|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|
Аз до колкото се сещам със визуализиране на пари или пачки или куфарчета с пари, няма да постигнеш нищо...
Не за друго, а защото парите не са цел сами по себе си, те не са даже средство за постигането й, а само съпътстващ атрибут, а целта е това, което искаш от живота....както казваха някъде...
Примерно, ако искаш да пътешестваш по света, за това трябват много пари. За да постигнеш желаното, мисли и визуализирай него, това, което ще те направи наистина щастлив и ще ти донесе радост, което те вдъхновява и окрилява, което душата ти наистина желае, а не богатството - колкото до парите, те ще дойдат сами, защото са съпътстващ атрибут...
Т.е не целта се постига с помоща на пари, а парите идват по пътя към целта... Разликата изглежда дребна, но е съществена за постигането на успех в подобни начинания...
La Hija de La Noche
| |
|
|
|
?!
| |
|
|
|
еми не е така
в дъ сикрет, един човек описв как е визуализирал пари и е получил точно пари
мисля, че имаме някаква идиотска представа за парите като нещо лошо и тя ни поражда тия идеи, че не можело да ги имаш, че не били важни и прочее...Ама всеки иска пари в крайна сметка, особено тия дето казват, че не искат.
| |
|
|
|
Точно това ме озадачи в дъ сикрет...и ме се стори неправдоподобно...
Не казвам, че парите са нещо лошо, просто стремежа към тях подменя стремежа към истинската цел - това, което ни прави щастливи и ни носи удоволствие...
....и си много права, че представата ни за парите е идиотска по принцип....
Всеки иска пари, да, въпроса е да се установи тънкият баланс да желаеш без да си обсебен от желаното, да обичаш, без да се стремиш да притежаваш.... както е и с много други неща, не само с парите и е обект на значително тълкувание в повечето езотерични източници....
Вярно е, че човек първо става индустриалец или банкер или кинозвезда, а после милионер, но милионери стават хората, които не са мислили за богатството, а за целта си, и парите не закъсняват и си идват по пътя към целта...
Примерно писател написва книга, която става световен бестселър - но едва ли е мислил докато я е писал колко пари ще изкара и колко богат ще стане, целта му е била да напише шедьовър за да откликне на свой вътрешен стремеж и търсения...
А относно парите, това, което аз съм разбрала до сега, за да си изгради човек правилно отношение е необходимо да се радва, когато му идват пари и в никакъв случай да не се тръшка, когато изгуби пари или те стават по-малко, не бива и да хленчи, че не му стигат парите.
Като си погледнеш портфейла винаги е хубаво да си мислиш колко много пари са ти останали, а не колко малко са станали.... Това е доста елементарно и начално, но със сигурност знам че работи....
Всеки човек може да бъде богат стига да върви към своята цел....
La Hija de La NocheРедактирано от Amme на 07.04.08 15:52.
| |
|
|
|
Днес беше най-странния ден, в живота ми.
Пих Демефан, сироп за кашлица, който уж съдържа DXM, леле, как ми се иска да опиша целия ден, с думи, но уви, немога...
По едно време си мислех, че ще умра, неможех да говоря, незнаех, къде съм, защо съм там... ама толкова е странно...
Всички, ми се струваха... тъпи. Ми да, тъпи е най-точната дума. В смисъл такъв, всички хора, около мен, бяха с забавени реакции, и страшно неадекватни. Или поне на мен така ми се струваха. Ама аз незнаех... нищо, абе незнаех, че съм човек, неможех да разбера, защо сме там...
По едно време треперех много силно.
Ама защо темата ни беше само той?
А, аз постоянно питах - "Бате, защо се надрусахме?".
То цялото ми схващане, за нещата се променя...
По принцип, като ми се случи, в неадекватно състояние да влезна в тоалетна, винаги се поглеждам в огледалото, намигам, или нещо такова. Казвам си нещо на ум.
Накрая, като се осъзнах малко, бях с един приятел, и часове наред, не спряхме да ходим и да говорим... за жените, живота, и какви ли не работи. Казвахме си много лични работи, в очите, и не се смеехме на нищо, всякаш бяхме нещо повече от възрастни хора, почувствах се толкова пречистен, толкова добре...
По едно време видяхме една жена, с червена коса, която пушеше цигара. Тогава се сетих за Amme, и бавно прошепнах в ухото на моя приятел - "...Тая не ти ли прилича на наркоманка?.."
