|
Честит Рожден Ден, Елия...:-) Ще ти подаря, една приказка...
Имало някога, един Бог и един Дявол...Само имената им, били такива, защото ги нямало хората, чрез които единия да бъде Творец, а другия Разрушител...
Живеели заедно, без да подозират какво носят в себе си и колко са различни, всъщност...Просто едно голямо приятелство, зад което стоели заключени собствените им същности...Докато помежду им, не застанала Скуката...Тя все по - често, дълбаела в Господ и тогава в душата му покълнало, жестокото зрънце на Липсата...Трябвало да мине много време, за да бъде осъзната тя - като Усещане, а после да потърси конкретния контур в нещо...На помощ, дошло Въображението...Което започнало да рисува по малко в главата му... Със всеки щтрих, се усилвала Нуждата да продължава...И той започнал да избягва Дявола, в самотното си занимание, което му харесвало повече, макар, че още не разбирал... Така, след много време - измислил образа на Човека...И го създал...Обаче не предвидил, че Дявола ще съзре в Творението му врага, заради, който той бил пренебрегван...И, че ще наказва Господ, чрез него... Защото приятелството им, вече представлявало тиха война, в която се разпалвали неподозираните им същности...Които търсели начин да бъдат изразени...В този миг, се родили Доброто и Злото...На границата между едното и другото - бил Човекът...Който все още, представлявал само Тяло... Тогава Дявола се взрял в него и го проклел: " Да има и душа, за да го боли "...Проклятието се сбъднало...Но душата не боляла, защото в нея липсвали Чувствата...Само Празнотата, намерила място за себе си в нея...И в опит да я заглуши, Господ създал и други Хора...Това, обаче не променило нищо...А Дявола, се възползвал от ситуацията и изрекъл: " От сравнението помежду им, да се появи Завистта..." И тя се появила...Заедно с нея дошла Болката...Която прераствала във Страдание...Дявола ликувал, а Бог в опит да се противопостави на това, вкарал Близостта в сърцата им...Така успял да
прогонва за малко, онази вещица Завистта, а по този начин и нещата, които тя носи след себе си...Сега обаче, Дявола бил недоволен...И удара му бил, с
Несподеленост в усещането за Близост...Голяма била победата му, когато
виждал отново сянката на страдание, изписана върху лицата им, заедно с
Усещането за Студ в самите тях...Господ, бил поразен...В безсилието си,
рискувал с Любовта, която се оказала нож с две остриета, в мига, в който
Дявола нагло създал и Омразата...Така, водили войната си дълго време -
война, за която плащал Човека...Със себе си...Тогава, в отчаянието си Бог
промълвил: " Да има разум, с който сам да взима решенията за себе си и за
чувствата си..." И сам се отказал от Властта си над него...По този начин, обаче
знаел, че лишава и Дявола от такава...Но вече Човека, бил Свободен... Свободата да бъде това, което сам пожелае да е...Да притежава и тялото и душата си и да разполага с тях...
Пожелавам ти Свободата, която имаш, да убива Дяволските проклятия, които
изричат тези, които не знаят, какво да правят със своята Свобода...Разум, за
да ги различаваш, когато са облечени в дрехите на Бог и Усещане за душите на тези, които макар и скрити под черни одежди - блестят...Желая ти толкова
Любов, колкото Омразата на поне сто Дявола...Толкова Щастие, колкото е
голямо Желанието за такова на поне стотина Богове...И толкова Красота -
колкото е била жестока битката между Дявола и Бог...
Kisss...:-))
De nocte consilium...
|
[
