Здравейте, интересувам се от рециклиране и рециклирам всичко, което мога, обаче някои неща все още не са ми ясни, например:

- опаковките, които съвестно събираме в цветните кофи отиват ли за рециклиране действително? (виждал съм как ги смесват в един камион)

- може ли да се рециклира стара електроника, монитори, кинескопи, платки и т.н. Видях линка по надолу към единствената фирма, която се занимава с това, обадих им се, те искат да им се заплаща на килограм. Така освен че например само един от старите ми монитори ще ми струва 7-8лв да го рециклирам (без транспорта), аз доста се съмнявам дали след това просто няма да го изхвърлят в близката кофа за боклук. Ако действително рециклираха електрониката биха печелили от получените суровини и би трябвало ако не да плащат те за изкупуване, то поне да не искат пари. Ако съм сигурен, че ще ги рециклират пак ще ги занеса де.

още - могат ли да се рециклират в България по нетрадиционни неща като фаянс, керамика, стъкло от прозорци, всякакви ел. кабели, бяла пластмаса от компютри (например куха кутия от монитор), както и останалите видове неномерирани пластмаси, и всичко друго, което евентуално става за рециклиране.

Мислим, че някой се опитва да ни изпитва ;)
Всеки, който има достъп до Интернет може да намери отговор на всичките въпроси, които си поставил (в това число и ти), но все пак реших да ти напиша моя отговор, а ти кажи достатъчно инфо ли ти дава.
На първия ти въпрос най-добре ще ти отговори някой от администрацията в съответното населено място, защото организирането на дейностите по управление на отпадъците е задължение на кметовете на населените места ( чл. 16 ал. 3 , т.5 от Закон за управление на отпадъците) и всеки интересуващ се може да попита, ако има някакви съмнения. Друг е въпросът дали ще му се отговори ;)
По въпроса за електрониката - да стара електроника може да се рециклира и при това трябва да е напълно безплатно. Производителите и разпространителите на електроника плащат такси за образуваните от техните продукти отпадъци. На практика, купувайки си техен продукт, ти вече си си заплатил за неговото рециклиране или друг вид оползотворяване. Има наредба, която регламентира рециклирането на електрическо и електронно оборудване - Наредба за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Всеки може да я намери и прочете за повече подробности, но най-общо мога да ти кажа, че производителите и разпространителите отговарят за рециклирането на отпадъците. Те трябва да информират потребителите за необходимостта от разделно събиране, както и за местата, където може да бъде предадена старата техника – търговси обекти или пунктове отпределени от кметовете на населени места (зависи от типа на системата за разделно събиране)
За рециклирането на нетрадиционните неща, които си изброил – фаянсът и керамиката не могат да се рециклират. Първото е строителен отпадък , второто е битов отпадък и двата вида могат само да се депонират. От пластмасите могат да се рециклират само номерираните, а останалите се оползотворават по друг начин (най- вероятно изгаряне). Прозоречното стъкло също не се рециклира.

Прозоречното стъкло се рециклира!
Справка - завод "Стинт" София

Благодаря ти за отделеното време. Ровил съм се в интернет, а имам и практически опит с рециклирането в държави, където тази дейност е светлинни години напред от нас. Ако чета само наредбите или каквото и да е относно задълженията на производителите ще си създам прекалено розова представа за нещата. Нали и аз казвам, че не би трябвало да си плащаш, за да ти рециклират да речем монитора. Но ето, че 50 стотинки на килограм са си факт. Тоест малко от теорията съвпада с реалността. Затова просто се надявам питайки случайни хора във форум все пак свързан с темата, да изпадне някаква по-конкретна информация кое на практика се рециклира и къде - специално за у нас. Иначе четейки нета научавам, че по света се рециклира всичко от изброените от мен неща, включително и керамика и железобетон (трошат ги на прах), но какво от това.
Пък аз съм носил стари дънни платки (например) за рециклиране в чужбина, за да не гният хиляда години по тукашните бунища, където директно биха отишли. Сериозен съм с две думи, не ви изпитвам ;)

Желязото го изхвърлям в най-близката река. Ако реша да го предавам на вторични суровини :
1. Работят ме циганите, които стоят на кантара и ми мерят килограмите. Така не храня лумпенизираните циганори заедно с бюлюците им циганета.
2. Циганите пък ги работи мафията, която е собствник на Кремиковци. Тя стои на входа и на изхода на комбината и диктува изкупните цени на суровините и продажните цени на продукцията. По този начин не пълня гушата на мафията.
3. Кремиковци бълва отрови и пушек който ние гълтаме.
4. Кремиковци пълни гушите на мафиото-министри като Петър Димитров и прочие мафиото-педерастополитици напр. Александър Томов.
5. Кремиковци ограбва България, като не реинвестира нито лев обратно в българската икономика, а изнася печалбите си в чуждестранни банки.
6. Лишавайки Кремиковци от суровини, аз допринасям за завишаване на крайната цена на металните изделия, които комбинатът произвежда, а по този начин намалявам потребителското търсене на метални изделия. Това води до снижаване обема на производство, а от там до по-чист въздух и по-чиста околна среда.
И 7. Черните метали се окисляват в природата и се връщат отново там от където са тръгнали. Понеже са по- тежки от алумосиликатите, малко по малко те се измиват от валежите в дълбочина и попадат на голяма дълбочина под почвата при или дори под основната скала. Така след 100 години нашите внуци на практика няма да имат ядове с тях.

По същия начин постъпвам и с цветните метали. Цветните метали се изнасят директно за Гърция, с което захранват гръцката икономика, а България лапа ку... пардон мухите.

Пластмаси почти не се рециклират. Не и в България. Рано или късно, след n-тото си рециклиране те се превръщат в отпадък, като преди това са замърсили тонове питейна вода и за тях са изхабени стотици киловатчаса електренергия. Така, че пластмасите изхвърлям директно в боклуджийската кофа. Да му мислят силистренци.

Хартията ми идва дюшеш. Отоплявам се на твърдо гориво и изгарям всичката хартия която преминава през дома ми. Дори и трамвайните билетчета и касовите бележки.

Растителни отпадъци от домакинството не изхвърлям, защото имам градина и всичко компостирам. Компоста, естествено, връщам обратно в градината.
Всички останали отпадъци, които не успях да изброя, заминават за Силистра. Да му мислят силистренци.

Знам че положението у нас не е розово (и не вярвам, че и в другите държави е), но все пак има контролиращи институции, които трябва да направят законите работещи. Това, което единствено може всеки един от нас да направи е да се стреми да изхвърля разделно отпадъците си. Тъй като сме още в началото със сигурност има проблеми, но все от някъде трябва да се започне. Аз все пак не разбрах, след като имаш опит в рециклирането вероятно работиш като еколог в някакво предприятие и вероятно имате фирмена програма по управление на отпадъците (или ти си ангажиран с изработването и)? Затова ли се интересуваш? Аз пък реших, че си любител еколог, не знам защо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А защо тогава не се събира в съдовете за стъкло?

Абсолютен любител съм, макар и да не се имам чак за еколог. Освен това за разлика от колегата по-долу причините ми да се занимавам с това са съвсем лични, и ни най-малко не са свързани с печалба (напротив, има доста разходи ако искаш да рециклираш някои от по-редките материали). Опитът ми в чужбина е свързан с това, че съм ходил по много центрове за рециклиране, виждал съм какво и как се събира, колко много доброволци има, и най-вече как се развива тази дейност през годините (представи си един контейнер, в който всеки носи с колата си и пуска каквито видове метали има, може и цяло колело с гумите - а у нас ако искаш да предадеш старите си алуминиеви дръжки от прозорците ти искат отвътре желязото да е изрязано с флекс).
В България всичко това едва прохожда и за съжаление поради далеч по безхаберния ни манталитет мисля, че на прохождане ще си и остане. Оня ден ей така за проба носих едни алуминиеви щори на вторичните суровини наблизо, а човека ми разправя, че за нищо не ставали. Нямало значение, че е алуминий. Не му исках да ги плаща и пак не ги щя. Оставих ги до кофите за боклук и след 5 минути ги нямаше. Понеже не знам какво и как става у нас и по каква логика (а тук си живея) затова отворих темата. Да си изясня малко картинката.

В правото си си да изхвърляш каквото искаш (е за в реката не знам). Аз нямам печка и дори всичко да почна да хвърлям, хартията поне винаги бих рециклирал, щото това все пак са дърветата ни, не за друго.
Иначе имам вагон неща, които са ми скъпи (емоционално), обаче които също така са си сто процента боклуци за изхвърляне. Не ща (жал ми е) да ги пратя в Силистра, където да гният векове след мен, искам да ги закарам някъде и да ги запаля. Ама нямам къде...

При изгарянето на пластмасата се отделят страшни отрови, които вдишваме от въздуха и които попадат после в почвата. А от почвата - в храната ни и водата ни.