|
Спрете атаката на Биотехнологиите против Земята и човечеството!
Браян Токар
Тази статия първоначално e публикувана в “Earth First!” (Земята първо!), пролетта на 1999г. До момента е претърпяла няколко редакции.
Може да бъде от полза за някои активисти, които да освободят генетичното инженерство и други биотехнологии от разбирането за тях, като за идеи появили се неотдавна от научната фантастика, и да помогнат за схващането им като проблеми, които могат със сигурност да бъдат поставени на върха на пожара. Сравнена с бързата загуба на видове и естествена среда, глобалните промени в климата, химическото отравяне на нашия въздух, водата и почвата, биотехнологията изглеждаше, че ще бъде относително далечна грижа.
Днес, положението изглежда много различно. Последната година, 50 милиона акра генетично проектирани реколти бяха отгледани в САЩ, и почти 70 милиона акра в световен мащаб. Научихме за успешното клониране на мишки, крави и дори човешки зародиши. Монсанто, главния доставчик на “PCB”, Диоксин, Ейджънт Ориндж и Раундъп, продължи да купува основните компании производителки на семена, контролирайки 25-35% от американските площи за зърно, и потенциално 85% от щатския пазар на памукови семена. Монсанто е най-агресивния популяризатор на генетичното инженерство в земеделието, и се опитва да лицензира (от USDA) така наречения Tерминатор технология, която прави семената стерилни. Но това е само един от глобалните великани на Биотехнологиите, които сега поставят сериозна заплаха пред оцеляването на живота на Земята. Дълбоките екологични последствия от генетичното инженерство тепърва започват да се оценяват от природозащитниците. Но колкото повече научаваме, толкова повече пред нас се разкриват потенциалните дълготрайни катастрофални последствия. Например, изследователи от Орегонския Държавен Университет които демонстрираха, че генетично създадена бактерия, води до синтезиране на замърсители на реколтата и може да подтиска растежа на насажденията и сериозно да променя свойствата на почвата. Те подпомагат разпростирането на подхранващи корените NEMATODES и подтискат популациите на MYCORRHIZAL гъби в почвата, които представляват съпротивителен щит срещу заболявания и подпомагат метаболизма на старите дървета и на други естествени видове. Много видове растения просто няма да растат в присъствието на тези мутантни микроби, както неотдавна активисти в Луизиана научиха навреме тези факти, за да попречат на планирана серия от полеви тестове.
Прекрачвайки границата на вида, генетичните инженери даряват растения, животни и бактерии с уникални комбинации на генетични черти, които предварително не съществуват в природата. Характерни генетични черти като хербициден толеранс и съпротива срещу вредители, (двете най- често манипулирани черти при генетично инженерство в земеделие днес) е известно, че се разпростират чрез цветен прашец към съседни насаждения и потенциално към диви растения разбира се, създавайки "суперплевел" и други екологични увреждания. Чрез създаването на "популации от организми с нови комбинации от гени за приспособимост", екологът Филип Ригал от Университета в Минесота писа, "генетичното инженерство притежава потенциала да създава видове организми, които могат да взаимодействат с определени екосистеми и биологични общности в условията на нови конкуриращи се или функционални пътища. . . " Двама европейски биолози неотдавна преразгледаха научните доказателства и заключиха, че широко разпространеното използване на модифицирани бактерии и вируси, разпространено в лабораториите, за да подпомагат генетичното инженерство на растения и животни, може да бъде отговорно за появяването на все по-злокачествени растения, животни и човешки заболявания.
Генетично проектираните хранителни и влакнодайни насаждения, отглеждани с търговска цел в САЩ са главно от два типа: тези замислени да понасят високи дози токсични хербициди, от Раундъп до силния канцерогенен Бромоксинил, и тези които отделят бактериални пестициди. Повечето от новите устойчиви на вредители култури: картофи, царевица, памук, рапица (канола), и други, съдържат бактериален пестицид от Bacillus thuringiensis, или са пръскани със съдържащи BT бактерията препарати-бяха използувани безопасно в органични разсадници две десетилетия, и бяха също така използувани да ваксинират гори срещу смърчовия червей и “циганските” молци. Тези мащабни пръскания започнаха да разкриват страничните поражения от BT, особено неговите токсични ефекти върху голямо разнообразие от други молци и пеперуди. Активираната форма на токсинът от BT, отделен от генетично проектирани BT култури се оказа вредна за насекоми, които са доказано полезни за земеделието, като медоносни пчели, калинки и златоочици.
Също така биотехнологията започва да въздейства върху лесовъдните практики. Корпорации, университетски и правителствени лаборатории развиват генетично модифицирани разсадници за видове, които растат по-бързо, устойчиви на насекоми, вируси, мраз или суша, и произвеждат дърво което по-лесно да преработвате в дървен материал или целулоза. Канадското горско бюро активно прави полеви тестове с генетично модифицирани топола, смърч и лиственица (внедрявайки различни царевични и пшенични гени, освен всичко друго), и проучва биотехнологии за насекоми-вируси, и хербициди получени от гъбички. Австралийска компания работеща в Индонезия разработи клонирана разновидност на евкалиптово дърво, което расте с 40 фута само за година, и изследователи при Университета на Джорджия, които са разработили тополи, които поглъщат живак и други токсични замърсители.
Последствията от биотехнологиите за животинския свят са дори по-сериозни. Чрез комбиниране на технологиите за генетично проектиране, клониране, и оплождане ин витро, са разработени нови начини за размножаване на домашни животни, и някои са отгледани като "Биореактори", за да произвеждат комерсиално лекарства, хормони и дори човешки протеини в тяхното мляко. Може би не сме далече от денят когато компаниите ще предлагат клонинги от техния най- продуктивен добитък за продажба на фермерите, може би с генетични промени, които са компромис със здравето на животните. Вече добихме бегла представа за това с покачването на инфекциите на вимето, аномалии при размножаването, дефекти по рождение, и други проблеми като резултат от използването на генетично получения “Волски хормон за растеж” (BGH) при дойните крави.
Последиците за човечесвото също ни притесняват. Скоро, човешки клетки ще могат да бъдат култивирани в комерсиални лаборатории, за смяна на органи и други терапии. Родителите скоро ще може да бъдат приканяни да избират тяхното бъдещо потомство от селектиран асортимент от яйцеклетки и сперматозоиди. Свидетели сме на възхода на ново движение за Евгеника, с учени насърчаващи развитието на наследствени форми на генна терапия. Изглежда няма да свършат скоро крайностите на тази мощна технология, нито високомерието на водещте и поддръжници. Етическият избор е оставен настрана, докатокато обществото става все повече поробвано към диктатурата на "свободните пазари", при които всичко, което може да бъде направено ще бъде направено?
Живот като продукт
Биотехнологията безусловно се опитва да обхване всичко което е живо, за да пренесе всичко от природата в сферата на търговските продукти, същевременно променяйки характера на природата така, че по-добре да задоволява нуждите на пазара. Където природата не е достатъчно подходяща, за да бъде продължителна експлоатацията, биотехнологията предлага средствата за промяна на формите на живот, за да задоволи изискванията на системата. Генетичното инженерство за устойчивост на хербициди е рекламирано като отговорът на проблемите на земеделието с монокултури.
Където системите за напояване са проблем, те ще правят реколтите по-устойчиви към суша и соли, вместо да променят навиците на фермерите и да децентрализират нашата хранителнодобивна система. За решаване на проблемите на северните рибни стопанства, те се опитват да комбинират устойчиви на студ гени на Камбала с гените на Сьомгата. Биотехнологията е разглеждана като съвършеното решение за система, която ще налага стандартите на капитализма за производство на всичко живо, докато същевременно продължават атаките срещу цялостта на естествените екосистеми. Биотехнологичната индустрия също е начело в патентоването на живи същества. Те вкараха патентоването на живи организми в дневния ред на европейския парламент, както и в международни споразумения като GATT. Правителството на САЩ заплаши с търговски санкции срещу страни като Индия, която се противопостави на патентоването на живи организми. Корпоративни биоразработчици комбинират цялата биосфера, от полюсите до тропиците, в бездната на горещите подземни гейзери, в търсене на ДНК вериги, за да ги изучи, манипулира и патентова.
Патентоването на човешки гени също започва с потресаващо темпо, въпреки успешно провежданата кампания от името на трите местни нации, (от Панама, Соломоновите острови и Папуа-Нова Гвинея), за прекратяване патентоването на техни гени от Американските национални здравни институти. В земеделието, биотехнологични компании като Монсанто агресивно преследват "семенните пирати", които се стремят да запазят вековната човешка практика на отглеждане и засяване на семена.
Както много други индустрии базирани на технологиите в близкото минало, биотехнологията обещава бъдеще на здравето, просперитеат, и безграничното разширяване на човешките възможности. Изказванията на защитниците на биотехнологията комбинират розов футуризъм с харизмата на властта на науката и неизбежността. Засега повечето хора остават скептици. Въпреки сериозната бариера пред новините и представянето в медията на чудесата на биотехнологията, хората истински са обезпокоени от непосредствените опасности и дългобойните последствия за природата, такава каквато я познаваме. Активисти в Европа, Индия и другаде не само изложиха дълбоките опасности от генетичното инженерство и други биотехнологии, но навлезнаха в дълбоко вкоренената прогнозата за хората и останалата част от природата като обекти, които ще бъде манипулирани и контролирани. В Европа, призракът на нацистката Евгеника виси над дискусиите за генетично инженерство и клониране, в Индия, семето е важен културен символ и неговата манипулация и обсебване от капитала поражда отвращение.
Този тип отношение роди мощни “GRASSROOTS” движения срещу генетичното инженерство и другите биотехнологии. Активисти в Европа притиснаха своите правителства да ограничават вноса на модифицирани царевица и соя от САЩ, и пряко действаха срещу земите за тестване на генетично проектирани култури. В Британия, Германия и Швейцария, растения бяха изтръгвани от земята и спрени от проджба като токсично замърсени. GREENPEACE блокира зърнени доставки от САЩ в много северно европейски пристанища, протестирайки срещу отказа на спедиторите да разделят генетично проектираните култури от нормалните пратки. В Индия, стотици хиляди фермери демонстрираха срещу корпоративния контрол на семената, и някои изгориха тестови полета на Монсанто с пестицидо-отделящи сортове памук. Канадски активисти се присъединиха към скептично настроени правителствени изследователи и успешно оказаха натиск, тяхното правителство да обяви мораториум върху използването на генетично проектиран хормон за растеж за дойни крави. Много хора питаха, защо ние нямаме подобно движение в САЩ ?
|
[