Омръзна ти
да се бориш с призраци,
мила, нали?!
Омръзна ти
да те гледат с чужди очи,
да усещаш
как все се опитват
да те вместят
в нечия рамка
щом душата ти литва.
Да си сянка,
клонинг някакъв
на разбити мечти?
Омръзна ти...
Но като птица,
по някакви
извратени закони,
привикнала с клетката,
не литваш.
Дори да я няма решетката

С извинение за намесата..:)



В една незнайна страна, в един незнаен град , в една незнайна къща , някъде сред безбройните й стаи живееше птичка в клетка.Тя се бе родила там и не знаеше що е свобода, поради което и не мечтаеше за такава.Наистина, понякога смътно чувстваше , че там , зад тези стени има нещо друго ,непознато и любопитно , което има някаква особена притегателна сила...но за кратко. Докато един ден..или по-скоро една нощ , птичката не сънува чуден сън.Дали той се появи от спомените на предците й или бе плод на мечтите и фантазиите й , никой не може да каже.Птичката сънува безкрайно гора и безкрайно небе.Зеленината я обгръщаше отвсякъде и все пак, когато разпери криле , нищо не я спря и тя се издигна високо.Толкова високо, че чак й се зави свят...ако може на една птица да се завие свят :-). Безкрайният хоризонт, който я мамеше и чувството, че ако пожелае , може да го достигне , я опияняваха.Всичко беше прекрасно...но уви, само един сън.Но след този сън птичката вече знаеше една нова дума: свобода.И тя се влюби в нея.Тук е малко трудно да се каже в свободата ли се влюби птичката или в своя сън за нея, но едно е важното: от този ден нататък нашата птичка започна да тъгува по безкрайното небе.И все по-тъжни ставаха дните й...докато...един път...
Някой бе забравил вратичката на клетката отворена.Птичката изхвръкна навън, пърхайки радостно с криле.Направи един кръг в стаята , като че ли да се прости с нея и полетя към светлината...но...изведнъж я прониза страшна болка.Сърцето й почти спря и тя безпомощно падна на земята.Само ПРОЗОРЕЦЪТ стана ням свидетел на случката...
И днес все още птичката живее в своята клетка.Понякога..само понякога..тя отново сънува своя чуден сън. И тогава пее своите най-прекрасни и най-тъжни песни...а някои дори биха казали, че виждат сълзи в очите й...но птиците не плачат, нали?

whiteNIGHT...

Да имаш мечти е все пак повече, отколкото да нямаш - те са първата крачка към свободата. Така мисля.

To be or not to be

точно днес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да живееш за мига и да имаш мечти не са противоречиви понятия - напротив. Те са двете страни на една монета.
Нямам предвид болните амбиции въобще, нито постоянното оплакване от живота и бягане от действителността.
Човек трябва да има цел и смисъл в живота, но е толкова трудно да ги определи...
Та смисълът в живота ти може да бъде даже всеки ден да си намираш по едно хубаво нещо в цялата мизерия и грозота, което да ти показва, че всъщност живота е прекрасен И въобще такива работи...

To be or not to be

не са по дефиниция. но нерядко ние ги правим такива. в името на мечтата убиваме мига.
това е трудното - непрекъснатото постигане на баланса между мечтата и мига.

"цел и смисъл на живота" - ти можеш ли да ги определиш за себе си?

IMAGINE...

и към страховете, и към болката... и към новите мечти. Няма свобода. Няма свобода, за която бихме платили каквато и да е цена. Няма свобода, която да желаем истински и която би ни направила щастливи. Мечтите се заплащат с "излитането" от една решетка.... Постигането им е всъщност като да се прибереш отново... в решетката си... за удобство можем да я наречем нов дом просто...

звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден

"..Свободата, Санчо е на върха на сабята.."
..а в новия дом - поредния такъв - трябва да "свикнеш с мебелите" - за да се почувстваш отново свободен..излиташ от една решетка, за да влезнеш в друга - така ли е?

днес много питам..не ми е присъщо, но все пак..
така ли е?..

Шум от стъпки на човек, чиито мисли са далече..

"Свободата, Санчо е само теоретично понятие"

А не е ли? Просто понякога (в началото) ти се струва, че решетката ти е златна, красива, изработена с нежност и любов... С времето (в края, или когато искаш той да настъпи) започваш да виждаш прахта, която се трупа по нея, малко по-късно виждаш само прахта и няма и спомен от някогашният блясък на решетката. И тогава си търсиш друга. За да се чувстваш уютно. За да си свободен не трябва да обичаш, нито да мразиш, нито да искаш, нито да мечтаеш.. нищо. Тогава пък попадаш в решетката на Не Трябва да...:-)

звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден

В каждом окне

где-то на дне

под угрозой разбиться -

ПТИЦА..