Мъчен спомен Сиси Графинята



Скоро повториха по БНТ филма „Аз, графинята”. Разказва за удивителната съдба на енигматичната наркоманка Сиси Графинята. Премиерата му бе в далечната 1990 год. и в ония политически времена мина някакси мимоходом, а е удивителен, най-вече заради съдбата на главната героиня. Познавах тази жена с рожденно име Сибила Маринова. И след като гледах филма за пореден път пророних няколко сълзи, защото тя не бе легендарната софийска наркоманка, не бе разпоредителката от кино „София”, не бе даже редовната клиентка на клиниката в „Суходол”, а верен приятел с невероятно колоритен изказ и извор на безкрайно интересни разкази. Колорит. Удивителен колорит!

Учех в „Олимпийски надежди”, когато ни запозна Ицо Черкеза. Той беше гадже на нейна братовчедка. Като перспективен спортист пътуваше в чужбина, не го проверяваха и можеше да ги снабдява с много дефицитните тогава хероин, морфин, лидол, дори кокаин. И братовчедка и` вече е покойница. Потъна в обятията на Морфей, а бе убийствено красива. Сибила или Сиси ни канеше на „терени”, както тогава се наричаха сегашните купони и „разцъквахме” под звуците на „Пърпъл” и „Юрая” вървежните столични мацки. Тя, родената около 1950 год., ни бе кака на всички „пеленачета” и „селски тарикатчета”. Ако не се друсаше, разказваше живота си. После получавахме билет за кино или празна стая в къщата на Сиси, където удовлетворямахме първите си сексуални напъни. Имаше в компанията момчета, които от нея научиха как се лекува трипер или гонорея. Сега се сещам, че е била тогава около 30-те, а ние – кюрпета на 16-17 години. После се разделихме. Аз – в казармата, а тя си остана при аверчетата от коневръза за морфин. Вече в Пловдив за нея ме подсещаше понякога Боби Лекето. И на него – лека му пръст. Познаваха се по линия на наркотиците. По онова време „употребяващите” бяха малко. И ги контролираха ченгетата.

Видяхме се в началото на 1990 или 1991год. Сиси Графинята развяваше синьо знаме на СДС пред „Александър Невски” и плачеше. Заседнахме на маса пред несъществуващия вече ресторант „Стария Берлин”, май „Варшава” му бе официалното име. С обръщението „Ей, малкото ми депутатче” ме контрира за похвалите, че филмът за нея обрал куп награди и с характерния си нецензурен език оплю режисьора Попзлатев и напсува тогавашния шеф на БНТ Хачо Бояджиев, защото излъчил скандалната лента точно на 24 май. „Толкова деца са го гледали, бе пич?!” – искрено се възмущаваше прототипа на героинята. Тогава ми разказа за пореден път истинската си история. „Майка ме заряза много малка. Гледаше му чужда жена. През 68-ма имаше младежки комунистически фестивал в София и едни италианци ми подхвърлиха лидол в ученическата престилка. Гепиха ме ченгетата и айде – лагера в село Ножарево до Силистра” – спираше и отново псуваше. Наричаше майка си Кет Балу, а баща си Никола Маринов – Куцият Бил, който също си отъшъл без време, но и` давал кинти без да знае, че отиват за лидол и морфин. Мъкнела стотици кофи с въглища всеки ден, а освен това - бой, бой и глад. Изнасилвана няколко пъти от шефа на лагера. Изпращат я за превъзпитание отново в „общежитието” в началото на 70-те. Няма да и` забравя думите: „В тези лагерчета на другарите-комунисти изкарах диплома по метене, блъскане и чукане. Изродски живот.” А е била известна столична красавица, имала е мечти за кафене и любящ мъж. Тогава носеше в сърцето си надежди за възмездие. Уви! След няколко години пак се видяхме и хитричко изтърси един от незабравимите си лафове - “Демокрацията е бой, глад и разврат”, докато при комунистите бе само “бой и глад”. Беше останала без зъби, а косата и падаше на кичури.”Ако някой сега посяга към дрогата, да ме види на какво приличам. Искам смъртна присъда за всеки изрод, който дава хероин на дете. К,ва е тая демокрация, бе ... Ченгетата играят с наркотици!” – искрено се възмущаваше доайенката на столичните наркомани. Тя, която цял живот мечтаеше за друга власт се бе превърнала в абсолютен песимист. Нямаше и синьото знаме, в което вярваше до полуда на оня обяд в ресторанта срещу Народното събрание. Сподели, че минавала често на твърд алкохол, но ментетата я унищожавали по-бързо от морфина и лидола. Не бях вече депутат и изкарахме вечерта в приятна компания на стари приятели в оная къща до Орлов мост, на ул. „Мургаш”, където ни събираше Сиси Графинятя преди повече от десетилитие. Пихме „истински алкохол” и куфяхме на „Пърпъл”.

Повече не се видяхме. През 1995 год. тя си „бие камшика” сама, след поредното лечение в Суходол и намират трупа и` пред „Синьото кафене” до националния стадион „Васил Левски”. Свръхдоза в комбинация с алкохол. Повече от седмица няма кой да я погребе. Прави го старият и` приятел Джони Пенков, който в крайна сметка откри и обезсмърти съдбата на Сиси. Само той казал няколко думи на погребението. Дори роднините научили от вестниците. А беше само на 45 през 1995 год.!?

Преди няколко години разбрах, че нейни роднини обявили за продажба онази къща, в която Сиси ни събираше. На улица „Мургаш”, до Орлов мост, но никой не проявявал интерес, защото столичани от „жълтите павета” разказвали, че имало страшна прокоба в двуетажната сграда. Разхождали се призраци, скърцали врати, оживявали духове и прозорците се отваряли посред нощ. Измислили легенда, че някакъв роднина на Сиси се обесил в същата къща преди да я намерят до „Синьото кафене”. Може и да е истина – не знам... Според мен духовете са ортаци на Сибила Маринова в оня живот, за който тя си мечтаеше и който не откри.

И досега съжалявам, че не я изпратих по пътя към по-добрия свят...

Помните ли я...отраснах в центъра, съм я виждал много пъти, редовно е сядала при нас зад черквата св.Седмочисленици, където се събирахме....Румпи беше няколко години по-голям от мен, от първите наркомани в квартала ни, също лека му пръст и той откога почина макар и мнооооого по млад от нея, те бяха по-близки, тя при него сядаше, той ходеше в тях..Та Кака Сиси 20 години наркомания не можаха да я убият, но 4-5 "демокрация" бяха достатъчни... Графинята, която си е слагала хиляди ампули с фабричен морфин и лидол (20 ампули, 30 ампули, колкото имаш, толкова си слагаш), ще умре от свръхдоза? Нейната съдба е още един пример за това, че проблемът с наркоманията е всъщност проблем с уличния хероин. Някои от старите наркомани, започнали още през 70-80те години още са си живи, а днес някой, за неколко години...Гледах за пореден път филма вчера и реших да го пусна този пост писан от Хр. Марков, и да се присетим повече хора за нея..по-често трябва да мислим и за всичките ни починали по трагичен начин познати и приятели, да не ги забравяме, ако има друг свят там оттатък, да не се чустват забравени.

Текста на "Мъчен спомен Сиси Графинята" е написан от Христо МАРКОВ, и публикуван на
16 Април 2009 г.

Редактирано от Ив Д на 23.03.11 07:17.

Тази жена беше феномен в махалата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

един друг прототип на герой от филма 'аз, графинята', ми обясняваше как тя е била преди всичко циклофреничка, която е друсала, но не я определяше като наркоман.
но както и да са стояли нещата, всеки град се нуждае от силно романтизирани колоритни образи.

forget your life. it's nothing.

А Румпи,за които говориш,случаино Медузко ли е?Или е просто съвпадение,защото не ми се връзва нещо.

Ми не съм чувал така да му викат- Румпи си е Румпи, почина преди 10 а може и 12 години, от първите лекували се, края на 90-те, които познавах, макар че го пазеше от повечето в тайна, изчезна и след месеци имаше разлепени некролози по центъра, черноок, тъмна коса, 1,70, за мен най-голямият биткаджия от нашта генерация 76-79 набор, в центъра-кравай, ндк. Всички му имаха страха тогава ходихме Jumbo, Eskalibur, Qlta, еееех какви години бяха... Аз не съм бил дрогаджия по-това време, но Графинята идваше редовно в градинката зад седмочисленици тия години 93-94, където пафкахме трева. Румпи беше 2 години по-голям от мен, и я познаваше отлично, винаги е отричал пред мен че е на hard, по късно разбрах ИСТИНАТА. Той ме накара да хода да тренирам с него, така след 7-ми клас се записах и завърших спортното. Не мога да кажа дали е имал друг прякор, но дълбоко се съмнявам. Некролога му още ми е пред очите когато го видях на попа - с огромни букви "РУМПИ".
Лично не съм бил близък с графинята, но беше изключително колоритна личност, когато дойдеше да пафне с нас, винаги говореше и съм я слушал с отворени очи. А покрай нея се сетих и за всички починали от дрога приятели, включително през 2010, 2 близки приятелки от Надежда. Ели, и Анатолия, която я върнаха от Гърция в будна кома, след убийствена доза speed. 2 месеца по-късно почина от неовладяна инфекция на кръвта....

Мир на праха им....

Редактирано от Ив Д на 24.03.11 03:29.

Значи,със сигурност говорим за един и същ човек.А Медузко,някои му викаха защото участваше в един филм на баща му,в които се гмуркаше в морето сред едни медузи.(ако знаеш кои е баща му,който между другото днес видях).Познавахме се от деца,спомням си как един път до такава степен ме беше изкарал от нерви,че го гонех с един кол да го убивам из черноморец....:):):)..не знаех че е имал игра ос кафвото,и малко се втрещих като ти прочетох поста.сега като се замисля,баща му сигурно затова толкова искаше да го вземе с него в австралия,иевентуално от там за щатите при брат му.....сигурно е разбрал кво се случва и е искал да го спаси....е...заминаха,но и се върнаха....Така и не разбрах истината за разстрела му,това което чух е че тоя дето го застреля му е избил бушона,след дългогодишен тормоз от страна на Румпи....което хич не ме учудва.Просто ако не го познаваш,можеше да ти счерни живота,а съм сигурен че е стъжнил доста такива....както и да е......да си почива в мир........А сега ако ми кажеш и че "шефа ти"(за които ставаше дума в една друга тема)се казва Коко(който познавам по съвсем друга линия)вече ще е.....:):)

Питам съвсем доброжелателно:
А какво й е толкова уникалното и специалното на Сиси Графинята?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Та от тая гледна точка историята на Сиси е изключително субективна.
И както каза qrj,персоната й е силно романизирана и митологизирана.
........................

Еми и тя е била противоречива като всеки останал човек.

some men change the world more in defeat than other in victory...

Еми и тя е била противоречива като всеки останал човек.

Сблъсък между емоциите и мисълта, между това което чувстваме и това което искаме да чувстваме ...


Иначе за Сиси - не я познавах лично, лафил съм си 2-3 пъти с нея. Не си спомням на какви теми точно, но си спомням че беше сложна за схващане. На моменти си мислех че просто е луда, на моменти ми се струваше изключително адекватна.

И това е чувството което ми е останало - не мога да кажа дали тя беше луда или просто се бъзикаше с всичко и всички около нея ...

I need no meaning