Не се оглеждай, теб питам..теб, теб..не си прави сметки за кого може да е това.Теб , този/тази, който ме четеш в момента, как си?
Спиш ли?
Или сънуваш?
Мечтаеш ли?
Или живееш?
Подхвърли някое късче живот и на мен..моля ( виждаш ли колко съм учтива?)
Как си?

поогледах се ...ами наистина няма наоколо друг и ... ами питаш мен
Та , добре съм ... пия си следобедното кафе и си мисля , че май трябва да намаля броя на кафетата...как успяват хората да пият чай като не са болни?! Аз не мога , а другите алтернативи не ми допадат хич...затова и този следобед пак пия кафе . Но експресо , обичам аромата и вкуса...със захар и евентуално кондензирана сметана. Искаш ли и ти? С късчетата живот още на знам как става , но кафе мога да предлагам ... виртуално , но пък се хващам на бас , че се усеща дъха на кафе навсякъде

tuk sum........mechtaja, no mechtata mi ne sreshta mechtata na zenata za kojato mechtaja, kogato spja - ja sreshtam v sunja si, no tja me izbjagva, kogato rabotja - nishto ne svurshvam, zashtoto mislja za Neja - dali e zestoka, despotichna, bezobrazna ili sadistichna...... tkava e no az ne moga da spra da mechtaja za neja.

Аз пък като те четях погледнах ника ти, да не би случайно да съм писала този пост и да съм забравила

Обичам да си пия кафето във виртуалното пространство с приятели и това става обикновенно следобяд
За чайчето..и аз често се питам същото, като съм болна организма ми го иска и си мисля, че все чай ще пия, но уви оправям се и не мога без кола
Та мога ли да те поканя някой път да пием по кафе...еспресо...със кондензирана сметана и повечко захар (точно както и аз го пия)...тук, тук във виртуалното пространство?

Красив ден

Dosta sym dobre. I az piya kafe i pusha, no pri men e obed. To taka ili inache az piya kafe i pusha denonoshtno.

Za mislite - opitvam se da mislia za hubavi neshta. Ne se boriya s nikakva myka v momenta. Ne che ne obicham, strashno mnogo obicham, niakoi ne mi otvryshtat, no az otkazvam da me boli zaradi tova. Obicham pyk, i tova e.

I zaradi drugo sym se zamislila - kolko e trudno da si toleranten kym netolerantni hora.

Haide sega, kazhi ti kak si. Mnogo iskam da chuya.

Така, така...виждам, добре си, кафенце си пиеш. Аз пък си пия следобедната кола (опс, вечерната), не мога да ги разбера тези хора как успяват да пият толкова вода, след като съществува колата...Абе не ти ли горчи това кафе..сложи си малко захарчица още, я да видя?...аха добре, стои права лъжичката...дори и аз мога да го пия така, щом е за компанията.
Хмммм..не може ли все пак за мен мляко с какао,а? ( питам с надежда)...
И...ще взема аз да подарявам късчета живот, ти имаш ли нужда? Без пари са, ама качествени, гаранция...

Спри да мечтаеш, дай по същество...
Аз не мечтая, само мисля и колкото мисля, толкова по-малко мечтая ...някаква обратна пропорционалност (глей какви неща зная, да не мислиш, че съвсем случайно ги казвам
Ако можеш да не работиш, ако можеш да не говориш, ако можеш да избягаш, ако можеш да нямаш надежда, уау..завиждам ти да знаеш.
Ако не можеш...моите съболезнования, дълго ще продължи болката ти...

Кво да кажа сега...ни кафе пия, ни пуша, даже и алкохол не пия..и кво ми остава, едни жени. Ама и там се ограничавам, че много ми идва.
Мислите за хубави неща витаят наоколо и само чакат да ги поканиш, ама явно съм зле и с обноските и това не мога
Е, на, обичам пък и това е. Няма пък да обичам, ей така, на инат, тя ли ще ми каже любовта кога да обичам и кога - не. Не искам сега, я какви други интересни неща стават наоколо, виж ги де, виж ги (това ми е вътрешния глас, ама нещо недочувам напоследък).
Много сложно го даваш. А как да обясниш на един нетолерантен, че е такъв, ако той е убеден в толерантността си и дори се гордее с нея?

Hey, ami ok, za sega, pochti, opraviam se niakak,

tuka niakakvi adashi mi razvaliat nastroenieto,

posle......sluchvat se razni raboti no edvali,,,.......puk i ,,,,,,,no izobsto,,,


tam niakude ,,,dumidumidumi,,,,,,zivotut e slozen---oburkan,
a bi idovur m no ne vinegi,
i vse pak


the cat the cat

---------------

parchentse zivot,,, ama ti ,,naistina li

uchtivost,
nuzna e da,,,,,,,,,kak , poniakoga



jivotut, zivotut e v poeziata,

da ti kaza che pia kafe, ili pusha tsigara ili se smeia,
davam li tuk togava partsentse?kustche zivot! NE!

Видях, че на мен говориш.. то и на кой друг... тук няма никой...
Не, не спя. Ти пък! Кой спи? И защо да спи?!
Да сънувам? Не. Защо ми е да сънувам? И кой сън? Онзи със змиите ли?
Искам да сънувам онзи другия... който приличаше на детски приключенски филм... мда... Не съм ли ти го разказвала? Оня сън, с оная весела река и красива полянка и една голяма скала... Водата беше толкова бистра, и чиста, и студена... И така бързо тичаше надолу... А къде отиваше! Само ако знаеше за къде бърза, би се спряла, би се спряла съвсем за мъничко и би напълнила за нас онзи малък вир... Даа и там влизаме ние... Във вира. Аз и Ти. Но не плуваме. То как да плуваш в два на два! Само се държим за ръце, защото знаеш как е, когато във водата влязат хората... става мътна, камъните стават хлъзгави и нищо, ама нищо не се знае. Може да паднем. Само се държим за ръце. Аз те държа. И ти мен. За да не се подхлъзнем... И да не си счупим краката...
Ето това е. Е, може би мечтая, а не сънувам. То пък много важно дали е мечта или е сън!
Да живея? Да, живея. Ей тук. В един грозен сив блок на 13 етажа. Не, не! Не съм на 13-тия. Още по-зле. Защото съм никъде. Някъде между 13-тия и звездите.
Да ти подхвърля какво? Нямам нищо. Една мечта... за един сън.... Това е.

Искаш ли късче от нея? Ето... вземи...