П.П.
Извинявам се, ако съм допуснал грешки в текста, или не се разбира нищо. Утре ще прочета, внимателно, какво сте написали, и ще ви скъсам, хах!!!
-------------------------------
| |
|
|
|
Нали? И аз съм го забелязала това - липсата на всякакъв по-адекватен начин да се опишат такива състояния... колкото и да се опитва човек, най-многото, което може да се каже е нещо от сорта на "беше много странно", "не знам как да го опиша", не ми достигат думи" и т.н ... а знаеш че е нещо много, много повече от това, ама просто няма как да се изкаже...
...да, може да пробваш да задълбаеш в някакви описания - какво точно си правил, говорил, чувствал..... обаче като го прочетеш после...бе не е същото, не покрива даже и един процент от това, което е било и което си усещал - онази цялостна промяна, един нов свят или това, че си видял светът по нов начин.... незнам...
Доста често съм се оказвала в подобно положение, когато искам да опиша какво е след гъби или ЛСД...
Най-затруднена бях след опити с кетамин - тва е повече от странно, от това, което съм чела прилича на извънтелесните пътешествия, ама няма как да се опише ....примерно пребиваването в двуизмерно червено пространство - като двуизмерно същество - сякаш си вграден в стена.... и си двуизмерен ти самия и се движиш из двуизмерен свят, но си е цялостен свят и нищо не му липсва....или гледането през стена, сякаш изобщо я няма...или когато светът се свива до една дупка в пространството през която гледаш и т.н и т.н....
Малко се отплеснах, сори, ама като прочетох поста ти се върнах към тия преживявания от близкото минало и не се стърпях...
Айде утре на трезво разкажи повече, би било интересно да се прочете, ако успееш някак да го изразиш с недостатъчните думички от ограничения за такива опитности език....
ДХМ не съм пробвала никога, макар че иах такива мераци по едно време....
La Hija de La NocheРедактирано от Amme на 08.04.08 00:57.
| |
|
|
|
не мисля, че лъже човекът
не мисля, че има правила от този род във селената-това може, а това не...Може каквото вярваме, че може.
Гледала ли си Бягай Лола?..това не е съвсем свързано с темата, но и е...
| |
|
Тема
|
 допълнение
[re: Amme]
|
|
| Автор |
Amme (indefinida) |
| Публикувано | 08.04.08 01:15 |
|
|
....сега ми хрумна, ама не успях да го вмъкна в предния си пост...
...става въпрос за визуализирането на пари - според мен логичният резултат, който би могъл да получи някой, като визуализира пачки с пари и ако е добър и спазва разни други усливия и принципи е примерно да започне работа в банка да речем - така през ръцете му ще минават много пари и визуализацията ще е изпълнила целта и предназначението си...но това няма да са неговите пари...
...това имах в предвид като казвах, че парите са само съпътстващ атрибут, не защото са нещо лошо - просто по-голям смисъл би имало да се визуализира нещото, което бихме си купили с тия пари, това, за което са ни необходими... и по пътя ни към целта, те ще се появят, ако са необходими за осъществяването й...от къде - това не е наша грижа...
...защото не самите пари и притежаването им или съзерцаването им ще ни направят щастливи или ще изпълнят душата ни, а това, за което бихме ги похарчили... просто смяна на приоритетите...но много важна за такива начинания...
La Hija de La Noche
| |
|
|
|
Всъщност си права - единствените ограничения които имаме са тези, които сами си поставяме...
Но се сещаш колко трудно е да се направи това...или по точно колко трудно е човек да повярва, че е възможно да се направи... от там насетне... "Ако имаш вяра колкото едно синапено срънце и кажеш на тая планина да се премести, тя ще се премести"... ама как да се сдобие човек с такава вяра?
Всъщност нещата са прости - невероятно прости, ако си позволиш да го повярваш, но за да се стигне до тази простота, хората са измимислили невероятно количество сложни и завъртяни системи за да се настроим на подходящата честота, да се докоснем до такова разбиране за света, което да направи възможно преодоляването на собствените ни граници...
Бягай Лола? Не съм...
Филм ли е? Дай инфо...
La Hija de La NocheРедактирано от Amme на 08.04.08 01:26.
| |
|
|
|
Първата дума, която ми идва на ум, е "тежко".
Абе беше, като в анимационен филм. В смисъл такъв, образите ми бяха размазани, и малко 2D, но не напълно. Много беше странно.
Под "анимацианон филм", нямам в предвид, толкова визуално, колкото начина по който възприемах нещата. Примерно, в анимационния филм, нали няма песъчинки, малки боклучета и т.н, има да кажем, човек, пръчка, шапка, кофа за боклук, и т.н.
Бях свръх-неадекватен, и ми беше много трудно да осъзная, каквото и да било, с огромни усилия, умишлено осъзнах, че съм човек, казвам се, еди-как си, и водя, еди-какъв си живот.
Най-точният начин, по който мога да опиша, как се чувствах физически е, всякаш съм се улял, да пия алкохол, и да смъркам кока, само дето, после добре помня, усещането, и случилото се. Чувствах се смазан, но същевременно активен, краката ме боляха, и имах много странно усещане за гравитацията, всякаш въздуха е по-плътен, аз по някакъв начин съм свързан с него, и бавно се влачи с мен.
Някак нещата просто се случваха, нищо нямаше логика, нямаше логика в това, което правим, просто случките се нижеха, като в анимационен филм, и всичко беше даденост. Примерно, този човек се качва на автобуса, и автобуса потегля... и усещах, че няма никаква логика в това, то просто се случва, и е даденост, като в анимационен филм.
Това, че бях надрусан, беше факт, и толкова. Нямаше значение, през останалата част от живота си, в какво състояние съм бил, съществуваше просто факта, че аз съм друсан... не в момента! ...Просто съм друсан. В смисъл, то момента не съществуваше.
Странното беше, че реално ми се случваха пълни идиотщини. Трябваше да пребием някакъв човек, а аз бях, с някакви слабоумници, които виждам за пръв път. Единия, постоянно се хилеше, и му течаха лиги. А, аз постоянно се опитвах, да осъзная, защо трябва да правим това, защо съм там, защо седим, на едно място. Когато някой говори, ми трябваше много време, да асимилирам информацията, и като се налагаше да асимилирам, голям обем от информация, просто губех нишката и се обърквах.
По едно време, един огромен мускулест мъж, облечен с анцуг, дойде, хвана единия от нас, за врата, и го вдигна, като парцал... в следващия момент просто го нямаше... беше толкова странно...
След това, имаше някакви момичета, които крещяха истерично, на един от хората, с които бях... този момент, всякаш траеше хиляди, хиляди часове... Ама то, аз не усещах, че има време, просто... неможех да схвана смисъла на времето.
Докато те си крещяха там, аз пък се смеех истерично, и всякаш те не ме виждаха дори, аз обикалях безразборно между тях, наляво-надясно, където ми падне, превивах се от смях, и факта, че го правех, ми носеше удоволетворение, исках да го правя. А, те не ми обръщаха никакво внимание, дори не казаха, нещо от рода на - "К'во му става па на тоя идиот!?". Усещах, че хората се плашат, при вида ми.
После бяхме в някакво кафе, и беше ужасно. Не само, че неможех да седя на едно място, но и неможех да се държа на краката си. Треперех, много, ама наистина много силно. Говорех, с огромни усилия, и то главно кратки несвързани неща.
Тогава, видях, че другите поръчват алкохол, и понеже единия от тях, също беше употребил голямо количество DXM, исках да изкрещя, предупреждавайки го, да не пие алкохол, но неможех. Просто тялото ми беше блокирало отвсякъде, да говоря беше изключително трудно.
Интересно беше, че точно, когато физически бях най-зле, започнах да се осъзнавам психически, и също така, докато се случваха събитията, ми се струваше, че траят вечно, а след това пък имах чувството, че е било за секунди.
В етапа, когато ефекта отслабваше, се почувствах, много добър, и бяхме много близки, с човека, който беше с мен. Аз му казах, да не се притеснява, че ще му дам пари, за такси, ще му купя минерална вода, една кола(Coca-Cola), ако иска, и т.н. А, когато се връщах, към къщи, ефекта, почти беше преминал, и се чувствах, като прероден. Бях си купил една минерална вода, и някакви сладки, и бях много спокоен, наоколо цареше идеална хармония.
След, като всичко премина, се чувствам някак по-зрял, и обогатен, държа се много сериозно. Е, това може да се дължи и на малките дози DXM, които все още се намират в кръвта ми, ще видим.
Беше много странно!
-------------------------------
Редактирано от The giver and the taker на 08.04.08 17:17.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
