По идея на koceto22 пускам тази тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

o,това е една прекрасна тема!!! откъде да започна? от сутринта предполагам:събуждам се след нощ,без кошмари и съновидения,с усмивка,с желание да стана от леглото и да вляза под душа.после с желание да си направя капучино или някаква закуска,пускам компа и преглеждам онова,което не съм довършила от снощи,понеже пуснаха филм по тв'то и какво пък е чак толкова важно ,4е да не може да почака до утре (!)досущ като нормален човек...пия си меда,задължително!!! не усещам разлика,понеже ме държи от в4ера,затова просто съществуването ми е нормално,не съм зависима от дилъра,не ставам намръщена понеже нямам пари за дрога. и сега джобовете ми не са кой знае колко пълни,но това не ме притеснява.след душа масаж на стъпалата,на лицето,маслинен лосион,след толкова години,се сетих,4е съм красива жена,и започвам да се грижа за себе си.избирам какво да облека,кои обици да сложа,реша заме4тано дългите си коси..и през цялото време се радвам на живота и на късмета си,4е най-накрая намерих на4ина да спра с дрогата. след 11 години. ме4ти и копнежи по любимия,докато не звънне по телефона,за да се разберем за след два дни,когато ще се видим. ровя из нет за работа,имам стимул да работя,не знам все още за какво ще си давам парите(не знам за какво друго да ги хар4а освен за наркотици),но определено ще им намеря предназначение-ще помогна на майка ми(дали някога ще мога да се реванширам???за вси4ко,което тя направи за мен и изстрада покрай мен),ще й купя подарък,а останалите ще инвестирам в светлото си бъдеще.ще ги събирам в шише с тясно гърло. мога да ги спестя,никога не съм била прахосница,не съм хар4ила за глупости..освен за дрога.. има оферти за работа,днес съм на интервю,утре също,в събота отивам при Него.Ще се целуваме,ще се любим,ще се смеем.. живота ми има смисъл,има радост..понеже думата "дрога" дори не си я помислям. за толкова години,залъгване 4е искам да спра,а тайно си казвам,4е дрогата е моята любов,накрая се спрях,опитах метадон,записах се на програма и сега се лекувам. излязох от сянаката на себе си и живея истински живот. пролетта е прекрасен сезон-цветове и аромати,любов..искам всички да са щастливи...ве4е не съм толкова голям егоист,няма нищо което да ме принуждава да бъда,по-добра съм,по-нежна,по-внимателна към майка ми и най-близките...заслужавам този шанс да се излекувам...вси4ки го заслужаваме...дано не е късно за никой от нас...или както някой е казал : " В живота няма нищо друго,освен това да го изживеем" какви прекрасни прости думи....просто прекрасни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравеите днес ми е 49 ден абсолютно чист преди толкова време пих за последно едно патронче а то за мен също е дрога и ето на 50 ми ден ако изкарам дотогава за утре говоря от новият ми живот ще ходя да почвам работа трябва утре да си занеса документите ще си пожелая само успех щото съм свикнал да не си вярвам лека вечер на всички .

Успех слънце!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес ми е 55 ден без никакви променящи съзнанието вещества преди 55 дена се напих последно взех хероин август месец миналата година а амфети октомври да и ето на 55 ми ден чист беше първият ми работен ден . Да си кажа честно изкарах го много притеснен там само дали ще се справя дали това е правилно или онова и колкото повече се страхувах толкова повече нищо не можех да направя но всичко си идва на мястото мога да кажа че втората половина след като се замислих от какво има да се страхувам че дори и да сгреша нищо не губя и досега си бях без работа а то и никой не очаква нищо от мен де но моята мнителност и гордост нали че са ме сложили на машините и голямата работа и всеки иска да я вземе и да ме преебе та така но сега всичко си е наред лек и чист ден на всички .

хм,вече няколко години.Да си кажа честно спрях да ги броя,но със сигурност са повече от пет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

отдавна съм спрял да броя ремисиите - и въобще да се самозаблуждавам с постулати от сорта на чист съм или не съм ........просто няма смисъл - когато човек осъзнае лично персонално и частно за себе си - че абсолютно черно (тяло) има само във физиката , а абсолютно БЕЛО и да се разпориш няма да намериш -ще разбереш че трябва да продължиш независимо от това колко пъти падаш ....общоизвестен е факта че в историята има само един случай в който закачен е избил на студена пуйка и не е пипнал повече -след повече от 4 години практика -случва се трийсетте години на миналия век в югоизточен китай - личността е т.нар. ~Другаря Мао~ след няколко години опиум (предполагам знаете че именно опиума е причината китай да западне до такава степен във втората половина на 19 и началото на 20 век -и то след две опиумни войни и едно възстание в пряка връзка с опиума в продължение на 30 години )и повсеместно разложение младият Мао моли двама свои приятели да го вържат на върха на мачтата на една джонка в делтата на янцзъ и така четиридесет дена само на вода и ориз ходейки по нужда на място-завързан горе успява да преодолее влечението си към опиума .........

Всички предполагам знаете последствията от НОВИЯ ЖИВОТ на другаря Мао .............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

все пак мисля че не е това темата за китай или за каквото и да е друго дали има смисъл или не да се брои

Аз съм чиста от дрога от 15 февруари т.г.Щях да напиша,че съм чиста от опиятната си зависимост,но се спрях,за да не казвам голяма дума. Но Galeon e прав,че сам за себе си,вътре в душата си,човек трябва да повярва,че е свободен,че е на прав път.Не обръщам внимание на вечните предупреждения,че като наркозависима,винаги,ще остана такава,дори с години да не пипам.Подобно убеждение подтиска иначе преродения ми,за нов живот,дух. Откакто се лекувам с мед,истината е,че осъзнавам,че това,че ползвам медикамент някакъв,не ме прави абсолютно чиста.Но,връщайки лентата назад,виждам колко много ми се е променила персоналността,как съм излязла от баналния наркомански манталитет,и вече,о,да,наистина,започвам да се харесвам,дори да се влюбвам в живота,като такъв,като даден ми за да се развивам,а не да се самоунищожавам.Днес бях на интервю за работа.Само преди месец без да се надрусам,имах чувстовто,че няма да мога да се изправя пред някой и да разкрия целия си потенциал,и това беше едно от нещата,в което ми се изразяваше зависимостта.Мислех,че без опиятите,няма да мога да казвам това или онова,да впечатлявам,да заинтригувам и печеля събеседника си.Макар,че мога и без дрога,знам,че съм могла. Днес,чиста от опияти,със сърце,окрилено от новия живот,се изправих очи в очи с потенциалния си шеф,и след разговор,който започна с уговорката,че засега не им трябват хора по принцип,и може би до 2 седмици,ще се освободи мясото,за което кандидатствам,минавайки през спокоен и интересен разговор,издържан в добър тон и малко мистика,шефа накрая завърши с изказването и убеждението ,че всъщност,аз съм техния човек,и мога да започна,когато поискам,дори сега.Тогава си помислих,какво по дяволите,ми дава дрогата,нима ми дава нещо,без което не мога?Не.И без "помощта" й , сама се справям,дори по-добре,защото онзи странен блясък в очите,когато си надрусан,и прекалената самоувереност,често са ми изигравали и лоша шега. Да съм ествествена е смисълът на живота ми.А нима дрогата ми е помагала да изглеждам по-красива в очите на любимия ми,дали съм по-страстна в обятията му,когато съм надрусана?НЕ.Целувам го,любим се страхотно и го гледам с чисти очи,побъркваме се един друг и то без допълнителни екстри.Когато се запознахме това бяха едни от последните ми дни на субститол,прекарахме няколко денонощия надрусани,и бяхме много щастливи.После той си тръгна,като ми остави от неговия метадон и ми каза,да го изпия,когато утре дойде кризата.Това беше на 15'ти февруари.Започнах да го пия итака реших,че това е моето лекарство.Но истината беше,че се страхувах от следващата ни среща,защото той ще ме види ненадрусана,може би мита за интересното,необикновеното и пламенно момиче ще се развенчае.Когато се видяхме,без дрога,без дори идеята да се друсаме повече,беше по-хубаво от преди,а той каза,че сега съм много красива,много повече от преди.Сексът е прекрасен,всеки миг е вълшебен направо.Тези мигове,които съм си мислила,че без дрога няма да изпитам никога.Истината е,че дрогата не ми дава нищо повече от онова,което мога да имам и без нея.Чак сега го осъзнах обаче,след 11 години.Колко е важен стимула обаче.Пожелавам на всеки да има такъв в живота си,човек,който да го оценява и обожава такъв какъво е,за да няма нужда да се прави на някой,който не е.Днес е 22'ият ми ден без дрога.И знам,че това е само началото.Живота тепърва предстои.Щастлива съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Внимавай - така като те чета първото нещо което ми идва на ум че не дай си боже някак си да се спънеш падането ти ще бъде много болезнено .....
внимавай ....прекаленото добре не е на добре )))

Merde !!! La Guard meurt mais elle ne se rend pas!! jamais!!

честито миличка радвам се за теб

хах,предпочитам да остана глуха за този коментар,Galeon,при цялото ми уважение към теб.....

не го казвам с някакво лошо чувство - може би не съм се пояснил .извинявай ....ето сега се пояснявам .........без лоши чувства и без задни мисли .......просто изкоментирах от моята кула - винаги като се подреждат нещата и става като във вица за циганина и зарята ))))))))

Merde !!! La Guard meurt mais elle ne se rend pas!! jamais!!

хах,всичко е в ума ни,Galeon. От твоята кула се вижда едно,от моята-друго. Това,което си видял,моето евентуално болезнено падане от високо-всъщност си видял себе си. При мене няма такъв филм,дългогодишносто ми падане вече смени посоката,и оттук нататък-само нагоре,и напред. Не обръщай гръб на прекалено хубавото,от страх,че може да не е истина.Прегърни всяка възможност да си щастлив.Има Някой,който ни помага,стига ние да го искаме,аз искрено вярвам в това.с най-хубави благопожелания:psyromantic

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей!

От известно време те чета. Хем се радвам на радостта ти за новия път, по който си поела, хем съм била със свито сърце също като Galeon. Но сега вече разбирам същината на надеждата ти - ти вярваш в Онзи, който помага на всички ни. Е, сега вече не съм със свито сърце, а напротив - ръзбирам защо си така уверена и силна! И много се радвам за теб. Онзи Някой, когото споменаваш помага на всички ни - знам го от опит.

Бъди щастлива и винаги силна (дори и когато се усещаш слаба!).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз ти вярвам... искам да кажа - вярвам в теб, че ще успееш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за мнението ти,мила,но да ти кажа(точно защото ме разбираш много добре и знам,че ще приемеш думите ми,в смисъла,който имам предвид,без да считаш,че съм неблагодарна),че аз приемам с еднакво безпристрастие,както негативните,изпълнени с недоверие коментари,относно излекуването ми(не тук във форума,въобще),така и реакциите на подкрепа,изпълнени с хубави,окуражителни думи,като твоята тук и сега.Разбирам недоверието на Galeon,също и твоята вяра,защото това са реакции на вашия експириънс,всеки живот е ценен сам по себе си и всеки човек е специален. И точно заради убеждението ми,че Някой ме води по пътя на излекуването,аз не губя надежда,нещо повече-аз съм сигурна,че ще успея,защото вярвам и в себе си и собствените си възможности,вдъхновена от този Някой,който така прекрасно и потайно ми дава доказателство за съществуването Си.Вдъхновена също и от този друг някой,в живота ми,с който споделяме една истинска, реална, прекрасна любов!Затова аз не сърдя на никой за силните думи,които изрича,дори те да имат за цел да ме обезверят.Приемам ги като факт от неговия собствен живот и малко ми е криво,че не е намерил още начина да повярва истиснки.А колкото до хубавите думи,хах,ще излъжа,ако кажа,че не се кефя!Но и те не се отнасят до мен,аз не се заблуждавам,че оттук нататък вече ще съм безгрешна,може ти да си се излекувала напълно и завинаги,но аз не мога 100% да гарантирам същото за себе си. Но това остава в съзнанието ми някъде,и аз не се осланям на тая вероятност,а продължавам напред,заслушана само в сърцето си и знам,че ще успея. Много искам всички да усетят силата на духа си,и тогава ще повярват,че всичко е възможно,излекуването е възможно,СТИГА ИСТИНСКИ ДА ГО ПОИСКАШ!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

целувка от мен за Амме,която знае как да облече чувствата си в думи...винаги!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега се прибирам след новият работен ден ахам . Днес имам кръгло число чист съм абсолютно от 60 дни да със помоща на така наречения "Този които помага на всички " вървя само напред е не де тия дни се поотпуснах малко и да ме видите само какво лике станах но днес нещата са много по добре от вчера а то това само ми трябва . Тия неща които ми се случиха днес мога да кажа че вчера не бих ги издържал но ден след ден хлапето в мен расте иначе пак не мина без нерви ама нормално та аз съм болен човек наркоман леле колко хубаво звучи . Не съм съвършен но и днес за сега живея новият си начин на живот суперррр имам дом покрив над главата храна семеиство приятели компютър интернет здрав съм и мога да работя имам и работа телефон чист съм в момента само от дрога и алкохол щото не съм се изкъпал има топла вода у нас имам чисти и хубави дрехи имам толкова много за което мога да съм благодарен че нека некой се опита да ми махне усмивката от лицето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оп господи забравих да ти благодаря за тия неща които изброих .

благодари на себе си )))

Merde !!! La Guard meurt mais elle ne se rend pas!! jamais!!

ehaaаа,Коцето е моя човек!Браво,браво...радвам се да чуя как минават дните ти,и глей обаче само,как започваме да се радваме на най-обикновените неща-покрив над главата,горещия душ след дългия работен ден,уважението и доверието в семейството,все работи дето преди години,считах за супер недостатъчни,за да правят живота ми вълнуващ и само се чудех накъде да отпраша,да диря щастито далече далече,и в буквалния-извън Бг,и в преносния смисъл-като забивах в психеделични и опиятни измерения-,само не и тук където съм.Днес съм тук и сега.Никъде не искам да ходя,тук ми е перфектно,тук е мястото,на което искам да бъда (ех,ако бях по-близо до любимия ми,щеше да е супер,но и за това има време).Утре почвам новата работа и се вълнувам,защото усещам,че това е което искам да правя,имам хубаво видение.Пък и сама си я заслужих,без "помощта" на дрогата,за да се представя в хубава светлина,такава каквато съм!Както сам виждаш,май френд,за който иска да си оправи живота,нещата сами почват да се нареждат,знаех си,че който знае какво иска,всички природни и космически сили се съюзяват да му помогнат да го осъществи.И това е феноменално,но факт.Браво на Коцето,браво на всички,които докато четат неговите мисли,за това как никой не може да свали усмиската от лицето му,хах,и те се усмихват..и почват да вярват,че стават чудеса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от psyromantic на 10.03.08 18:32.

И на теб успех в новата работа и много се радвам за теб .

А твоят живот, Амме, живееш ли нов живот? Имам предвид имаш ли мотивация? Някъде скоро бях прочела, че си на заместителна програма. Така ли е? Как си?

Питам защото имам чувството, че сме се започнали лично едва ли не...
(извинявай за любопитството, ако не искаш можеш да не ми отговаряш).

Здравейте,много се радвам че има хора които като мен се борят....аз съм чиста от 2години и 5 месеца-най-щастливите ми години от живота-БЕЗ ХЕРОИН
УСПЕХ

Регистрирай се и сподели ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Супер брат такива пичове като теб ми дават много сила като видях и се изкефих . Незнам как го правиш но това за мен е надежда че един ден и аз ще мога да кажа същото успех и още един чист ден на всички .

здравейте на всички!!!
аз не съм зависима ,но искам и аз да споделя нещо с вас.....батко ми беше закъсал зверски с наркотиците и 10 години се борихме заедно с него,последиците от тези
боклуци се оказаха тъжни за батко-разви шизофрения,но и с това се справихме....да е жив и здрав батко,сега си има приятелка(тя страда от би-полярно растройство) и си живеят заедно,помагат си и батко много се промени покрай любимата си-ЩАСТЛИВ Е!
преди 5 години се запознх с гаджето си-тогава не бяхме.....преди 3-станахме гаджета,но до тогава връзките ми бяха супер кратки и на никой не бях споделя за проблемите си....често пъти заспивах в 4ас (докато учех),после се почнаха безсънните маратоно-ходене на работа,тичане по батко,ходене на лекции...екшън!!!!!!!!!!!!!!но когато вършиш нещо от сърце-няма невъзможни неща!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!на края всичко се нареди.....приятелят ми беше до мен и много ми се накара,когато разбра за проблемите с батко,че не съм му казала по-рано,на следващият ден майка му ми се обади и ме покани на кафе и ми сподели,че каквото и да става,винаги при тях мога да намеря подкрепа и така и стана.....
но няма пълно щастие,сега пък майка ми не приема приятелят ми ,а покрай нея и останалите членове на семейството ми и драмата е друга,но въпреки всичко не успяха да ни разделят с него,а най-страното е,че от батко получавам разбиране и подкрепа,(дето е болен мозък),а от здравомислещите хора-само скандали и клишета:"трябвало да завърша,гаджето ми пречи и няма да ме остави да уча,той бил прост,само с едното образование,щял да ме тормози след време,щото съм щяла да нося парите вкъщи.." и все гадни неша!!!когато се опитахме да им обясним как стоят нещата (с приятелат ми) ,ударихме на камък,а скандалите ставаха още по-жестоки,но удържахме,а сега сме още по-влюбени :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
много ви се радвам и никога не съжалих за случилото се край батко....само да не се предавате!!!!!!!!!!!успех !!!!!!!!!!!!!!

Помня те THE EXPLOlTED от форума и те поздравявам!

Успех и на теб кокиче и мога да ти кажа само че нищо не може да попречи на любовта никаква сила никаква власт когато тя говори всичко друго мълчи . Така че споко лека на всички .

Здравейте, обръщам се към вас, защото разбрах, че вие сте хората , които могат да ми помогнат и посъветват.
Болна съм от Множествена склероза от 10 г, преди година и половина разбрах, че малкият ми син (24г) е наркозависим към хероин, тревата не я споменавам, защото продължавам да вярвам, че това не е причината той да употребява хероин.
В момента му предстои съдебно дело , за притежание на наркотици.
Сигурна съм, че не е дилър, просто е един от многото хора, които са посегнали към херина по различни причини.
Зная, че това не оправдавая действието му, но щом го е направил, сигурно е имал мотив.
В началото, когато разбрах, се почувстах страшно виновна, защото допуснах мисълта, че го прави заради моето състояние, но той ми обясни , съвсем накратко, че не го интересува заболяването ми , и нищо вече не го интересува, освен кога , как и къде ще се надруса и това е начина и смисъла на живота му.
С баща му ( и със сина ми), започнахме да посещаве психиатър- нарколог, който му назначи Ксанкс, Неуротоп, Пароксат и витамини.
Обясни ни ,че тези лекарства са за подтискане на абстиненцията, останалото зависи от него.
Преди 3 месеца катастрофира челно с колата, на път за работа. Чудо е, че е жив, защото колата е ударена "челно "в дърво, за щастие (ако мога да споменавам тази дума) е бил сам и няма други пострадали, той имаше изкълчвания на ръцете и травма на мозъка.. Както и да е , кола не е човешки живот, но докато очаквах да ми се обадят какво е състоянието му, получих поредния пристъп- изгубих си зрението за 4-5 дни и се парализирах цялата. НЕ това е важното, моите проблеми ще ги разреша по предписания от лекарите начин, притеснявам, се, че когато ще съм напълно неподвижна, няма да съм в състояние да му помогна, а той си е моето дете и ще има нужда от мен.
Дано не ви досаждам, но искам да ви попитам:
- как да разбера, че е ползвал хероин по зениците му
- надеждни ли са тестовете за урина и с какво могат да бъдат заблудени
-КАК ДА СЕ ДЪРЖА С НЕГО?
никога не употебявам думата "наркоман", според мен става дума за наркозависим човек, който има нужда от помощ, за съжаление се наложи да изплащаме големи суми (3000-4000лв), има и други, които не съм платила, затова се налага да продам и Интерферона, който ползвам за забавяне развитието на МС, не мога да допусна да му се случи нещо лошо, разбирам, че го прави защото има нужда от наркотика, но той се заплаща, вече пари не останаха, няма и какво да продаде, ходила съм да откупвам от заложни бюра много предмети.
Моля да разберете, не ви питам за парите, а КАК да постъпя?
В комуна не желае да постъпи, в център за принудително лечение - също.
Ако някой може да ми даде съвет, ще съм благодарна, ако искате да ми пишете и темата представлява интерес, ще си пиша и меила.
Накратко - аз вече съм много болна, на него трябва да му помогна, макар , че е станал агресивен, преди 3 месеца ми счупи ръката, удрял ме е често, неудобно ми е, че пиша за толкова лични проблеми, но .....моля, помогнете ми !

МОЛЯ, ВИЖТЕ ТЕМАТА В "МОЯТ НОВ ЖИВОТ", не съм на "ти" с компютрите и много бих се радвала, ако се публикува кат нова тема.
МАЙКА

Текста е публикуван в темата "Моят нов живот".
Моля, ако някой ,може да даде съвет, мнение и каквото би споделил(а) да отговори!
Съжалявам, че обърках начина на публикуване, но наистина се чувствам зле.
Майка с Можествена склероза и син наркозависим (хероин), в друг случай бих казала : "Страшно добра комбинация", но в момента добро няма.
Сигурна съм , че има потребители, (с уважение към модератора и администратора), които биха ми помогнали да Създам нова тема - "МАЙКА"
Благодаря ви момичета и момчета, от вас нучих много, моля помогнете!

Гледам, че си се справила с публикуването на нова тема.
Причината да пишеш в този клуб не е хубава, но вярвам, че ще има хора, които да ти дадат много удачни съвети.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря за пожеланието и повярвай ми,че на нкого вече няма да позволя да ми отнема щастието....опитаха се и ме сринаха със земята,но именно любовта ни ,с приятелят ми, помогна да се справим и да преодолеем мъката ни!но това е друга тема и не е свързана с тематиката на клуба...просто живота е гаден, а аз съм по-гадна,щото не му се давам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Горе- долу започнах да се справям с писането и да се ориентирам в темите.
Настина много хора отговориха и съм страшно благодарна на всички !

миналата нощ сънувах,че се надрусвам..намерих Люси и си купих от него субститол..сънувах,че се надрусвам с шефката ми,хах...докато издирвах дилъра,знаех,мислите прескачаха една през друга в глвата ми,казвах си:"Не,нееее,не трябва да се друсам сега,ще загубя завинаги придобитото през тия месеци...ще загубя доверие и в програмата...нямам необходимост от дрога..и по дяволите!!!,мамка му,ебаси-аз дори нямам желание да се друсам!!!...защо,защо го правя? накъде ме водят краката ми?

И на мен ми се случи на няколко пъти да сънувам как се друсам или пия . И аз точно така насън си казвах какво направи бе отиде всичко колко време изкара край край . Да загубих всичко и то най вече доверието в програмата и то не метадоновата и май напоследък си го губя и то не само на сън . Щото не правя нищо оставил съм се на течението е така а то си ме води точно към дрогата . Много хора си мислят че е достатъчно само да спрат че дрогата е единственият проблем е май не е така тя е следствие . Тя е бръмката която затваря веригата на целият ми досегашен начин на мислене . В мен живее болест много по силна от мен която цели само да ме убие . И аз нямам желание да друсам но като се оставя и тя ме води точно към това . Да точно затова и не я слушам . Егоцентризъм че аз съм този около които се върти всичко е не е така ако света днес тръгне да свършва сто процента няма да ме пита . И аз си мислех че имам някаква звездичка на челото че абе оде да знам че на мен няма да ми се случи нещо като на другите свръх дози затвори и тем подобни . Отивам на дело и преди да стигна си мисля а на мен ми се друсаше тия хора ще ме разберат откраднах щото иначе ще съм в кризи . На мен ми е позволено . Ей сега като пиша за дело и се сетих разправяха ми как точно преди едно такова дело много сериозно отидох и откраднах от едни вестници близо 200 лв . И така съм се надрусал закъснял за делото влизам извинявам се за закъснението вътре две момчета с които ни съдят и едното липсва то и затова е отложено . Та вдигнал ръка съм се извинил и съдията ми е казал аре момче седни лошо ти е личи си . И аз а това е неуважение към съда заспал съм прав е подпрян на подсъдимата скамеика та приятелите са ме накарали да седна и така на пеиката главата между колената и шапката ми паднала . Та ние се опитвахме да убедим съдията че пушим само трева . Изнесъл е една лекция за наркотиците и е отложил делото . Ахам той от тия разбираштите за които е най лесно ако просто спреш да го правиш . То учители много и аз искам просто да спра ама нещо не става така .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от psyromantic на 03.06.08 15:13.

Моят нов живот едва сега започва, но за съжаление още ме преследват демони от миналото, изразяващи се в здравословни проблеми, но този път нищо няма да ме спре и аз ще успея да загърбя миналото и да заживея веднъж завинаги този прословут МОЙ НОВ ЖИВОТ !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За трети път се подкарвам последните два месеца ли са колко ли са спирах се за по дваисетина дни единият път малко друсах но за това малко време си стигнах дозата абе постояянно се друсах оная вечер даже като друсах за последно не снощи а миналата нощ заспах прав в тоалетната . Абе всичко си е по старому но его поне днес за сега съм добре пък трябваше да споделя щото виждам че се друсам откакто не пиша тук . Та и моят нов живот би трябвало сега да започва мога да го разваля единствено аз . Е и моята болест де . Лек и чист ден на всички .

Коце, случват се и такива работи.... само не бива да се отчайваш, че всичко е едва ли не загубено, защото не е така и си зависи от теб, как ще продължиш...може да се случи и не веднъж да се върнеш назад и после пак да продължиш напред....нищо не е загубено, докато човек не се предаде и не престава да се бори...

Имаше една приказка....Не се смейте на човек, който прави две крачки назад. Той може просто да се засилва за скок...

И още ...Целта не е да не се спънеш, а да не паднеш!

Така че нищо не е загубено, не го забравяй....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да напиша нещо просто незнам какво ще споделя само че днес ми е десетият ден без да се друсам и петият без цигара . Мисля че тоя път е по различно щото знам ли отново започнах да правя нещо да деиствам . Не само да чакам е така да доиде феята и хоп аре спираш дрогата пич готов си . Но нищо не се знае аз съм зависим и само трябва да си послушам отново главата и ще се подкарам пак . Господи благодаря ти че и днес ми даде отсрочка и днес станах свободен без мисъл за дрога дай ми сили да изкарам и днес чист . Ей вярвайте ми наистина съм луд ама наистина няма ко да се залъгвам повече че ще мога да спра е така без да правя нищо . Колко пъти станаха така се и издъних почнах да се възгордявам че съм почти пет месеца чист кой аз и спрях да си пиша анализи почнах да мързелувам напуснах и работа то аз напуснах вече надрусан де . Абе няма начин мен някой точно сега да ме убеди че аз ще мога да се справя сам . За това и съм тук затова и изпитах нужда да напиша нещо във форума да съм сред свой

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се за теб, коце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Коце, не си ли поставяш твърде високи цели, - едновременно спиране и на цигарите?

А друтото, какво да ти кажа ти знаеш пътя, просто трябва да го следваш.

Е не е толкова просто.

Чак сега разбрах, че на темите, които са заковани, не се сменя датата при всеки нов пост! И си мислех, че просто никой не е писал толкова отдавна в тях!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз пък,мам,хах..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хе-хе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, то е ясно защо са заковани. Темите са много важни и по този начин винаги са on top и не е необходимо да ги търсиш. Просто исках да кажа, че въпреки че са заковани, щом датата не се променя, си мислех че никой не е писал, а то изобщо не е така и по този начин съм пропуснала доста неща.
Грешката е моя.

