Re: Моят нов живот... / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Аз съм чиста от дрога от 15 февруари т.г.Щях да напиша,че съм чиста от опиятната си зависимост,но се спрях,за да не казвам голяма дума. Но Galeon e прав,че сам за себе си,вътре в душата си,човек трябва да повярва,че е свободен,че е на прав път.Не обръщам внимание на вечните предупреждения,че като наркозависима,винаги,ще остана такава,дори с години да не пипам.Подобно убеждение подтиска иначе преродения ми,за нов живот,дух. Откакто се лекувам с мед,истината е,че осъзнавам,че това,че ползвам медикамент някакъв,не ме прави абсолютно чиста.Но,връщайки лентата назад,виждам колко много ми се е променила персоналността,как съм излязла от баналния наркомански манталитет,и вече,о,да,наистина,започвам да се харесвам,дори да се влюбвам в живота,като такъв,като даден ми за да се развивам,а не да се самоунищожавам.Днес бях на интервю за работа.Само преди месец без да се надрусам,имах чувстовто,че няма да мога да се изправя пред някой и да разкрия целия си потенциал,и това беше едно от нещата,в което ми се изразяваше зависимостта.Мислех,че без опиятите,няма да мога да казвам това или онова,да впечатлявам,да заинтригувам и печеля събеседника си.Макар,че мога и без дрога,знам,че съм могла. Днес,чиста от опияти,със сърце,окрилено от новия живот,се изправих очи в очи с потенциалния си шеф,и след разговор,който започна с уговорката,че засега не им трябват хора по принцип,и може би до 2 седмици,ще се освободи мясото,за което кандидатствам,минавайки през спокоен и интересен разговор,издържан в добър тон и малко мистика,шефа накрая завърши с изказването и убеждението ,че всъщност,аз съм техния човек,и мога да започна,когато поискам,дори сега.Тогава си помислих,какво по дяволите,ми дава дрогата,нима ми дава нещо,без което не мога?Не.И без "помощта" й , сама се справям,дори по-добре,защото онзи странен блясък в очите,когато си надрусан,и прекалената самоувереност,често са ми изигравали и лоша шега. Да съм ествествена е смисълът на живота ми.А нима дрогата ми е помагала да изглеждам по-красива в очите на любимия ми,дали съм по-страстна в обятията му,когато съм надрусана?НЕ.Целувам го,любим се страхотно и го гледам с чисти очи,побъркваме се един друг и то без допълнителни екстри.Когато се запознахме това бяха едни от последните ми дни на субститол,прекарахме няколко денонощия надрусани,и бяхме много щастливи.После той си тръгна,като ми остави от неговия метадон и ми каза,да го изпия,когато утре дойде кризата.Това беше на 15'ти февруари.Започнах да го пия итака реших,че това е моето лекарство.Но истината беше,че се страхувах от следващата ни среща,защото той ще ме види ненадрусана,може би мита за интересното,необикновеното и пламенно момиче ще се развенчае.Когато се видяхме,без дрога,без дори идеята да се друсаме повече,беше по-хубаво от преди,а той каза,че сега съм много красива,много повече от преди.Сексът е прекрасен,всеки миг е вълшебен направо.Тези мигове,които съм си мислила,че без дрога няма да изпитам никога.Истината е,че дрогата не ми дава нищо повече от онова,което мога да имам и без нея.Чак сега го осъзнах обаче,след 11 години.Колко е важен стимула обаче.Пожелавам на всеки да има такъв в живота си,човек,който да го оценява и обожава такъв какъво е,за да няма нужда да се прави на някой,който не е.Днес е 22'ият ми ден без дрога.И знам,че това е само началото.Живота тепърва предстои.Щастлива съм.