Re: Обичам си го този клуб :-) / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

Ще Ви разкажа една история, не е за тук, но искам да я споделя и не ме пращайте в клуб "споделено" че него го хакват и не знам дали няма да ми изчезне блестящата историйка.

Имало един служител във фирма който бил на много низш пост и вечно се стремял нагоре, но горкия, освен, че бил нисък и дебел, нямал и никакви дарби с които да блесне и години си кюткал на бюрото.
Много му се искало да се издигне и да общува с шефката си, която била пълна противоположност на самия него, но уви такъв шанс нямало. Един ден обаче му звъни телефона, а отсреща не бил кой да е, а баш шефката и той направо изумял. Викнала го тя при нея и той припкайки се озовал в офиса й. Там, говорили нещо безсмислено и се върнал на бюрото си щастлив, че е забелязан. Дори започнал да се заглежда в огледалото и да си мечтае.
И така ден след ден телефонът звънял, а шефката все повече го слушала, докато той говори и през цялото време се смеела. Той се възгордявал, колко бил забавен и започнал да се надува пред останалите, стигнал до там, че се помислил за шеф. И накрая дори си позволил да обиди заместника. Последния се зачудил доста, качил се при шефката и я попитал:
- Абе ти какво толкова го викаш оня при теб, той май си мисли, че е дясната ти ръка?
-Ти в ред ли си бе, избухнала в смях шефката, той е толкова посредствен, толкова заблуден, че ме разтоварва, непрекъснато ми говори глупости, има толкова дребни занимания, че като се почувствам преуморена го викам и просто го питам как е минал денят му, а той така се унася и прехласва, че ме разсейва.
Мъжът продължил да се възгордява и накрая след поредната забележка към заместника, шефката отново го извикала. Но този път да му връчи последната заплата, преди увонението му. Като намекнала, че шутове лесно се намират, за да го заместят.