Някой иска ли да сподели какво, кога и защо му е било най-гадното абстинентно изживяване?
Аз лично не мога да разкажа нещо интересно, защото все е било познатото на всички ни, стандартното "абстинентен от 5 дена, без пари, потен, следователно умиращ от гаден мокър студ, без късмет, без изгледи за намиране на пари, или опитващ от 6 часа да продаде някой боклук, обикалящ пазара и разните места, дето взимат такива, но в случая без късмет, с адски болки в корема, от всичкото отгоре с най-гадните дрехи, понеже другите са за пране, притеснен да не ме усети някои как съм се изпотил, в рейса примерно, нали съм супер-чувствителен като е абстито, спрян от ушевите / или тъкмо излезнал от ареста, отчаян и сдухан, сам, обикалящ от часове отчаяно с надежда, която все не се оправдава"..
Аз нали все гледам да се пазя от troubles, много рядко да ходя да гепям нещо, и то само ако съм добре, иначе абстинентен никога не съм рискувал, с малки изключения, та нямам интересни истории като че ли, или поне не мога да се сетя.
Но пък няма как да няма хора, които наистина имат какво да разкажат като история, за разлика от мен, та затова да ви питам вас, да чуем вашата история, на мен лично ми е много интересно да слушам за подобни адски подвизи...!

ами, схемата беше леко щипване, кражба от портмонето на родителското тяло - 10лв. или 20макс., с идеята да не се разбере. случвало се е толкова пъти, че мога да ги преброя на едната си ръка. не са ме усетили. и така.
после, съответно по-най-бързия-начин до човека, насочен към него с походка, която би затруднила всеки юноша по лека атлетика.

имаше един период в плевен когато реално имах достъп до толкова материал, колкото ми бездънната наркоманска душа иска (не питайте как и защо).

закуската ми само, да мога да стана от леглото и да стартирам деня, беше от 40лв нагоре.
та в един момент ударих тавана на толеранса, и не усещах нищо, zilch, nada, nihil.

ако реша да пробвам да се "понаправя", в един момент просто заспивах... но не 'on the nod', нито каквато и да е еуфория налице.

един ден си викам - ебал съм го, тва не може вече така...

и хващам за сф с плана да се затворя в квартирата и един приятел да ме заклчи отвън.
по пътя към гарата си взимам 10 бройки, обяснявам на дилъра (който временно продаваше само, беше се върнал от няква комуна и не пипаше, просто искаше да изкара някви пари и да се маха и от плевен) ситуацията, той само ме потупа по рамото и вика "добре братле, късмет, и дано се не видим повече."

е те там беше верно АД.
заключен, сам, в празния необзаведен още апартамент, на втория-третия ден събирам секви памучета, мизерии, правя варка, ДАН! - отгоре над тоя ужас и треска...

тогава и броя на вирусните ми частици (хепатита) главоломно скочи, реципрочно с чернодробните ензими...
опитвам се да стана до кенефа (такава диария, че в един момент само леко си потупвах сфинктера с тоалетната хартия понеже болеше ужасно), преспъвам се, падам, разбивам си главата, кръв... аз вече не издържам и почвам да рева, сам...

един месец докато почна да ставам от леглото и т.н...
никакъв сън.

и после, за да се 'задържа', реших веднага да хвана няква работа, ква ще да е, и първото което изпада и ме взеха - BILLA-та на бул. българия.
всеки ден беше агония, просто чаках да се прибера, пия 2-3-4 бири, заспя, и да се наслаждавам единствено и само на това..

he who packs your capsules controls your destiny.

Е това вече наистина си е бил юнашки подвиз:)! Да издържиш месец, че и да почнеш работа в най-гадния момент си е сила! Ех, ама как па се ние ставаме наркомани, най-талантливите и потенциалните, да му се не види..
Ама да еба, онзи верно ли се е съгласил и те е заключил??? И без никакви посещения...? Само храна и вода на разположение, така ли??

Тва да се ходи на работа яко абстинентен е ебати живия сън гаден... Некво се едно си в паралелна вселена, възприятията ти са некви абе все едно си на ЛСД, с тази разлика, че без грам ендорфин или там квото е отговорно за щастие, удоволствие и позитивизъм... Харабийски кошмар наистина.. И аз веднъж правих подобно, подобен яростен опит да се стегна, 1-2 месеца се борих епично като тебе, ама от тогава насам вече никога няма да мога, а и да искам няма да повторя... Вече, след като знам какви мъки, а и мозъка ми както допълнително е "разкрасил" мъчителните спомени, та сега ги спомням 3 пъти по-ужасни, от каквито всъщност са били..Затова гледам да не прекалявам и се опитвам да намалявам.. карам на лекички дози мет 4кк и се надявам да спра.:) Подобни студени пуйки май са посилни само на новите, незнаещи какво ги очаква те първа продрусващи, на които все още волята им е слабо-поклатима.

А това отдавна ли е било бтв? Смисъл в началото ли е било някъде още, или по-скоро, тази проява на силна воля:))? Чудя се, дали да не взема и аз да се заключа тук, в къщи, да дам ключовете на някой и да пробвам да поспра...

това със заключването и да си сам е доста рисковано, като имаш предвид, че идва момента, в който най-вероятно ще искаш да скочиш през терасата. един приятел, който е на хероин ми разказа за неговите подвизи как от 4-тия етаж е бил готов да скача. та, имай едно на ум...

Редактирано от sprtp на 16.01.12 18:46.

Моето, ако щеш ми вярвай е от никотин. Правил съм какви ли не унизителни работи за дръпка от блажка цигарка с никотин. Просене по улиците за цигарка, търсене на жълтаци по джобовете и случайно търсене на белички монетки тук и там. Иначе за цигарка (и след цигарка) съм крал поне хиляди милярда долара събрани в едно две нещота

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слочайни изводи от монадичната сащност на всеуената изразена чрез алабализма на дуализма:
Не знам какво са се фокусирали сега, тука, дето, някога, с марихуаната... Ряпа да яде марихуанената треска в сравнение с никотиновата треска... Но... Символично (така да кажа да са израза), цялата работа се състои в една единствена битка на пушката, с копието и щита... копието и щита взели та победили пушката (щот по малко "пушлета" ;)) и пушката са фръцнА и тръгнА да гони дарвото на копието и прочее. И за тва са обърнА кам добрия стар казан с ракия (от жилЯзко)
................................

А?

???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ARlZE на 17.01.12 12:17.

бах мама му,това е наистина много гадно. Аз пък никога не съм имал такива ужасни изживявания,ама 'щот като усетех,че става много напечено,направо си зимах парцалките и към "Суходол" (или с.Мурено)

Шегичка Нищо особено :)

Тъй като е само спекулация, го написах да изглежда "смешно", но не е...
При битката на Англичаните с зулусите, последните са използвали екстракт от THC смесен с гъба някаква. Сблъсък м/у западното мислене ('пушката') с друг тип мислене от Африка ('дървото' копието и щита и extract от ТХЦ + гъби), при което Африканското мислене побеждава (хиляди зулуси с копия и щитове с шаманско тхц). Това е последната победа на природата с/у модерния човек... От там нататък е винаги обратното, и 'пушката' (технологията) взима връх над природното (органичното).

Освен това и датата е близо до първите забрани на психоактивни в-ва (алкохол напр.)... Символика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Accolade на 19.01.12 10:26.

отдавна беше.

в началото се опитвах без такива превантивни мерки, но издържах до втория ден най-много и тичах към люлин.

храна, вода...?
хаха.
не, само 2 бутилки водка имах на разположение.
и нет.
да мрънкам на разни хора онлайн.
тогава всъщност се запознах с бившата ми приятелка, на която й се сторих интересен явно в тоя момент, хаха. преди да открие къв съм dumbass всъщност.

общо взето близо месец докато ударя спирачка, и още толкова докато спра.

и не беше проява на воля толкова, колкото...
абе май това е и идеята на 'поддържащите' програми на хероин.
като имаш колкото искаш, в един момент сам се отвращаваш и ти писва.
а като вечно ти не стига, си затворен в хидравличния feedback loop.

но си прав, с времето вместо да претръпваш към абстиненции и т.н., е обратното, все по-непоносими стават, и все повече ти пада прага на поносимост на дискомфорт и болка.
не случайно наркоманите са такива мрънкалници.

в абст възприятията ти са болезнено изострени по мн гаден начин, да. :)
има нещо 'психеделично' в цялата работа.
светлината ти влиза като шиш в мозъка, и всичко придобива едни контури на отчаяние и празнота.. с една дума, ад, отвсякъде.
вече отдавна съм забравил кво е, и като се сетя ме побиват тръпки.

he who packs your capsules controls your destiny.