Нещо не ме пуска да пиша изхвърля ме изобщо не мога да си влизам с регистрациите . Стана ми интересно да днес сутринта си говорих с една зависима и тя почна по същият начин коце ти така ти иначе . И аз като че ли не можах да се ядосам да включа на защита тя е вторият човек на който позволявам да ми говори така да ми казва какво да правя . Има още една приятелка също зависима на която го позволявам иначе като зависим съм свикнал все да се оправдавам и да се чуствам нападнат и да се дърпам от съветите но лека по лека май става така че почвам поне да чета и да слушам като ми говорят така много много не чувам де но поне се опитвам . Цигарите първо се опитах в неделя да ги спирам сам ужасс чета че било лесно е що тогава лазих за фасове из планината и се чудех оде да си намеря една цигара щото там нямаше никой да пуши направо изкреизих и то едни храстчета и аз знам къде събирах фасове и нали си чистих място да си се чуствам спокоино на чисто и да си медитирам там и знаех къде ги оставих но аз ги оставих да се виждат и после та да си взема без никой да ме види се правих на воиник от специалните воиски залягане под ниво 50 см . Абе смях и вече два дена след това нали почнах пак старите неща първо се помолих така ама искрено и тая нощ почнах и да си правя пак анализи на тетрадката и мога да ви кажа че докато не си помисля че аз го правя дори желание нямам да пуша не аз не аз го правя това да не взимам нищо аз ако искам сам да го правя лазя лазя безпомощен съм не мога . Луд съм ей странен индивид към всяко нещо за което се захвана ще проявя инат воля как там се нарича но към дрога към цигари към алкохол НЯМА НАЧИН МОЯТА ГЛАВА ДА ПОБЕДИ ТОВА ЖЕЛАНИЕ КОЕТО НАХЛУВА КАТО ТОПКА И ЗАВЛАДЯВА ЦЯЛОТО МИ ТЯЛО ЦЯЛОТО НАПРАВО ГО УСЕЩАМ КАТО ТРЪПКА И ЧУСТВАМ ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРАВЯ НО ТОВА ЖЕЛАНИЕ Е ПО СИЛНО ОТ МЕН ИНАЧЕ КОЙ КОЙ ЧОВЕК КОЙТО СИ Е ИЗГОРИЛ И ДВЕТЕ РЪЦЕ В ОГЪНЯ ЩЕ СИ КАЖЕ ТОЯ ПЪТ НЯМА ДА Е ТАКА ТОЯ ПЪТ САМО ЩЕ СЕ СТОПЛЯ МАЛКО ЧЕ МИ Е СТУДЕНО И ЩЕ СКОЧИ ВЪВ ПЕЩА . ОФ нещо много се разгорещих или то навън било топло бе аз се чудя какво става с мен . Да а днес май ми е десети ден без цигари петнаисти без дроги и алкохол и ония ден ходих до машинките без малко да се набутам изживях ужас и се убедих вече в това което говоря че съм зависим и там . ГОСПОДИ благодаря ти за това че и днес се събудих свободен без мисъл за дрога че съм чист че не съм пушил че имам интернет и компютър и ще мога да си поговоря със хора като мен зависими . Благодаря ти Господи и ми дай сила и днес да остана чист дай ми сили да съм честен да работя колкото мога по програмата променяй ме показвай ми къде греша и не ме оставяй да се възгордея . Амин . Абе кое друго нещо ще ми носи това да ставам с усмивка да погледна навън и да си кажа страхотен ден уха и да гледам че имам какво да ям къде да спя да виждам само хубавото . Преди какво стана и само оооооооооооууууууууууууу ужасс гадно време няма пари трябва да търся ой това ме боли ой това станало и то по зле и по зле това означавало човек станал с гъза на горе . Ау якооооооооооооо сега като споделям усещам сила за която доскоро не съм и подозирал че може да съществува лек и чист ден на всички .

Сега почнах да си чета старите писания поне във тая тема един приятел ми е споделял че го е правил и какво някак се видях отстрани нито съм чел кой какво пише докрай или съм пропускал много важни неща . Момиче пише че е чисто аз му викам брат но това само ми показва за каква лудост става въпрос лудост затваряща ми главата за всичко чуждо . Наистина аз на собствен гръб изпитах това което деиства но не е много лесно и мен ме мързи търсих си по лесен начин нещо да може да си лежа в нас да гледам филмче или да чета някоя глупост да ходя на кафенце да се виждам със старите приятелчета и пак да оставам чист . Абе да съм си старият човек . Темата се казва моят нов живот та се сещам че това е цаката да се спре дрогата НОВ ЖИВОТ не старият живот без дрога това е невъзможно . Наркоман същото мислене а да не взимам е усетих го не става . За това май трябва да ставам нов човек водещ нов начин на живот . Въпроса е сега доколко съм готов да се разделя със старият нали а да ви кажа усещам едно влечение . Но пък последното подкарване поне ми дава искрата да се променям и ще се моля дори вече се молих Бог да подържа тая моя искра за работа за промяна за това да оставам чист защото виждам че това е единственият начин аз да стоя чист и не само да оставам чист а да не живея в ужас . Е днес станах с усмивка отново . А сетих се вчера се возих пак с колелото и минах по баири по които съм минавал и преди . Но сега не ме уморяваха така без цигари явно е по леко страхотно е е не е лесно но е стахотно . Та то кое беше лесно да ида и да се надрусам . АХАМ и днес съм чист и днес съм добре за което съм благодарен . Лек и чист ден на всички .

Продължавай все така Коце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ти ка си psyromantic?
Как върви твоят нов живот?
Ходи ли някъде на почивка - изобщо - как я караш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хах,мила Амме,
ходих аз,ходииих,на почивка...макар че първите 2 дни ми отидоха в много гаден експириънс.Ама то аз си бях подготвена за него,така си го бяхме наумили с моето момче да си изпробваме волята и нервите,и да се опитаме да спрем меда да видим какво ще стане;ей-така,да го спрем от милиграмите,на които сме,без да дочакваме тоталното зануляване на дозата,просто един вид проба. Ох,да ти кажа,голям ад изживяхме,там в тая палатка 2 дни направо как не умрях! Поне аз,ама като го гледах и на него не му беше хич розово.Както и да е,първите няколко часа беше ок,направо да си помислиш,че си минал метър,че ще ти се размине само с леко потене,а това всъщност се оказа само началото,все едно това е едно от сто,като следващите 99 са пълен ад.Толкова лошо я изкарахме тая криза,че сега даже не ми се обяснява кви симптоми ме удариха,може би в друга тема,при друг случай ще разкажа подробно,но искам само да отбележа,че да се спира метадон преди да е занулена дозата,и то постепенно,си има доста гадна криза,и може би ако бяхме изтърпяли още ден-два,тя щеше да отшуми лека-полека,но ние нямахме нерви за това,все пак това беше нашта почивка,и за разлика от предишните години досега,когато целият ми живот беше една голяма ваканция,тази година,откакто работа,нов живот и т.н.просто нямах време да се оставя да изкарам тъпата криза...затова смъквайки с още малко,продължих да си пия меда редовно,събрахме си палатката от пренаселеното,до степен нетърпимост,Иракли,и закотвихме в Созопол,в хубава квартира в стария град с ароматни чаршафи,и романтични нощи,само двамата.Добре ми е,да ти кажа...не чувствам,че съм закачена към метадона,за мен той си беше и си е моето лекарство против наркоманията ми.Иначе при мен,все така ме тресе мотивацията,кефя се на много ежедневни неща,като например (не че ми е тупнал тупана за материални неща) това,да си давам парите за разни други неща,освен за дрога.Открай време не знам как и за какво да си харча парите,преди беше лесно-всичко на дилъра,хах...а сега? Бе не си купувам нищо,просто работя и знам,че ги имам,най-малкото мога да правя подаръци на хората,които обичам.Изпитвам задоволство от култивирането на процеса по задържането на волята и впрягането й в положителни дейности,досуш коне,които са укротени от здравите юзди на опитен кочияш.Та защо да ползваме ума си за други неща,освен за позитвни състояния?Винаги съм подозирала,че човешкия живот не е за пропиляване,а не че сега се отричам от дълбоката си същност на зависима,ама друсането наистина си е голямо загуба,откъдето и да го погледнеш.
Знаеш ли,Амме,още какво реализирах-наскоро,в един от моментите,когато не правим нищо,просто всеки си е потънал в своите мисли,спомени или желания-тогава си помислих,че това е един вид форма на скуката,когато просто си бездеен,но това не е никак лошо,просто някакъв покой.Та тогава си спомних,че навремето,когато се надрусвахме,може нищо да не правим,но пак ни беше интересно,просто филма си е в главата...НО аз вече съм уморена и...абе наистина уморена да плащам цената на липсата на скука,преживяна в надрусано състояние.Всички хубави неща,които някога дрогата ми е давала-чар,сръчност,харизма,концентрация,интерес..и т.н., са все неща,които днес,проявявам на чисто,и дори ги намирам за по-привлекателни от преди,понеже им липсва нещо много дразнещо на надрусания им вариант-липсва онзи странен токсичен блясък в очите,който по-далновидните хора забелязват и отчитат като негатив,без да знаят защо,просто се дистанцират.Не знам дали се сещаш за кое точно ти говоря.Сега,нищо от това,което правя,което е насочено към хората не е твърде много-премерено е,и така ми харесва много повече.Виждам себе си като нормален човек,доколкото това може да бъде възможно,и да нямаш нужда от екстри за да се харесваш,е наистина чудесно нещо.Само заради това си заслужава да изтърпиш една голяма криза,след което остава да се пренастроиш на друга вълна и ако наистина искаш-накрая да спреш да друсаш.Това пренастройване обаче-нямам рецепта за него.Не знам точно как трябва да стане за другите. Знам за себе си,то е вътре в мен,но универсална рецепта нямам.Мога само тук таме по някоя "подправка" да подхвърля,за да се добие представя горе-долу за вкуса на новия живот без дрога...но дотам,за съжаление....явно всеки трябва да си извърви сам пътя....
Това е.Ето сега се прибрах от работа,приятно е след душа да разцъкам малко в нет,после ще си легна в меката пижама,ще си почета и така,четейки,ще заспя...радвам се,че утре идва нов ден...
лека и спокойна нощ ти пожелавам,мила...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

moqt priqtel zapo4na jivota si nanovo, toest produlji go po drug na4in- ot 6 kubika metadon mina na le4enie s revia i psihoterapiq, tova bi trqbvalo da e strahotno, no toi mnogo se promenq i az ve4e zapo4vam da gubq 4estotata, izpada v depresivni sustoqniq ili v silna trevojnost, ot koqto mi e trudno da go izvadq. moje li nqkoi, koito poznava efektite ot reviata da mi dade suvet, shte sum mnogo blagodarna, zashtoto mi e adski trudno.

2 ГОДИНИ И 11 МЕСЕЦА БЕЗ ХЕРОИН.ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН И ИСТИНСКИ!!!!!!!!

Здравейте! За пръв път влизам в този клуб, но четейки последните постове, един въпрос се породи в мен. Не съм била зависима, но това, което много искам да знам, е следното: Кое кара човек да избере нов път, кое отвътре го провокира да започне нов живот, кое е това нещо, което му дава сила? На теория мога да измисля много неща, но за мен по интересна е живата история, разказана от човек, който наистина има опит. Благодаря ви!

Здравей, agrado!
Днес прочетох написаното от теб и реших да ти споделя това, което знам. Не мисля, че твоят приятел страда от приема на Ревия. Тя няма такива ефекти. Това, което се случва с него, се случва и на повечето зависими, когато останат по-дълго чисти. Зависимостта често пъти маскира проблемите, от които страдат хората - може да е депресия, тревожност, агресивно поведение, най-различни личностови и поведенчески разстройства. Но това вече е в областта на психолозите.
Тези проблеми може да съществуват отпреди зависимостта и да са станали едни от причините, довели до нея. Но също така може да са възникнали в следствие на самата зависимост. В процеса на едно лечение тези неща се установяват и се работи върху тях. Затова е хубаво, че твоят приятел се лекува при психолози, защото това му дава възможност да разреши поне някои от проблемите си (стига да иска, разбира се).
Вероятно ти си го познавала по-дълго време като зависим и сега, когато истинската му личност излиза на повърхността, неповлияна от наркотиците, той ти се струва друг човек. Това съвсем не се случва само с теб. Близките на всеки зависим, започнал сериозно лечение, изведнъж се сблъскват с много проблеми, за които дори не се предполагали.
Истината е, че не е достатъчно само той да се променя. Ако хората около него държат да му помагат и да не го оставят, се налага и те да правят промени, да свикват с един чист и здрав човек, който досега почти не са познавали. Това не е лесно и по тази причина в повечето рехабилитационни програми задължително се работи и с близките на зависимия.
Ако не си го направила досега, можеш да помислиш върху възможността и ти по някакъв начин да се включиш в неговото лечение. Обърни се към психолозите, при които ходи приятелят ти и се консултирай с тях. Може би те ще ти помогнат или най-малкото ще ти дадат информация относно това, което те вълнува.
Пиши как се развиват нещата при теб и ти пожелавам успех!

Страхотно ехей ти вече трябва и три години да са станали без хероин браво . Наистина ми е интересно дава ми вяра че един ден и аз ще мога да го напиша благодаря ти .

АКО найстина искаш ще го напишеш и ти и всеки един от вас....когато има за какво да се бориш и за какво да живееш самата борба е по-лесна макар,че трудно мога да кажа че имаше нещо лесно в началото,но се справих зашото НАИСТИНА САМО ТОВА ИСКАХ!
УСПЕХ на всички.

Благодаря (((

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от psyromantic на 09.10.08 20:58.

Този експеримент беше толкова необходим,колкото би било важно първо да погледнеш истината в лицето,преди да я приемеш за единствена и своя...
Всеки наркоман,действащ или отказал се,може да каже за тая малка идея за друсане,която винаги е тук,жужне и напомня за себе си,понякога й устояваме,понякога-не,и по-често не,защото иначе нямаше да се казваме наркомани,и нямаше да сме вечно губещи в тая игра с иглата...
Аз имам мотивация,намерих и начин да спра,своя начин,моята терапия,която ми помага и ми дава надежда..но,по дяволите,винаги има едно Но,когато стане дума за дрогата,и спомените от славните времена,и от блаженството,което ти е давала дрогата,е способна да разклати дори най-стабилния и смел отказващ се.Аз реших да срежа тая възможност в корена й,преди да съм си вкарала автогол някой хубав ден...реших да се изправя лице в лице с дългогодишната си наркомания,да взема отново от любимата си дрога,за да видя дали има още какво да ме чака там,дали е все същото..е,не беше..беше далеч не същото...романтиката я нямаше..нямаше го и друго нещо,това,което ме направи наркоманка...усещането,кика...но ето и историята:
**************************
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ

Време на действието:оня ден,завчера и вчера
Участници в действието:аз и гаджето ми,дилърите на материал и субститол
*******************
Материала го бяхме взели,от един агент,там,оня картел дето gsm номерата им завършват на 20 и 22,демек това не е от най-якия материал,който може да се намери на пазара,но аз друга връзка нямам,пък и не държа да имам...затова,когато гаджето ми издяволя и реши да вземе...аз се съгласих,но забележи,с ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ЦЕЛ!!! исках да видя дали е истина това,което аз си мисля,и което всъщност ми дава много сила,в процеса ми на излекуване.Лесно ми беше да мсиля,че метадона създава нещо като имунитет,дори да се надрусаш с някакъв опият,просто няма да те хване,няма да усетиш кик,а без кик при мен няма шанс да се закача отново към опиятите.Не се престраших да се оправя с материала,но гледах лакомо как приятеля ми вари,тегли в помпата и направо...как се уцели.Почакахме малко,погледа му беше гладен и много учуден,казваше(погледа):"къде е това,което знам,че трябва да е тук,какво става?"...нищо не усети!никакъв кик!Изнерви се,досущ като наркоман,чиято ежедневна доза му е изиграла лоша шега,оказало се е някво шано-менте,и не хваща,и направо ти идва да чупиш и да блъскаш,да хванеш дилъра и да му извиеш врата....но в случая,усетихме(аз също,макар е не взех,не се престраших да се уцеля,но това в случая е признак на голяма смелост,така си го преценявам за себе си) известно облекчение,значи наистина меда си работи,а може би материала просто не е бил добър,бил е обичайния боклук...а може би и подсъзнателно така сме се настроили в защита на терорията ни,за метадоновия имунитет срещу опиятите,та затова така се е получило..но гаджето ми не вярва на тия работи с подсъзнанието,казва:"тука законите на психологията не важат,тук работят рецепторите и безмилостния опият,който се удря в тях и ако е добър ще даде ефект и кик,ако не-си прецакан,и това е."..типична джънки сурова екзестенциалност..
Чувствам се участник в тоя експеримент,но с това усещам и как имам скрит ентусиазъм да свърша и с мита за добрата дрога в лицето на субститола на вена...миналата зима живеех разтопена в неговото блаженство,вярно гарнирано с голяма доза иглички,но пък сериозния кик,ме връщаше отново и отново към него,всеки божи ден,докато закачена ужасно,не изкарах най-отвратителната абстиненция в живота ми,а после и още една криза,на крак, така да се каже,на малък английски остров-Мърси,където човекът,приятелят,на който бях на гости,ме напиваше с водка през вечер,и така ми мина абстито,в аклкохолно бзумие,толкова е безсмислено да се напиваш(не знам защо,но веднага ми идва в съзнанието картината на един хипопотам,седнал в средата на една локва,с гръб към мен,чакащ нищо и безсмислен)..ох,май полудявам...
както и да е..вчера звъннах на моя дилър...стария престар С.,на 60 години и 7 субститола на ден,научил майка му да го цели понеже има тремор и заради това невъзможност да се оправя сам...станал зависим от майка си,така както е бил,когато е бил бебе...
уж бях забравила телефона,но как изникна когато отново го потърсих в паметта си,хах...
снощи си взех 1 зелен хап...от 140 мг...
този път аз го варих,аз щях да го пробвам,и гаджето също де..но аз бях длъжна да свърша с тоя мит в главата си...когато се уцелих,нямаше такива игли посто...от главата до петите...не усетих кик обаче,насред иглите не можах да различа кик,нямаше нищо блажено в това усещане,Боже! какво съм намирала в субститола толкова месеци,ден след ден,и вените ми,нашарени,като детска бродерия...на места в прави редички,а на места некадърно,нехайно бодене тук и там...същия субститол не предизвика у мен нищо приятно..ама съвсем нищо!Обадих се на Сашо да го питам как е възможно?Знаех отговора,но го чух,когато каза,че метадона има здраво натрупване в организма ми и затова субститола няма шанс просто да прояви опиятните си способности,меда блокира ефекта на другите опияти...трябвало да почакам докато се изчистя от метадона,но аз,естествено,нямам такова намерение...нямам намерение да пратя всичко по дяволите...тази сутрин гаджето ми изпи останалия ни един хап субстиол,наместо дневната си доза метадон,и с това сложихме край на подсъзнателните ни въпроси и копнежи по миналите тръпки...
доволна съм след тоя експеримент...иначе старите ми спомени и усещания щяха да ме преследват,да не ми дават мира,да идват в съня ми и да смущават стабилността на желанието и мотивацията ми да се излекувам...трябваше да мина през това....за да го оставя зад гърба си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се че експериментът ти е приключил успешно наистина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ей хора живи ли сте,кажете нещо ако още пишете тук искам да ви кажа нещо :)

кажи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте! За първи път откривам тази страхотна тема! Днес имах много интересен разговор с един приятел,който си знае всичко за мен и е бил свидетел! Аз му казах,че обичам хероина,че обичам опиятната си зависимост! Че обичам най-старите наркомани,които знаят защ го правят и това е значело нещо,а не тези,които го правят,за да не правят нищо друго! казах и как това е бил моят начин на протест срещу това общество,което не ми харесва(няма да се впускам в подробности),срещу тези,чиито животи завършват всяка вечер с първа програма! и той ми каза,че на никой не му пука кой защо го прави! Аз казах,че ми е адски приятно да разбивам общоприетата представа,че наркоманът е един мръсен,спящ до кофите човек,нямащ нищо друго в живота си,неправещ нищо друго! Защото се е случвало приятелки на майка ми да и казват,че аз съм постигнала и постигам повече от техните деца ,въпреки хероина! Ами да така е! Не е нужно зависимият да е някакъв скъсаняк! и на същия този човек му казах,че на мен хероина ми действа много креативно! Много-аз буквално творя,когато взимам-уча по-добре,рисувам,пиша,способна съм на всичко! както и да е-това са ми обърканите мисли от този разговор,но имах нужда да ги споделя! Мисълта ми е,че аз обичам хероина,обичам ефекта му върху мен и ако не беше Бебка със сигурност щях да взимам пак! Аз нямам негативно отношение към НЕГО!
А сега по темата-вече 1 година и 3 месеца без хероин! Да свободна съм по някакъв начин,обичам дъщеря си и съм щастлива!

Аз казах,че ми е адски приятно да разбивам общоприетата представа,че наркоманът е един мръсен,спящ до кофите човек,нямащ нищо друго в живота си,неправещ нищо друго! Защото се е случвало приятелки на майка ми да и казват,че аз съм постигнала и постигам повече от техните деца ,въпреки хероина! Ами да така е! Не е нужно зависимият да е някакъв скъсаняк!


Това ме изкефи спомням си как и аз исках да разбия тая представа ама тя разби мен накрая . Да точно това усетих на гърба си , че бездомният ми приятел наркоман не се е родил такъв минал е пътя до там . Едни го минават по бавно други по бързо но всеки стига до едно и също . Обаче е лошото че не е да си без дом това е началото . Стига се винаги до едно и също затвор лудница смърт . Да и много хора ми го показват , с какво ли съм повече от тях та си мислех , че аз няма да стигна до там ... Заблудата направо е лудост а аз не съм като тея сега виждам и разбирам , че всички са си го мислели едно време .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Коце,разликата е,че аз вярвам в това,което написах и нищо не ме е убедило,че не е така! Не съм ходила мръсна и прокъсана,имала съм и други цели,които съм постигала и не съм си залагала и вещите,освен една златна гривна! Просто при някои хора се получава-наистина се получава- да съвместяват нормалния живот и постиженията си с хероина! И то съм имала много лоши моменти-без пари,без да има къде да живея(и то доста чести такива моменти от определено време),но съм се оправяла по-цивилизовано някакси!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и ох,сега се сещам за един лозунг от комунистичско време,нали помниш кви простотии се пишеха,та тоя плакат висял в центъра на един малък родопски град и гласял:"200 години комунизъм-200 години социалистически Батак!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря просто не знаеш колко съм ти благодарен . Върна ме малко назад когато и аз живеех та да друсам но друсах та да живея не че ми беше много много приятно . Тук даже преди споделях и как плачех когато бях на мст . И вече просто друсането стана начин на живот за мен аз не познавах друг живот . Отначалото почнах да друсам точно щото ме кефеше даваше ми ефекта на безгранична свобода . Първо алкохола с тревата , след това вече хаповете сега като каза дори се замислих дали и аз ако си намеря кодеин дори не котерпин и глутет дали ще ме изкефи не мисля , всяка дрога вече ми носи ужас и самосъжаление няма батко кефа свърши . Това е обърках си целите някъде по пътя започнах да се кефя и се кефех . Наистина вярвах , че съм открил нещо различно нещо скрито за обикновенните хора . Начин който ми гарантира висок и дълъг полет . Но нещо ми свърши горивото целите ми се объркаха вече не взимах за да летя и да се чуствам добре взимах защото няма как иначе . Мисля , че сега май си намерих начина да се върна на главната цел да се чуствам добре . Прадокс за моята глава но това са точно нещата от които цял живот съм бягал . Но защо да не е парадокс нали то тая глава ме докара дотук . Значи всичко хубаво трябва да е парадокс за нея . Лек и чист ден на всички и пожелавам един успешен и изпълнен с усмивки ден .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравейте вие там..
исках да ви попитам нещо,надявам се да не ме разберете погрешно,не искам да обидя когото и да било,но се опитвам да помогна на един човек.. :)
таа филма с хероина е доста известен и то от доста време,зависимостта абстиненциите,свръхдозите и така н.т.,когато сте решили да пробвате,не сте ли знаели за всички тези неща,в смисъл..не мога да повярвам сериозно,че има човек,които да не е чувал за тях,и въпреки това..нищо
таа как сте мислили тогава,в онези първи моменти ?
благодаря :)

хах..ами не знам доколко сравнението е адекватно..може би даже хич не е,но ми идва да те питам например:в случаите (особено когато си млад и зелен,и си малко или много безотговорен към здравето и живота си дори),когато си навън през зимата,играете с другарчетата от квартала,гоните се,целите се със снежни топки и се забавлявате..загравяш хубаво и захвърляш якето...или играеш баскетбол,футбол,и се пускаш по къс ръкав в иначе студения ден,а после се нальокваш със студена вода,за да утолиш жаждата след играта...
Знаеш много добре (защото и децата знаят),че ще настинеш,че има вероятност да те пипне някой вирус,но въпреки това нехаеш..така си се заиграл,че не отдаваш значение на потенциалната опасност...
Или си в планината през лятото и решаваш да изкачиш отсрещния примамлив връх,а докато го катериш,планинското слънце те пече яко и като нищо можеш да изгориш,но събличаш тениската и си я увиваш около главата...а бялото ти,невиждало слънце,градско тяло е беззащитно на безмислостните лятни лъчи...
или пък работата с цигарите...знаеш,че пушенето убива,че причинява рак на белите дробове,и все пак милиони хора по света,независимо от възраст,пол,социални,емоционални и какви ли не различия,пушат...
та така и с дрогата....знаеш,наясно си,чел си,слушал си,вероятно даже си виждал пропаднали наркомани,или не чак толкова...но нехаеш за последствията,не си представяш,че това може да се случи и на теб,и че първия опит,да речем,може да обърка остатъка от живота ти,или поне да го бележи жестоко...
това е моето обяснение за теб,така ми се струва поне,макар че човек,който търси конфронтация със зависимите( иска ми се да вярвам,че не си от тях,и че питаш съвсем непредубедено и доброжелателно,нали?),все ще каже,че не е същото,че опростявам нещата и търся оправдание в обикновените човешки неща от живота...
ама не е ли така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хм,много интересно,мерси за разясненията :)
и да,питам съвсем непредубедено,никога не съм взимал хероин,макар че имам познати от тоя вид..навремето имах,как да кажа,щастието да присъствам,когато един приятел беше в страхотна абстиненция и се уплаших.. : ))
всичко най-добро

Тая тема сега значи ми се струва подходяща за днешният ми пост . Сега ще преценя тук старите си идеи за живот и ще видя кои от тях стават и ще видя някак какво става с мен напоследък . Значи старите ми идеи бяха за един посоянен купон да минавам от там дет има най малкото съпротивление и е най лесно нали . Да не трябва да полагам усилия да не ми е трудно да не тежи . И то точно и затова и друсах щото това е живота преминаване през препятствията едно след друго . На това му се вика май растеж та и за това и аз съм си едно лапе още . Та старите ми идея за живот възможно най лесното и без никакво съпротивление . Хоп това не е живот не е е е е е е е е живот ама никакъв това е сън нещо нереално тъпо и безинтересно . Едно и също всеки ден . Обаче моята предубеденост не ми даваше да видя какво е истинският живот и точно това се оказа , че ми трябва да съм непредубеден наистина да опитам да осмисля нещата . Да видя , че тая моя идея за живота почти не ме уби , какво не ме е убила уби почти целият ми живот досега . Затова какво трябва да направя да се подам на новите идеи но за това наистина ми беше нужна непредубеденоста за , която говорех по горе , и тя доиде когато бях поставен до стената , ще се моля никой да не стига дотам и да отвори ума си много преди това . Та болката отвори ума ми и ме накара да погледна на нещата които ми се струваха странни тъпи и скучни като спасение да отворя ума си за тях . Това е решение за , което никога няма да съжалявам НИКОГА това решение , промени живота ми отвори ума ми за новите идеи . Оп едно приятелче зависим ми писа ще се виждаме сега . Ох благодарен съм че и днес съм чист без алкохол и цигари дори без комар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ае Коце...ти си някаква нова звезда в тоя клуб.Аз отдавна не бях влизал тук.То е сигурно защото не друсам,а и защото от моето поколение вече няма живи зависими.Който отказа-отказа,който не...вече го няма.Доста прескочиха,доста паднаха.Но това е,животът продължава.
Поразгледах какво сте писали тук последните месеци.Повечето теми вече са за отказване и лечение.Преди бяха за употреба.Това е добра промяна.А и все по-рядко срещам наркомани.Надявам се един ден останалият последен да напише последната тема в клуба,след което от него да няма вече нужда (от клуба).

от 7 декември не съм взимал хероин...а сега си продължавам с всичко останало...както и преди ;щ без морфин и диаморфин естествено...и да отбележа ,ние не сме наркомани,ние сме наркоподатливи!

Koi misli za zagubata , kogato pe4eli ? Kogato 4ovek se izpravi pred tova pred koeto sum az , kogato osuznae kakva e realnosta , kogato se izpravi pred fakta , koito e prenebregval , togava 4ovek nemoje da ne spe4eli.Pri pove4eto igri garantirana nagrada e tova , 4e 6te zagubi6.Edinstvenia vupros e "koga?".

Понякога победителят само привидно печели, ха ха рочаз а.. Мисля че с теб са знаем ха ха бастунчо. Кажи какво става с теб как си ? ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от koceto22 на 19.05.09 13:25.

Две жабчета паднали в една каца с мляко и почнали да се мъчат да излязат. Ритали ритали но не ставало не могли да излязат. Едното си казало защо да се мъча така или иначе ще потъна, няма смисъл да удължавам агонията. Отпуснало се и потънало. Другото обаче си казало ще живея, колкото мога. Ритало толкова дълго че млякото станало на сметана, стъпило на твърдо скочило и излязло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не съм убедена че мнението ми е за тази тема...но въпреки че не съм се друсала, наркотиците промениха живота ми...преди по-малко от 2 месеца приятелят ми умря от свръх доза...и макар да се познавахме от скоро, не мисля че някога ще бъда същият човек...и не мисля че това е начина, по който трябва да си отиват младите хора...не можем да изпускаме просто така, красотата на скапания живот!

Благодаря!

