Боли ме без теб. Можеш ли, да разбереш болката ми? Онази, най - голямата - Че Те Няма. И целия свят, пречупен през Твоето отсъствие, загубва смисъла си. Защото Ти си смисъла на всичко. И на красивото и на грозното. И на истинското и на фалшивото. И на чувството и на мисълта. Твоето име, единствено взривява тишината, в която умира сърцето ми. Онази тишина, от голямото празно, на вика, който всеки път премълчава себе си, за да не стопи света, с грохота от толкова премълчани " Обичам те ". Винаги за Теб. Само за Теб. Но ти не ми повярва, може би. И си тръгна. А времето отдалечи нещата. Пространството ги направи нелепи. Единствено сърцето ги съхрани. Моето сърце...
Така се страхувам, че някога отново ще се срещнем. За да се разминем чужди. И в онзи миг, на сблъсъка - копнежа ми, ще се превърне в пепел. А огъня е горял, подклаждан от далечността. И онези думи, ще прозвучат фалшиво. В онзи миг. На проверка. Който ще назове присъдата...


Това беше, просто прелюдия, към въпроса, който искам да ви задам... :-)
Къде е границата между любовта, като такава и усещането за любов, което е самозаблуда, пречупено през онова Няма я / го, във времето? Адски объркано го казах, ще опитам по друг начин.
Когато някой си отиде от нас - как да разберем, че любовта ни е истинска, а не само далечността и отсъствието, подхранват в нас илюзията за нея?..
Не съм сигурна, че успях да го формулирам правилно, затова приемам всякакви интерпретации и отговори. :-)

chuvstvata ne sa TOCHNA NAUKA....i e po lesno kato ne tursim kude e granizata...


Когато някой си отиде от нас - как да разберем, че любовта ни е истинска, а не само далечността и отсъствието, подхранват в нас илюзията за нея?..


nyma nachin da razberem...vseki chovek koito sme haresvali, obichali ...kato si otiva ot zivota ni ....donasya usehstaneto ...che gubim neshto mnogo zenno i edva li she imame shansa za drugo takova.....

razbirame dali e bilo nai golymoto ...chuvstvo...edva sled kato minat nykolko godini...

hubavoto na nykolkoto godini e tova che ni donasya nykakva iznenzda ...hubavo priytelstvo, lubov .....i starata ...za koyto sme sie chudeli dali e golyma...veche moze da se okaze ...prosto hubav spomen...i sivsem da ne e golyma....

puk i da e golyma.....kakvo po hubavo ot tova da si ostane golyma lubov ...v nashite misli....vmesto da ya prevurnem v ezednevie?



usmihni se na razdylata....tya e hubavo prezivyvane ...nisto che ponykoga e boleznena....



i kusmet ...

Az mislja, 4e... kogato reshim, 4e edna ljubov e istinskata, goljamata,
edinstvenata, a tja e bila vsashtnost samo enda malka 4asti4ka ot jivota ni,
edna, kolkoto i jarka zvezda, vse pak zvezda, kojato e reshila, 4e iska da napusne
orbitata si i da iz4ezne ot nasheto prostranstvo, tja VE4E ja njama. Moje da ja pazim v sartzeto si, mojem da si mislim kakvo li ne- i to shte e istina- moje bi...No tova e nasheto podsaznanie, nasheto jelanie da e taka, moje bi...
Edna ljubov, otishla si i ostanala u nas kato spomen, kato trapka, kato ve4nost, takava ljubov e lesno da bade ideal. No tja pak ne e, zashtoto ako tja beshe otishla po-dale4, ako beshe prodaljila, shteshe da bade razli4na, NJAMASHE da ostane idealnata, moje bi jelanata - DA- no ne i idealnata.
Idejata e, 4e ljubovta, osashtestvenata ljubov, preminava prez neprekasnat
period na nau4avane kak da obi4ash drugija, na poglejdaneto mu realisti4no
zaedno s opijanenieto ot 4uvstvata si.
Spomenat za edna krasiva ljubov, kojato e bila v minaloto ni- trjabva da
prisastva v jivota ni SAMO kato priziv za drugi krasivi neshta v nasheto nastrojashte. Ina4e, tja prosto ni tlaska nazad i taka ni kara da
se 4uvstvame neshtastni.
A i 4ovek trjabva da gleda kam tezi, koito sega naistina go obi4at, zashtoto
te pravjat jivota mu dnes, a onova v4era, kolkoto i da e bilo nejno i beztzenno, to e tam, V4ERA. A dnes moje bi njakoi, koito imame, shte osaznaem, 4e e bil dori neshto pove4e ot onazi ljubov, no kakvo shte stane, ako go osaznaem utre, a utre toi ve4e ne e tuk...........

