В отговор на:

---

И най страшното е че хората се чувстват свободни в тази илюзия - тоест никога не се замислят над това дали наистина са свободни или не. Просто продължават да ближат от близалката.

---

Това не е свобода. Това е една голяма илюзия. И най страшното е че хората се чувстват свободни в тази илюзия - тоест никога не се замислят над това дали наистина са свободни или не.
..............................

Хаха, ти ще ме довършиш! Прекрасен събеседник си, трябва да призная.
Ами ако си емигрант в някоя европейска страна от Нигерия примерно, където цял живот си живял "свободен" сред лъвове, змии и скорпиони. Където най-близката болница е на 1000 км? И т.н. Дали живота, който описа - сред плазми, молове и коли няма да ти се струва една химера, блян? И ако еветуално постигнеш този блян, превърнеш го в свой живот - тогава дали това няма да е абсолютната свобода за теб, защото ще е съчетана със сигурността, че ще доживееш следващия ден нахранен и защитен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз не мога да повярвам, че някой е щастлив с такъв мизерен живот на домакиня и слугиня.
Живея егоистично, безотговорно, ама така ми харесва. Не ми трябва "смисления" и "пълноценен" животец, който обществото натрапва за правилен.
Но нямам нищо против ходенето на работа, мн си я харесвам, а заплатата ми спонсорира пороците.

Суетата е смъртен грях. Като нищо ще ме умори някой ден.

Не всеки иска да има деца и не всеки иска да се грижи за родителите си.

Суетата е смъртен грях. Като нищо ще ме умори някой ден.

"Ами ако си емигрант в някоя европейска страна от Нигерия примерно, където цял живот си живял "свободен" сред лъвове, змии и скорпиони. Където най-близката болница е на 1000 км?" - тогава ще се чувстваш свободен. Но не защото се намираш в мол ами защото си направил нещо за да промениш живота си. Има съществена разлика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от xexo на 13.05.10 11:34.

И аз така. Да се грижа за някой ? No way !

Не мога да разбера защо толкова хора изпитват някакво постоянно чувство за вина към родителите си. Още повече пък в този форум.

Защо чустват вина? Може би защото са лъгали, крали, обиждали и наранявали родителите си? Или може би чуството за вина идва от факта, че са избрали да се друсат, приели са риска от съсипване на здравето си, но не са могли да се погрижат сами за парите нужни за хероин, лекар и зъболекар и за съществуване в смисъл без да се налага да откраднат или "назаем" от някой, който е тъп работяга от 9 до 6.

Не знам, аз лично не изпитвам абсолютно никаква вина. Колкото и арогантно да звучи - не съм карал родителите си да ме правят и нямам абсолютно никаква вина за моето присъствие на този свят.

Да, в дадени моменти доста са ми помагали, но не мисля че трябва да съм им задължен до живот. ТЕ са ми родители, не аз на тях. Аз не съм имал право на избор в цялата тази работа.

Да, ти нямаш избора да се родиш, но е твой избора как да живееш и дали трябва да нараняваш някого за да постигнеш твоето виждане за смислен живот. А чувството за вина обикновено има когато си постъпил зле дори и да не е по общоприетите морални ценности, а лично твоите. Може би не чустваш вина защото не си лъгал, обиждал, крал или удрял.

За какво би трябвало да мечтая аз ? За по голям мол ?
.................................

Това обяснявам и аз - въпрос на перспектива.
Колкото до теб, не знам за какво би трябвало да мечтаеш, най-малкото защото ти много внимаваш да не изпуснеш някаква лична информация за себе си, което е оправдано, разбира се. Но доколкото мога да те "усетя", ти би трябвало да мечтаеш за това, което все още нямаш - голямо семейство и голям авторитет в областта, в която работиш. За път и за развитие, с две думи.