моника относно Джемини / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

Мили дами,

от партньорката ми, която влиза много по-често в мрежата от мен, разбрах че този клуб е мястото, където се събират интересни и интелигентни жени и все се канех и аз да вляза, но все не ми оставаше време. Днес съм в болнични и най-после успях! Реших да се намеся в дискусията за Джемини, защото макар и вече не в ръководството, все още съм свързана с тази организация като неин член, а и просто като човек, обявил пред себе си и пред света, че се самоидентифицира като лесбийка.
Този постинг се очертава да бъде доста дълъг, затова ако не обичате да четете дълги изказвания, спрете дотук.

Станах член на Джемини през 1998, когато се върнах в България след едногодишна специализация в университета на Амстердам. Специализирах социални науки и по-конкретно “гей и лесбийски изследвания”. Да, има такава наука. В момента съм един от малкото хора, които се опитват да я въведат и в българските академични среди: почти като хоби и за страшно малко пари преподавам курс в Нов Български, който се нарича “Сексуалните идентичности в постмодерния свят”. Издържам се чрез друга работа и преподаването ми е между другото.

От последните постинги, засягащи по някакъв начин Джемини, си дадох сметка, че пишещите знаят твърде малко за историята на тази организация и за настоящата й дейност. Говори се за или против някакви личности, а в крайна сметка твърде малко се говори затова, какво очакваме Джемини да направи за нас и какво бихме могли ние да направим за Джемини. Искам накратко да представя моето досегашно участие в организацията, мнението ми за някои от настоящите проблеми в нея и вижданията си за бъдещото й развитие. Защо правя това изявление? Като член на организацията и създател на лесбийската секция в нея се чувствам отговорна към сегашното й състояние и искам то да става все по-добро. Ако мнението ми не ви интересува, време е да спрете да четете и да минете към друг постинг .

По моя инициатива през 1998 се създаде лесбийската секция на Джемини. Отначало в нея имаше само 3 жени, след година станаха 50 (не само поради моята активна кампания за набиране на членове, но и благодарение на приноса на Меги от Варна и други хора). Тогава не разполагахме с офис и пари за реклама и се работеше още по-трудно. Информацията за дейността ни се разпространяваше от уста на уста. Имаше страница в Интернет, правена от аматьори и доста некачествена. Но имаше и надежда, че всичко това скоро ще се промени, когато дойдат “парите от Холандия”. В момента организацията разполага с достатъчно средства за да раздвижи духовете в България. Вероятно повечето от вас знаят, че офисът на Джемини съществува благодарение на финансовата подкрепа на Холандско външно министрерство и неговата програма MATRA, както и на подкрепата на още една богата холандска организация NOVIB. Проектът беше спечелен след като 3-4 човека, в което число и аз, отделяхме от малкото си свободно време в продължение на 2 години и поддържахме активни контакти с холандската национална федерация на лесбийските и гей организации COC. Този проект не беше създаден с някакви меркантилни цели. Той беше замислен така, че да осигури широкото участие на лесбийки и гейове в дейностите на Джемини и това да допринесе за постепенна промяна на общественото отношение към тях. Доколко това в момента се осъществява, зависи все пак и от умението на настоящото ръководство да въвлече хората от общността в работата. Сами разбирате каква огромна отговорност лежи върху тях. Те разчитат на подкрепа от наша страна. Но би трябвало да бъдат отворени и за критика. Защото в крайна сметка конструктивната критика помага на всяко начинание да се развива.

В момента не знам колко точно са лесбийките в организацията. На последното общо събрание, провело се на 9.9.2001, дойдоха само 9-10 лесбийки от общо присъствали над 50 човека. Имаше и други жени, но те споменаха че са хетеросексуални. Вероятно липсата на достатъчно активност от страна на лесбийките доведе до избор на нов управителен съвет, в който от 7 членове само 2 са лесбийки. Soldier и Dexter са чудесни момичета и силно мотивирани да работят. Аз ги подкрепям напълно и се надявам, че ще отстояват интересите на всички вас пред доминиращата в организацията гей група. Не мислете, че съм против съвместната работа на гейове и лесбийки. Ако бях против, отдавна щях да съм създала отделна лесбийска организация. Това, което искам, е равнопоставеност на двете общности. Честно да си призная не знам дали в момента има такава в Джемини, по-специално в борда. Твърде малко информация излиза за текущата дейност на организацията и като човек, който няма възможност да ходи ежедневно до офиса, не мога да преценя.

Може би вече си мислите, че съм страшно обидена на Джемини затова, че не съм била избрана. Аз наистина се намирам в положение, в което всяка моя критика към действията на организацията се приема като лично отношение към хората от ръководството. Веднага след общото събрание изразих открито мнението си в мейлинг листа на Джемини (bgogemini@yahoogroups.com), че се страхувам, че в настоящото ръководство няма достатъчно опитни хора, които знаят как да поведат общностите към постигане на целите на организацията. Все още мисля така. Но това не означава, че няма да подкрепям ръководството на Джемини в опитите им да свършат полезни неща. Ще се опитам да им предам своя опит и знания дотолкова, доколкото те са готови да възприемат. До момента никой от ръководството не ме е потърсил за съвет, когато са подготвяли участие по телевизията или нещо друго. Вероятно смятат, че нямат нужда от моето мнение, или пък чакат аз телепатично да отгатна, че предстои някакво събитие и да се включа в подготовката му. Когато звънна в офиса да питам как вървят нещата обикновено ми се отговаря, че вървят нормално и че бих могла да се включа при наличие на желание. Тук е мястото да спомена, че само желание за участие не е достатъчно. Ролята на организацията е да те информира редовно в какви инициативи можеш да участваш и да те привлече като участник във вземането на решения. Нека това бъде послание както към лесбийките да участват по-активно в Джемини, така и към Джемини да се опита да привлече повече мотивирани хора от общността. Когато има желание, има и начин – това важи и за двете страни.

Някои от вас вероятно са чели или гледали преди време мои медийни изяви и се чудят защо не ме виждат напоследък. Причината е доста прозаична: започнах нова работа, свързана с повече отговорности и както много други лесбийки и гейове, които се опитват да правят кариера, се наложи да се крия. Това обаче не ме удовлетворява и в момента търся начини да се върна в публичните пространства, защото смятам че присъствието ми там е важно за имиджа на лесбийките и гейовете в България. Вероятно ви звучи нескромно (скромността не е най-силната ми черта). Убедена съм, че общественото отношение към нас ще се промени, едва когато хора с авторитет в обществото започнат да се разкриват. В момента много голяма част от умните хора в това общество гледат на Джемини като на някаква младежка инициатива, която ще отшуми за всеки един от членовете на организацията поотделно, когато тя/той навлезе в зряла възраст. За съжаление не са твърде далеч от истината. Относно медийните изяви на организацията бих могла да кажа следното: не е необходимо 200 човека от Джемини да се показват по телевизията. Важно е тези, които се показват, да изразяват становището на колкото се може повече хора от общността. Не по-малко важно е как се представят онези, които имат смелостта да излязат в медиите. Не всяко показване носи полза за нас, а само онова, което е добре подготвено. Необходими са умения за говорене пред публика, които не всеки притежава.

Въпроса за междуличностните отношения вътре в нашата общност и вътре в организацията не смятам да коментирам. Вероятно има някакви търкания между личности, вероятно се хвърля вината за някои неуспехи върху онези, които са по-открити. Това е нормално, има го във всяко едно мини-общество, не само при нас. Аз лично смятам, че проблемите на Джемини са организационни, а не междуличностни. Организацията като начин на работа е все още твърде далеч от онова, което наричаме “демократична структура” или ако предпочитате “отворено общество”. Джемини определено пропусна един шанс да извлече най-доброто от хората, които я подкрепят – имам предвид последното общо събрание, на което не бяха избрани в ръководството достатъчно хора с опит, а се предпочетоха хора, които са по-симпатични на доминиращата събранието гей компания. Имаше кандидати, които превъзхождаха избраните със своето образование, ерудиция и опит, но не бяха особено популярни (освен себе си, тук мога да посоча поне още двама, които щяха да внесат друг нюанс в имиджа на организацията, поради доказания си професионализъм). В крайна сметка станалото станало. Нищо не е фатално. Догодина пак ще има общо събрание и ако е станала грешка, тя може да се поправи. Но в каква посока ще се развива тази организация зависи от самите нас. Някакъв мъдър човек беше казал: всеки народ си заслужава управлението. Ако и догодина на събранието дойдат само 9 лесбийки от 50 участници, никой няма да ни е виновен, че не сме адекватно представени в Джемини.
Аз лично смятам да продължа да работя по проблемите на лесбийките и гейовете в България, със или без Джемини. Ако новото ръководство има нужда от моя опит, винаги може да го получи. Никога не съм отказвала съдействие. Бедата е, че напоследък мейлинг листа на Джемини е напълно замрял. Освен междуличностни дразги и от време на време позакъснели обяви за предстоящи събития, почти никаква друга информация не се пуска по него. А би трябвало да излиза протокол от всяка проведена среща в офиса, за да могат хората от общността да знаят какво се случва там. Има сайт, който не е достатъчно изчерпателен относно дейностите на организацията. Бюлетинът, който Джемини издава, не се разпраща до членовете, както беше планирано в проекта (чудя се защо). За да се информира, човек трябва да посещава редовно офиса, а това не винаги е възможно. Особено за хората, които не живеят в София.

Това, което искам, и за което съжалявам, че не се случва, е да има приемственост между опита, натрупан от хора от старото ръководство на Джемини и новия управителен съвет. Тъпо е да се повтарят едни и същи грешки, да се започва отначало, когато всъщност началото е поставено и трябва да се гради над него.

Още много неща бих могла да кажа, но наистина прекалих с дължината на този постинг. Обещавам да започна да се появявам по-редовно и с по-кратки постинги в този клуб. Е разбира се, това ще зависи и от вашата реакция към изявлението ми. Забелязах, че пишещите тук не си поплюват, когато трябва да нахокат някого. Това обаче е добър признак за наличие на жив интелект и аз бих била доволна да получа критики. По-страшно от критиките е мълчанието.

Обичам всички ви и съм щастлива, че ви има!

Моника