Помните ли, преди години имаше едни лепенки, на които бяха нарисувани две човечета, които бихме могли да приемем като две жени, защото имаме въображение, и под всяка рисунка имаше кратка мисъл, започваща винаги с "Любовта е..."
Предлагам ви да напишем своите продължения, ако идеята ви харесва, разбира се!

,,Любовта е тиха лудост с вързани очи,,,a koгато ти ги отвържат става много шарено биещо към сиво.
опс ,виж сега това не го пиши на фанелката нищо , че си е самата истина

All we need is love and fun!
...dve tolkova ne suvmestimi neshta

Редактирано от fairfff на 22.08.02 19:52.

Любовта е...
Безсънията, в които Тя / Той може безнаказано да идва...Докосване, опустошаващо всичко...Ледения ръб на пропастта, където всяка крачка е едновременно и бягство и завръщане...Вик, превърнат в мълчание, подпрял с привидното си равнодушие - красивото...
Любовта всъщност, е всичко онова, което не можем да назовем...Защото думите, тези дрипави просяци се превръщат в малки предатели, всеки път, когато се опитаме да Я облечем с тях...Недостатъчни за големият й ръст...Голотата, просто й отива... Повече...За да Е...:-)

De nocte consilium...

tova ne bqha li duvki s kartinki, a ne s lepenki?:)
az daje gi sabirah:))
spomnqm si edna ot tqh-
love is, when - oooh, mai ne go pomnq to4no, no be6e ne6to kato- kogato dvama sa v resturant i piqt vino:))

"любовта е омраза"

bezkraen polet v nebeto.... letejki kam drugija
(YRA, mnogo si 4ernogleda)

Любовта е болест! Когато съм влюбена, имам нужда от психиатър. Психиката ми направо се съсипва.

... нежната бяла коприна на докосването,
стихията на страстта, в която се потапяме,
тишината на безвремието...

Редактирано от guapa на 23.08.02 19:01.

любовта е нещо, което се изживява и не бих могла да я опиша с думи или да дам някакво определение за нея

Ръката, която люлее люлката, управлява света...

...наблюдавах я...когато дойде за първи път на среща...с мен...наблюдавах я...когато се наклони към мен и ме целуна...за първи път...налюдавах я...когато с един жест ме съблече...наблюдавах я...когато виждах само косите й с тъмночервен отблясък...набюдавах я...когато се надвесваше над мен с палави искри в очите си...наблюдавах я...когато ме изучаваше внимателно... наблюдавах я...когато ставаше от леглото и се запътваше към банята... наблюдавах я...когато от нея струеше искрен и весел смях... наблюдавах я ...когато се разхождахме по тъмни и светли улици, пътеки, алеи... наблюдавах я... когато седеше срещу мен...на една маса разстояние... наблюдавах я ... когато бягаше от себе си...наблюдавах я... когато ме любеше... с цялата себе си... наблюдавах я...когато бягах от себе си... наблюдавах я ... когато си позволих да я любя с цялата себе си... наблюдавах я... когато осъзнах...на една пейка... че я обичам... наблюдавах я... когато тя осъзна...на едно легло... че ме обича... наблюдавах я... когато шептяхме слова... с любов... наблюдавах я... с широко затворени очи... наблюдавам я ...чувствам я... искам я... и знам... любовта е... ТИ... любовта е...моя!

~нещата нямат скрит смисъл, те просто се случват~