Re: до Ланфеар / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Благодаря за добрите пожелания - от мен - също

Да, вече по-скоро отиват на 8-9, е...с някои прекъсвания...

Да искало ми се е да спра и ми се иска всеки ден, след като съм взела от веществото и съм добре. Просто секунди след това си мисля, че това е най-простото нещо на света - казвам и спирам, какво може да ми попречи? И наистина почвам да спирам...За съжаление това настроение и тази яснота по въпроса траят не повече от 12 часа. Още в началото на абстинентните симптоми, това нещо започва да ми се вижда адски трудно, дори изобщо невъзможно и почвам много да се чудя как изобщо съм могла да си го помисля. Светът се сменя, посивява, погрознява, реалността боли...всичко боли. Появява се и се затвърждава едно усещане, че това ще си остане така, един страх, че трябва да остана да живея в този повяхнал свят.
Появява се идруго много много съблазнително усещане - светът може пак да оживее и да се оцвети и от това ме дели извършването на едно просто действие и .... той се сменя на секундата.

След преживяването на този парадокс, започвам да се замислям и да се опитвам да си припомням - добре де, казвам си - има нещо не така, светът принципно не е такъв грозен, все пак доколкото си спомням, преди да започна с веществото си беше хубав, цветен също - значи не е веществото, което го прави по-хубав. Трябва да е нещо, което ще отмине, тази грозота ще свърши.... И следващият парадокс е, че знам че е така, ама изобщо не го вярвам. Знам, че трябва да изкарам някакви си 5 дни до две седмици, за да престане да ме боли на физическо ниво и още месеци за да престане да ме боли на емоционално ниво и години - за да спра да търся усещането на психическо ниво....и после всичко ще се оправи...дори още по средата на пътя ще почне да минава от поносимо, към хубаво и страхотно(от успеха на отказа

... ) Да, знам го, ама в тези моменти изобщо не го вярвам - ужасно ми е тук и сега - от ужасно по-ужасно и мога да го променя за секунди и това до сега винаги надделява. Опитвала съм на няколко пъти и съм стигала различно далеч. Всеки път откривам по нещо и се уча на нещо.

Мислила съм си и други неща - чувала съм да казват, че най-ефективният начин за измъкване и може би единствено успешен е човек да си намери цел, извън хероина и да впрегне усилията си в осъществяването й, да мисли в дългосрочен план. Примерно: по-практични - да завърши образование, да гради кариера, да печели пари, да има кола, апартамент;
може и по-абстрактнни - да усети вкуса на истинската свобода, да опознае себе си, истинското си "АЗ", да се одухотвори, да се усъвършенства.

За себе си знам, че практичната категория цели не ме впечатлява, не ме трогва, не докосва нищо вътре в мен, не могат да ми бъдат цели, защото не ги поставям по-горе от усещанията си с хероина.
А вторите...те ме карат да изпитвам вината и тежестта на зависимостта...понеже ме влече към тях, а някакси ми се изплъзват, понеже виждам, че няма как да ги съвместя и за момента не съм в състояние да ги избера. А чувството на вина много бързо връща към веществото, което предлага забрава, спокойствие, успокоение, възможност да кажеш съвсем искрено..."е ..не ми пука...утре всичко ще се оправи, утре ще започна да се променям...". Е ...утре може и никога да не настъпи...

Има и още една страна - мислила съм си също, дали пък преминавайки именно през тези изпитания не научавам някои нещата, които ме интересуват - примерно за смирението научих наскоро, изпитах го на гърба си и се смирих. Незнам, намирам го за ценно.

И после неизменно си задавам въпросите - защо хероинът и потребителите му сме поставени в такова положение? И такива ли щяхме да бъдем, ако беше легален например и ако обществото не осъждаше така приемът му и приемащите го? Защо трябва цената му да е такава, че някому да се налага да краде за да се почувства добре, защото така е решил, че се чувства добре? И щеше ли някой да тръгне да го прави, ако всичко беше по-нормално и достъпно. Защо някои, който пуши джойнт например не тръгва да го прави? Защо, някой на амфети, не го прави? Не че си заслужава да го направиш за амфети де...

Казват: "веществото е такова - води до агресия и престъпления" - а не е така - не е агресивно и не прави хората агресивни, просто е несъвместимо дори с агресията - това го прави алкохола, например;
"Води до свръхдоза и смърт" - не и тук до това води нелегалната му употреба и примесите, които тя позволява да се слагат, самото вещество е вредно, колкото кое и да е лекарство в чистата си форма. Като такова е и измислено.

Ясно е че всичко е така, понеже някой се възползва от ефектите му да предизвика зависимост и изкарва много пари - тва си един вид абонамент, от който няма измъване...почти...

Уф...чакай че стана много дълго

...та да завърша - Мисля, че що се касае до възрастен човек, който е способен да взема решения и да поема отговорност за живота си дали ще употребява каквото и да е трябва да бъде израз на собствената му свободна воля. Това е лекарство и трябва да може да си го купи от аптеката, този, който има нужда от него.
Що се касае до малки, подрастващи личности трябва да бъде ограничен достъпът им до каквото и да е включително алкохол и цигари. И както в по-стари теми си говорихме - така ще изчезне и ореола на тайнствеността и любопитството - та кой тинейджър ще иска да се реди в аптеката за лекарството си? Едва ли би било престижно...виж да се забърква с дилъри, мафия, забрани, тръпка е къде къде по-интересно и се закачат и хора, които иначе не биха го избрали като подходящо за себе си, ей така, по погрешка, от любопитство. А в момента и веществото и потребителите му се демонизират съвсем излишно...незнам...

Дано с обърканите си писаници съм успяла да ти отговоря на поне част от въпросите.

В една друга тема изказваш възхищението си от тези, които са успели да го спрат, аз свалям шапка също - това е едно от най-трудните неща за правене на този свят и който може да го направи е със стократно по-силна воля от всеки друг човек! Ако си чела нещо на Ричард Бах или Редфийлд - там се промъква идеята, че всеки сам избира животът си , още преди да се е родил - избира къде да се роди, какви изпитания да изживее, с какво да се справи, за да израства в себе-усъвършенстването и себе-познанието си. Може би това сме си избрали, а дали ще се справим и колко ще могат....не е ясно...не е ясно и дали има поправителна сесия обаче също....

П.С Относно хубавото - четох едно мнение на потребител, което съм запомнила и до днес "Умножи един оргазъм по 100 и пак няма да е същото"... така казва човекът...незнам дали и аз го мисля по този начин, по-скоро ми е неуместно сравнението, но...

"това което прави хероина е толкова хубаво че направо не искаш да свършва":

не знам какво да ти кажа за това - в един единствен ден можеш да минеш през усещания от:"толкова хубаво че направо не искаш да свършва", през "съвсем обикновенно", до "отвратително и ужасно". Много е противоречиво, дано е станало ясно нещо...а...и това си е чисто моето усещане и виждане...най-вероятно има и много по-различни от него...надявам се някой да сподели и различно....

Поздрави!

Ми не съм чувала, че закачат повече, даже май не закачат, освен при много упорита употреба

...а...и освен метаамфетамините...те май "закачат"....

За едни едното е по-хубаво, а за други - другото. В крайна сметка просто са различни вещества, от съвсем различни групи - едното се води опиат, пък другото май беше стимулант. Едни предпочитат мекото спокойно уединение в забрава, което премахва всяка болка, а други се кефят на енергията, да танцуват цяла нощ, да говорят повече и т.н Съответно едните харесват едното повече, а другите - другото. Пък някои употребяват и двете - зависи какъв ефект искат да постигнат.

Ако въпросът ти е конкретно към мен, кое аз харесвам повече - не харесвам амфети. Употребявам, ама рядко и не ми харесват по принцип.

Между другото опиатите и халюциногените имат хилядолетна традиция на употреба, използват се в някои духовни практики дори и като средство за разрушаване на илюзорната представа за света, докато амфетките са си няква скорошна синтетика.

оффтопик (любопитно):
Примерно Патанджали в , "Йогасутра", IV-та пада ги споменава като един от начините за придобиване на сидхи (онези чудодейни, свръхестествени възможности на йогите:. Ето какво казва:

"Джанма_ушадхи_мантра_тапах_самадхиджах_сиддхаях", а това ще рече:

" Сидхи-те (свръхестествените способности) са родени (Джах) (или придобити в следствие) от: Джанма (по рождение), Аушадхи (от наркотични вещества, различни видове опиати), Мантра (от звук, дума, или словосъчетание), Тапас (аскеза, въздържание, себеконтрол) и Самадхи."

Ето и тълкувание, за който му е интересно:
"Сидхите – тоест „свръхестествените способности” някой от които са изброени в трета пада (ІІІ-37) винаги са предизвиквали интерес и учудване в хората. Всякакъв вид психични феномени, които са описани от съвремената медицина, са се смятали за Сидхи. Чувството човек да се отделя от тялото, чувството да се хвърчи, чувството да се гледа в бъдещето или миналото, получаването на различни халюцинации и видения и т.н. са били схващани като нещо свръхестествено. Патанджали излишно посочва в ІV-37, че това са пречки за постигаеното на крайната цел на Йога. Буда ги нарича „весели състояния на ума”, във Веданта те са определени като „двойна илюзия”.
Те като че ли се „раждат” тоест възникват спонтанно в ума когато се извършват изброените от Патанджали фактори:

- Джанма – тоест по рождение. Действително някой хора си ги имат по рождение, или има някакви вродени тенденции в тях да халюцинират.
- Аушадхи – наркотичните вещества са едно от най бързото средство да се предизвикат подобни халюцинации. Това е особено разпространено сред някой крайни тантристки течения. Например тези на така наречените „Лявата ръка на бога” които са опиянени почти непрекъснато. Те използват някой живачни съединения с които предизвикват постоянно увреждане на мозъка си. Много често подобни „йоги” не могат да достигнат дори възраст от 30 години.
- Мантра – постоянното ритмично напяване на някой звукове, думи, и т.н. може да доведе ума до състояние на транс, и халюцинации, подобни на това на вземането на наркотици. Например установено е че силният звук при рок концертите може да предизвика отделяне на някой вещества в мозъка, така че човек се чувства „много добре” без да има видима причина. Затова често пъти на хората им харесва да слушат музиката когато е много силна. И същата тази музика звучи съвсем посредствено когато се слуша тихо.
- Тапас – това са специални крайно аскетични практики, при което тялото умишлено се подлага на мъчения, болка, страдания. Това също може да предизвика състояние на транс. Подобни практики са били широко използвани в по примитивните народи. Често пъти тялото се пронизва с помощта на игли, куки, халки и т.н. Подобни практики се забелязват и в някой мюсюлмански секти, където хората се самобичуват и изпадат в транс, без да чувстват болка, а напротив чувстват облекчение и освобождение. Установено е от учените че някой от жлезите с вътрешна секреция, могат да отпускат в кръвта химикали, които спират чувството за болка в екстремни ситуации.
- Самадхи – постигането на състояние на транс е нещо което почти винаги се съпровожда в по низшите стадии на Самадхи. Всички тези „видения” и „чудесии” трябва да бъдат отхвърляни от йогинът ако той иска да напредва и сериозно да се занимава с йога."

Е....по принцип сидхите се смятат обаче по-скоро за пречка при постигане на освобождение, защото могат и да му помогнат, но ако прояви слабост лесно могат да го отклонят от пътя, защото овладяването им е трудно и после придобити е трудно да не бъдат използвани безпристрастно, а това ще пречи на понататъшния му напредък т.е може да си остане само до там, с това.

Естествено...става въпрос за коренно различна употреба, със цел и без зависимост.

Уф...съжалявам....нещо ми стана навик да говоря много, трябва да се спра малко май...