19.04. Да положим усилия
„Зависимите винаги търсим награда (добри резултати), за нашата награда, без да сме положили усилия.

Когато доидохме в Анонимни Наркозависими, искахме всичко веднага. Искахме спокоиствие, нова кола, хубави отношения, щастие, приятели, близоста със нашият спонсор- всички тези неща, които другите са придобили след години работа по стъпките, и живеейки живота по неговите правила.
Трудно научихме, че душевният покой идва само чрез действие по стъпките. Новата кола се появява ако всеки ден ходим на работа и се стараем да прилагаме тези принципи във всичките си дела включително и в работата.
Добрите отношения се появяват само ако ние работим над тях, и имаме готовност да общуваме. Приятелството със спонсора се появява, ако се обръщаме към него постоянно, и в добрите и в лошите моменти. В Анонимни Наркозависими намерихме път, към по добър живот. За да стигнем до крайната точна ние сами трябва да положим усилията.

Просто за днес: Искам по добър живот. Ще си направя самоанализ и ще си изясня, какво искам, и как мога да го получа, ще си поговоря със спонсора, и ще положа необходимите усилия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

21.04. Страх

„Открихме, че нямаме друг избор, освем да променим изцяло старият си начин на мислене или да се върнем към употребата.”

Мното от нас осъзнават, че старият ни начин на мислене, се основава на страх. Страхувахме се, че няма да си намерим дрога, или пък, че няма да ни е достатъчно. Страхувахме се да не бъдем арестувани и затворени. По нататък в списъка със страхове, слагахме финансовите, бездомност, да не предозираме и от болести. И страховете ни контролираха нашите действия.
В началото на възстановяването ни, не бяха много различни за много от нас; тогава също страх доминираше нашето мислене. „Ами ако да стоим чисти боли прекалено много? Питахме се: Ако не мога да се справя? Ами ако хората в АН не ме харесат? Ами ако АН не работи? Страхът зад тези мисли, може още да ни контролира и да ни спира от това да поемем риск, за да останем чисти, и да израстнем. Може да изглежда по лесно да се примирим с провала, преди да сме започнали, отколкото да рискуваме заради една малка надежда. Този начин на мислене ни води до рецидив.
За да останем чисти трябва да имаме готовност да променим старият си начин на мислене. Това, което работи за другите зависими може да проработи и за нас, но ние трябва да сме готови да опитаме. Трябва да сменим старите си цинични съмнения, за нови потвърждаващи надеждата. Правеики го ние ще разберем, че си заслужава риска.

Просто за днес: Моля се да променя старият си начин на мислене, както и за възможноста да преодолея страховете си.

„Ами ако да стоим чисти боли прекалено много?"

И аз тва се питам, не става въпрос за физическата болка...

Ако не опиташ няма да разбереш нали? И на мен си ми е по сигурно в самосъжалението и ужаса, незная но много пъти съм мислил, че колкото и да е зле поне е сигурно, поне знам, какво става. А ако се задеиствам всичко е непознато, а мен ме е доста страх от непознатото...Затова се радвам, че хем нямах друг избор, хем имах примери че при някой така се е получило.

Дванайсет стъпки на живот.

Преди да дойдем в Анонимни Наркозависими, животът ни беше съсредоточен върху употребата. Нямахме почти никаква енергия, за работа, взаимоотношения или нещо друго.

Дванадесетте стъпки на Анонимни Наркозависими ни предоставят един лесен начин да променим живота си. Започваме от това да останем чисти днес и сега. Когато енергията ни не е насочена, към нашата зависимост ще установим, че имаме енергия, зада преследваме други интереси. Тъй, като растем във възстановяването, сме в състояние да подържаме и здрави взаимоотношения. Ставаме надеждни служители. Хобитата и развлеченията стават по интересни. Чрез АН ние помагаме на другите.
Анонимни Наркозависими не ни обещават, че ще намерим добра работа, добри взаимоотношения или, че ще станем пълноценни. Но когато работим по стъпките, по-най добрият начин на, които сме способни, откриваме, че можем да станем хора, които са в състояние да си намерят работа, да подържат любов във взаимоотношенията си, и да бъдат полезни на другите. Спираме да показваме нашата болест и започваме да служим на Бог и на др. Дванадесетте стъпки са ключът към нашият живот.

Просто за днес: Ще имам мъдроста да използвам стъпките в моят живот и смелоста да се развивам в моето възстановяване, ще работя порграмата и ще стана отговорен и продуктивен член на обществото.

За нас възстановяването е реално днес.

Болката и мизерията бяха реалност, за нас докато използвахме, не желаехме да приемем тази ситуация или пък да се промени. Опитвахме да избягаме от болката в живота чрез употребата, но тя само влошаваше нещата, нашата променена реалност се превърна в кошмар.
Чрез живот по програмата на АН, научаваме че мечтите могат да заменят нашият кошмар. Растем и се променяме. Можем да споделяме честно, вече не е нужно да преувеличаваме, или да намаляваме до минимум истината. Приемаме лице в лице, предизвикателствата, които ни изпраща животът.
Въпреки, че възстановяването не ни дава имунитет срещу проблемите в АН можем да намерим подкрепа, разбиране и загриженост. Трябва да приемем и да се изправим срещу проблемите. Не трябва отново да се крием от реалноста с употребата, и единството със другите възстановяващи се зависими ни дава силата, за това. Днес подкрепата, грижата и съпричасноста ни дават чист и ясен прозорец през, които да видим опита, и да оценим реалноста, такава каквато е.

Просто за днес: Днес ще приема подаръка на възстановяването, и ще се радвам на живота такъв какъвто е. Днес аз ще приема реалноста.

По-добре си направи блог :)

„Риск от уязвимост”

„С израстването ни ние се учим да избягваме от, това всеки път да бягаме от себе си и от своите чувства.”

Вместо да рискуваме да станем уязвими много от нас са развили навици, които държат другите на безопасно разстояние. Тези модели на емоционална изолация могат да ни дадът усещането, че сме безнадеждно заключени зад маски. Използваме ги за да не поемаме рискове в живота си, сега ние можем да поемем рискове с чувствата си. Споделяики с други зависими, виждаме, че не сме уникални, не ставаме непоправимо уязвими, като оставим другите да разберат кой сме, защото сме в добра компания. Работеики 12те стъпки на АН израстваме и се променяме. Вече не искаме и не трябва да крием новото ни аз. Предлага ни се възможност да хвърлим емоционалният ни камуфлаж, ние го разработихме за да оцелеем от активната ни зависимост.
В себе си откриваме други лица, рискуваме да станем уязвими но този риск е за добро и ни носи емоционални награди. С помоща на нашият спонсор и други възстановяващи се зависими, се учим как да изразяваме чувствата си открито и честно.
На свой ред ние се хранехме и насърчавахме от безусловната любов на нашите събратя. Тъй като прилагаме духовните принципи на програмата, намираме сила и свобода, както в себе си така и в другите около нас. Свободни сме да бъдем себе си, и да се насладим на компанията на приятелите ни зависими.

Просто за днес: Ще споделям честно и открито с друг възстановяващ се зависим. Ще поема риска да стана уязвим, ще празнувам за себе си и за приятелствата си с другите членове на АН. Така ще раста.

”Добри и лоши чувства”

„Много неща се случват през деня, както хубави така и лоши, ако не намерим време да оценим и двете може би ще пропуснем нещо, което ще ни помогне да израстнем.”

Повечето от нас несъзнателно са склонни да преценяват, какво се случва в живота ни, добро или лошо, успех или провал. Склонни сме да се чувстваме щастливи за добрите, ядосани, разочаровани или виновни за лошите. Добрите и лошите чувства обикновенно нямат нищо общо с това, което е добро или лошо за нас. Можем да научим повече от нашите неуспехи, отколкото от успехите ни, особено ако те идват след като сме рискували.
Да съдим решенията си и емоционалните си реакций е резултат от старият ни начин на мислене. Можем да го променим, като мислим за нещата от ежедневието, като възможност за растеж, а не като за добро или лошо. Можем да търсим уроците а не да слагаме стойност. Когато правим това ще научаваме по нещо всеки ден. Нашата десета стъпка е отличен инструмен за оценка на събитията от деня, и се учим, както от успехите така и от провалите.

Просто за днес: Получих възможност да прилагам принципите на възстановяването, така че ще се уча и ще раста. Когато се уча от събитията в живота аз ще успея.