здрасти
четох цялото ти откровение за живота ти и искам първо да те поздравя 4е си издържал толкова много време без хероин макар и с програми защото аз самата многократно се лекувах и отново се връщах на зад ,така е устроен мозакът ни
Това веше моят начин да подържам зависимоста си докато един ден решин 4е неиздържам вече веше ми писнало от криене,вечното бързане помежду ангажиментите си да отидеш да се надрусш,лъжите постоянната нужда от пари а само зависимите знаят колко пари могат да са нужни.неисках да пия мед за мен това само удължава агонията и се затворих в къщи предписаха ми хапчета и тъка близо седмица лежах в къщи след това докато се пооправя малко най-важното е да има някои до теб не за да те пази а просто да усещащ 4е някой го е грижа ,просто да ти прави компания ако щеш след като си стъпих на краката както ти казваш имах огромно желание за живот за всичко което съм изпуснала толкова години затова в този розов период е важно да се говори с хора които ще могат да ти помогнат за в бъдеще и най вече психолог,което на мен много ми помогна.
След детокса пия ревия но похякога си мисля какъв е смисъла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично ти пожелавам много успехи, роден съм на 10 ти април и се замислям за последните си рожденни дни, първият ми рожден ден без абсолютно нищо беше 2007г. Тогава бях в Раднево в болницата и тъкмо тръгнах на сбирки на Анонимните. След това се подкарах де но....Тогава си го правих с пица и сокове. Вторият ми беше тук в Монтана вече се бях изписал от там. След това също се подкарвах спрях да общувам с приятелите си, и с групата, да ходя на сбирки и.......................... На миналият бях направил половин година, сега съм над година и половина чист, ако е рекъл бог ще изкарам и днес, и ще посрещна четвърти рожден ден без нищо. Преди всеки празник беше, като някаква светлина, някакво разнообразие, повод да се осера така, че да не мога да дишам. Планувах го поне два месеца преди да доиде, рожден ден, коледа, нова година, всякакви такива. Правех супер огромни планове и накрая и да се получи добре на мен не ми харесва, щото не отговаря на това дет съм искал. Приятен ден на всички.

всичко което може да се разпадне се разпада.живот ли?това живот ли е?измислен свят на халюцинации.на някой тук живее ли му се истински,....не ви вярвам ако кажете да.защо освен за дневната доза не помислите и за хората които ви обичат?простете ,но не се сдържах.помислете че освен себе си погубвате и хората които най много ви обичат. хубав ден ви желая и не ви съдя,но поне се борете.поздрави от един бивш алкохолик.

с днешна дата ,все още ли мислиш така,очаквам отговора ти защото аз изгубих най-близките си.Сега знам че всичко е поправимо когато успееш навреме да оправиш нещата.

Мислех си за това,колко лесно можеш да оставиш проблемите зад себе си,когато в душата ти разцъфнат крила...
Колко лесно можеш да си кажеш:"Стига толкова!" на вечния кръговрат,в който всички зависими изпадаме...как нежността облагородява,сякаш ме къпе в омая и сякаш съм готова за живот отново...
Как целувките на любимия,и хубавото му лице,ти дават стимул...необясним стимул да изтърпиш до последната капка болка в изтерзаното тяло,до последното:"ох!"..до последното:"не мога повече!"...
Минавала съм много пъти през кризата и винаги ме е оставяла опустушена,измръзнала от липсата на желание за топли взаимоотношения...отблусквала съм и малкото обич,която съм намирала,защото не са ми оставали сили да дам обич и аз...
Само как препълненото с нежност сърце може да отиде на халос...всички горещи чувства да се пропилея,просто защото дори и когато съм изкарвала поредната криза,не съм намирала за какво,защо,заради кого...
Не,че съм загубила самоуважението си,не че не се харесвам,но не ми е стигало да живея за себе си само...
Превърнах самотата в топло,влажно убежище,в което всичко се случваше като на сън,но пък беше безопасно,нали?
Няма шанс някой да ме нарани,нито пък има шанс аз да нараня някого...
Отблъснах хора,които ме обичаха..добри мъже,с благочестиви качества,но с разум,замъглен от силата на дрогата...неспособни да се спрат,колкото и да ме обичаха...
Отблъснах ги,за да не страдат всички после вкупом,когато пак се напъхам в черупката си...
Времето на новолунието отмина,и ето малка жълта усмивчица грейва на нощното небе...мъничките звездички вече не виждат,но една звезда,ярка и силна,блясва в сърцето ми...
Тази малка звездичка ми стига...
Само тази малка звездичка...ми стига....

::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::

Явно има някой който го е грижа за теб.Ти си щастливка!Успех в лекуването!

В тези моменти има ли някой до теб да те подкрепя?Има ли човек който да те обича истински за да те накара да преодолееш кризите покрай лекуването?От другите ти постове знам че майка ти е до теб,но приятел имаш ли и помага ли ти?

Ами не знам,морф....
Честно казано,ако трябва да го уловя интуитивно...не съм сигурна дали ме обича.
Обикновено имам много добре развит локатор за чувствата,които витаят около мен...този път нещата остават неразкрити...
Но когато се случи да поискам да скъсам връзката с дрогата,с метадона...тогава няма значение,нали..няма значение какво те дърпа напред към Излекуването...
Защото,сега,в тоя случай...едното има общо с другото,дотолкова доколкото и двете неща ме съживяват,и двете ме правят щастлива...спокойна...
И ако се кажа,че имам стимул да се излекувам,защото той е в живота ми...тогава ще е тъпо,сякаш любовта му,присъствието му-сами по себе си,не са ми достатъчни...
А те са...както вече казах-те СА.
Не знам-аз продължавам с метадона...няма как да го зарежа сега,когато хорото е към края си.Пия толкова малко,че чак и аз не знам по колко...
Понякога супер много ме изнерят ефектите на намаляването-имам чувстото,че ей сега ще се предам...но пореден автогол ще ми дойде вече в повече ...особено сега,когато една мечта ме чака кротко и търпеливо,вече толкова години, да я осъществя...
Отлагам зануляването за есента...тогава и времето ще бъде в тон с настройката ми за приключване,за отгърване на нова страничка....
Така съм го измислила,дано през предстоящия месец не усещам осезаемо триковете на ума,които неминуемо ще се промъкнат..с тая малка,почти никаква доза мед..
Ох,дано да се оттласна от дъното този път,искам го....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом е до теб в излекуването,предполагам че те обича много.Хубавото при теб е че си на малко,но защо казваш че дори не знаеш на колко?Всъщтност в коя програма си ако не е тайна.И ако може малко инфо за нея.Благодаря предварително.

Аз на програмата на д-р Парчев във Велико Търново...много пъти съм обяснявала причините да се запиша там,а не тук-в София,при все,че в съседния блок на моя,в квартала ми,има една програма вече...
Не знам точно на колко съм,защото вече имало такова изискване,да се разрежда меда с малко вода...
Така,че аз напр. може да съм на един колко си кубика мед,по документи,и на ръка...но на практика,когато ми го разредят,дозата автоматично пада...ако ме разбираш какво имам предвид.
Дневната ми доза е 2,5 куб...по документи...на практика взимам по 2.0 даже и по-малко...но с водата в него,е ясно,че меда е разреден.Така,че аз взимам по-малко от 2.0 куб разреден мед...от там нататък,кой може да каже колко точно взимам...
Ами това е супер логично,което се опитвам да го обясня и на майка ми,но тя супер много не вдява...
А като кажа на доктора ми,че явно аз пия незнайна доза мед,защото той е разреден с вода,той ми казава:"не ти трябва да знаеш,мойто момиче...оставй на менд а се прогрижа за дозата ти.На теб нали ти е добре от това дето го пиеш всеки ден...?"
Хах...
Добре,добре,ама аз се чудя защо по някое време почвам супер много да се потя,сълзи ми тръгват от очите...кризичката се обажда гадничко зад гърба ми....
Всички ми казват да търпя-да съм изтърпяла неразположението,щяла съм да свикна...но е лесно да говориш,когато не ти си на топа на устата...
Но аз не сърдя на никой,предполагам,че сама съм си се докарала до това положение,сама съм си виновна..сега ще си сърбам попарката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите