Моят нов живот... / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Не знам, но честно да си призная, когато друсах имах по-добър стандарт на живот, сега съм чист, но не съм на работа защото ме е погнал един пси-джандар, което обаче само още повече ме амбицира да отстоявам себе си - в живота си никога не съм погазвал закона - така както му се иска на онзи да го представи, дори и когато бях "окачен" - тормозех нашите за пари , но не съм продавал, крал и т.н., и двамата с брат ми бяхме нетипичните джъкс със свой си морал, явно това и ни измъкна от калта; А, на онзи шибаняк му казах "Вижте Г-н Пр/р, за семейството ми - кръвта ни е над-всико, но не за да престъпваме закона и не сме вампири, а просто - семейството ни - и такова, каквото е - винаги ни е крепяло един другиго, колкото и да сме били зле". Копелето се закани да ми скапе живота, но само се подсмихнах - не можех да му кажа, че вече съм бил в ада, а и зная че животът е като палачинката - т.е., че винаги се обръща и наопаки. Знам, че когато съм допускал да извърша нещо лошо - винаги съм си плащал повече от "солено за това" и вярвам, че и сега, когато на мен или близките ми някой ни навреди - ще го постигне и него лошото. Към момента ми е адски гадно за това което изживявам, но благодарение на майка ми, жена ми и изобщо - на семейството ми е справям, а за дрогата, не че не съм се сещал, но знам, че и 1 път ми стига за да се проваля и за това - няма и да се сещам за нея, вече съм си втълпил ако щете/, че съм алергичен и ще умра ако я докосна, а и имам безценната помощ на мой приятел/като брат, който е лекар - психиатър и психолог, и ако усетя, че нещо ме връща към гадния навик - веднага отивам у тях, и дори само като си поговорим - нещата, не че се оправят, но стават по-приемливи и по-поносими. А и искренно вярвам в това, че /както ми е казвала майка ми/ "след най-лошото - винаги идва нещо хубаво". Вече съм на 34 г. и съм минал през какво ли не - сега искам само да съм щастлив със семейството си, да съм отговорен - най-вече спрямо него, както и да се порадвам на нашият съвместен живот /ако има и за мен подобна възможност, а ако ли - не стигат ми толкова "тръпки" и радости, най-много искам семейството ми да са щастливи и да се радват, че сме заедно/. Човек не избира семейството си, но дори и да имах възможността да избирам - не бих могъл да избера по-добро, до последно - ще съм верен на своето семейство /колкото и клиширано да изглежда/, моята майка извади от ада и мен и брат ми и дори и когато самият аз поисках просто да умра - тя ми каза, че да не се налага, но и от гроба ще ме изрови и няма да ме остави да се проваля; Знам вече какви са мъките, които изживяват родителите на всеки един зависим и за това ще се противопоставям винаги и срещу всяка форма на зависимост, колкото и да изглежда "върховна и опияняваща". В живота прекалено много неща не зависят от волята ми за да си позволя - волята ми да бъде зависима. Иначе в моят нов живот хубавото - все още го очаквам. Желая и на Вас само хубаво.