Моят нов живот... / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

"...Ти нещо си се объркала като си решила, че целта на метадоновата програма е да се изчистиш от всичко - тази цел присъства, да, но..."

Майндсийкър,разбирам всичките ти доводи и уважавам мнението ти,но когато зачетох написаното горе,за пореден път се убедих по колко различен начин всеки гледа на своята терапия,и най-вече колко гъвкав може да бъде ума,в намирането на оправдания да прави или да не прави това или онова.
Аз никога не съм очаквала чудеса от моята метадонова програма,но нито в началото,нито сега,нито никога,няма да я възприема като поддържаща моето що-годе "нормално" здравословно състояние,като съм съгласна с мнението ти,че то всъщност е далече от истинското нормално такова.
За себе си съм решила и отказвам да ползвам метадона само,за да ме закрепя.Ако е затова,аз мога да се крепя и с опияти,мога да функционирам физически и психически нормално и с тях (защото след толкова години опиятите няма какво толкова да променят в съзнанието ми,вече всичко е сторено и процеса е завършен,в последните година-две,преди програмата,се друсах,не заради удоволствието от това (което направо почти си го нямаше),не заради вълната и усещането,а просто защото не можех другояче-имаше периоди,в които изобщо не можех да стана и да започна деня,и така друсането ми се превърна в болест,която все пак,каквото и да казват другите,успях да облекча с метадон)...та казвах,че ако за мен меда е някакъв начин да се поддържам,а не средство да се излекувам напълно,то тогава терапията ми е напълно безмислена,разбираш ли?Истината е,че никой не може да ме убеди,че ако някой зависим,пуснал се на която и да е програма (изключвам субститола,но то е защото аз години се друсах с него,и не мога да погледна на него като на средство за лекуване,както не мога да погледна по същия начин и на т.нар."хероинова поддържаща терапия",просто лично за мен,те не могат да бъдат ефективни,но това си е само за мен)..та не мисля,че един такъв зависим,който спазва пероралната и намаляваща дозите система на прием на меда,няма шанс да се излекува.Има,защото съдя по себе си,и също така знам,че дори и да се занули дозата,да избиеш кризите,оттам нататък идва най-трудното,защото наркотиците са навсякъде около мен,и най-вече в главата ми:в спомените ми,в нагласата ми да туширам скуката,безразличието,пък дори и самия живот да туширам,за да не ми влиза толкова хард понякога,с дрога.
Какъв е смисъла за мен да се "поддържам",кажи ми?За мен има смисъл да се излекувам от болестта Наркомания,майндсийкър!Като знам колко субективно са думите "лекувам" и "болест" в случая...
Иначе тоя мед е поредната ми зависимост към дрога,само че този път легална.
И за мен,не аз,а ти си се объркал,но това също не е така,защото и двамата си имаме своя начин на възприемане.Моят може да е обратен на начините на абсолютно всички,но той ми помага да минавам през всичко това,през което минавам.
Не знам каква е целта на докторите в програмата,каква е била първоначалната идея на тези,които са сложили меда в терапия,нито пък какви са т.нар."бонуси"...знам за себе си какво представлява метадона и за себе си съм намерила начин да извлека ефективното за мен от него.Не винаги се получава,но се опитвам и всъщност не е и чак толкова трудно,това установих...
Не искам цял живот,или поне години наред,да се надявам на бонус-евентуално излекуване,а искам,ако така и така пия лекарство,то да ми помогне да се оттърва от порочния кръг на търсене,намиране и друсане,с всички глупотевини помежду тия три неща,и аз видях,разбираш ли,видях и го усетих,че е възможно.
Ти може би имаш друг експириънс,познаваме се малко,но разбрах колко различен си ти от мен,приоритетите са ти различни,и хах,винаги звучиш толкова уверено,сякаш държиш под контрол всичко-своята зависимост,нагласите си,хората около теб.
Аз не съм толкова смела изобщо,и си признавам,че се облегнах на метадона,защото видях,че сама не мога да оправя.И се убедих,че ако се пие редовно и дозата се сваля регулярно,постепенно се откъсваш от наркоманския начин на живот и всички прилежащи му проблеми и неща,просто отпадат от само себе си.Много е трудно,когато се изправиш лице в лице с ралността,в която те чакат препятствия и копнежи по минали преживявания,когато вече си изкарал кризите,затова за себе си видях също,че докато съзнанието ми още не е изчистено от мисълта за дрога,не бива да бързам и да спирам с метадона..хах,и аз не знам закъде се бях разбързала...мислех,че колкото по-бързо зануля,толкова по-добре,без да взимам предвид факта,че в ума ми още се борят желанието да се излекувам и понякогашните желания да се надрусам.Все повтарях,че сега се чувствам скована,вдървена откъм здравословно състояние,чувствах се като някаква Пинокия,която си мечтае да стане истинско момиче,и го иска сега и веднага.
Докато е така,докато в ума ми още има опции за надрусване,по-добре да си пия меда,пък била дозата ми и супер миниатюрна.Помня,че когато първата година на програмата,пишех тук и си правех сметките колко скоро ще го спирам,хехо ли,кой ли беше,ме предупреждаваше да не бързам,но аз просто не знаех.Но сега знам,и ще дам време на съзнанието ми да свикне,че остана ли чиста,след като спра меда,отвсякъде ще никнат като гъби разни капани.И,за да не бъдат те капани,а просто нещо от миналото ми,към което вече нямам влечение,за тази цел просто мисленето ми трябва да се смени на 360%.
Понякога си мисля,че меда все пак няма да ми даде тоя шанс да изчистя съзнаието си,не време,просто шанс няма да ми даде,защото също е някакъв опият,и както знам със сигурност,може да се превърне в истинска дрога за целене..и ако си мисля,че докато взимам метадон,ще започна да разсъждавам отвъд наркоманския експириънс,се заблуждавам,но после си казвам:"Ех,може и така да е,но все пак със или без него,ако намеря истинско желание в себе си,ще се излекувам най-накрая,в главата си ще се излекувам и тогава няма да има никви капани за мен."Разбираш ли,със или без него...
Но да го ползвам като патерица цял живот,и да се "поддържам" с него-не!Няма за кога да се поддържам,вече не съм на 20 години,а и наистина вече се уморих.Давам си време и имам желание,и ще забравя за времето когато пък бях забравила каква е целта на моето Лекуване с метадон,а наместо това го бях трансформирала в поредния начин да се надрусвам.
Ти сигурно няма да си съгласен с мен.Но само искам,дарлинг,да те подсетя,че всички сме различни и това какво е за мен и теб дрогата,метадона и терапиите е само две малки прашинки на фона на цялото,в което всеки си има свой начин да реализира каквото му е на сърцето.
Дано да не сметнеш,че се конфронтирам с теб,защото не се...
Пожелавам ти успешно излизане от програмата някой хубав слънчев ден,пожелавам го на всички,и дано когато дойде време без патерица да се изправим,да има за какво да се хванем-нещо натурално,истинско,нищо общо с дрогата,нещо прекрасно като любовта например,или пък някоя мечта-и това хубаво нещо да ни бъде новата терапия...Аз,поне на мене си,това си пожелавам!!