Tъжно. Самотно. Боли. Обичам я. А нея я няма. Не,не си е отишла. Тя просто не е идвала. Жестоко е. Нелепо е. Празно е. Обичам я. А тя дори не знае. Утре ставам на 21. А душата ми е вече побеляла. Не мога да и го призная. Нямам смелост. Но се уморих и да мълча. Простете ми - просто имах нужда да го кажа на някого. Да го изкрещя. Да го изкарам от себе си - за миг поне. Толкова е страшно да премълчаваш любовта си. А понякога и любовта да премълчава теб. Господи...

Аз съм тук,ще ти помогна.

Боже, миличка, имаш толкова много време! Ще ти мине, само белези ще ти останат, но от теб зависи колко дълбоки.

ставаш само на 21... животът сега започва. любовта те чака. от теб зависи, затвори си очите и крачни напред...

Виж аз съм мъж, но също като всеки, знам какво е болка. Дръж се мила. Дано да отмине по-бързо. Успех нататък.

ще мине .гарантирам

Njama da e parvijat ti jalen voi! Tova go kazvam ot opit! Zaredi se s mnogo vjara v sebe si, sahrani malko obich za njakogo, poemi dalboko vazduh i navlez v pomijata, narechena givot! Njamash izbor, osven da pluvash sred lainata i da se nauchish da ozeljavash. Ste padnesh i v po-cherni dupki, no ne se otchaivai, tegli edna maina na vsichko i ....USPEH!

mnogo hitro....

Понякога е нужно толкова малко на човек. Една единствена дума,с която да усетиш,че си разбран. Не,че след нея раната зараства по - бързо,или по - малко боли,но намираш оправдание за онази надежда вътре в теб - оправдание да я държиш жива. Нали и най - трудното нещо,което си изживял в миналото,погледнато през времето изглежда несравнимо просто пред това,което ти предстои.Разликата - едното е вече зад гърба ти,а другото пред теб. Но все някога трябва да тръгнеш напред,нали?.."Затвори си очите и крачни напред..." (Благодаря,Джейн) Благодаря на всички.