Похвално, че се повдига обсъждане на този важен проектозакон тук. Дали ще има смисъл от подобно действие обаче - надявам се, но не съм голям оптимист

Но все пак ...
ето няколко хрумвания при повърхностното четене на проектозакона

1. Ако А=Б и Б=С, то А=С - закон от математиката. Защо тогава да усложняваме уравнението с дефиниции на три неизвестни А, Б и С, ако можем да дефинираме само А и С. Нали едно от основните правила е - "направи го просто и може би ще работи".
Т.е. Защо "електронна търговия" е дефинирана чрез "услуги на информационното общество", а после се дефинира какво е "Услуги на ИО". Ами дайте да кажем направо - "еТърговия е ...".
Защото едно от спорните неща е самата дефиниция за ИО - знам че я има в няколко нормативни текста, ама това не я прави по-малко спорна. Пример - сравнете българската дефиниция за ИО с тази приета от ЕС, САЩ и Германия (за тях знам) - ще видите че има съществени разлики.

2. Не може да се позволява на "физическо лице" да предоставя услуги на еТърговия. Трябва да е "лица, регистрирани по Търговския закон, или по съответното национално законодателство, когато не е български гражданин". Иначе как ще се отчита пред данъчните хич не ми е ясно. Това нали е "възмездна услуга"? Освен това, ако не е регистрирано по ТЗ, на какво основание ще осъществява "търговия", пък била тя и "електронна". Май ще стане като сергиите по улицата дето от вчера ги гонят, щото не били регистрирани.

3. Какво означава "услуги, които обикновено са възмездни"? (чл. 1, ал. 3) Ако става дума за търговия, тя е възмездна услуга, няма друго положение. Но според мен това противворечие се дължи именно на първия казус с А=Б, Б=С

4.
Чл. 1. (4) Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани с :
...
6.хазартните игри.

ето реален казус - Българското общество по спортна табла дава възможност за игра на спортна табла в интернет, за което има две опции - безплатно и платено. Но плащаш за да изграеш на гейм-сървърите на Yahoo с някои привилегии, които безплатния вариант няма. Всъщност сумата която плащаш ти дава определено количество виртуални кредити, които залагаш при всяка игра.
Това хазарт ли е? Съмнява ме, щото няма печалба. Залагаш просто за да можеш да играеш - чрез плащането си като потребител си осигурявам че ще играя срещу определено ниво други потребуители и те няма да "напуснат" по средата на турнира. Но това си е спортна табла, т.е. не е хазарт в никакъв случй.

Ама според проектозакона ще мине под формата на хазарт (лично мнение - юристите ще са по-компетентни) Това което исках да кажа е, че нет-а предоставя уникални възможности, които понякога не се вместват в юридическите категории и трябва много да се внимава със всеки закон който ги употребява.


5.
Чл. 4. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
...
4.данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;

Хубаво, но недостатъчно - "трябва да са работещи "
Ето ви скорошен пример
ePay.bg - на заглавната им страница има обявени 2 номера за връзка с Дейтамакс - доставчика на услугата. Единият не работи - сменен е явно. Другият работи само в работно време. В случая става дума за предоставяне на услуга, която е "среда" за еТърговия - и да не можеш да се свържеш с тях е малко глупаво. Случайно се получи, че в петък вечер се появи проблем с една банкова сметка, регистрирана при тях - и до понеделник сутрин бяхме с вързани ръце, само защото директните телефони не отговаряха, а в централния офис никой не знаеше към кого да се обърне. Слава богу, никой не се възползва от открилата се възможност да "закупи" от името на притежателя на банковата сметка стоки за себе си през нета, нищо че банката не работи (което пък означаваше че не може да се блокира сметката). И седяхме на тръни 2 дена ... А технически беше възможно - шегувахме се помежду нас си - т.е. хората знаещи за проблема - "дай да идем до някое интернет-кафе и да си купим по няколко подаръка с парите на ..."

6. при посочване на цени - "да се посочва валутата", това да е изрично изписано в закона. Някъде преди 2-3 години имаше статия, че в началото на "ерата на еТърговията" голяма част от измамите идвали оттам.

7. Административно-наказателните разпоредби не трябва ли да са като промени към НК, а не в този закон?

