Да поговорим за хората и техните взаимоотношения. Разликата на същите в реалното и нета и защо се получава тази разлика, ако въобще я има.
Някой беше казал, че хората тук рано или късно, си показват същността и скрито-покрито не остава.
Основните разлики в общуването и приемането тук, според мен са, че мнимата анонимност ни предразполага към повече споделяне, а от друга страна, същата тя, ни дава увереност, че можем да се покажем такива каквито бихме желали да сме.
Разбира се има адски много подробности и всичко е индивидуално в някаква степен, но има и прекалено често повтарящи се действия.
Интрижки които не се изясняват…
Скарване през трети човек - и то не се изяснява…
Печелене на игнор от близък - без никакво обяснение…
Много ми е интересно дали това не е строго специфична черта на мрежата.
Нормално ли е, ако е възникнал въпрос, проблем, недоразумение или нещо подобно хората да не се изяснят, да не говорят един с друг? Всеки знае, че инфото минало през няколко човека е изкривено, защо тогава сме склонни да му вярваме до такава степен, че дори да не искаме разговор?
Блъскайки се в безброй противоречия от този род, стигнах до извода, че всичко зависи от самият човек.
Добре, а що за човек трябва да си, за да повярваш напълно безрезервно на трето лице, да не те интересува защо се държат така с теб и да се криеш всячески? Какво може да ви накара да повярвате, че ваш близък ви е предал по някакъв начин?
И как реагирате, когато трето лице ви поднася информация за приятелите ви?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдааааа....интересна тема и доста обширна. това го казвам за стотен път(не в клуба, а на разни хора) - аз се доверявам на инстинктите си за човека и те не ме лъжат. тези инстинкти доста ми помагат, то без тях, аз нямаше да мога да преценя никой. ако пък не са верни и съм се натварила без причина на някой, разбирам бързо(и това става). разминаването между виртуален и реален става, ако нямаш добри усещания, макар и през мрежата, но също така, ако срещу теб наистина е застанал някой зъл гений. някои са си патили и сега се страхуват да разказват много за себе си....но в нета съм провеждала едни от най-прекрасните разговори, доста неща научих и разбрах. сега с тези хора се познавам наживо, виждаме се, разминаване няма....понякога го има и това, в различни моменти да научаваш различни неща за човека, с който говориш...понякога е гадно. Хубава тема, Аби, май не ти се спи, а!

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Че кога ми се е спало по това време?

Благодаря, не знам колко е хубава, но темата ме вълнува.

Ти казваш инстинкт, аз казвам усещане...май имаме предвид едно и също. Обаче усещането е добро, човекът е в реала ти, отношения има някакви, после други, общуване...и сега ми отговори на въпросите от темата?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично не съм имала такъв случай, някой, или аз да издаде инфо за някой мой приятел, но се случи на едно момиче...а какви хора ли...или гадняри, или влюбени, това е според моя опит :) а за "Обаче усещането е добро, човекът е в реала ти, отношения има някакви" - почнали сме виртуално, не се виждаме чак толкова често, с някои веднуж-два, с други малко повече...трудно е и от човека зависи.

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Ти на колко години си, горе-долу ми кажи, ако не ти се споменава точната цифричка?

Да кажем, че месеци се виждате непрекъснато...давай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз съм казвала годините си, на 17 съм...."little" съм ти онлайн на кю-то в момента, ако не си ме изтрила :))) а за месеците и виждането нещо не разбрах, я пак!

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

За мен и в живия живот, и в Мрежата БИ ТРЯБВАЛО да важи едно и също правило: всеки отговаря сам за себе си - и само за себе си. Ако правилото е в сила, чак толкова сериозно разминаване между реалния и виртуалния "аз" не би могло да има... И в двете реалности ми е еднакво криво или съм в добро настроение. И двете реалности дават възможност настроението ми да се промени. И в двете реалности си имам любими хора и такива, които не понасям. Хората, които са ми харесали в Мрежата, на живо също ми харесват.

Ако Мрежата се схваща обаче само като огромно поле за безотговорност и анонимност... то какъв е проблема да бъде скаран който и да е с когото и да е... Само малко фантазия и постоянство се иска. После - кеф ти интрижка, кеф ти скарване през трети, кеф ти игнор от близък. А човекът гледа сеир... Като има "луди", които да му дават "зелник"...

А съмнението и "базисното недоверие" са си типични черти на човека. Винаги на лошото повече ухо се дава. И лошото по-лесно се приема за "чиста монета". Което се пренася в Мрежата от живия живот. Идеята е - Мрежата е следствие...

Вярвам само на собственото си усещане за хората и нещата. Ако приятелят сам по себе си не ме е усъмнил, трето лице няма такъв шанс. Иначе нямам нищо против да изслушам всекиго... това си е вид информация. Защо да я губя?

За приятел, който е "чист"... трети лица живи няма :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Права си за всичко...

Ако за твой приятел има трети лица, ако той е с трети лица примерно...простимо ли е това според теб и до колко?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако за мой приятел има трети лица...
Какъв приятел ми е тогава?!?

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.

Присъединявяам се към мнението на geminiled, че грешката на хората е, че дават ухо на думи от трети лица...дали държиш на даден човек или не глупаво е да приемаш думите на трето лице в отношенията, с когото и да било. Разбира се всеки човек трябва да си има едно на ум, но информацията трябва да я получиш лично - очи в очи. Аз например никога не казвам нещо, което би ме било срам или ще се разсърдя, ако получилият информацията я използва и сподели с когото и да било - така и аз се предпазвам от недоразумения, които често се получават в общуването, защото имам шанс засегнат от мен човек да се обърне към мен и да се избистри всичко...ако някой ти каже "дрън-дрън-дрън, ама не й/му казвай, че съм ти казала" не приемай тези думи за истина - в повечето случаи не е. Интриганти винаги ще има, но от нас си зависи дали ще се нагазим в помията.
И няма по-гнусно нещо от това някой да ти обърне гръб и да не ти каже защо, когато ти настойчиво искаш да знаеш и показваш, че ти пука или да не криеш, че те наранява...такива хора са най-гадния вирус в човешките отношения...съдейки по себе си, сблъсквайки се с такива хора няколкократно, накрая получаваш имунитет...или си съсипваш здравето накрая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите