сме в изходна точка, приключихме с Рето...
Не ми се мисли като се върне, просто съм уморена.
Не го пиша да будя съчувствие и не искам разни постове, ама бъди силна, може пък и да не започне... Пиша го за да не (се) гръмна...
Да знаете ще започна и аз да друсам, сигурно ще съм най-възрастната започнала.

Колко време изкара той в Рето?

Имай предвид, че и хора, стояли по 4 години пак са почвали. Има и други, които за 6 месечен престой се освестват и не пипат.

Чакай малко, първо споко.. Какъв е точно моментът - "аз съм вече ок, писна ми от еднообразието тук, идвам си и имам планове" или друг? Аз съм ти казвала, че имам познати, които минаха по този път и част от тях доста добре се чувстваха и развиваха.. Вярно, че едното момче беше много амбициозно, къртовски бачкаше, а другото пък имаше доста силна и властна майка, която твърдо беше заявила, че ако има издънка, най-малкото ще е обратно в Рето, за да не го вкарва по затворите.. Още не се знае - не бързай да се навиваш, може пък вече, знаейки и езици, да си намери готина работа /аз все натам бия, защото бачкането винаги е било страшно важно за мен/..

Съжалявам. Изходна точка в какъв смисъл, продрусал се е масивно? Какво ти каза? Предполагам, че не е "искам да си се друсам". Може би мисли, че комуната не е за него?

Да, точно! Не е задължително връщайки се да е в изходна позиция. Човек всъщност никога не е в изходна позиция, винаги е научил нещо повече с времето.

Кой ти казва нещо, само връщам се и толкова, 6 месеца изкара. Не виждам нещо да се е променило, няма - ами аз защото или поне нещо, защо и т.н.
Вече 15 години е така и това беше последното, което не е опитвал, така че съм наясно и не съм с розови очила. Какво като се върне, ще почне работа? И като удари на камък първото какво ще е?
Аз знам как ще е...
Дори си мисля, че още от летището ще намери как да се надруса.

В отговор на:

---

Дори си мисля, че още от летището ще намери как да се надруса.

---

Е, той все някога трябва да излезе. Недей така "изходна позиция", трябва да вдъхвате взаимно вяра, че всеки човек се учи с времето, защото е така. Всеки човек, дори когато взима, научава как да спре или да взима така, че да не се съсипва и да не създава и проблеми на околните. Това изходна позиция ми звучи много отчайващо, сякаш усилията му през тези 6м са били напразни.

Безумно му завиждам на твоето дете.. Какво ли не бих дала и аз да получавам такова отношение - колкото и да те е яд, да си уплашена, негативно настроена, но и дума няма, че ще има безрезервна и всеотдайна подкрепа от твоя страна. Леле, в нашето семейство, щях да се моля за разрешение да се върна.. Кой ти дава сам да взимаш решения при моята майка! Особено след като си признах за проблема..
Едно си спомням много добре - като се върнаха нашите познати от квартала, бяха научени на зверска дисциплина. Може би ще е добре да помислиш как да се "възползваш" от тази трансформация.. Едното момче беше устато, направо гадно и злобно, истерично хлапе, от тези, които ще скочат на възрастна дама пред магазина, че му е направила забележка за колелото, примерно.. Думи нямам какво уравновесено и позитивно същество се върна, как градивно разсъждаваше, как си намери работа в чуждестранна фирма за мебели, бачкаше тежка физически работа до десет вечерта и за година стана супервайзър на екип..
Двама от другите върнали се бяха в абсолютно същото здраво физически състояние и спокойна душевност, но за броени дни пред очите ми бързо се върнаха в стария, добре познат формат. За съжаление и родителите им се предовериха, като ги субсидираха дащно "да си поживеели децата след тежкия режим там".. За пореден път се убедих как човек знае две и двеста..

Е това е моята истина!
Човек има правото да върши каквото пожелае, да го прави умно, със собствени сили и средства, засягайки само своите емоции, без да причинява нищо на околните. Кефя се на такива хора, бачкащи или както са намерили за добре да си осигуряват битово-социалния комфорт, излъчващи кеф, ако щат да се друсат, пият, да танцуват по цяла вечер с осем болонки вкъщи, но да не причиняват нищо на никого около себе си. Щом аз съм успявала толкова време никой от семейството да не разбере, сигурно има начин. Да, доста е по-лесно да вземеш лъскавия телевизор на вашите и да го заложиш, но този кадър някакси не е от моя филм.