относно дефиницията на услуги на инфоррмационното общество:
Недейте да говорите наизуст, моля!
Ето ви дефиницията, използвана в ЕС - Директива 98/48 (може свободно да се намери в интернет) и по-долу дефиницията от проектозакона за е-търговия.

'2. "service", any Information Society service, that is to say, any service normally provided for remuneration, at a distance, by electronic means and at the individual request of a recipient of services.

И в нашия закон:
Член 1
Предмет на регулиране


(3) Услуги на информационното общество са услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства, след изрично изявление от страна на получателя на услугата.

Посочете ми разликите!
Защо винаги изхождате от презумпцията, че в БГ всичко се прави погрешно като ние просто сме преписали същата дефиниция, която се прилага във всички, до една, държави от ЕС, общо 25 държави. После се намира някои недоволен българин, който говори наизуст.

По въпроса за адм наказателните разпоредби - няма как да са в НК, тъй като административни нарушение, а не наказания. Основно положение в правото, което се учи в самото начало .... очевидно не сте юрист, но защо говорите така убедено?

мдаа, разконспирирахте ме :)

за административно-наказателните разпоредби не споря - изказах мнение, а дали е правилно от юридическа гледна точка- оставих на други да преценят.

Колкото за дефиницията и понеже не съм юрист, а се старая да съм социолог, гледам не формалната прилика между два текста, а действителността, която стои зад тези дефиниции.

за да не съм голословен:
- пример - ИО и е-Правителство като част от него:
различните услуги на еПравителствата в повечето европейски държави (не съм проверявал всичките) се предлагат на крайния потребител по два начина - чрез софтуер с отворен код и чрез платен софтуер (не че отворен код означава безплатен, но това е друга дискусия - важното е, че цената е много ниска)
В България какво се случи - нормативно се наложи ползването единствено и само на софтуер на Майкрософт (беше така до преди 6 месеца - не съм проверявал наскоро). И това ако е ИО!


Т.е. ако дефиницията на ИО в нормативните текстове на ЕС и България е една и съща, множество други решения опредметяват тази дефиниция в нещо съвсем различно от това, което стои зад нея в "нормалните" държави.
Спомнете си само всички скандали за големи обществени поръчки в ИТ областта, голяма част от които са свързани именно с "предоставяне на услуги на ИО".
Това което исках да кажа и с първия си постинг е, че колкото по-прост направим всеки закон, толкова по-голяма е вероятността да няма "вратички" за заобикаляне. С други думи, ако се включи в закона за еТърговия дефиниция, съдържаща "услуги на ИО" - ето ти "вратичка", тъй като "ИО" в българската реалност не е същото, както "ИО" в Германия напр.

Същото се получава със създаването на "регистър на лицата, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения". Аз поне не знам някъде да има такава система. Т.е. въвеждането й ще доведе до основни различия в това, което се крие зад дефиницията "услуги на ИО" - конкретно в частта еТърговия.

Да направим бърза сметка - 3-4% от българските граждани ползват интернет (спорни данни, ама данни :-)). Т.е всеки от тях е потенциален получател на спам. Или имаме към 250 хиляди потенциални получатели - ама всеки с два имейл адреса всъщност удвоява бройката. А тези с 3-4 или повече мейл адреси? Т.е. ще броим най-вероятно не физическите, а "виртуалните" получатели. Неизчислима бройка, но доста голяма. И всеки от тях ако иска да спре спама ще трябва да се регистрира по някакъв начин - така ли излиза.
Интересна процедура ще да е и най-малкото отнемаща време на потребителя, да не говорим за време и ресурси на държавата, която ще го поддържа този регистър. Но пък и това ще е част от "информационнното общество в България". Само дето ще си е наше, българско ИО.


Ето защо не смятам, че "говоря наизуст".

"Защо винаги изхождате от презумпцията, че в БГ всичко се прави погрешно като ние просто сме преписали същата дефиниция, която се прилага във всички, до една, държави от ЕС, общо 25 държави. После се намира някои недоволен българин, който говори наизуст."

с други думи, "преписването" на дефиницията не оправя нещата, а по-скоро се нуждаем от "локална" версия на тази дефиниция, т.е. съобразена с конкретните наши условия, а не с тези на ЕС. Под условия разбирам да се направи примерно справка, какви услуги на ИО се предлагат към момента и какви са техните разлики / прилики със съответните услуги, предлагани в други страни. И едва въз основа на конкретните данни да се прецени дали това което стои зад дефиницията ИО у нас и в тези страни е едно и също. Ако има съществени разлики - а според мен ги има - тогава "преписването" на дефиницията не е правилния подход.

относно СПАМ-а - само да вмъкна: и какво като си регистрирам 3-те лични 2-та служебни мейл адреси във въпросния регистър? Имам предвид какво друго освен заплащането на съответната такса? С какво регистъра ще изплаши незнайния спамер (който обяче е уточнил че ако мейла е нежелан мога да кликна и да се отпиша от мейлинг листа му) от югозападно конго? Предполагам с лош мейл и заплаха за напляскване ?????

Прогнозата ми е следната:
-закона ще се приеме като форма на напъване за пред ЕС както обикновено без да се приложи в практиката - не че въобще е приложим.
-ще се създаде подзаконов акт за създаване на регистъра
-ще има държавна поръчка за много кинти за изграждане на регистъра - как ще се спечели всички знаем
-ще се назначат няколко десетки държавни служители в регистъра - директор, 2ма заместници, секретарка, няколко счетоводители, няколко сисадмини
-евентуално ще се построи лъскава сграда
-ще се въведе такса за включване на адресите или ще е безплатно но ще се иска електронен подпис което си е пак същата игра
-ще продължим да получаваме спам

Вижте, ако съм била малко рязка в коментара ми относно дефинициите в закона, не това е била целта ми. Съжалявам, напрегнат ден в офиса.
Не искам да се превръщам в апологет на някакъв законопроект, който се приема с единствената цел да изпълним изискване на ЕСбез никому да пука какво е status quo в България.
За регистъра на лицата, които не желаят да получават спам съм искрено удивена как точно им е хрумнало да създадат подобна дивотия.

Не разбирам Вашата забележка за софтуера на Microsoft, който се шири из държавната администрация и връзката с е-търговията.
За илюстрация обаче - макар, че Тунис е съмнително свободна държава по нещата, които съм чувала, там са взели авангардното решение да слагат само Linux из държавните институции. Хитро!

Истината от горното писание е, че тази липса на дискреция в БГ институциите е нещото, което ме кара да съм евро скептик, какъвто е модерния термин. БГ няма абсолютно никаква възможност да лавира както в определението за услуги на ИО, така и в повечето неще, които напоследък се случват в БГ. Никой тук не решава ... Взимат се разни директиви и други правни актове на ЕС и се преписват, за да влезем в ЕС. А защо влизаме ли? Това не разбирам.
Затова и коментирах вчера, че говорите наизуст - дали Ви харесв тази дефиниция и дали е пригодна за БГ условия просто няма никакво значение...Жалко наистина.

Поздрави!

Колкото повече чета , толкова повече ми се иска да се пренеса в някаква утопична държава , където проблемите на "информационното общество" са оставени на грижите на самото информационно общество , а не на държавните чиновници , които не само не са и помирисвали въздуха на т.н. "информационно общество" , но имат и наглостта да измислят термини и дефиниции . Поне дефинииците да бяха ясни ......

Уважаемата юристка има право донякъде , че тълкуването на текстове е нейна работа . Създаването на текстовете обаче е работа на екип експерти и юристи , а аз не виждам намесата на експерти в този проекто закон .

Да не говорим за самата материя - това не е "Закон за електронната търговия" , а "Закон за монополизиране на свободните електронни комуникации" .

Да не говорим и доколко е нужен и актуален в момента . Особено тази много рекламирана борба със спама . Ако ти намеря телефонния номер по някакъв начин и почна да ти се обаждам през 5 мин. да ти продам нещо например , можеш да намериш начин да ме подведеш под отговорност за хулиганство или да заведеш граждански иск за вреди , нали така ? И за тази цел не е нужно да се приема нов "Закон за говоренето по телефона" .....

Ако не разбираш нещо , дай му име и го забрани ....

Това не е точно отговор, но ми се струва че това е точното място. Предпочитам да го кажа на хора насочени към правото отколкото в нишки свързани с колеги програмисти.

Според мен не трябва да има такъв закон или ако трябва да има той трябва да има само роля на определения (много малко на брой), които грубо казано просто дефинират че отношенията между субекти базиране на електронна основа са еквивалентни на отношенията изграждани при директен или друг контакт. Не прочетох всичко (няма време - не ме псувайте много ако нещо е криво), но в този проект, както и въобще в цялото законодателство напоследък (у нас и в ЕС) има прекалено много стремеж за конкретизиране. Това вече е проблем и то много сериозен защото едно либерално общество трябва да осигурява свобода, а вкарването на всяка дейност в калъп автоматично води до неравностойност на третирането на описаните в закон методи за търговия или друга дейност и неописаните (нови, комбинации и т.н.). Казано с други думи конкретизирането намалява възможния избор и разделя конкретни технологии на регламентирани и нерегламентирани.

Предполагам че това звучи отчасти странно и за съжаление по търговски причини не мога да ви дам хубав пример (най-добрите примери които имам ще ме накарат да подскаже нещо което е търговска тайна), но представете си, че има начини на обмяна на информация които не са нито е-маил нито WEB но изпълнява части от ролята и на двете. Или да постъпим съвсем директно - регистър за адреси - какви?!? Има различни видове поща, има различни видове мигновени съобщения и т.н. Правенето на регистри поддържани от държавата ще постави едни в различно правно положение спрямо други или алтернативно закона ще трябва да се поправя всеки месец.

А какво ще стане ако утре излезе технология която е различна от Интернет но осигурява подобни но не съвсем възможности?

Да се върна в началото. Казвам всичко това защото се срещам с подобен проблем в не-правната сфера. Вярно е че човека е консервативно същество и рядко поглежда към нови неща насериозно, но такива възникват ежедневно - някой ги измисля и в това няма нищо лошо - напротив дори. Аз понее с това се занимавам редовно се налага да търся начини да представя на потенциалните си клиенти нещо ново така че да го разберат. В тоя процес влиза голяма доза обобщаване - намиране на принципните елементи така да се каже. Често пъти новото е точно различен подход, който изисква от потребителя да се откаже от нещо обичайно, което е считал за даденост, а печалбата за него е намаляване на работата му няколко пъти. Естествено в много случаи хората предпочитат традицията ако и всичко да сочи, че другия път е по-добър, но важното е че винаги се намират хора които да пробват новото и понякога то се налага. Ако се опитваме да бъдем конкретни ще се оплетем в безкрайна плетеница от закони докато накрая си загубят смисъла. Европа вече страда от това и няма да се учудя ако това я погребе (по мои изчисления има между 10 и 15% вероятност за пълен колапс на ЕС, около 20% шанс за плавно разпадане на малки общности и т.н.).

Боя се че отдалечаването на закона от обикновения човек е гршка на тоя етап не само за България но и за света по принцип. Това обуславя засилване на глобализацията в индустрията и нарушаване на баланса между различните по големина икномически субекти. При напреднала фаза срива на една типична корпорация може да разруши не само икономиката но и цялата държавна система поради липсата на субекти готови да запълнят вакуума.

Реалния проблем който изисква и закон са микроплащанията. При това няма нужда държавата да дефинира как стават а да облекчи режима на следенето им за да освобиди територия за технически иновации в тая област - техническите решения "сами" ще се появят.

И за довиждане - спама е технологически проблем - не законов. На теория един човек може наистина да получава информация от милиони източници беза да я я заявил и да очаква че в нея има доста полезна от друга страна сегашните методи не позволяват на един човек да се справи с това, нито пък има иделен филтър (нито пък може да бъде създаден). Същото може да се случи и с реалната поща (и сега покрай изборите се случва), проблема е че не сме намерили начина по който да ползваме компютрите така че да не губим възможсти но и да не се затрупваме с невъобразимо количество данни. Със закон нищо няма да се постигне освен. че усилията ще бъдат насочени във посока на взаимна вражда вместо в посока на търсене на работещ подход.

IPaq2210 BT, CF 512MB, SD 1GB, SD 1.3MPix camera, SE T68i