трийсет хиляди години, се оказваме тесногръди и малки, щом застанем лице срещу лице с безпощадността на света.
- Не вярвам в това. Сега ние много повече сме разтворени в хилядите духовно близки хора. Струва ми се, че нищо не е страшно, дори гибелта, безследното изчезване на такава малка капка като мен. Въпреки че... извинете, аз говоря само за себе си.
- Че аз не ви и почувствувах като учителка от втори цикъл. Но знаете ли колко страшна е думата "никога" и колко трудно е да се примириш с нея? Тя е непоносима и аз съм убеден, че винаги е било така! Откакто човекът е започнал да възкресява чрез паметта си миналото и да надниква с въображението си в бъдещето.
- А пък светът е изграден така, че това "никога" се повтаря през всеки миг от живота, то май е единственото неотвратимо повтарящо се. Може би истински е само оня човек, който е намерил в себе си сила да съчетае дълбокото чувство и това безпомощно "никога". По-рано, а и сега мнозина са се опитвали да премахнат това противоречие чрез борба с чувството. Щом ни чака "никога", щом любовта и приятелството са само процес, имащ неизбежен край, тогава клетвите за любов "до гроб" и "вечно" приятелство, на които толкова са държали нашите прадеди, са наивни и нереални. Следователно колкото повече студенина има в отношенията, толкова по-добре - това отговаря на действителната структура на света.
- Нима не виждате колко не съответствува това на човека? Ами че кой в самата си основа е устроен като протест срещу "никога" - отговори Гриф Рифт.
- Никога не съм мислила за това - призна си Чеди.
- В такъв случай приемете борбата на емоциите срещу мигновеността на живота, срещу безмилостната безкрайност на вселената като нещо естествено, като една от координатите на човека. Но ако човек е съчетал в себе си дълбочината на чувствата и въпросното "никога", не се учудвайте на неговата тъга!"

"Часът на бика", Иван Ефремов

~не че ме няма, има ме, обаче ме няма~

а дали е така?....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

100 г. черешов сироп
100 г. нектар от праскови
60 г. зелено кюрасо
Студена чаша, слага се лъжичка по лъжичка, за да не се смесят. Оставя се лъжичка вътре и когато чашата се напълни се изкарва бавно.




А бяхме млади...:-)

Мразя необразованите и невежите.Мразя надутите и фалшивите. Мразя завистливите и злобните. Мразя вкиснатите, подлите, дребните. Мразя всички обикновени тъпи хора, които не се срамуват, че са тъпи и малки...
Обичам честността, свободата, обичам творението, обичам да стигам докрай, обичам всичко, което не стои като наблюдател и не имитира с мъртво сърце"

Джон Фаулс, "Колекционерът"

Gledaite dnes ot 18:30 predvane po televisia Evropa kudeto u4astvam az i regionalen predstavitel ot Plovdiv!

.....and let the sun shine....

...
Интересно дали някога ще напиша моята "Четириминутна готварска книга на Чарлз Ароуби"? "Четирите минути", разбира се, се отнасят за активно време за приготовление и не включват самото готвене, което трудно може да се определи. Преглеждал съм няколко готварски книги с така наречените "бързи рецепти", но това е чиста заблуда, защото техните "петнайсет минути" на практика означават трийсет, да не говорим, че съдържат упътвания от рода на следното "замесете меко тесто". Почтените здрави люде, към които ще адресирам книгата си, няма да са длъжни да умеят за замесват "меко тесто", нито дори да знаят какво представлява то. Но те ще бъдат епикурейци. При храната и напитките, както и при много други (но не всички) неща простите радости са най-добри и това е известно на всеки интелигентен, обичащ себе си човек. Веднъж Сидни Аш предложи да ме посвети в тайната на специалните вина. Отказах с презрение. Сидни мрази обикновените вина и е нещастен, ако пред него няма някоя скъпа бутилка с дата отгоре. Защо заради някакви си прищевки да унищожаваме усета на небцето си към евтините вина? (Естествено, нямам предвид онази отвара с вкус на банани.) Постоянните дребни удоволствия са една от тайните на щастливото съществувание и ако някой от тях могат да бъдат евтини и бързо да се осигуряват, толкова по-добре.
...

Чудех се в коя от темите да включа този цитат, дали в готварската или тук.
И реших - по средата.

Кратък е откъсът,
обаче не знам дали ще намеря сили
да прочета цялата книга.
Струва ми се много тъжна.

Книгата е дълбока, наистина...
Но, както казва Хуан Рамон Хименес " Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво..." :-)
Много ме бива за АНТИрекламен агент, нали?..Веднага те отказах от " Не се влюбвай привечер "...:-)
Сега нямам време, но като намеря такова, ще пусна нещо, което буди усмивка...Не, от същата книга...

De nocte consilium...

Обещах нещо, което буди усмивка...:-)

" Имам доказателство... Или съм луд, или не съм луд... Зависи от гледната точка... Доказателството се състои в това, че от няколко дни се мъча да се сетя за някакъв странен навик... Нещо, което правя... Нещо малко... Нещо ненормално... Нещо, което никой друг не прави... Примерно, да слагам всичките си мръсни чорапи в точно определена торбичка и да ги пера само в сряда, 11 часа вечерта... И не мога да се сетя за нищо такова... Толкова да съм нормален?.. Или пък, ако всички хора имат по нещо такова ( сигурен съм, че имат ) - толкова ли съм ненормален?.. Ще трябва да измисля и аз нещо... Трябва да постигна златната среда - нито едната от двете крайности... Така е сигурно, че няма да се различавам много... Нито от лудите, нито от нормалните... Но всъщност това са пълни глупости... Но е добър начин за разсейване и почивка... Също, както преди известно време - цяла седмица се мъчих да се сетя как се казва " конец " на английски... Бас ловя, че никой няма да се сети..."

De nocte consilium...

Значи аз този цитат вече го писах на жената, ама и на вас да го напиша. ("значи" ми е паразитна дума и няма отърване от нея значи:)

"Той внимателно покри устата и с ръка, приближи устни до ухото на легналата жена и и каза, че му било все едно , признавал и, че му било все едно дали тя е момче, травестит, фльорца, болна, умираща, всичко му било все едно, защото онова, което тя му била дала, начинът и на отдаване, начинът и да го възбужда, да го привлича, да го кара да почувства, че всеки път е първият път, че всяко повторно действие е начало на нощта и на любовта, така че той всеки път да се изпълва с наслада, сякаш не го е правил поне от година, всичко това било...
Сега тя покри с длан устата му и каза:
- Аз обаче те познавах от преди. Аз обаче те избрах защото си ти, а не защото си непознат."

Dallia, обичам те.

“Винаги ни се струва, че ни обичат, защото ние сме готини.
А не се досещаме, че може би ни харесват, защото готиният е този, който ни обича.”

автор неизвестен

Благодаря ти, Жeнaтa oт cъceднaтa yлицa,
за това, че вдигаш темата, защото толкова исках да споделя с вас още един цитат, от филм беше, но по-късно ще питам моя гуру точно от кой филм,
а цитатът е:


"Стисни го здраво за топките
и умът и сърцето му ще те последват!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

soldier of fortune гледах ама нищо.Имаше предаване за клонирането и нищо повече.

Когато двама се карат, виновен е по-умният!(Гьоте)

И като започна в този дух, ще спомена моите favorites
"Мъжът е твърд, когато му е мек и мек, когато му е твърд."

и

"Работи, не пие, прибира се вкъщи рано - или е гей, или е съвършен"
Е, това второто е от един сериал по Джудит Кранц - "Тайни", ама първата брилянтна мисъл не се сещам откъде е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Edna ot nai-liubimite mi frazi e otgovorat koito Bialata tcaritca dava na Alisa v knigata na Luis Carol "Alisa v ogledalnia sviat", Kogato Alica ia pita zashto pishti predi da se e ubola na iglata a sled kato se ubode spria da pishti, Tcaritcata otgovaria:
"Kakav e smisalat da pishtish sled tova??"

Мисля, че думите са просто гениални :-)
А идеята е много поучителна. Благодаря, Така и не си спомням чела ли съм я тази книга, гледала съм само филмчета или друго, май е крайно време да прочета книгата с мисъл :-)
Благодаря :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако можеш да се абстрахираш от факта, че Луис Карол
е бил педофил, прочети я с мисъл.
Аз ги четох на невръстна възраст и тогава не го знаех,
но сега вече не мога да ги препрочитам.
Макар, че има много ценни неща и в
"Алиса в страната на чудесата" и в "Алиса в огледалния свят".
Брррррррр.

"Във всяко нещо има морал, трябва само да го намериш" Луис Карол

Морал - виж Етика*
Етика - виж Морал*
много готин филм беше
а за Л. Карол освен да кажа пак брррррр
нямам сили за друго.
ТИ КАК ПЪК ГО ИЗРОВИ ТОЯ ЦИТАТ?

гуруто... тя знае

Ти поставяш един много сложен въпрос - трябва ли да бойкотирам книга с доказани качества заради автора й...
В момента мисля, че това знание за автора не би ми попречило да прочета книгата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Viarno e tche Luis Carol e bil pedofil i to si e padal po malki momitcheta . No ot druga strana e bil i genialen matematik (i prepodavatel v Oxfordskia Universitet) osobeno (dokolkoto pomnia) v oblastta na veroiatnostite i vazmojnostite. Po tazi pritchina knigite sa mu tolkova paradoksalni, no i s mnogo matematitcheska logika, ot koiato az sam absoliutno daleko.
Ta na men litchno i dvete knigi za Alisa mi haresvat mnogo. Tnes po povod reaktciata na Lessy protchetoh sreshtata mejdu Alisa i Tweedyldum and Tweedyldy (ili kakto se pishe tam), napravo e briliantna Tweeduldum i kazva - ako ako si mislish tche sme vosatchni figuri triabva da platish, a brat my dopalva - I obratno, ako si mislish tche sme jivi triabva da govorish... E, na men pone mi haresva Nali i nie tova pravim tuka, kolebaem se dali sme vosatchi i triabva da maltchim i da plashtame ili sme jivi i triabva da govorim . Ama tche filosofia go dokarah ..

Не закусвам, защото съм влюбен...
Не обядвам, защото съм влюбен...
Не вечерям, защото съм влюбен...
Не спя, защото съм гладен.



moonjogger

На мен също.
Книгата просто е шедьовър, не виждам защо трябва след толкова години да се коментира личния живот на автора.

За капак на всичко, това са недоказани твърдения, и то твърдения, че е имал увлечение по малки момичета, а не че някога изобщо е посягал някому.

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

Редактирано от dexter_sum на 15.01.03 13:29.

Мнението е изтрито от tramell

просто се споделя информация

и още тези твърдения не са съвсем недоказани, но не бих искала да спорим;

а че това не влияе на ценноста на единствените му произведения съм напълно съгласна

би било смешно да спорим за това

а дори и да се докаже, това няма да ми попречи да я дам някой ден на детето ми да я прочете, ако имам, разбира се.

уф, само се чудех, как е възможно да се доказват разни неща години след смъртта на даден човек?

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

Редактирано от dexter_sum на 15.01.03 14:10.

като дете въобще не я разбрах предпочитах приказките на Вилхем Хауф например
друго беше като я прочетох след като попораснах

и за последно за доказателствата... ами от личния му дневник доколкото си спомням

и аз четох части точно от него и ми се стори доста мъгляво като доказателство...

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

Доказателства за какво?
Че го е правил или че е имал такива желания?
Защото ако е имал желанията, но не го е правил, това си е положително за мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

доказателство, че го е правил...
според мен всичко(ако е имало нещо де), е останало на ниво чувства...

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

а мен всъщност, като четох статията, ме раздразни тона и и изобщо ваденето на пикантерии за отдавна починал човек, който, за капак на всичко, е оставил нещо, подобно на което проклетите журналисти никога няма да напишат....

просто не ми е ясно какво се цели с ваденето на личния му дневник.
да забранят книгите му?
или да им сложат лейбъл "Parental advisory"?

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

а като дете хареса ли ти прочетеното?

Аз помня как я намразих от пръв прочит..трябваха ми години да погледна Алиса отново и винаги съм се чудела защо и с какво предизвика такава неприязън в мен тази книга.....и скоро попаднах на статия - не помня автора , но той/тя застъпваше тезата , че децата масово не харесват Алиса , защото усещат - ЗАПЛАХА ... без коментар

И като малка не ми хареса особено,
но си мислех, че е заради илюстрациите - бяха едни такива...
грозни...
Но сега като се замисля и първото издание на билбо бегинс май беше илюстрирано от същия художник, а не ми се сториха чак толква
грозни илюстрациите.


Май да - има нещо гнило около Алиса.


А ти помниш ли на какъв език е била статията,
че ще се поровя...

...
и става пуста вечерта, когато ти си тръгваш,
и става черна вечерта, защото теб те няма,
и става пълна вечерта, с толкова въпроси.
Всъщност само с един:
дали ДА или НЕ, крие твоето довиждане?

Редактирано от tramell на 19.01.03 12:36.

И като сме започнали с цитатите...

"Има изкуство, или по—скоро чалъм за летене. Този чалъм се състои в това да се научите да се хвърляте към земята и да я пропускате. Първата част е лесна. Тя просто изисква способността да се хвърляте напред с цялата си тежест и желанието да не ви пука, че ще боли. Тоест, ще боли, ако не успеете да пропуснете земята. Повечето хора не успяват да пропуснат земята и ако наистина са се опитвали правилно, вероятно не успяват да я пропуснат доста тежко. Явно трудността се състои във втората част, в пропускането. Част от проблема е , че трябва да пропуснете земята по случайност. Няма смисъл да се опитвате да пропуснете земята преднамерено, защото няма да стане. Тябва вниманието ви да бъде внезапно отвлечено по средата, така че вече да не мислите за падане, или за земята, или за това колко ще ви боли, ако не успеете да я пропуснете. Изключително трудно е да отвлечете вниманието си от тези три неща за частта от секундата, която имате на разположение. На това се дължи неуспеха на повечето хора и съответно разочарованието им от този ободряващ и ефектен спорт."

Из"ПГС"

И...

"Улицата пукаше от скука и навсякъде личаха дългите оригинални пукнатини, с които тя правеше опити да се развлича."

"Червената трева­Б. Виан"

Виан е убийствен. Много ме изкефи описанието на едно шествие в червената трева, неточно ще го предам - нямам книгата в момента -

(а родителите)
...носеха децата на раменете си , но с дупетата нагоре - да не се учат от малки на кибиклък...



Искаш ли малко вогонска поезия от ПГС да цитираме?
- няма няма, спокойно,
не съм чак толкова лоша.

"Казаха ми, че този път води към Океана на смъртта и аз свърнах обратно. От тогава пред мен са глухи и тъмни обиколни пътеки."

из Братя Стругацки

IMAGINE...

ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ


Животът прилича на зъб
Изобщо не мислиш за него
Доволен си – дъвчеш добре
Но внезапно той се разваля
Боли те но щом ти е нужен
За него се грижиш
Но за да бъдеш съвсем излекуван
Трябва да го изтръгнат от теб.



АЗ ЩЕ УМРА ОТ РАК В ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ


Аз ще умра от рак в гръбначния стълб
Това ще стане през една ужасна вечер
Светла топла чувствена уханна
Аз ще умра от загниване
На някакви си непознати клетки
Аз ще умра от своя крак откъснат
От гигантски плъх изскочил от гигантска дупка
Аз ще умра от сто разрязани места
И небето целия ще ме затрупа
Като къс стъкло ще ме разчупи
Аз ще умра от гласа на трясъка
Пробил ушите ми
Аз ще умра от оглушителните рани
Нанесени ми в два часа преди да се разсъмне
От плешиви плашливи убийци
Аз ще умра без да забележа
Че умирам ще умра
Погребан под сухите руини
Хилядометров напластен памук
Аз ще умра удавен в маслото на възбудата
Стъпкан под краката на безразлични животни
И под краката на различни животни
Аз ще умра чисто гол или загърнат в червено
платнище
Или натъпкан в претъпкана чанта с ножчета за
бръснене
Може би ще умра без да лакирам
Ноктите на долните си крайници
И с шепи препълнени със сълзи
И с шепи препълнени със сълзи
Аз ще умра когато клепачите ми отлетят
Отлетят към яростното слънце
Когато ми зашепнат бавно
Злобни думи на ухото
Аз ще умра съгледал как се гаврят със децата
И със мъжете смаяни и бледи
Аз ще умра изглозган жив
От червеите ще умра
С ръце завързани под водопада
Аз ще умра запален в тъжния пожар
Аз ще умра малко или много
Без да страдам но със любопитство
И след това когато всичко свърши
Ще умра.


Борис Виан


Чудех се, дали у нас са издавани нещата, писани под псевдонима Върнан Съливан?

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

Много странна реплика от "Охлюв на стръмното"
ми се е запечатала и винаги ми е тъжно като си я спомня -

... стояха зверчета до плета,
в тях стреляха и те умираха...

Сега очаквам вече и нещо от Лем да ми напише някой,
от звездни дневници например.

Под името Върнон Съливан
Ще се изхрача на гробовете ви (1946) - издадена в България през 1992 г. от "Булфест 2000"

Като прочетох "охлюв" се присетих за един цитат,
не знам от кой автор, но някъде из клубовете на Дир-а го мярках преди време:

"Сънувах охлюв
да пълзи
по острието
на бръснарско ножче.."

Редактирано от kultivirana на 23.01.03 16:29.

Спрете Земята!
Аз искам да сляза...

...както си четях, та ви пускам този цитат от "Домът на боговете" на Робърт Шекли, и - да знаете, всяка прилика с действителни Декстъри е съвсем случайна:)))


- Здрасти! - обади се внезапно наперен мъжки глас в слушалката или каквото беше там. - Вие разговаряте с офиса на Божествени услуги "Декстър". Тук Декстър. С какво мога да ви помогна?
- Имам нужда от бог - рече задъхано Артър.
- Мнозина от нас имат нужда - отвърна Декстър. - Но това какво общо има с мен?
- Имам нужда от бог, който да ми изпълни едно желание.
- Разбирам, сър. Входящият ви номер случайно да ви е подръка?
Артър, който се намираше на тънкия, ронещ се ръб на истерията, се чу да казва:
- Входящ номер ли? Не ми трябва никакъв гнусен входящ номер!
- Боя се, че ви трябва, сър. Кой бог ви каза да се свържете с нас?
- Обадих се на "Справки" и те ме свързаха с вас.
- Не биваше - заяви Декстър. - Ние работим само с хора, които са получили истински видения, в които някой бог им е съобщил входящ номер, за да може да изпълни тяхното желание. Дочуване, сър, и всичко...
- Вижте - прекъсна го дрезгаво Артър - Загазил съм яката. Имам ужасна нужда да ми се изпълни едно желание, но за беда не съм получавал видение, което да ми разкрие входящ номер. Можете ли да ми помогнете по някакъв начин?
- Много съжалявам - отвърна Декстър - но работим само с оторизирани входящи номера с проверена автентичност, предоставени от някой фигуриращ в списъка на одобрените от нас богове и предаден чрез истинско вдъхновено видение. Ако ви помогнем, рискуваме да си изгубим разрешителното.
- Но аз съм отчаян!
- Отчаян да, сър, но не и вдъхновен. Нали разбирате, там е разликата.
- Може ли поне да ми кажете какво да правя?
- Ами, не ми е позволено да...
- Моля ви! Умолявам ви!
- Във вашето положение мога да ви предложа единствено да опитате с Дома на боговете. Там надали ще се натъкнете на нещо, което да ви свърши работа, но поне ще сте опитали.
- Ще опитам! Как да се свържа с Дома на боговете?
- Само момент и ще ви прехвърля.
Нещо изщрака, после зазвъня телефон и накрая се обади женски глас:
- Домът на боговете. На телефона сестра Хълга.
- Трябва да говоря с някой бог! - изпъшка Артър. От многото пъшкане гърлото започваше да го дере.
- Съжалявам, сър, но никой от нашите богове не разговаря по телефона. Под достойнството им е.
- Но аз трябва да говоря с някой бог!
- Тук, в Дома на боговете, се налага да разговаряте с тях лично.
- Искате да кажете, че мога да ви посетя?
- Разбира се - отвърна сестра Хълга. - Има почти три часа до края на свиждането. Можете ли да дойдете веднага?
- Като нищо - отвърна Артър - но проблемът е, че не знам как се стига дотам.
- О, няма проблеми. От автомат ли се обаждате?
- Да.
- Тогава просто наберете звездичка-две-шест-звездичка.
- Само това ли?
- Да. И стойте близо до слушалката.
Това е пълна лудост, помисли си Артър.

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

tova ne e interviewto ot spisanieto, nali?

ами надявам се, не съм го виждала още, може на такова да се е превърнало

I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care

3-in-1

" ...един самотен кашалот,който не бе живял достатъчно дълго,за да е недоволен от съдбата си. "

" Изпитваше неловкото чувство на човек,който,тъкмо когато прелюбодейства,с изненада вижда как съпругът на жената влиза,сменя си панталоните,казва няколко думи за времето и пак излиза. "

" Съществува една теория,според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселенатаи защо я има,тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още-по-странно и необяснимо.
Съществува и една друга теория,според която това вече се е случило. "

" ПнГС ",Дъглас Адамс



в голяма чаша

***

Не откликайся на Эй, паря!, Будь глух и нем.
Даже зная язык, не говори на нем.
Старайся не выделяться - в профиль, в анфас; порой
просто не мой лица. И когда пилой
режут горло собаке, не морщься. Куря, гаси
папиросу в плевке. Что до вещей, носи
серое, цвета земли; в особености - белье,
чтоб уменьшит соблазн тебя закопать в нее.

***


Изотникъде с любов, Бродски



Само вметка ...

"...Но да не подходим ли към задачата по друг начин? Защо излъчването
трябва непременно да идва от тривиален електроуред? Нали информацията е
също начин за насочено предаване на различни въздействия. Не може ли да се
създаде ментален лазер на смъртта, изпълнен под формата на неголям разказ?
Такъв разказ трябва да притежава някои свойства на оптична система, възлите
на която е удобно да се реализират с помощта на тяхното просто описание,
оставяйки подсъзнателната визуализация и сглобяване на читателя. Разказът
трябва да се обръща не към съзнанието, което може изобщо да не го разбере,
а към онази част на безсъзнателното, която е подложена на пряко внушение и
възприема думи като "визуализация" и "сглобяване" в качеството на команди.
Именно там ще бъде сглобен излъчвателят, чиято ментална оптика за по-голяма
надеждност трябва да бъде отделена от останалите психоформи с кръгли скоби.
Като работно тяло на този виртуален прибор е удобно да се използват
нечии дълбоки и емоционални мисли по повод на смъртта. Менталният лазер
може да работи със Сологуб, Достоевски, младия Евтушенко и Марк Аврелий;
стават също така "Изповедите" на Толстой и някои места от "Опити" на
Монтен. Много важно е названието на това устройство, тъй като психичната
енергия, с която то работи, ще постъпва от осъзнаващата част на психиката
чрез названието, което трябва надеждно да се закрепи в паметта. По мое
мнение, словосъчетанието "Дайре на Долния Свят" точно подхожда - има в него
нещо детско и трогателно; а и освен това, почти невъзможно е то да бъде
забравено.
И накрая. Проницателният читател без труд ще познае в кой момент ще
сработи сглобеният в подсъзнанието му ментален самоликвидатор.
На по-малко проницаемия ще подскажем, че това ще стане в момента,
когато той се натъкне някъде на думите "лъчът на смъртта е фокусиран".


Впрочем, в течение на известно време действието на лъчите на смъртта е
обратимо. На лицата, интересуващи се как да демонтират Дайрето на Долния
Свят, предлагаме да преведат <...> рубли на сметка <...> и да укажат адреса
си.
На онези, които приемат всичко това за шега, препоръчваме да направят
един прост опит: да засекат времето по часовник и да се опитат да не
мислят за Дайрето на Долния Свят точно шейсет секунди..."



В. Пелевин
"Дайрето на долния свят"
превод: Иван Попов, 1996 г.

~истинската любов признава и уважава неповторимостта и независимостта на партньора~

..защото го прочетох и защото ми допадна, и защото ако те дразни да вдигам темата -- пусни нова :-)

та сега да си дойда на думата / цитата :

"Ако дълбоко в сърцето си искаш да се грижиш за някого, непременно ще успееш." Мая Анджелоу

"Be who you are and say what you feel,
because those who mind - don't matter
and those who matter - don't mind."

"..легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро.Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил.Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис....

Когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомана, пълна със солени сълзи.
-Защо плачеш? - попитали ореадите.
-Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
-О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те. - В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
-Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.
-Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? - отговорили изненадани ореадите.- Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време.Най-сетне проговорило:
-Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив.Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота."

"Алхимикът" - П.Коелю