Далечността и отсъствието не могат да подхранват вечно чувство, което не съществува. Първоначално - да, но после малко по малко нещата се размиват..докато дойде момента, в който чувството е насочено към някой до теб..и тогава си спомняш с усмивка..с малко тъга..с малко.."ами ако.." за предишната...А може и въобще да не си спомняш..:)
Но понякога има една...която остава като мечта...и колкото и да има след нея...тя си остава в нас...
И все пак...най-добрия индикатор за силата на чувствата за мен (поне засега:) си остава момента, в който вече имаш нова връзка..или нова любов...и тогава се запиташ..."Ако се появи..ако се върне..ако имам възможност...ще изоставя ли всичко, което имам сега и ще бъда ли с нея?"...и...отговорът на този въпрос ще бъде и отговорът на въпроса доколко това е истинска...или само подклаждана от отсъствието любов...

Привет

Любовта е чиста и цяла тогава когато обичания човек е до теб. След раздялата остава само болката не от загубата ами от това че отново трябва да се върнеш към обикновенния живот без онзи живец който е горял в сърцето ти. Ерих Мария Ремарк бе казал в една от свойте книги: "Никой човек не ти става по чужд от този който някога си обичал." Ако трябва да съм откровен ще призная че за мен това изречение е вярно. А ми ти замисляла ли си се?

Права си, чувствата не са точна наука. Нямат формула, или може би, всеки сам си я измисля. Естествено, когато величините са емоционални, а не математически, крайния резултат е строго субективен. И няма верни и / или грешни решения.
Човек се усмихва на раздялата, когато я преживее. Ако я преживее. Преодолявайки болката. И себе си. И всичко, което следва след, двете стъпки, които кънтят - далеч от него...
Благодаря ти, за отговора. И за оптимизма в него. Но това беше, просто една провокация, целяща размисъл.
Късмет и на теб. :-)

Човек гледа натам, където е сърцето му. В посоката, в която е неговото " Обичам те ". Без оглед на Вчера, Днес и Утре. Това са условни проекции, пречупени през любовта му, а не през времето. Чуждите " Обичам те " са просто думи. Жестоки, заради невъзможността да им отвърнеш със същото. И празни, с безсилието да те стоплят. Орбитата, може да приеме само звездата, която си е отишла. Или самотата си. Всеки друг избор, би бил унизителен. Защото после, никога няма отново да е орбита. Дори и когато / ако, звездата се върне. Небето ще ги отрича...:-)

Не е ли страшно, да осъзнаем, че Истинската Любов, онази любов мечта, за която говориш, е зад гърба ни? И, че всичко, което предстои, ще бъде ехото от Нея, но винаги, с гласа на някой друг? Някакво бегло продължение на онова Голямо Чувство, което е останало назад, за да ни стряска с " Да, бих...", като отговор на риторичния въпрос, който ти зададе: " Ако се появи..ако се върне..ако имам възможност...ще изоставя ли всичко, което имам сега и ще бъда ли с нея?".."
" Да, бих " - като смърт, преди смъртта. Какво ни остава? Надеждата? Вярата, че ще се върне? За да стане - " Да, ЩЕ БЪДА ". Някога. Кръга се затваря...

Привет. :-)

Любовта би могла да бъде чиста, и когато обичания от нас човек не е до нас. За цяла - също. Моята любов. И / или любовта на другия. Не е цяла - Нашата любов. Нали правиш разликата? А при някакви обстоятелства, с оглед на някои фактори и Нашата любов, би могла да бъде цяла, дори и човека да не е до нас.
Загубата на някого, тъждествена ли е с липсата и на онзи живец, който е горял в сърцето ни? НЕ, иначе дори нямаше да ни боли. И нямаше да го има усещането за загуба. По - страшно ми се струва, живеца да го няма, а човека да е до нас.
" Никой човек не ти става по чужд, от този, който някога си обичал." Интересна мисъл. Дали е вярна? И да и не. Няма универсални истини, когато те ( истините ) се отнасят за хора. Зависи от човека. От силата на чувството. От...От...От...:-))

i zashto da nyma znachenie?


rebekka