Абе наскоро взех много да се замислям, че си има някакви много сходни профили между семействата на хора употребяващи разни вещества.
Ще се опитам някакси да опиша моето , по скоро факторите допринасящи за желанието за бягство от реалността. Ще ми е интересно ако и някой друг направи подобен разбор и дали наистина ще се окажа права че има сходни неща. Отделен въпрос , че ми е скучно.

Та:
1. Верижната реакция - бабата се цупи на бащата или на майкта за това че не и обръщат внимание или кой знае за кво. Бащата изнервен подхваща майката или обратното . След това го отнася отрочето - тук става въпрос за много малко дете, което не ги разбира тия неща, защо някой е обиден ако не си му казал добър ден, лапе на 5-6 години. Лапето почва да се крие когато види че баба си говори с тати и когато тати тругне към стаята на лапето.

2. Мама решава да си фане любовник , но тате разбира. Следователно мама никога не е вкъщи а тате е бесен. Лапето е вече теенейджър. иска да ходи по купони, иска да се вижда с приятели. Тате крещи че е курва като майка си , мятат се предмети , лапето живее повечето време по приятели , по купони , прибира се само когато и мама се е прибрала или когато тате спи. Кофтито е че на тия купони и събирания, лапето вече разбира и всичко това с мама и тати му тежи. Тежи му че мама е с друг, тежи му че тати страда, тежи му че никой не се сеща че то невинно си го отнася. Пийва, пушва, вижда че от тия вещества, за 2-3 часа не се сеща нито за тате нито за мама. И продължава.

3. Мама решава да се върне в къщи и да бъде примерна. Тати почва да я мачка психически, кефи се да я поставя в неловки ситуации пред лапето, което вече хич не е лапе. Започва да избива комплексите и сурху детето , например дори и цял ден нищо да не прави винаги намира нещо да обиди да се цупи. Тате е нацупен 99 % от времето , вкъщи не се пуска музика, не се гледа телевизия освен неговата, мама мълчи, баба вече е стара да се кара и тя мълчи и ходи при приятелки , над тия неща е . Тате е господар на къщата и всичко е тихо. Лапето се изнася в чужбина , много многоооо далече през океана . Минава време и детето решава че е време да си доиде, иска да завърши университета, иса да продължи живота си.

4. Обратен ефект, всичко става много по тежко тате вече е свикнал да е господар, а детето не е като мама да мълчи. Тате не понася гаджето на щесрка му, не е понясял никое от тях. Тате успява да раздели дъщеря си с три гаджета. Накрая момичето си тръгва от вкъщи , но винаги остава тежеста че мама е там и че седи и мълчи в хола. Връща се за по два три дена . Но нищо никога не се променя. Единственият миг в който порасналото дете не мисли за майка си, не и е мъчно за баща и който толкова обичаше като дете , е тогава когато мозакаът и не мисли под влиянието на химията.
5.
Развръзка неясна. Ако избягаш, съвестта не те оставя - това са родителите ти а ти си ги оставил сами, ако останеш почват да подтискат теб... Има ли хапче за гузна съвест???

I'd rather be hated for who I am , than loved for who I am not.

моята семейна среда е един голям ШИТ

1.Някога имало едно момченце с нормално детство и много консервативни родители,което решило да опита от тези вещества за първи път в 6(шести) клас,когато родителите му го хванали го изгонили от вкъщи на момента с претекста,че,ще почне да краде и изнася от вкъщи.

2.Момченцето,нямало пари и къде да живее и било вербувано на 14 годишна възраст да продава от тези вещества,за да се препитава.Живеело по приятели и квартири в таванските помещения на стари сгради.Така животът му продължил и с всяка изминала година животът на дилър му харесвал все повече,парите били сладки,купони в апартаменти,партита в различни градове, пътуванки и мат'рял в джоба той си мислел,че Света е негов,но,когато бил на 21 полицията го изхващала и посетил обятията на Бургаският затвор за 2 дълги години.

3.Когато излязъл се очаквало нещо с него да се промени,но не станало така.Той се върнал към животът,който водил и преди.С тази черна точка в досието какво можел да работи ? Само общ работник на строеж,но младежът вече свикнал джобовете му да са пълни с пари и "щастие".

Има ли хапче за родители като тези,които изгониха сина си на 13 и го оставиха на произвола на съдбата ?

Е мойта история е още по-патетична.

4 пъти сменяне на местожителството (от квартал на квартал), и два пъти повече училища. Три пъти сменяне на държави. Подхвърляне от един родител на друг, прехвърляне по баби и дядовци, велики скандали и бягания ...

Тамън успявах да си закрепя някаква социална среда и айдеее - всичко наново.

Патетиката на семейните отношения (ако могат да се нарекат отношения). Май в мойта генерация всички сме така ...

Резултата е тежък - нямам никакво доверие в човешките същества, постоянна параноя, на ръба на социопатията ... Бордерлайн, туй онуй ... И откровенна непоносимост към всякакви семейни отношения.

Не ги виня за нищо, просто съм стигнал до заключението че не им дължа нищо. Не съм ги молил да ме раждат в крайна сметка, нали ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, айде като сме почнали...

Моите родители се жениха и развеждаха ДВА пъти. За последно - все още са женени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мда, типично.

Това е главната причина поради която не искам деца !

You are more than the sum of what you consume

Моята майка е най-добрата на света...!
И най-красивата!
Истински ангел е,и името й е ангелско!Оригиналният ми баща си заслужава да го спомена само,за да подкрепя теорията на майка ми,че съм наследила склоността към размазване,от баща ми,който през 70'те и 80'те е бил активен морфиноман,а впоследствие,когато се разделят (аз съм била няколкомесечно бебе) се отдава пък на алкохола...
Почти не го познавам,а за следващия мъж в живота на майка ми нямам абсолютно нищо за казване,освен това,че от повяече от 10 години е бивш-бивш мъж,бивш "баща"-адски неприятен и кофти човек беше.
Но ние с мама някакси успяхме да си заформим балон,в който останахме незасегнати от него-отношенията ни останаха незасегнати,ние се обичаме въпреки и заради всичко.
Маме е много ларж,мед. сестра е и всичко й е ясно.Много пъти ми се е карала,чела е конско,сърдила ми се е дори затова,че се друсам (все едно друсането ми е пряко насочена обида към нея),но никога не ме осъди така,че да ме смаже психически.След всяка издънка тя ме обгръщаше с все повече внимание и обич.
В пубертетските си години,подозирах,че това е тактика от нейна страна-като се издъня,вместо да ме накаже,разсърди и отхвърли,тя прави обратното-проявява разбиране,готова е да прехвърли цялата вина и отговорност на целия свят,на себе си дори,само и само да оправдае мен.
Когато пораснах,разбрах,че не е тактика,тя просто ужасно много ме обича,много си приличаме,харесваме се една друга,аз-нейната персоналност,тя-моята.Казвала ми е,че когато говори и мисли за мен,й допада поговорката,в която се говори за дъщерята,която върви след майка си и някой казва:"Слава на Бога,след езерото върви океан!"
Обича ме и ме толерира до дупка,но не ми спестява нищо-понякога така ме замеря с думи,че ми чупи носа...аз й отвръщам с порой от камъни,наранявам прекрасното й огромно сърце,но тя все има сили да види хубавата ми страна.
Не познавам майка,която така да се грижи за физическото и емоционалното здраве на детето си,както моята за мен.Познавам майки на мои познати-също зависими,които напълно са се отрекли от децата си,направо са ги изгонили от дома,натирили са ги от живота си,да вървят и да си трошат главите.Аз знам,че моята майка никога няма да ме остави.
Фамилията ми е малка-само аз,мама и баба.Мъжете ни умряха.
Но мама е всичко за мен,и само тя ми стига,за да се чувствам,че имам дом,има винаги къде да се завърна и да потъна в мамините топли,обични обятия.
Имало е моменти,в които жестоко сме се джафкали,късали сме си нервите,но след няколко часа,най-много ден-вече сме отново приятелки!Бързо ни минава.
Не знам какво бих правила без нея.Знам,че на децата не ни е дадено да избираме родителите си,но ако можехме да си ги изберем-никога не бих избрала друга майка,за нищо на света.Бих преминала през всичко,ВСИЧКО,за да дам щастие на майка си,бих се отказала от собственото си,за да е доволна тя.Но понеже тя е супер мама,не би го позволила за нищо на света.
Тя ми беше и най-големия мотив да се пусна на метадоновата програма и да намеря сили и желание да опитам да изляза от порочния кръг на търсене,намиране и взимане на дрога.И досега продължава да ме толерира и да ми "прощава" всяка погрешна стъпка.Това е.Моята майка е моето семейство.И моята най-истинска и единствена приятелка в света.Така е било,и така ще си остане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не искам деца
..................

Защо, бе, Хехо, защо говориш така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли да не бъде намесвана? Кой е казал че тя иска?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един куп причини. Едната от тях е че не искам това дете да плаща за моя живот. Защото със сигурност ако един ден почувствам че съм изпуснал нещо в живота заради това дете - ще му го върна тъпкано (както става в 99% от случаите). Прочети предишните постове малко.

Е да - и така сигурно ще съжалявам един ден.

Но поне друго същество няма да е земесено.

Това отговаря ли на въпроса ти ?

И това няма нищо общо с акро, това е философия която съм си изградил много отпреди да я познавам. Намирам поста ти за малко обиден, защото намекваш че аз с нещо я ощетявам, а това не е така ...

Иначе ти не смяташ ли че е безумица да направиш подобен компромис със себе си, само за да угодиш на желанията на някой друг ? Нужно ли е да ти обяснявам колко пагубен би бил един подобен компромис ?

You are more than the sum of what you consume

Редактирано от xexo на 29.12.10 20:21.

хах... детството ми беше криво... наще се оставиха и мен ме оставиха при бабето и тръгнаха надлъж и нашир по различни околосветски пътища.... а тя бабето женицата си е била с психически проблеми винаги.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите