|
Тема
|
Щедра е нощта
|
|
Автор | MaryJane (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.02.02 23:28 |
|
Щедра е нощта, която води те при мен,
да докосвам с дъх устните ти бледи,
да пия от мириса на косите ти.
Кратък е мигът, в който те имам,
в който чувам думи в мълчанието ти,
в който те моля да дойдеш с мен там,
където нощите са сладки
и ухаят на косите ти.
Алчна е зората, която те краде от мен.
| |
|
Под звездите стари
край морето
ние сме самички
под небето,
ние сме случайни,
несвободни,
необикновени,
незаконни
Има нещо тъжно
и нетрайно
в нашето опасно
място тайно -
в ресторанта малък
и безлюден
келнерът ни гледа
тъй учуден.
Келнерът е свикнал
да ни чака
и да ни сервира
два коняка.
Той не ни разпитва,
той се сеща,
че е непривична
нашта среща
Часовете бързат
тихи и жестоки,
за да ни отпратят
в две посоки,
за да ни разкрият
истината всъщност
с цялата нелепост,
с цялата й същност.
Келнерът е свикнал,
и разбира,
празните ни чаши
не прибира,
той не ни разпитва,
той се сеща,
че е непривична
нашта среща.
Под звездите стари
край морето
ние сме самички
под небето,
ние сме случайни,
несвободни,
необикновени,
незаконни
звездите са осветени, за да може всеки да намери своята някой ден
| |
|
|
|
|