Знаеш ли как мирише есента? Особения дъх на листа, листопад, прозрачни привечери, дим и шоколадови фъстъци. Булевардът прилича на картина от Писаро - безконтурни силуети, фарове на автомобили, усещане за плахи златисти капчици преди плътните, давещи светлината ноемврийски дъждове. Само неоновото небе е съвсем от сегашно време...луминисцентно - неоновото небе тази вечер е най- отчужденото небе в света. Хиляда часа до свършека на нощта. Разпадам се, вървейки по булеварда - разпадам се в толкова други крачки насреща ми, в толкова откъслечно дочути думи, в частици смях, в нечий отскочил от очите ми поглед. Зад дървото в страничната уличка подозрително ме гледа оранжева котка и в очите й има страх, бяс, умора, нежност и дивата мъдрост на звяра. Котките умеят да мълчат. Котките умеят да изчезват, и да остава само усмивката им.Котките се появяват от Нищото, и не обясняват там ли се завръщат. Ти обичаш котки.
Октомври е. В ръката ми блещукат шоколадови фъстъци. Отраженията на неона ги прави топли, а него - жив. Ти миришеш на шоколадови фъстъци и лято. Докосвам с устни единия - много предпазливо. Не обичах шоколадови фъстъци. Ти ми купи първото пакетче. Тогава миришеше на целувки. Всеки фъстък ми връща мириса ти и го смесва с мириса на есента. Те блещукат на дланта ми - тъмни, ухаещи, смеещи се като теб, безценни, запечатали усмивката ти и докосването на пръстите ти, когато ми даде първия шоколадов фъстък.Ти миришеш на лято, море с безшумни вълни и шоколадови фъстъци. Есента мирише на теб. Аз мириша на теб, лято, есен и шоколад. Хиляда часа до свършека на нощта.....



П.С. А вие имате ли любими ухания?

Редактирано от Rene на 22.10.02 02:34.

Обичам аромата на зимата, студен и чист...
На чашата с топъл шоколад...
На жената до мен...
Аромата на любов, усещането за любов...топла стая, мрачен и дъждовен ден, пухкава завивка на земята и току що изгладени чаршафи....уханието на любов.
Къде ме върна, каде...
Темата ти е страхотна, благодаря за нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Художникът искаше да разбере цветето, което бе на прозореца в стаята му. Той искаше да улови уханието му, да го събере цвят по цвят, да го изпише върху лъскавата длан на небето, за да му се наслади всяка божа душа. Затова художникът всеки ден го рисуваше. Ден след ден. Година след година...

Цветето увяхна неразбрано...
Художникът си спомни всички дни на своя живот, прекарани в стаята с цветето. Потопи мислите си в зората на утрото, в пръските на деня, в светлината на звездите, в соковете на корените и земята. После нарисува за последен път цветето и закачи картината на стената. Художникът остана сам, много сам....

Веднъж при него дойде едно прелестно момиче:
- Как ухае на цветя - каза тя. Потърси ги с поглед и видя картината на стената, от която се носеше дъх на цвете....

От обич художникът бе нарисувал душата на цветето....

Но за да я видиш, трябва да имаш...

nprekpacHo e moBa, koemo cu Hanuca/\a.....eceH...

Аз знам какво е да изпиташ върху себе си "празен поглед приятелски"...тя ми го показа.

Много съм впечатлена, от това, което си написала. Прекрасно е просто. Толкова истинско и свежо. Хубаво е, когато някой чувства такива неща и ги пише. Благодаря ти, че си го почувствала и си го написала.

А аз зная, защото днес се обърнах и Те видях … Отново усетих аромата ти … Ти седна – толкова си естествена. Кафе си поръчваш и много захар. Говорим си! Водопад от думи. Палиш цигара! Издишаш в дъха ми … вдишвам – действам без смисъл. Смеем се! Пак нещо смешно изтърсих. Погледнах към устните ти, а кафето, бялото “Виктори”, усмивката ти се разляха по моите … Мързелива целувка, от онези, които носят още от уханието на две тела слети в едно … Неволно стиснах ръката ти … и аромата изчезна … Прости ми … хилядите частички от мен се разбързаха да се слеят в нещо реално … Стреснах се, виждайки, че отново вървя с Нея и почти с досада се опитах да измъкна от косите си случайно объркалото се златно листо – как ли би изглеждало то в твоите коси? Стигнала съм до "Времето" ... колко много изгубени следи … Вдишвам за последно от тежкия утринен въздух, а сетивата ми се изпълват с нещо нежно, нещо по детски чисто, нещо като “Хуго” … нещо като жена … нещо като Теб … Вдишвам те и се страхувам да издишам, защото ще изчезнеш … Усещам те в мен … Усмивка през зъби, стиснати до болка … Тук си и не си … навсякъде или никъде … Обожавам мириса на тази моя си лъжа … моята сделка с Есента … Отново Хугото … няма да се обърна след Нея – днес вече зная, че няма да Те срещна … Поех своята глътка въздух … Широко затворени очи … ревниво ще Tе съхраня в сърцето си … жива …

Strahotno e,naistina!Npravo rastapqshto:))))))
obi4am aromata na parfuma si(miri6e na santal),primesen s parata ot sgoreshtenoto mi tqlo i mirisut ot neinite cigari.V nachaloto mrazeh mirisa na cigari,prizlqvashe i ot nego,no sega vseki put,shtom mi zamirishe se vrushtam v onazi staq i otnovo useshtam dihanieto i nad ramoto si i chivam kak uskoreno bie surceto i......
P.S.da,kotkite umeqt da mulchat i imat interesna usmivka.Nikoga ne q zagubvat,dori sled kato tqh samite gi nqma.....
:))))))))

Ne sum izpulnena s dobrodeteli.Samo obi4am.

Не се сърди на Времето....и нека Сълзата се плъзне по лицето му...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не те върнах аз, върна се ти самата - някъде в необяснимите пространства из себе си....Имат ли аромат спомените ?