Винаги се радвам на кафеени съмишленици , а на подобни покани не отказвам. Дори напротив , приемам с огромно удоволствие Само кажи кога

дадено А за мен кафенцето да не е с много захар...умерено , 2 лъжички са идеални...всъщност зависи от кафето...

Парченцата живот си ги сглобявай ... като пъзел . И тая моя асоциативност ... сетих се за един пъзел с хиляди калинки на бял фон - 500 части ... не знам дали има нареждане - буболечетата бяха с еднаква големина и съвсем минимални разлики в точките...

Хей, засега..почти..или не...или после..или сега..важното е, че е почти..важното е , че има нещо..или пък по-важното е, че все пак не е всичко..а само почти...Наполовина пълна чаша или наполовина празна, как ще погледнеш...
Поезия казваш е животът..едно парченце за теб от мен...

Кой ражда болката-
красивата, капризна, горда болка?
Кой ражда болката
и защо така сме влюбени в нея?

Ти, който като млад
си свиркаш пред страха;
Ти, който като огън
връхлиташ върху ледената смърт,
за да спасиш, за да спасиш
едно единствено сърце?

Кой ражда болката-
ужасната, позорна, грозна болка?
Кой ражда болката
и защо така от нея се боим?

Ти, който като влюбен
мамиш своето момиче;
Ти, който като стар
отстъпваш с усмивка и поклон,
за да спасиш, за да спасиш
натрупаната слава?

Кой ражда болката?
Кой ражда болката?

Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка?
Не я ли раждаме, не я ли раждаме
самите ние?


Да напълним чашите.....наполовина...

Ако ти не си,
аз как да бъда;
ако ти не знаеш,
аз защо да знам;
ако ти не искаш,
аз нима ще искам;
ако ти не можеш...

Ако ти не си,
аз как да бъда.

Може би сега
или преди...
може би ще е, а вчера - не...

Ако ти не желаеш,
аз нима ще искам;
ако ти мечтеш,
там ли ще съм аз...

Ако ти не искаш,
аз нима ще искам,
ако ти не можеш...

Е, извинявай де..аз без да искам, нали знаеш, човек като му писне нещо...
И аз това се питам, защо да спи, ама няма как, лягам си и заспивам, навик сигурно, ти пробвала ли си? Свикваш, то нали с всичко свиквал човек..Само вече не помня сънищата си, събуждам се и забравям, а понякога са хубави..поне така си мисля..че са били хубави...Опитвам се да си ги представя, да си ги спомня..и си ги измислям. Измислям си сънища, така ми се струва, че съм го преживяла. И твоя е хубав...красив, ама май измислен като моите...Живяла ли си цял ден с един сън? Ама то живяно ли е или сънувано...наяве...
Затова се и отказах от парченцата живот..подарени...аз подарявам..на който иска...празни парченца, можеш да ги изпълниш с каквото поискаш, можеш да си поиграеш с тях, да ги подхвърляш като разноцветни топчета или да ги захвърлиш под леглото; или пък някой ден да ги намериш в задния джоб и да им се зарадваш. само едно е нужно..да искаш да ги живееш тези парченца...аз...ги подарявам...
Парченце мечта ли?..не, благодаря, такива парченца колкото искаш...всъщност нямам вече, не ми трябват, раздадох ги и тях. Раздадох и мечтите, и надеждите. Оставих само една за мен...че някой ден ще си създам нови...

Много си ми ранобудничка

Можем да си пием следобедното кафенце заедно, за мен ще е сутрешно, но пък аз и без това пия по едно кафе на ден

Всеки ден си пия кафето в нета, когато ти кажеш ще е с теб

Приятна вечер

Ама народните мъдрости си ги бива , нали ?

Изпи ли следобедното кафе :)?

Прекрасна вечер и мнооооого спомени Забеляза ли колко уникално е изписана днешната дата - 02.02.02 ?

Имаш ли търпение да сголябваш подобен пъзел? А ако липсват части как става? Аз бих ги нарисувала...

Бива си ги да, но я ми кажи какво пиле съм аз, като се разпиша в 7 сутринта, защото още не съм си лягала

Допих си го точно когато си пуснала този пост

Спомени от болници....да уникална е датата

Приятен ден пиленце

Само на теб мислиш ти е писнало. И писнало от какво?!
Да пробвам да спя ли? Или да пробвам да спя по навик? Не, не пробвам. Аз не си правя експерименти. Спя само, когато ми се спи. Иначе не. Или когато няма какво друго да правя. Или когато искам да сънувам. То пък излезе, че непрекъснато спя. Е, ставам за малко, колкото да изпуша една цигара... Да поема дълбоко дима, да ми се замае главата... и после пак. Лягам да спя.
Аха съня ми. Измислен и още как. Нали ти казах - само това имам. Една мечта за един сън. Или може би илюзия. Цял един ден с цял един сън? Това ли ме питаш? Господи! Де да беше само един ден!
Парченца живот казваш. Добре, дай едно.. ще го запълня... ще го запълня с цигарен дим. Знаеш ли колко хубаво ще стане? Представи си само.. Един сив цигарен дим, който се извива във въздуха, към тавана, танцувайки нежно своя танц... И си пее понякога. За разлика от мен. Аз вече не пея. Ти как си с пеенето?
И май най-добре, захвърли и последното парченце мечта! За какво ти е?! По-добре изпуши една дълга цигара или една много дебела пура и се радвай на дима... и на усещането... на чувството за пълнота... на това как се
разтреперват краката ти... на аромата. Мечта - глупости! По-добре събери всичките си късчета живот! Подреди ги на масата. Нарисувай си нещо. Сега да не кажеш, че не можеш да рисуваш! Все можеш нещо. Едно сърце, или пък стол, може дори чаша, а защо не и един кръст. Ами да! Кръст. И го сложи
върху надеждите, и мечтите, и сънищата. Те... за какво са ти?