Здравейте.
Близо 10 години бях на хроин, като последните месеци преди да спра и кока.
В момета съм на метадон,като го взимах още по времето докато друсах.Вече 8-9месеца от като си пия само метадона.Със самото ми спиране започнах и да свалям всеки месец с по 1 мг, сега съм на 7мг.
Успех на всички

8 години употреба на ПАВ. От 5г. съм на чисто.

psyromantic - не ме бива много по разказите но ще се опитамл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

написах тъкмо едно писмо на моя приятелка,споделихме си една на друга причиние да искаме да спрем веднъж завинаги с дрогата..
и чак когато го написах реализирах! Осъзнах каква е всъщност работата.
ето:
*******************************
"...и аз съм решила веднъж завинаги да спра с материала,и малко по-малко да спра и метадона..и без това съм на нищожна доза-със или без нея все тая.
вече реализирах,че даже и кика не ме влече,а това е основното в цялата ни зависимост към опиятите.
!!!!!!!!!!!!!!!!
Не ме влече нито кика,нито носенето след това.
Когато се случи да имам дни,в които просто да си пия меда,и не се друсам с материал,се усещам по-щастлива,по-спокойна в кожата си и по-способна да живея в реалността,отколкото когато съм надрусана.
Преди време-в началото на джънки кариерата ми,и в продължение на всички тези години,докато взимах дрога,за да се чувствам така,както сега се чувствам без опияти-уверена в себе си,позитивно гледам на света,имам мотивация за работа и живот.
А като се надрусам отново се сдухвам,ставам нещастна,губя желание за живот,пропадам...
Това което ме е закачило за опиятите преди,точно това,сега е на път да ме изкара от тоя затворен кръг,и да ме върне в нормалния,спокоен,чист живот...
това осъзнах.
********************************************
това е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте на всички!Зависима съм от хероина от 97-ма.Месец март 2010 ще станат 3години,откакто съм на метадон(само).В момента съм в процес на намаляне с тендебнцията да го спра окончателно.През времето,което се лекувам(този път засега успешно),се промениха доста неща.Омъжих се за човека,които ме подкрепяше и беше до мен през последните всички 6год.Благодарение главно на него сега съм там,кадето си мислех,че е невъзможно да бъда-дори и с помоща на меда.Имам също невероятно,прекрасно момиченце,което сътворихме с много любов и което кара всеки следващ ден да бъде испълнен с все повече надежда,че един ден ще мога да живея и без меда.Благодаря ти мило,че беше до мен и търпеше всичко,което друг не би могъл дори и за ден.Вие сте всичко за мен-обичам ви!Успех на всички в начинанието,което ни свързва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О,Господи,зависимостта е като скала,за която си вързан, а зависимите не могат да мръднат по-далече от постата....и особено много тежи,когато се бориш да се излекуваш...
колков странно колко дулго може да продължи всичко,и колкото повече напредваш,нелогично но,толкова по-голяма става вероятността да изпаднеш пак.
Идиотски вярно е това,колко трудно можеш да убедиш себе си да не се друсаш повече (ако въобще успееш да го направиш),а колко лесно можеш да се разубедиш.
А пуснеш ли веднъж мисълта за едно-единствено друсане,ей-така,да пробваш какъв материал са пуснали на пазара,от времето,когато друсаше ти,или каквато и да е друга причина-оправдание,тогава сякаш не на себе си,се обличаш и връзваш връзките на обувките,като в сън,и ето те вече на път за постата.
Съзнаваш,че е напълно възможно тия месеци на труд и воля да се спреш,са на път да бъдат издухани,като от ураган,и вярно-може би наистина ще бъде само веднъж,но защо е нужно,по дяволите,защо?
Какво ни връща пак там,откъдето с много усилия сме издрапали и вече на доволно разстояние от дупката.
Като на сцена тъмна някаква някаква,като във филм,който дори и не твой,вече се виждаш с пакета в устата,купуваш помпа и се прибираш.
Ето ти пак старата сценка-котката ми мълчаливо се взира в мен,полу-сънна,но с леко укоряващо (а може би си внушавам) настроениице в муцунката нацупена,а аз нетърпеливо приготвям материала,и знам..минутка ме дели от кика...
Не толкова желан,колкото в старото време,дори не е и нужен,какво остава за животоспасяващ....но кой може да каже какво ме подтиква да го направя....но и какво значение има сега,когато в помпата трепти златната течност,която ще ме удовлетвори след малко,мъничко съвсем...Ще удовлетвори едното любопитство,скелета на предишната зависимост...и странната утеха,че в крайна сметка,не е кой знае какво,че да се пуснеш пак по наклонената плоскост.
Кикът идва силен и неочакван,леко позабравен,но толкова часове от деня,отделени в спомени и копнежи,и колко сънища в които а-ха да се уцелиш,но все нещо те спира,за които е само въпрос на време да надделеят и превърнат в реалност.
Зависимостта ми,казвам си,защото го разбирам,е силна,мощна като цунами,която се бухва върху мен,без значение колко далеч съм стигнала в процеса си на излекуване.
Моля се да свърши по-бързо,защото за миг усещам вина...виновна съм пред себе си,че отново почувствах удоволстието-сладко и прекрасно-от ефекта на кика.Има и малко иглички по тялото ми-от върха на главата ми,през гениталийте,та чак до петите,за които също се моля да свършат.
Отново съм аз,предишната,притворила леко очи,а потта от напрежението вече е пресъхнала,и си спомням предишната лекота,която идва както когато си катерил нанагорното,и накрая достигаш равното.
Първото ми друсане на хероин от много време насам.Осъзнавам,след като мине еуфорията и красотата на мига,така кратък,като мигване,че не съм изпуснала кой знае какво.Добрия страр опият,познаваме се отдавна,но не сме се забравили.
Казвам си,че можеше да мина и без,утешавам се с идеята,че :"хах,накарая си начесах крастата,видях,че не е нещо без което не мога,та дори е нещо,без което се чувствам по-щастлива,и най-вече-свободна."
Мигове на прозрение,което можеше да дойде и без да си слагам отново главата в торбата,но не би.Трябваше да мина пак оттам,да видя гледката и да знам,че вече този път не ме води на точното място.
Не знаех дали да ви споделя тук,мислях си,че ако не го облека в думи,сякаш ще залича стореното,но избрах да говоря за това.Не съм единствената,минала оттук,нали?
Утре ми изглежда далече,а ефекта на дрогата почти вече си е отишъл.Пак съм тази,която се бори със зависимостта си.Съжалявах,разбира се,много яно,но вече не съжалявам.Мисля си,че съм изключително благодарна,че хероина,който взех не е с по-добро качество.Няма причина да го направя отново.А и вината-но не негативна,нагнетяваща и разстройваща,а по-скоро служеща ми да подпра себе си в убеждението,че въпреки всичко,дори и надрусана,пак съм на пътя на излекуването си,та тази вина ми идва в повече все пак,а имам нужда да живея на чисто и наясно със себе си.
Утре няма да умре,ще дойде,а с него продължава и играта ми със себе си,в което се опитвам да бия непокорната си изморена от зависимостта,но все пак твърде упорита,друга мен.
Този път тя надделя,признавам,но пък и аз се дадох лесно,хах,без много бой,хах....Не знам,вероятно оголените клони на дървото отсреща,през балкона,ми навяват спомени за предишните надрусани и меланхолични есени.Приятелят ми ми липсва,макар да не е толкова далече.Докато любовта я има,километрите са просто като години,които ни разделят.Чакам с нетърпение отново да се прегърнем,а дотогава изживявам самотата си,както мога.И надрусванеот бе един от начините.Оправдавам постъпката си,знам,но не ме е страх.Нямам страх от зависимостта си вече,знам,че може да й се сложи юзда,стига да го поискаме.
Изминах дълъг път дотук,и подобно на отказа от цигари,и спирането на дрогата е възможно.Лесно е да се каже,когато си постиганал много,но накарая си щастлив,и доволен от себе си.Издънката сякаш подхранва желанието да спра завинаги-и това е най-нелогичното изказване,но ние-зависимите сме обречени на нелогичното.Ние сме извън всяка логика...
Благодаря на този,който прочете поста ми,по-личен от всякога,по-уверена в себе си,че искам да се излекувам, не съм била.Странно,нали..?!

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Golqmo vd1hnovenie ste za mn hora, i za po4nali i za misle6ti da po4nat,,i daje za onezi koito ne sa si pomilqli da po4vat...BLAGODARQ MNOGO ZA SPODELQNETO!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пишете на кирилица!

Разглеждах темите назад и попаднах на свой пост отпреди 2 години...

Реших сега,когато тъгувам по загубената любов-изритана,обидена,влюбена,но непростена любов-да го постна пак.И да му сложа и саундтрак....
Когато съм тъжна,обичам да потъна още по-надълбоко....докато заспя..или докато не умра...

******************
Там някъде в една друга тема,някой казва :
"първи път на 17 морфин хидрохлорид венозно. с ясната идея да се забъркам надълбоко. да видя/усетя как "живота се измерва в капки морфинов разтвор".
Факт!
И при мен стана така.Никога не съм се слагала в категорията "опитали от любопитство,и подкарали се после...".Хах!
Още оня летен ден през 97'ма,когато за първи път един приятел,който отдавна не е между живите,ми каза:"Ела сега с мен до една аптека,ще се напраим с нещо много яко",аз тръгнах без да се замислям,и вече бях сигурна къде отивам и какво ще последва след това.Знаех,че навлизам в "голия обяд" наживо,тук и сега,и тръпката от това не можеше да се опише. Не съм била наивна,незнаейки в какво се забърквам.Бях чела книги,бях гледала филми,бях лъгала,че съм се друсала,а не бях,макар по онова време да съм се разминавала с наркомани по улицата,не е имало как да ги разпозная,освен с повече въображение.
Баща ми е бил зависим към морфина още на ония години,и майка ми е сколонна да отдава наркоманията ми на генетично предразположение към размазването,аз обаче не спекулирам по темата.Факт е,че започнах съзнателно,знаех пътя към аптеката онова лято докъде ще ме отведе,и не изпитвах капка страх...но знаех!Първия път,надрусването,кика искам да кажа-честно,не го помня...помня как повърнах после,поле как цяла нощ не спах,а се занимавах с всякакви зарибявки,докато не видях изгрева.Всичко ми беше наред оная нощ,без никаква причина въобще,и затова може би се закачих.Вече не се налагаше да преследвам мечти,да страдам заради загубени или неспечелени неща,хора..вече всичко се измерваше с хаповете в шепата ми...после с морфиновия разтвор,херцата,субститола...така си мислех тогава.Съвсем до скоро,впрочем..
Сега виждам,че привидно всичко е било ок.Беше,да! За един друг живот,за едно друго време,за една друга psyromantic.
Но е глупава пропаганда това,че обвиняват дрогата,дилърите,за това,че децата на нашето време на 14 години са вече закачени.Всеки сам прави своя избор и после си живее с избора.
Аз така и не признах грешката си,така и не погледнах на зависимостта ми като на грешка,на дузината години-като на изгубени...обратно-понякога изпадам в странна мечтателност и носталгия по изгубеното време,безвъзвратно изгубената простота,когато с една петица трима човека направо заспивахме,когато заводския морфин беше достъпен като да си купиш аспирин,а компанийката ни все още си беше цяла,преди на 90% от хората да им пораснат криле и да отлетят в смъртта...
Понякога се намира по някой от старата версия да ми каже:"Алооо,всичко свърши вече,край на мача,било каквото било! Сега реално няма с какво да се надрусаш,навсякъде е жмел,отидоха си наште славни аптечни времена,ехееее!.."ахам...и аз му се връзвам....уж...ще ми се да му повярвам,и му вярвам,за да не изпадам в оная мечтателност,когато аха-аха и вече съм в джаза...
но си знам,за себе си си знам,че ако искам да се надрусам,все ще намеря с какво.Сега,когато доктори продават рецепти за субститол,правят уговорки по телефона,като същински дилъри..иди,повярвай,че ще останеш на сухо..
Но за мен наистина онова време,когато всичко беше лесно,и голия обяд се претворяваше по улците на софия,пловдив,европа,света,а аз бях главно действащо лице,си отиде.Пък и не,мерси-както казах,отнасяло се за друго време,друго място и за друг човек.
Аз видях как живота се измерва в капки морфинов разтвор,и diaMorph го е видял,и много други тук.
Видях и как живота може да се измери с броя на целувките по устните ми в сутрините,когато мисля за всичко друго,само не и за дрога,в сутрините,когато се събуждам излекувана,или поне почти...

много ми хареса темата за "защо един кво си там"...но много негативизъм има в постовете на тоя дето я пуснал,пък и в в постовете на други,затова реших да пусна друга тема,в която става дума за същите неща,само че без място за осъждане и злонамерени проклятия,с една дума,тая тема си е за нас....

****************

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

e ti si 4ista ot kolko nqkolko dena ako pravilno sum razbral..?1? ne znam dali moje6 da govori6 za 4ist i zaka4en pri polojenie 4e az sum bil 4ist po 6 godini i pak sum se podkarval..huh

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пишете на кирилица!

Бил си чист 6 години без да употребяваш нищо променящо съзнанието, браво я разкажи. Как така се стърпя поне да не пиинеш.

Нов живот хубава тема. Незная защо се сетих за едно нещо дет един приятел ми каза наскоро, "Не можеш да правиш нов бардак със стари курви" Това за мен тук означава, че не мога да живея нов живот със старият си начин на мислене. Пълна промяна, де да можеше да отида някъде и да ми направят такава, на характера, и на начинът ми на мислене. Ама не става, никой човек на тая земя не може да го направи. Но има начин знам го опитал съм го, откакто тръгнах на Анонимни Алкохолици в раднево, (там нямаше на наркозависимите групи)та откакто тръгнах на сбирки там, умиращ в буквалният смисъл(лежех две седмици вече тотално отчаян и чакащ да доиде утре или някоя фея и да промени всичко) Та откакто тръгнах на сбирка, изживях такива моменти, такива неща, каквито не съм подозирал, че съществуват. Запознах се с толкова нови хора, отидох на доста места. Почуствах, какво е истинско щастие, за първи път се засмях искрено. Моментите на спокоиствие стават все повече и повече. Абе знам ли дали да не се надрусам, не че не може да стане де, но пък в момента не бих заменил най скапаните си моменти откакто се възстановявам, със най хубавите преди, а имах доста кофти моменти. Няма да е песен и го знам, просто ми е даден начин да изживявам трудностите. Дори сега се сетих, какво ми сподели един човек. "Останах със спонсора си през цялото време, защото, каквото и да му се случваше го приемаше с усмивка" Това е винаги ще си се случват кофти работи. Най кофтито е пък, че аз искам постоянно да съм добре, не виждам, че моментите на спокоиствие се увеличават а искам да е постоянно и обръщам внимание на тези, когато нещо не е наред и почвам да се самосъжалявам. Както искам и всичко в живота да ми е наред, и да се подреди много бързо, и пак почвам да се самосъжалявам сега, че някой неща не се получават. А не виждам, колко много съм постигнал, то не аз де, всичко е благодарение на братството на Анонимните, няма значение Наркозависими, или Алкохолици, лично аз ходя на всички сбирки и не ми пука. И двете имат една и съща програма. Не виждам, че преди нямах никакви дрехи, сега в момента имам за или това няма да го спомена. Не виждам, че имаше моменти в болницата особено дет съм ял хляб и чубрица, тази вечер хапнах страхотно, не виждам, че една седмица нямах дом, а сега имам покрив над главата си и топло легло. Не виждам, че винаги отхвърлях хората, и те мен накрая и останах сам, сега имам истински приятели. Само трябва да си спомня дните дет с часове се опитвах да се уцеля, нямах вени с часове, плачех от безсилие. Сам затворен в нас не ми се излизаше. Дори накрая и надрусан не можех да спя вече, само за моменти заспивах и някакъв кофти сън...Оп да не се унасям това е старият ми начин на живот. Благодаря, че мога да пиша и тук, ето още едно от нещата дет ми се случи, пиша със всички пръсти, и това си мислех, че е невъзможно, и сега виждам други, как мислят, че е невъзможно и не опитват, това ми прилича на изказването на много хора и за програмата на АН. Тя не е за мен , за това съм благодарен, че не казах и аз така преди да опитам, отворих си ума и опитах не винаги ми харесва но виждам, че помага. Знаете ли даже сега си мисля, че аз дори знам, какво е истинско щастие пожелавам на всеки да изпита поне част от нещата, които съм изпитвал аз през това време. Може и да иска да опита всичко и да се задеиства, и на себе си ги пожелавам, щото често забравям и тогава става зле, е благодарен съм че и днес ще легна чист.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами моят нов живот вече не е особено нов. Новото в момента е само това, че от известно време (по-малко от месец) съм на метадон. Това не значи че допреди месец съм се друсал - спрях хероина през ноември 2004-та и минах на течен морфин. От трън та на глог ще кажете вие ама за мен не е така; аз тогава вече бях минал през 5-6 лечения и тук, и в чужбина вкл. комуни, стоял съм по повече от година чист без нищо и после айде пак по пързалката - що - кажи ми да ти кажа! Тъй че по времето когато почнах морфина аз лично за себе си вече бях загубил надежда че мога да спра и така да се каже доизживявах дните си. Вярно че морфина си е дрога но... има едно голямо НО - морфина се справя с абстиненцията, замайва те, но го няма не само кика, няма го и онова чувство на задоволеност и непукизъм което ти дава хероина, разбирате ли ме не мога много добре да го опиша - онова чувство че щом си си взел дозата и си усетил кика всичко е наред и ако ще около теб света да се срутва не ти пука. Та особено първите месеци направо ми се плачеше за материал исках си го въпреки че морфина ми обираше цялата абстиненция и не ми беше зле азси исках кика. Но след 6 месеца някъде вече главата ми почна да се отрезвява (за тия 6 мес. само 2 пъти си взех) и започнах да си възвръщам интереса към живота и нещата които по принцип обичам и най-важното - започнах да обръщам и внимание на момичето с което бях тръгнал преди почти година в един от първите дни след връщането ми от Испания (тогава бях чист от повече от година но това не продължи дълго в София-нчма и месец) и заради което въобще направих този опит (пореден) за спиране въпреки че вече не мислех че има смисъл след като бях бил толкова време чист а в София за отрицателно време не само се подкарах ами и си върнах обичайната доза. Но това момиче просто вложи цялата си енергия и любов за да ме измъкне (тя никога не беше пробвала тия лайна и не смяташе). Отначало като тръгнахме всичко си беше много хубаво въпреки че аз не смятах че ще излезе нещо сериозно просто още една бройка между другото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здрасти
четох цялото ти откровение за живота ти и искам първо да те поздравя 4е си издържал толкова много време без хероин макар и с програми защото аз самата многократно се лекувах и отново се връщах на зад ,така е устроен мозакът ни
Това веше моят начин да подържам зависимоста си докато един ден решин 4е неиздържам вече веше ми писнало от криене,вечното бързане помежду ангажиментите си да отидеш да се надрусш,лъжите постоянната нужда от пари а само зависимите знаят колко пари могат да са нужни.неисках да пия мед за мен това само удължава агонията и се затворих в къщи предписаха ми хапчета и тъка близо седмица лежах в къщи след това докато се пооправя малко най-важното е да има някои до теб не за да те пази а просто да усещащ 4е някой го е грижа ,просто да ти прави компания ако щеш след като си стъпих на краката както ти казваш имах огромно желание за живот за всичко което съм изпуснала толкова години затова в този розов период е важно да се говори с хора които ще могат да ти помогнат за в бъдеще и най вече психолог,което на мен много ми помогна.
След детокса пия ревия но похякога си мисля какъв е смисъла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично ти пожелавам много успехи, роден съм на 10 ти април и се замислям за последните си рожденни дни, първият ми рожден ден без абсолютно нищо беше 2007г. Тогава бях в Раднево в болницата и тъкмо тръгнах на сбирки на Анонимните. След това се подкарах де но....Тогава си го правих с пица и сокове. Вторият ми беше тук в Монтана вече се бях изписал от там. След това също се подкарвах спрях да общувам с приятелите си, и с групата, да ходя на сбирки и.......................... На миналият бях направил половин година, сега съм над година и половина чист, ако е рекъл бог ще изкарам и днес, и ще посрещна четвърти рожден ден без нищо. Преди всеки празник беше, като някаква светлина, някакво разнообразие, повод да се осера така, че да не мога да дишам. Планувах го поне два месеца преди да доиде, рожден ден, коледа, нова година, всякакви такива. Правех супер огромни планове и накрая и да се получи добре на мен не ми харесва, щото не отговаря на това дет съм искал. Приятен ден на всички.

всичко което може да се разпадне се разпада.живот ли?това живот ли е?измислен свят на халюцинации.на някой тук живее ли му се истински,....не ви вярвам ако кажете да.защо освен за дневната доза не помислите и за хората които ви обичат?простете ,но не се сдържах.помислете че освен себе си погубвате и хората които най много ви обичат. хубав ден ви желая и не ви съдя,но поне се борете.поздрави от един бивш алкохолик.

с днешна дата ,все още ли мислиш така,очаквам отговора ти защото аз изгубих най-близките си.Сега знам че всичко е поправимо когато успееш навреме да оправиш нещата.

Мислех си за това,колко лесно можеш да оставиш проблемите зад себе си,когато в душата ти разцъфнат крила...
Колко лесно можеш да си кажеш:"Стига толкова!" на вечния кръговрат,в който всички зависими изпадаме...как нежността облагородява,сякаш ме къпе в омая и сякаш съм готова за живот отново...
Как целувките на любимия,и хубавото му лице,ти дават стимул...необясним стимул да изтърпиш до последната капка болка в изтерзаното тяло,до последното:"ох!"..до последното:"не мога повече!"...
Минавала съм много пъти през кризата и винаги ме е оставяла опустушена,измръзнала от липсата на желание за топли взаимоотношения...отблусквала съм и малкото обич,която съм намирала,защото не са ми оставали сили да дам обич и аз...
Само как препълненото с нежност сърце може да отиде на халос...всички горещи чувства да се пропилея,просто защото дори и когато съм изкарвала поредната криза,не съм намирала за какво,защо,заради кого...
Не,че съм загубила самоуважението си,не че не се харесвам,но не ми е стигало да живея за себе си само...
Превърнах самотата в топло,влажно убежище,в което всичко се случваше като на сън,но пък беше безопасно,нали?
Няма шанс някой да ме нарани,нито пък има шанс аз да нараня някого...
Отблъснах хора,които ме обичаха..добри мъже,с благочестиви качества,но с разум,замъглен от силата на дрогата...неспособни да се спрат,колкото и да ме обичаха...
Отблъснах ги,за да не страдат всички после вкупом,когато пак се напъхам в черупката си...
Времето на новолунието отмина,и ето малка жълта усмивчица грейва на нощното небе...мъничките звездички вече не виждат,но една звезда,ярка и силна,блясва в сърцето ми...
Тази малка звездичка ми стига...
Само тази малка звездичка...ми стига....

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Явно има някой който го е грижа за теб.Ти си щастливка!Успех в лекуването!

В тези моменти има ли някой до теб да те подкрепя?Има ли човек който да те обича истински за да те накара да преодолееш кризите покрай лекуването?От другите ти постове знам че майка ти е до теб,но приятел имаш ли и помага ли ти?

Ами не знам,морф....
Честно казано,ако трябва да го уловя интуитивно...не съм сигурна дали ме обича.
Обикновено имам много добре развит локатор за чувствата,които витаят около мен...този път нещата остават неразкрити...
Но когато се случи да поискам да скъсам връзката с дрогата,с метадона...тогава няма значение,нали..няма значение какво те дърпа напред към Излекуването...
Защото,сега,в тоя случай...едното има общо с другото,дотолкова доколкото и двете неща ме съживяват,и двете ме правят щастлива...спокойна...
И ако се кажа,че имам стимул да се излекувам,защото той е в живота ми...тогава ще е тъпо,сякаш любовта му,присъствието му-сами по себе си,не са ми достатъчни...
А те са...както вече казах-те СА.
Не знам-аз продължавам с метадона...няма как да го зарежа сега,когато хорото е към края си.Пия толкова малко,че чак и аз не знам по колко...
Понякога супер много ме изнерят ефектите на намаляването-имам чувстото,че ей сега ще се предам...но пореден автогол ще ми дойде вече в повече ...особено сега,когато една мечта ме чака кротко и търпеливо,вече толкова години, да я осъществя...
Отлагам зануляването за есента...тогава и времето ще бъде в тон с настройката ми за приключване,за отгърване на нова страничка....
Така съм го измислила,дано през предстоящия месец не усещам осезаемо триковете на ума,които неминуемо ще се промъкнат..с тая малка,почти никаква доза мед..
Ох,дано да се оттласна от дъното този път,искам го....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом е до теб в излекуването,предполагам че те обича много.Хубавото при теб е че си на малко,но защо казваш че дори не знаеш на колко?Всъщтност в коя програма си ако не е тайна.И ако може малко инфо за нея.Благодаря предварително.

Аз на програмата на д-р Парчев във Велико Търново...много пъти съм обяснявала причините да се запиша там,а не тук-в София,при все,че в съседния блок на моя,в квартала ми,има една програма вече...
Не знам точно на колко съм,защото вече имало такова изискване,да се разрежда меда с малко вода...
Така,че аз напр. може да съм на един колко си кубика мед,по документи,и на ръка...но на практика,когато ми го разредят,дозата автоматично пада...ако ме разбираш какво имам предвид.
Дневната ми доза е 2,5 куб...по документи...на практика взимам по 2.0 даже и по-малко...но с водата в него,е ясно,че меда е разреден.Така,че аз взимам по-малко от 2.0 куб разреден мед...от там нататък,кой може да каже колко точно взимам...
Ами това е супер логично,което се опитвам да го обясня и на майка ми,но тя супер много не вдява...
А като кажа на доктора ми,че явно аз пия незнайна доза мед,защото той е разреден с вода,той ми казава:"не ти трябва да знаеш,мойто момиче...оставй на менд а се прогрижа за дозата ти.На теб нали ти е добре от това дето го пиеш всеки ден...?"
Хах...
Добре,добре,ама аз се чудя защо по някое време почвам супер много да се потя,сълзи ми тръгват от очите...кризичката се обажда гадничко зад гърба ми....
Всички ми казват да търпя-да съм изтърпяла неразположението,щяла съм да свикна...но е лесно да говориш,когато не ти си на топа на устата...
Но аз не сърдя на никой,предполагам,че сама съм си се докарала до това положение,сама съм си виновна..сега ще си сърбам попарката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Братовчед ми е на 5 мисля.Много го уважавам и сме неразделни.Беше в Суходол,но се издъни яко.За това те попитах.Надявам че ще може да се оправят нещата при него.Благодаря ти много че ме изслуша и за инфото.Радвам се че и до теб има някой на който му пука за теб.Пази го до себе си.От мен спокойна нощ.

А като кажа на доктора ми,че явно аз пия незнайна доза мед,защото той е разреден с вода,той ми казава:"не ти трябва да знаеш,мойто момиче...оставй на менд а се прогрижа за дозата ти.На теб нали ти е добре от това дето го пиеш всеки ден...?"
Хах...
Добре,добре,ама аз се чудя защо по някое време почвам супер много да се потя,сълзи ми тръгват от очите...кризичката се обажда гадничко зад гърба ми....
Всички ми казват да търпя-да съм изтърпяла неразположението,щяла съм да свикна...но е лесно да говориш,когато не ти си на топа на устата...
Но аз не сърдя на никой,предполагам,че сама съм си се докарала до това положение,сама съм си виновна..сега ще си сърбам попарката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей,аз знам,че когато дозата ми тръгне надолу (а това все някога трябва да стане,нали? Няма цял живот да се влача на мед....) неминуемо ще има дискомфорт,с който-все едно-трябва да свикна и да изтърпя.
Прав си,че доктора ми малко прекалява с фамилиарниченето и с чувството на вездесъщост,неказвайки точно на колко съм (едва ли и той самия може да прецени,при положение,че например на 100 мл мед,сипват 20 мл вода-трудно е да се пресметне с колко пада чистотата на еднократната доза мед)...
Но за подигравка...не знам,майндсийкър..аз просто не го усещам така,сори...
Не се усещам подритната и както искай го приемай това..всяка моя дума можеш да вземеш както пожелаеш,но това няма да ни направи да мислим по един и същи начин...
Не съм "мрънкала" целенасочено,не съм търсила разбиране в никой,просто морф ме попита за програмата и освен другото,си изпях и това...криво ми е ,че трябва да минавам през тия симптоми,но още когато се захванах с тоя медикамент,знаех,че ще дойде деня в който ще трябва да го изоставя...и това ще коства нещо...
Знам докъде съм стигала в издънките си и знам,че ако не бяха те,досега,следвайки "сляпо" както казваш,инструкциите на доктора ми,отдавна щях да съм забравила,че съм била в програмата...
По едно време му казах да ми свали дозата с 1 куб...свали ми я...каза,че си е мой риска-много било,рязко било,но ок,щом си готова...е,бях готова,вкъщи си пия меда и постепенно за две седмици я смъкнах...
После пък пак ми влезе муха в главата-започнах да се дъня ежедневно,даже и към хероина се върнах...
Не ми стигаше меда за деня и започнах да си купувам на черно,за да си взимам екстра по няколко кубика,осъзнавайки всяка стъпка,която правя към затъването,или най-малкото към зациклянето...
Затова отидох и му казах,че имам нужда да ми увеличи дозата мед...поне,за да спра порочната практика на среща с дилъри и т.н...и изобщо..
Не знам,правилно е или не е от медицинска или терапевтична гледна точка...но док и този път удовлетвори желанието ми...
После застопорих на една доволно ниска доза и така...
2 години откакто съм в програмта!
Усетих,че ми е време да започна да намалявам...има ли сми да стоя на 2 куб,като знам,че има хора,които го зануляват директно от толкова...?
И малко по малко започнахме да сваляме...аз го поисках,и продължавам да го искам...продължавам да намалявам.
Предупредена съм,че с намаляването ще има кофти моменти,ще има известни кризисни симптоми,за които,ако желая,могат да ми изпишат разни лекарства,за да не ги усещам толкова остро...
Отказах ги и досега не пия никви съпортващи хапчета...за щастие,нямам проблеми със съня за момента,а това е нещо,което наистина би ми бръкнало в здравето сериозно...
Изобщо нямам отношението,което ти имаш,майнд!Не се чувствам гражданин втора ръка,нито пък съм няква овчица,която изпълнява безропотно и търпи квото й сложат под муцунката...
Осъзнавам докъде съм стигала,слушайки собствената си "компетентност" и пренебрегвайки елементарни инструкции от страна на хората от програмата ми.
И съм абсолютно сигурна,че ако от самото начало следвах ритъма на перорален прием,нямаше сега още да се пресягам за патерицата на метадона..
Но и въпреки това,аз съм ок със себе си.Ще си изтърпя това,което съм си сложила сама като товар.
Доколкото знам,има хора,които в момента са на много голяма доза-нещо от рода на 17-20 и нагоре кубика...
Разбирам ги,уважавам ги (ако са ми близки),но 100 пъти предпочитам да съм на 2 кубика,да намалявам и да усещам дискомфорта на намаляването (защото намаляване означава и скорошно зануляване,а може би и излекуване),отколкото да съм на 10 пъти повече метадон,да ми е абсолютно добре и безоблачно физически,но да не му се вижда края на това пътуване,вече няколко години и кой знае още колко занпаред (защото случаи такива-мнооого,особено на Държавната програма,дето познавам хора на по 7 години на метадон!!!)...
С ръка на сърцето-предпочитам си мойто положение...защото и до него стигнах с усилие!
И не позволявам на никой да ми слага характеристики на персоналността ми,които не обладавам..само защото гледаме по различен начин на нещата...
Уважавам правото ти на мнение,но ти си остани с твоята супер осведоменост и с гражданските ти права...аз гледам да се спасявам,колкото се може по-скоро...и ще си изтърпя дискомфорта,ако трябва,ако това ще сложи край на всичко.Надявам се поне...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хммм не знам що си ми сърдита, но следвайки собствения си съвет потърсих и открих, че причината е в моя пост. Извинявай, тонът ми наистина е много рязък. Естествено, че прекалената самоувереност води до същото, до което и прекалената неувереност. А това за 2 ръка граждани - това е всеобщ проблем на целия ни народ, не само на зависимите, както и трудното осъзнаване на това кво значат наистина понятията "гражданско общество", "граждански права" и "пазарна икономика". (в последното влиза и платеното здравеопазване) Въобще не съм искал да те засегна или да се почувстваш неприятно. Важното е да се чувстваш добре със себе си и да се измъкнеш успешно от зависимостта си. Нищо друго не е от значение включително и моето мнение, или поне не би трябвало да е. (за мен не е) Тъй че не ми се сърди и надявам се, че подобни случки няма да ни развалят отношенията, защото сама го каза - различни сме и приемаме нещата по различен начин, но това, че аз виждам нещата по този начин или се ядосвам на нещо, на което ти не, не би трябвало да обтяга отношенията. Извинявай пак, ако нещо в поста или тонът ми те е засегнало - не е било целенасочено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук напълно съм съгласен с псиромантик.Няма 2 мнения по въпроса,при всеки нещата стоят съвсем индивидуално.

Ей,майндсийкър,
няма как да се обтегнат отношения,които са между хора,които отдавна споделят едни и същи грижи и реализации в тоя клуб...
Ти си каза твоето мнение,аз-моето.Няма проблеми.
Аз си знам,че съм си малко по-пасивна откъм взаимоотношения с обществени "авторитети"-напр. не съм здравно осигурена,нямам никакви права по тия точки,3 години се мотах без лична карта и карах с международния си паспорт...адски несериозна съм,знам си,но пък оцелявам и така,нали?
Минавам между капките и не ме е срам да си го призная...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от psyromantic на 30.07.10 13:38.

Виждам че си щастлива,ще ходите на моренце с приятеля ти.Явно много те обича.И тои ли е в програмата?А за тази на Парчев за над 5 кубика каква е таксата?

Неее,той не е зависим и няма общо с нещата,за които си говорим тук...има общо дотолкова,доколкото е с мен,и когато говори за излекуването ми,го прави в множествено число:"Ще се справим.","Ще направя всичко...","Ще съм с теб..."
Което значи много,много за мен...
Много ясно осъзнавам какво означава това,защото във връзките между двама зависими е лесно,в този аспект,че сте си наясно с нещата,ако ще се хлъзвате,хващате се за ръка и се пускате заедно...не се налага да доказваш нищо на никого,просто безоблачно и спокойно си зацикляте в зависимостта...
Така беше с мен досега-и двете ми дългогодишни връзки са били с мъже на моя хал...че и по-дълбок...
И може би това е било пагубно и за двама ни-вместо да си подаваме ръка за да се издърпаме нагоре,ние се теглим надолу.И осъзнавайки го,продължаваме до безкрай...ядосваме се на себе си и един на друг,че е така,но не намираме сили да се спрем...
За първи път до мен застава чист от наркозависимост мъж...за първи път обичам такъв мъж,макар мен да са ме обичали всякакви-и винаги любовта им е била безнадеждна...не съм знаела какво може да ми донесе връзка с чист човек,не съм се интересувала изобщо от възможността...
Не знам...пораснах ли,или пък се промених...или просто този мъж сега в сърцето ми е специален...?
Кой може да каже,когато луната едва сега започва да се пълни?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оф,колкото до таксите,морф,нали ти казвам-вече са нови цените...
Знам само,че аз си оставам на 100 кинта...и съм далеч под 5 кубика.Но предполагам,че за 5 също ще е толкова.
Обади се и питай,ако искаш:
062 / 62 37 96
поздрави
псиромантик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ти благодаря отново и отново ти желая успех в лекуването.Бих искал да имам смелостта на приятеля ти.

Ама ти нов мъж ли си имаш?

Здравейте,
Ето моята история.Започнах с опиятите някаде 92-93г. първо лидол.морфин,давила после хероин винаги венозно.
От лятото на 99г. не съм пипал ниакъв опият нито помпа,преди да се откажа бях правил множество неуспешни опити в сякакви болници програми(никога с метадон) и всики бяха неуспешни.Успях да спра сам на студена пуйка и до момента вече 11 години не съм пипал хероин или подобна гадост след 7-8 години зависимост.

Много странно че скоро никой не е писал тук.Не знам на какво да го отдам?На лятото ли или на това че всеки е зациклил в зависимостта си?Или пък на нещо друго мойе би?

Не знам someboddy, и на мен ми се иска постоянно да пишат всички тук особено в тази тема, да сме наясно всички - зависими и съзависими какво се случва... за поука - ако са се предали отново, за полза - ако са открили поредния успешен метод, за надежда - ако успяват все повече и все по-дълго, а защо не и завинаги...
Исками се всички да пишат - Коцето, Amme (която е изчезнала, дано е добре и причината да е хубава), klerfe, Galeon, THE EXPLOlTED, kafejiqta, psyromantic, anamorph, kpacumyp, principe, Oнy, Brymbarov, vicky, mindseeker, elza, diamorph, Etnesba, marassi5, lili_belqta, psychedelica, xexo, apлинa, както и съзависимите - mam, uxaaa, koki4eto и всички, всички, прощавайте ако съм пропуснала някой, моля да не се чувства ощетен.
Научих много от вас, бих искала да науча още повече...
Някой от вас са ми особено мили и вдъхновяващи, сякаш вече лично ги познавам...
Така е още по-кофти... Откакто съм влюбена в наркоман особено... Бих искала самата аз преди година като го видях просто да не бях излязла с него на кафе... Иска ми се да се върна назад във времето когато най-близките наркомани, които познавах ми бяха съученици, от едно у-ще или съседи, с които никога не съм имала по-вътрешни отношения. Които наблюдавах някак отстрани, и се носеха клюки с кой какво е станало (обикновено нищо хубаво, има починали от свръхдоза, убити, по затворите и т.н.)... Аз някак смътно усещах, че трябва да стоя настрани от това... Имах и строг родителски контрол, вечерен час и т.н., както и повечето ми приятели, които никога не стигнаха до наркотиците...
Помня, че един от най-добрите ми приятели (с който сме израстнали от деца като брат и сестра) имаше приятел, който стана наркоман и го дърпаше да пробва, че било много "хубаво". Той се чудеше какво да направи, щото ако не пробвал щял да го изгуби като приятел (лапешки работи) и аз тогава помня, че не го оставих на мира един месец, висях у тях след училище и тоя като дойдеше направо го гонех от вратата. Чак сега оценявам какво съм направила в същност.Защото моя приятел обича да пие и в момента, макар че е семеен, с деца си е направо битов алкохолик(т.е. явно си е склонен към зависимисти). Така че едва ли ако беше пробвал щеше да си остане само с пробването...
За какво ли ги дрънкам всичките тези неща и аз не зная...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре аз 1 година не бях взимал ... то не и префи съм взимал кой знае какво ... амфети, пико, кристал, бомбокни разни и не усетих някво кой знае как пристрастяване .. цяла година не бях шмъркал, сега пак пошмъркахме на 1 купон1че и пак не виждам да се се пристрастил особено ... само дето искам още ама ангажиментите ми тия дни не го позволяват ... някакъв проблем ли се заформя ... тук сте все истински наркомани, аз друсам, шмъркам всичко, бомбони и кви ли не други лайна и не се чувствам наркоман ...

Хора ,от това което виждам май сте зациклили яко,нищо хубаво ли не ви се случва?Защо вече не пишете тук?

Не се заблуждавай че си велик и всеможещ всезнайко,не е така.Преодолей го!

Не знам...май аз не съм писала отдавна....
Пък в началото,когато отворихме тая тема, бях хванала новия живот натясно,хах...нямах намерение да го пускам сам да се живее,хихик.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Намери ли смисъла да продължиш напред?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от someboddy на 07.11.10 00:12.

...

:: On sleepless road The sleepless go::

Редактирано от psyromantic на 04.01.11 14:17.

"...Ти нещо си се объркала като си решила, че целта на метадоновата програма е да се изчистиш от всичко - тази цел присъства, да, но..."

Майндсийкър,разбирам всичките ти доводи и уважавам мнението ти,но когато зачетох написаното горе,за пореден път се убедих по колко различен начин всеки гледа на своята терапия,и най-вече колко гъвкав може да бъде ума,в намирането на оправдания да прави или да не прави това или онова.
Аз никога не съм очаквала чудеса от моята метадонова програма,но нито в началото,нито сега,нито никога,няма да я възприема като поддържаща моето що-годе "нормално" здравословно състояние,като съм съгласна с мнението ти,че то всъщност е далече от истинското нормално такова.
За себе си съм решила и отказвам да ползвам метадона само,за да ме закрепя.Ако е затова,аз мога да се крепя и с опияти,мога да функционирам физически и психически нормално и с тях (защото след толкова години опиятите няма какво толкова да променят в съзнанието ми,вече всичко е сторено и процеса е завършен,в последните година-две,преди програмата,се друсах,не заради удоволствието от това (което направо почти си го нямаше),не заради вълната и усещането,а просто защото не можех другояче-имаше периоди,в които изобщо не можех да стана и да започна деня,и така друсането ми се превърна в болест,която все пак,каквото и да казват другите,успях да облекча с метадон)...та казвах,че ако за мен меда е някакъв начин да се поддържам,а не средство да се излекувам напълно,то тогава терапията ми е напълно безмислена,разбираш ли?Истината е,че никой не може да ме убеди,че ако някой зависим,пуснал се на която и да е програма (изключвам субститола,но то е защото аз години се друсах с него,и не мога да погледна на него като на средство за лекуване,както не мога да погледна по същия начин и на т.нар."хероинова поддържаща терапия",просто лично за мен,те не могат да бъдат ефективни,но това си е само за мен)..та не мисля,че един такъв зависим,който спазва пероралната и намаляваща дозите система на прием на меда,няма шанс да се излекува.Има,защото съдя по себе си,и също така знам,че дори и да се занули дозата,да избиеш кризите,оттам нататък идва най-трудното,защото наркотиците са навсякъде около мен,и най-вече в главата ми:в спомените ми,в нагласата ми да туширам скуката,безразличието,пък дори и самия живот да туширам,за да не ми влиза толкова хард понякога,с дрога.
Какъв е смисъла за мен да се "поддържам",кажи ми?За мен има смисъл да се излекувам от болестта Наркомания,майндсийкър!Като знам колко субективно са думите "лекувам" и "болест" в случая...
Иначе тоя мед е поредната ми зависимост към дрога,само че този път легална.
И за мен,не аз,а ти си се объркал,но това също не е така,защото и двамата си имаме своя начин на възприемане.Моят може да е обратен на начините на абсолютно всички,но той ми помага да минавам през всичко това,през което минавам.
Не знам каква е целта на докторите в програмата,каква е била първоначалната идея на тези,които са сложили меда в терапия,нито пък какви са т.нар."бонуси"...знам за себе си какво представлява метадона и за себе си съм намерила начин да извлека ефективното за мен от него.Не винаги се получава,но се опитвам и всъщност не е и чак толкова трудно,това установих...
Не искам цял живот,или поне години наред,да се надявам на бонус-евентуално излекуване,а искам,ако така и така пия лекарство,то да ми помогне да се оттърва от порочния кръг на търсене,намиране и друсане,с всички глупотевини помежду тия три неща,и аз видях,разбираш ли,видях и го усетих,че е възможно.
Ти може би имаш друг експириънс,познаваме се малко,но разбрах колко различен си ти от мен,приоритетите са ти различни,и хах,винаги звучиш толкова уверено,сякаш държиш под контрол всичко-своята зависимост,нагласите си,хората около теб.
Аз не съм толкова смела изобщо,и си признавам,че се облегнах на метадона,защото видях,че сама не мога да оправя.И се убедих,че ако се пие редовно и дозата се сваля регулярно,постепенно се откъсваш от наркоманския начин на живот и всички прилежащи му проблеми и неща,просто отпадат от само себе си.Много е трудно,когато се изправиш лице в лице с ралността,в която те чакат препятствия и копнежи по минали преживявания,когато вече си изкарал кризите,затова за себе си видях също,че докато съзнанието ми още не е изчистено от мисълта за дрога,не бива да бързам и да спирам с метадона..хах,и аз не знам закъде се бях разбързала...мислех,че колкото по-бързо зануля,толкова по-добре,без да взимам предвид факта,че в ума ми още се борят желанието да се излекувам и понякогашните желания да се надрусам.Все повтарях,че сега се чувствам скована,вдървена откъм здравословно състояние,чувствах се като някаква Пинокия,която си мечтае да стане истинско момиче,и го иска сега и веднага.
Докато е така,докато в ума ми още има опции за надрусване,по-добре да си пия меда,пък била дозата ми и супер миниатюрна.Помня,че когато първата година на програмата,пишех тук и си правех сметките колко скоро ще го спирам,хехо ли,кой ли беше,ме предупреждаваше да не бързам,но аз просто не знаех.Но сега знам,и ще дам време на съзнанието ми да свикне,че остана ли чиста,след като спра меда,отвсякъде ще никнат като гъби разни капани.И,за да не бъдат те капани,а просто нещо от миналото ми,към което вече нямам влечение,за тази цел просто мисленето ми трябва да се смени на 360%.
Понякога си мисля,че меда все пак няма да ми даде тоя шанс да изчистя съзнаието си,не време,просто шанс няма да ми даде,защото също е някакъв опият,и както знам със сигурност,може да се превърне в истинска дрога за целене..и ако си мисля,че докато взимам метадон,ще започна да разсъждавам отвъд наркоманския експириънс,се заблуждавам,но после си казвам:"Ех,може и така да е,но все пак със или без него,ако намеря истинско желание в себе си,ще се излекувам най-накрая,в главата си ще се излекувам и тогава няма да има никви капани за мен."Разбираш ли,със или без него...
Но да го ползвам като патерица цял живот,и да се "поддържам" с него-не!Няма за кога да се поддържам,вече не съм на 20 години,а и наистина вече се уморих.Давам си време и имам желание,и ще забравя за времето когато пък бях забравила каква е целта на моето Лекуване с метадон,а наместо това го бях трансформирала в поредния начин да се надрусвам.
Ти сигурно няма да си съгласен с мен.Но само искам,дарлинг,да те подсетя,че всички сме различни и това какво е за мен и теб дрогата,метадона и терапиите е само две малки прашинки на фона на цялото,в което всеки си има свой начин да реализира каквото му е на сърцето.
Дано да не сметнеш,че се конфронтирам с теб,защото не се...
Пожелавам ти успешно излизане от програмата някой хубав слънчев ден,пожелавам го на всички,и дано когато дойде време без патерица да се изправим,да има за какво да се хванем-нещо натурално,истинско,нищо общо с дрогата,нещо прекрасно като любовта например,или пък някоя мечта-и това хубаво нещо да ни бъде новата терапия...Аз,поне на мене си,това си пожелавам!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искрено се надявам всичко това, което си написала да се сбъдне.Надявам се, че ще успееш и пожелавам на всички във форума (които имат желанието де) да се излекуват.

be happy

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам, но честно да си призная, когато друсах имах по-добър стандарт на живот, сега съм чист, но не съм на работа защото ме е погнал един пси-джандар, което обаче само още повече ме амбицира да отстоявам себе си - в живота си никога не съм погазвал закона - така както му се иска на онзи да го представи, дори и когато бях "окачен" - тормозех нашите за пари , но не съм продавал, крал и т.н., и двамата с брат ми бяхме нетипичните джъкс със свой си морал, явно това и ни измъкна от калта; А, на онзи шибаняк му казах "Вижте Г-н Пр/р, за семейството ми - кръвта ни е над-всико, но не за да престъпваме закона и не сме вампири, а просто - семейството ни - и такова, каквото е - винаги ни е крепяло един другиго, колкото и да сме били зле". Копелето се закани да ми скапе живота, но само се подсмихнах - не можех да му кажа, че вече съм бил в ада, а и зная че животът е като палачинката - т.е., че винаги се обръща и наопаки. Знам, че когато съм допускал да извърша нещо лошо - винаги съм си плащал повече от "солено за това" и вярвам, че и сега, когато на мен или близките ми някой ни навреди - ще го постигне и него лошото. Към момента ми е адски гадно за това което изживявам, но благодарение на майка ми, жена ми и изобщо - на семейството ми е справям, а за дрогата, не че не съм се сещал, но знам, че и 1 път ми стига за да се проваля и за това - няма и да се сещам за нея, вече съм си втълпил ако щете/, че съм алергичен и ще умра ако я докосна, а и имам безценната помощ на мой приятел/като брат, който е лекар - психиатър и психолог, и ако усетя, че нещо ме връща към гадния навик - веднага отивам у тях, и дори само като си поговорим - нещата, не че се оправят, но стават по-приемливи и по-поносими. А и искренно вярвам в това, че /както ми е казвала майка ми/ "след най-лошото - винаги идва нещо хубаво". Вече съм на 34 г. и съм минал през какво ли не - сега искам само да съм щастлив със семейството си, да съм отговорен - най-вече спрямо него, както и да се порадвам на нашият съвместен живот /ако има и за мен подобна възможност, а ако ли - не стигат ми толкова "тръпки" и радости, най-много искам семейството ми да са щастливи и да се радват, че сме заедно/. Човек не избира семейството си, но дори и да имах възможността да избирам - не бих могъл да избера по-добро, до последно - ще съм верен на своето семейство /колкото и клиширано да изглежда/, моята майка извади от ада и мен и брат ми и дори и когато самият аз поисках просто да умра - тя ми каза, че да не се налага, но и от гроба ще ме изрови и няма да ме остави да се проваля; Знам вече какви са мъките, които изживяват родителите на всеки един зависим и за това ще се противопоставям винаги и срещу всяка форма на зависимост, колкото и да изглежда "върховна и опияняваща". В живота прекалено много неща не зависят от волята ми за да си позволя - волята ми да бъде зависима. Иначе в моят нов живот хубавото - все още го очаквам. Желая и на Вас само хубаво.

Браво! Страхотен пост!
Желая ти да набараш верната посока, която да те води само напред и нагоре!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

наистина звучиш повече от вдъхновяващо. искрено се радвам за теб и за всеки, който е открил какво значи да те е грижа за човека/човеците до теб.
а за хубавото - не много хора имат това, което описваш ти - сплотено и обично семейство. най-ценното е в ръцете ти, другото е... украса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях си казал че няма да пиша повече,но жената която обичам си изкара кризите самичка и сега започва истинската борба.Искам да и пожелая както и на всички вас да успее.Никога не съм спирал да вярвам в нея и сега няма да спра.Обичам те миличка,само това знай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

най-хубавото нещо, което съм чел тук!

Направи ми впечатление, че това, което те държи чиста е болката, която си видяла, че изпитват близките ти.
Щом си чувствителна към страданието на близките ти заради теб и щом щастието на близките ти е по-важно от твоето "щастие", значи си на верен път!
Успех и щастие ти желая! Бъди силна!

Dear Parents. Jasmine was in a relationship with a dirty homeless boy named Aladdin. Snow White lived alone with 7 men. Pinnochio was a liar. Robin Hood was a thief. Tarzan walked around without clothes on. A stranger kissed sleeping beauty and she married him. Cinderella lied and snuck out at night to attend a party. You can't blame us. We were taught to rebel since a young age.

What a moron you are...

some men change the world more in defeat than other in victory...

Днес стават 3 години, откакто не съм вземал нищо променящо съзнанието. И не само това животът ми се променя. В момента съм в София и нещата ми вървят сравнително добре. За всичко това мога да съм благодарен единствено на Програмата на АН и на АА и на момчето, от което видях, че има изход. Вчера си говоря с едно зависимо момиче и то ми вика браво толкова време не си вземал. Да но то не е браво на мен, нищо от това не се дължи на мен и на моите сили, и не трябва да го забравям. Защото почна ли да разчитам на себе се получава голяма каша. Пожелавам на всеки тук да намери начин да се възстановява. Приятен ден на всички.

Благодаря на Бога, че ти е дал сили! Коце, радвам се за теб, че си намерил начина, по който да живееш щастливо. Пожелавам ти много вълнуващи емоции, смях да пълни дните ти и покой сърцето ти!

Всеки един човек заслужава да живее щастливо и спокойно, в мир със света и хората.
.........................

Силни и красиви думи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И все пак в нашата работа има много веселие. Предполагам, че някои хора могат да бъдат шокирани от това, че привидно се занимаваме със земни дела и сме неуместно весели. Но под повърхността има едно страшно откровение. Вярата трябва да действува денонощно във и чрез нас или всички ще загинем.

Повечето от нас смятат, че е излишно да търсим повече Утопията. Мечтаната земя е пред нас - точно тук и сега. Всеки ден простичките думи на моя приятел, произнесени в нашата кухня, се умножават и разпространяват в разширяващ се кръг, носещ мир на земята и добра воля на хората.

Bill W, съосновател на АА,

починал на 24 Януари 1971 г.

Наистина тези дни се замислях, през 1935 година са говорили първите двама. Оттогава досега милиони съдби са се променили. В момента има около 4ри милиона възстановяващи се алкохолици по тази програма. 18м са починалите Бил Уилсън е един от тях смятайте на 36 годишна трезвост някъде. След това 70 и някоя година се създава АН и има милиони възстановени зависими там цифрите не ги знам. Има и групи за хазартно зависими, за компютърно зависими, болимици, анорексици всякакви, даже и един раково болен се е възстановил по тази програма, дават му 6 месеца живот отива при АА и ги пита може ли да почне да действа и след 30 години издава книга 12 стъпки към щастието. Милиони възстановяващи се, зависими и техните семейства. Има също така и такива сбирки, за близки на зависими и за близки на алкохолици и т.н. "Всеки ден простичките думи на моя приятел, произнесени в нашата кухня, се умножават и разпространяват в разширяващ се кръг, носещ мир на земята и добра воля на хората."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от koceto22 на 18.09.11 08:11.

"12 стъпки към щастието"...
някак си не ме зарибява много. :)

само, съвсем между другото, не с цел да се заяждам - пише се "булемия".

и, всичко ОК, нали, прекрасно даже, но с този си специално пост малко го удряш на реклама, не че нещо...

някой проходил по вода след АА има ли?

щот само тва липсва..

he who packs your capsules controls your destiny.

mnogo e dobre

Бог... хах, бог ако го имаше нямаше да ни оставя в кризи.. не знам,на мен тази идея от една зависимост да мина към друга, и то още по-опасна,не ме влече... предпочитам да съм хероинова наркоманка,отолкото некъв религиозен фанатик..

новия живот.. новият живот е ужасен,изпитвам пълна апатия към всичко,едно депресивно състояние,от което ми се струва,че няма измъкване :) чиста съм от месец и все още не ми минава,въпреки ксанакса и ривотрилите, с които се тъпча

всичко ок ама само едно нещо не разбрах... защо някои хора на метадонови програми пишат че са "чисти"?!... ходите, плащате, дават ви нещо, което не можете да спрете. Е това ако не е зависимост...

новия живот.. новият живот е ужасен,изпитвам пълна апатия към всичко,едно депресивно състояние,от което ми се струва,че няма измъкване :) чиста съм от месец и все още не ми минава,въпреки ксанакса и ривотрилите, с които се тъпча


Повечето от нас смятат, че е излишно да търсим повече Утопията. Мечтаната земя е пред нас - точно тук и сега. Всеки ден простичките думи на моя приятел, произнесени в нашата кухня, се умножават и разпространяват в разширяващ се кръг, носещ мир на земята и добра воля на хората.


Сравнявай сама...

амиии .... 2011 беше най-ужасната година в живота ми ...
На 19.04.2011г. Мъжа ми почина ден след като го пуснаха от затвора, родителите му ме обвиниха за смъртта му и не ме допуснаха до погребението с детето! Опитаха да ме съдят, че съм го убила!Добре ,че аутопсията ме оневини! След тва дойдоха другите проблеми ... когато не можаха да ме пипнат за смъртта му решиха ,че ще ме изгонят от апартамента който той ми беше купил, но и тва не успяха ... Върха беше когато адвоката им ги посъветвал да отидат при социалните и да кажат, че съм наркоманка, която не се грижи за детето си и да се опитат да ми го отнемат ... пффф , не ми стигаше дрогата ами и всичко тва на главата ми представете си кво ми е било !!! Битката беше жестока, защото аз съм изгубила вече едно дете (синът ми Стивън) и за нищо на света не бих допуснала да загубя и дъщеричката си Зизи ... Не бах спирала повече от осем години да се друсам и някак си не се виждах да го направя особено за срока , който имах за тази цел и то съвсем сама и борейки се за детето си! .. Записах се за мед в платена програма ,но пак с тези проблеми оставаше да си прибавя и зависимост към меда за тва го пих малко и после го шитках, пари не ми бяха нужни имам си (Наследство) ... програмата беше само за пред социалните и дпс ... шит ви казвам ,но си запазих детето до момента в който не решиха по делото на мъжа ми по което бях свидетел докато беше жив да ме направят съучастник с което нарушавам условната си присъда и да ме набутат в сливенския затвор !!! За да не настанят детето ми в дом и да не го дадат на родителите на починалия ми съпруг се наложи да дам временно родителските права на майка ми ,която беше причина за развода с първия ми мъж и отнемането на първото ми дете!!! След месец и половина в сливенския женски затвор ме пуснаха на 13.02.2012г. пробация и сега се опитвам да си върна детето от майка ми ,която ме заплашва ,че ще сподели с родителите на мъжа ми къде съм била месец и нещо и те пак ще ме погнат и този път може и да успеят!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mhumzz на 08.03.12 15:42.

Баси ужаса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тая история истинска ли е или си трол... ? бахти филма ако е риъл....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а аз си мислех, че аз имам проблеми .....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бъди оптимист, ще имаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ебаси драмата. съчувствам ти, наистина.
тая тема по от самото начало винаги ми се е струвала няква... нереална. едва ли не като бъзик. "моят нов живот". wtf?!
ама знам ли. може пък за някои да се получава...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте всички, днес се сетих за вас и реших да напиша нещо....още при влизането се изненадах че видях една доста стара тема...'Съвет' на мам....как ли е тя? Аз писах тук доста отдавнаможе би беше 2006 - 2007 а може и 2008 от тогава не съм влизала. Може би сега хората тук са други...а ние от тогава сме вече пораснали..незнам. Аз просто искам да ви кажа че сега животът ми е прекрасен имам съпруг, който обичам, имам син - да 'мам' и аз сега съм майка като теб,дано само да съм и аз толкова силна каквато си ти. Живеем доста добре и то успяваме да поддържаме доста приличен стандарт в Бг. Казвам това, защото аз бях наркоманка и приемах венозно хероин доста годинки и бях на дъното...сегашната ми ремисия е най-дългата вече близо 9 години съм чиста. Абсолютно нищо през тези години....вече имам за кого да живея, имам смисъл на животът ми - СИНЪТ МИ. Сега вече те разбрах мам , разбрах откъде черпиш силата си толкова дълго време.... Поздрави на Амме-тогава много те четях, на Меланхолия-дано си добре.....Изумен- и теб помня ...макар да беше отдавна. Дано всички сте добре.

Здравейте, как попаднах в тоя форум отново нямам идея хах, пишех си с една приятелка от сбирките в, които участвах преди доста време, и който не посещавам от известно време, за което съжалявам най много през живота си. На 17 септември станаха 5 години откакто не съм вземал нищо променящо съзнанието, но откакто не ходя на сбирки и не работя по програмата няма нищо добро в живота ми, не помня да съм се чувствал добре оттогава. Е радвам, се че попаднах тук прочетох доста от старите си мнения и си спомних, как се чувствах. Това ми помага да взема решение, отново да потърся хората, който наистина знаят как да се възстановяват и да се чувстват добре, мен не ми трябва само да остана чист, свързано е с много кофти ситуации, имам чувството че ще полудея ако не направя нещо. Сега разбирам някой избеснели посетители на форума, когато ме нападаха преди време, хаха. Моят нов живот, всеки си плаща за грешките моята, е че се помислих за излекуван преди около две години, е това бяха най лошите години в живота ми. Хах благодарен съм, че попаднах тук май се повтарям но....Успех на всички...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Единственото нещо към което съм истински закачен е кофеина, с останалите психоактиви сме на "ти", но съм свободен от всякакви други адикции. Но епизодично ползвам какво ли не - по-лесно е да се изброява какво не ползвам ахахаха.

Ако някой знае как да се откача от кофеина да каже ахахахаха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите