|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Да бъда себе си.
|
|
| Автор |
koceto22 (пилотнахвърчило) |
| Публикувано | 30.09.10 08:13 |
|
|
Винаги съм се старал да бъда някой друг. Да изглеждам добре в очите на хората. Да отговарям на някакви очаквания. Родителите ми са разведени и детството си го изкарах само покрай сестра ми, тя е по голяма от мен с три години. Така се научих да чета на 4ри години, тя беше в първи клас. И не само това. Семейството ми постоянно ме хвалеше и имаха големи надежди, и големи очаквания. Така се програмира и главният ми компютър, тяхните очаквания се оказаха и мой. Затова и при най малката грешка съм способен на самосъжаление, нали очакванията са ми да съм перфектен. Е щом не мога да съм перфектен поне хората да си мислят така, не трябва никога да си цапам дрехите, да не си кажат глей го тоя няма дрехи. Не трябва да говоря глупости (зависи от компанията ) да не си кажат, че съм глупав и не разбирам. Ще говоря така, както трябва (тоест, което ще се хареса, освем ако не съм зад компа де тук е лесно да се натриват носовете на хората и да се изтъкват недостатъците им). Ще правя това, което трябва Да ама не нещата не се получават. Винаги на някой нещо не му харесва. Аде бе на кой му пука мога си и сам. Да го д..... всички аз си друсам и не ми пука. Тея неблагодарници, аз правя всичко за тях ( а всъщност го правя за себе си, само и само да не ме отхвърлят) а те с, какво ми отговарят На мен, който съм толкова умен и благороден. Дет се раздавам за всичките тези хора. О не мога си и сам, да не ми пука, какво мислят за мен. Единствено наркотиците ми даваха тази свобода, свободата от хората. От това да се напъвам постоянно да бъда някой друг, и да правя неща за да ме харесат. Да се отхвърлям, сам себе си и да мисля, че хората ще ме отхвърлят. Да търся в другите хора да ми дадът любовта и приемането, което не можех да си дам сам. Защото големите ми очаквания ме караха да се мисля за боклук при най малките грешки. Затова и бяха всичките тези маски, да не ме видят, какъв съм наистина. Е и аз незнаех, кой съм вече. Но сега знам много добре. В момента съм възстановяващ се зависим, споделям го на всеки, не крия от никой от къде идвам и по кой път вървя сега. Не ми пука дали ще ме приемат и не както винаги съм го казвал ей така. Просто сега не ми пука. В лицето ми са казвали, че съм луд, побъркан и какво ли още не. А пък в тоя форум да не говоря . Аз знам кой съм. Ако трябваше пак да робувам на чуждото мнение, щях тук да си пиша за дрогата от която разбирам, щях и да ровя в интернет само и само да мога да участвам, и да съм с другите. Щях постоянно да се извинявам на тоя и на ония, като видя негативна реакция. Щях да обиждам и хуля хора, като ИНФАНТА или други, които не са ми направили нищо, но да съм с другите. И още купища неща, които не искам да правя. И нямаше да ми е за първи път. Животът ми мина така, но не съжалявам. Защото нямаше да мога да оценя това, което имам сега. Да съм това, което съм и с доброто и с лошото. Пожелавам на всички страхотен и усмихнат ден. Бог да е с вас.
30 Септември
Да бъдем самите себе си.
„Нашата реална ценност е да бъдем самите себе си.”
Отново и отново се опитвахме да живеем, така че да отговаряме на очакванията, на хората около нас. Може да сме възпитавани така в детството си, че ще се чустваме добре ако получаваме хубави оценки, оправили сме стаята си, или сме облечени по определен начин. Винаги искахме да принадлежим и да бъдем харесани и обичани-но никога не можехме да угодим на чуждите изисквания.
Сега възстановявайки се, сме приети такива, каквито сме. Другите хора оценяват именно това, че оставаме самите себе си. Работата по стъпките ни учи да приемаме себе си. Когато това се получава, откриваме свободата да сме такива, каквито ние искаме да бъдем.
Във всеки от нас има много хубави качества, които можем да споделим с другите. Честно споделяме своят опит и той помага на други да се индетифицират с нас, и да започнат да се възстановяват. Откриваме, че всеки от нас има специален дар, който можем да споделяме с обкръжаващите ни.
Просто за днес: Моят опит във възстановяването- това е голям подарък, който аз мога да споделя с други зависими. Ще бъда честен споделяйки с другите.
| |
|
Тема
|
Re: Да бъда себе си.
[re: koceto22]
|
|
| Автор | пpocтo aз (Нерегистриран) |
| Публикувано | 30.09.10 09:17 |
|
|
Не мога да разбера защо в желанието си да да се откажете от една зависимост изпадате в некакви ненормални карйности.Чета ти постовете и недоумявам ти луд ли си по принцип или след спирането на дрогата си полудял.
| |
|
Тема
|
Re: Да бъда себе си.
[re: koceto22]
|
|
| Автор | Aвe бpaтo (Нерегистриран) |
| Публикувано | 30.09.10 12:59 |
|
|
веднъж ти го казах...направи си блог по-добре няма нужда от тези неща които ги пишеш!
| |
|
|
|
Дами и Господа - трол! При това класически нерегистриран.
| |
|
Тема
|
Re: Да бъда себе си.
[re: casa blanca]
|
|
| Автор | Aвe бpaтo (Нерегистриран) |
| Публикувано | 30.09.10 14:19 |
|
|
Дами и господа хахахаха...Кажи че ти е интересно тва което го пише коцето.
Глупак!
| |
|
|
|
Глупав си бил ти, като си вършил отходните работи в гащите на площадката!
Като искаш да ти е интересно си вземи блокче да си оцветяваш, или си пусни дискавъри.
Коцето пише неща, които му помагат. Аз съм му видяла усмивката на лицето. Това е достатъчно. Неговият начин е начин на много други хора. И коства зверски усилия. Аз вероятно не бих могла да го извървя.
Неграмотник!
| |
|
Тема
|
Re: Да бъда себе си.
[re: koceto22]
|
|
| Автор | blitz (Нерегистриран) |
| Публикувано | 30.09.10 17:06 |
|
|
Привет Коце.
Браво,Малко останахме силните мъже.И ти и Пеко сте страхотни!
Важното е че си разбрал ,че всеки ден е война,от това по-важно няма.Файт баце!Ти само гледай отгоре и се усмихвай)
| |
|
Тема
|
Re: Да бъда себе си.
[re: casa blanca]
|
|
| Автор | Aвe бpaтo (Нерегистриран) |
| Публикувано | 30.09.10 17:09 |
|
|
Ауу бравоу можеш да слагаш запетайки :Д грамотна работа.
Била си му виждала усмивката на лицето. Ми ОК нека си пише във блога и пак да си бъде усмихнат!Това е достатъчно.Неговия начин ще бъде такъв както и на много други хора и няма да се промени ако си пише в блога нали?Няма да му окапят зъбите ако пише в блог че да не можеш да му видиш усмивката...нали?
Всъщност даже да ти кажа в момента водим много глупав разговор...
| |
|
|
|
Глупав, не. По-скоро прост. Но не като идеята Коцето да се изсели в блог. А като простичкия факт, че Коцето има място в точно този форум. Защото тук той е уникат, за съжаление. И ако той изчезне, с него ще си замине и един от начините някой да се справя във форума. Това е според мен. Това, че не е диалогичен не го прави чуждотемец, ебаси!
| |
|
Тема
|
Re: Да бъда себе си.
[re: blitz]
|
|
| Автор |
koceto22 (пилотнахвърчило) |
| Публикувано | 30.09.10 19:47 |
|
|
casa blanca от къде се познаваме с теб? А блитц хич не съм силен. Онзи ден си ходя и си мислех за това, как говоря със едни хора и как им споделям следното. В мен няма повече сила от всеки един, който друса в момента. Разликата между тях и мен е една доза. Не съм нищо повече и не искам да го забравям. Но също така, мога открито да заявя, че Бог и програмата на АН ми дават силите необходими и днес да изкарам чист. Дали е борба за мен лично не, да се боря със зависимоста ми е все едно да изляза да се боксирам с Майк Тайсън. Ще му бягам бягам, но ще ме хване ринга е малък . Всичките ми опити се провалиха. Ходил съм на доста места да се лекувам. Варна отделението във Военна болница три пъти. В комуната в Аспарухово веднъж. Раднево четири пъти. Лом психиятрията веднъж. В Монтана в психиятричното. Домашни лечения имам доста. Ходих по врачки и баячки Даваха ми чайове абе всякакви глупости. Накрая няма да забравя или поне се надявам един ден в Раднево бях останал на улицата вече, стоях на моста и обмислях накъде да тръгна, и какво да правя. Нямах варианти тоест имах но не ми харесваха улицата и друсане докато вляза в затвора или умра. Тогава просто се предадох, наистина се предадох. Думичките ми бяха Господи безпомощен съм пред наркотиците и животът ми е пълна каша, моля те помогни ми. В този момент ми стана едно леко, просто почуствах, че нещо друго ще ми помогне. Веднага дойде и изходният вариант, да се върна в болницата, да помоля лекаря да ме приеме пак и да почна да действам по програмата за възстановяване на АН. Тогава там имаше само група на Анонимни Алкохолици но програмата е една и съща. В този ден започна промяната в животът ми. Не съжалявам за нито един ден оттогава и хубав и лош. Истината, която открито мога да споделя със всеки е, че тази програма и Силата скрита в нея промениха животът ми. Не аз, не ща да проповядвам никаква религия или, каквото и да е. Да казвам на някой да се хваща или да прави, каквото и да е. Просто споделям, какво се случи при мен. Сега трябва да ставам, ще ида до болницата да споделя и с едно момче дет е там и кара кризите. Дали ще се хване да действа и да се променя. Незная но това е част от моето възстановяване и е гаранция, че и днес ще доживея да си легна без дрога. Приятна вечер на всички.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
