"Щастието да даряваш е по-голямо от това да получаваш"

Какво мислите вие? Кога се чувствате по-щастливи? И да даряваш - кога? А какво? Какво бихте искали да дарите на най-добрата си приятелка? А на жената, която обичате? А на непознатите, с които се разминаваме всеки ден?

udovolstvieto da dostavi6 6tastie njakomu su6to e ne6to koeto polu4ava6 nasre6ta i to v pove4eto slu4ai e po cenno ...

Vsichki imame nuzhda ot odobrenie, blagodarnost i obich v zamiana. Niama nishto losho v tova da iskash da poluchavash. No mi se struva mnogo silno da prevyzmognesh sebe si i da mozhesh samo da davash.

бих подарила на всички по едно малко цвете...с усмивка..и много любов

Angela

Това е много мило...

Аз пък не подарих едно цвете...

От доста време се опитвам да дам определение на щастието! Пък то взе, че се оказа май като многоликия бог Янус!Толкова различно всеки път и все пак -щастие!Искам да им даря щастие! На всички!На приятелите си, на непознатите, но най-много на любимата жена!С цвете, с усмивка, понякога с тъга, с шепот, защото нали е забранено да се крещи или поне казват, че е неприлично! Щастие е да се научиш да можеш да обичаш! Аз мога, а ти?

Щастието да даряваш...иска ми се да извикам колко е хубаво да даряваш, без да очакваш нищо в замяна..ама има една малка подробност...че се чувстваш щастлив да даряваш, ако знаеш, ако виждаш, че носиш щастие с това, което даряваш...ако не го виждаш...тогава се губи и твоето щастие...Тук веднага мога да си противореча, че все пак понякога изпадаме в състояние на лудост, когато наистина ..абе наистина сме си съвсем луди :-))
Няма специални моменти...обаче е най-готино, когато изведнъж ти дойде настроението да го направиш...да подариш де :)...и трябва да го хванеш момента...да се поддадеш на импулса...защото после май се губи, а с това се загубват и следващите хубави моменти, когато си подарил и си видял усмивката...аз така имам едно неподарено звънче..:-))(
На непознатите дарявам усмивки...Понякога мънички , друг път широки , трети път с леко намигване , а понякога .....така......и после гледам в небето невинно..обаче продължавайки да се усмихвам и тананикайки си, защото ме мислят за луда... не че бъркат
Всъщност бих искала да подаря спокойствие...разбиране...усмивка..но не само на моето лице...усещане ...за мига...за любов...за приятелство...

една виртуална измислица

означава:
да можеш да изслушваш
да можеш да говориш
да можеш да усещаш
да можеш да забравиш за себе си понякога
да можеш да цениш тишината
да можеш да слушаш със сърцето си
да можеш да почувстваш болката на другия
или радостта му и да можеш да се радваш заедно с него
да можеш да го задържиш и
да можеш да го пуснеш тогава, когато той/тя избира свободата
да можеш да му спестиш чувстото на вина
да можеш да му спестиш дребните злобни нещица...

съм се научила и аз

Понякога имам съмнения, че не зная дали всичко това наистина означава да можеш да обичаш. Ти ще ми кажеш ли?

Не знам дали е това наистина. Хилядите малки нещица от дългия предълъг списък, когато обаче са споделени. Коя съм аз, че да мога? Не съм се научила още, съмнявам се дали някога ще се науча Защото искам да се върна. Не съм съвършена и никога не искам да стана съвършена, защото тогава ще знам всичко. Тогава мога и да мога да ти кажа.

Да не задавам въпроси на които не ми трябва да си отговарям? :-))
Питах защото каза че можеш
Реших че знаеш

Всъщност мисля че това не може да се формулира и опитите да се прави е загуба на ценно време