Интересно ми е какво мислите за ревността и изневярата, възможно ли е да се приеме, че изневерите помагат за връзката?
Тяхното НЕ криене запазват доверието, а нараняването се компесира от вярата ни една в друга?

Вчера си говорих на кю малко по този въпрос и дори сънят ми се обърка от размисли.

Хората сме създадени полигамни по природа и колкото повече се премахват задръжките и табутата на религията, толкова повече отпадат предразсъдъците и тогава стигаме до там, че не можем да изживеем живота си само с един партньор...и все пак приемаме по-лесно нашите изневери отколкото чуждите.

Вие как приемате нещата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем скоро беше, когато доста се коментираше тази тема, в този клуб..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много е странно, но ми се струва, че изневерите могат да помогнат, само ако става въпрос за много стабилна връзка, докато за краткотрайни и спорадични връзки - изневерите не могат да помогнат, а само да разрушат всичко.
От една страна е хубаво партньорите да нямат тайни - обаче не мисля, че това е валидно относно изневерите.
Най-благотворни са изневерите, които остават в сянка - тогава аз поне намирам в себе си неподозирани запаси от нежност и добро настроение към постоянния си партньор.
Някъде го бях чела, че любов съвсем без ревност е като ястие без сол, но пък пресоленото е много по-вредно.
Аз самата понякога съм болезнено ревнива, а друг път пък - съвсем не съм,
ама това е сигурно заради лудостта при жените, преминали 30-те години.


много готина линийка, Аби, сама ли си я правила?

Права си, че се коментира в онази тема, но не точно това което на мен ми се върти в главата.
Благодаря за отговора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами то е съвсем нормално, защо ти се струва странно - не знам
И аз съм мислела, че ако има изневяра по-добре тя да остане в сянка, после разбрах обратното и го приех и него, но сега не знам кое е по-добре...кое е по-правилно, въпреки, че съм изпитала и двете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въобще не смятам, че изневерите помагат на връзката. Винаги съм смятала, че ако човек тръгне да изневерява или че просто така му се случи, че е изневерил --- значи открива, намира или получава нещо, което му липсва в "титуляната" връзка. Не смятам, че теорията на заместителите може да се нарече полезна за едни отношения. При всички случаи (може и да греша като цяло, но при мен е така) изневярата говори за липса на достатъчна привързаност, неангажираност и т.н.

Признанието за една изневяра не виждам как точно може да компенсира нараняването. Вярата си е вяра и изневярата е тази, която намалява доверието.

Това за живота, който изживяваме с повече от един партньор и на мен ми е интересно --- възможно ли е една връзка да се запази жива и свежа повече от 10 години примерно и да се каже, че хората се обичат така, както в първия си ден. Собствените изневери се приемат по-лесно защото човек принципно е склонен да съди най-милостиво себе си в такива ситуации. По отношение изневерите на партньора --- мисля, че е различно, че много зависи от ситуацията, причините и последващото поведение --- за да се приеме изневярата.

просто протегни ръце...

Май ще започна от края
Да се запази една връзка жива и свежа е едно, а да е като първият ден друго. Не смятам, че след десет години интимност е възможно привличането да е толкова силно като в първият ден, но връзката далеч не се свежда до това. Значи познанството, общите интереси, подкрепата, разбирането се усилват и можем да станем част една от друга, а сексуалното влечение се променя и то неминуемо.
Та, да продължа с началото на поста ти
Признанието на изневяра си е гадно, но ако двете стигнете до разбиране по въпроса, ако и двете приемете, че другата може да изневери и ще ви каже...разкаже и това е нещо ваше (ето това и аз някак не разбрах в онзи разговор който споменах), но някак логично е, че тогава доверието не се губи, защото лъжа няма нито несъгласие.
И последно, но не на последно място- и аз не смятах, че не помага, но започвам да усещам, че май нещо ми се е губело.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, като казвам "привличане" далеч нямам предвид само сексуалното такова. По принцип ми е интересно какво остава след много години връзка... Защото аз не съм имала толкова дълга връзка да речем. Най-дългата ми е 7 години и от нея нищо не е останало, но и ситуацията е по-различна малко де.

Това за изневярата - правилно ли те разбирам - имаш предвид да се уговорят предварително партньорите, че едната от тях или и двете имат право на изневяра в случай на нужда ли?:-) Ако става въпрос за предвалително "договаряне" да, най-вероятно няма доверие, което да се губи, но пък тогава едва ли има нещо, което да се губи въобще... Не че ми е необяснимо принципно, но не виждам причини които са извън това "недостатъчна привързаност".

И с какво помага според теб изневярата?

просто протегни ръце...

Охо тук стана много интересно...някой човек ще си пукне от смях и се надявам да се включи като види това, та сега аз влизам в чуждата кожа, а ти в моята и се смея с глас.
Не знам колко е редно да пиша това, но да приемем, че това не са моите убеждения, а разсъждавам на глас.
Правилно ме разбираш, точно за предварителна уговорка говоря, за разбиране нуждите на другата. Вместо да има липса или лъжа да има разбиране и доверие, а за мен също изневярата е сигнал за нещо недостигащо. Привързаността тук не играе...нея не я засягаме, нея може да я има и без връзка и след връзка и т.н.
Въпросът опира до това, че каквото и да си говорим ние сме полигамни и в един момент искаме нов човек и трябва ли това да означава, че трябва да прекратим връзката си и да изгубим любовтта си заради влюбване, нагон, привличане....?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е какво мога да кажа, написано така точно, силно и прочувствено...мълчание.
Да, останалото е мълчание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите