Re: Алтернативни методи и зависимости / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Наскоро ми попадна книгата на Алексей Ксендзюк "Дългият път на маговете". Там прочетох едно възможно обяснение на забраната на растенията на силата. Ще постна малък откъс:

"Вече са налице две реакции: ответните удари са нанесени по най-важните центрове на Кастанедовата система. Първият е планетарната забрана на индолните триптаминови халюциногени. Подобна забрана би била разбираема, ако ставаше въпрос за масово приложение на тези вещества в психофармакологията. Но достъпът до тях е затворен и за учените, които в лабораторни условия изучават изменените състояния на съзнанието. Разбира се изнамерени са редица поводи за тази забрана и все пак според мен причината е странна.

Има къде-къде по-опасни психотропни вещества, които разбира се, не се използват в масовата медицина, но учените имат разрешение да работят с тях. Не говоря за силните наркотици - морфин, омнопон, промедол и др., те се произвеждат от фармацефтичната промишленост, използват се при определени заболявания и, разбира се се изучават от учените.
Големите индолни халюциногени (ДМТ, ДПТ, псилоцибин, буфотенин, гармин, гармалин, ЛСД, ибогаин и др.) са попаднали в списъка на най-страшните и опасни отрови. Редом с тях хероинът изглежда като обикновена цигара. А всъщност всички изброени по-горе вещества дори не водят до биохимична зависимост, така че, строго казано, те не бива да се наричат наркотици.

Разбира се, далеч не само (може би и не толкова) книгите на Кастанеда са довели до забрана на халюциногените. Официалната версия се опира на това, че употребата на халюциногените води до мутации. Явно нещата стоят именно така. Но аз (както и вие) зная и друго: етиловият спирт предизвиква разрушителни (на първо място за мозъка и ЦНС) мутации. По-просто казано - водката, уискито, джинът, ромът, дори сухото вино, ако се употребява редовно. По отношение на мутациите водката отдавна е изпреварила всеки индолен халюциноген, обаче не съм чувал дори за един проект относно нейната забрана.

Втората реакция на книгите на Кастанеда е доста по-интересна и бих казал - по-изящна.
Както знаете, най-бързото и впечатяващо преминаване във второто внимание става през сънповидението.....

Идеята за осъзнатото съновидение сама по себе си е напълно невинна. Можете всяка нощ да имате осъзнато съновидение, но никога няма да станете виждащ съновидения маг, тъй като никой не ви е научил да пренасяте поне нещо (например недостъпна наяве информация) от съновидението в реалността на будното съзнание. От друга страна, самото пребиваване в осъзнатото съновидение (lucid dream) е много ярко и вълнуващо преживяване. Обикновенно хората имат осъзнати съновидения няколко пъти за целия си живот.

Ето го капанът - прост като всичко гениално. Стивън Лаберж и неговите единомишленици от Станфордския университет се заемат да разработят методика, която би позволила на всеки за кратко време да да се научи да влиза в осъзнато съновидение. Те безусловно са успели да постигнат това, защото влизането в lucid dream е първата и най-проста процедура в технологията на съновидението при дон Хуан. По нататък те положили всички усилия, за да отвлекат съзнанието на сънуващия от възможното проникване на външни сензорни сигнали.......

За разлика от "растенията н а силата" съновидението не може да се забрани - то е нещо фино, вътрешно. Хайде да го превърнем в приключение, от което няма да има никаква вреда, а само полза от психотерапевтична гледна точка......

За това няма да се извърши интеграция. Сънят си остава сън, а действителността - действителност. "

Постнах допълнителна информация и за осъзнатите сънища, защото мисля, че и това е важно. Понеже търся нетрадиционни методи и начин за справяне със зависимостта. Никой от традиционните не ми е по вкуса, а съм сигурна, че трябва да има прост и естествен начин, по пътя на най-малкото съпротивление и с минимум усилия човек да се справи с проблем от такова естество. Много често съм се питала, дали пък ние не го раздуваме прекалено, дали не го правим да изглежда по-голям, отколкото всъщност е? Съгласна съм с Ксендзюк, че тези начини за влизане в съня изкривяват представата и отклоняват човек от "войнският път". От друга страна за хората, които не вървят по него, но имат разни проблеми с психиката си биха могли да се окажат и от полза. Ето още малко от книгата:

"Като добри рекламни агенти те направили всичко, за да концентрират вниманието на сънуващият върху това, което му е нужно - приключения, фантазии, проработване на травмиращ материал, което безусловно помага да се лекуват фобии, натрапливи идеи, неувереност в себе си, други неврози, т.е превърнали съновидението или в ярка и примамлива приказка, в която сънуващият винаги може да бъде главен герой, или във психотерапевтичен сеанс, при който вместо хипнотичен сън се използва естествен (а това би трябвало да бъде много по-ефективно), а хипнотикът сам създава лекуващата ситуация (което също е много по-ефективно, тъй като никой хипнотизатор не ви познава толкова добре, колкото вие самите)."

Та така вторият алтернативен метод, който бих искала да обсъдим е осъзнатото сънуване и как би могло да помогне за едно справяне със зависимостта. И тук не ми се вярва много да има хора, които да споделят личен опит, но все пак нищо не се знае. Това са нови и невероятни методики, но смея да вярвам, че биха били успешни, ако въобще за някого са постижими. При всичкио случаи е добре да се знаят, да се изучат, да се допуснат от разума като възможни.
Понякога решението може изобщо да не е в тази плоскост, в която го търсим

1. инфо за ибогаина

Ново лекарство срещу хероинова зависимост в Южна Африка

Сред пациентите с хероинова зависимост в Южна Африка напоследък се заговори усилено за едно противоречиво лекарство. То се нарича ибогаин и е създадено на базата на растението ибога, което вирее в Габон. Според специалисти, то елиминира симптомите на абстиненцията и стремежа към хероин, като блокира мозъчните рецептори, които преди това са били активирани от наркотика.

Това го прави различно от конвенционалната антихероинова терапия като метадон, която предлага просто “ огледален” ефект на зависимите.

Преди да даде нова надежда на зависимите, ибогаинът има доста съмнителна история. Той е забранен в редица страни, включително САЩ, не на последно място заради страничните си ефекти, които предизвикват психеделични състояния, подобни на последиците от ЛСД и мескалин. Свързват го също така с малък брой смъртни случаи.

Клиничните изпитания на лекарството са още в самото си начало.

Д-р Дебора Маш, изследовател от Университета в Маями е провела ограничени изследвания с пациенти. Тя е открила, че ибогаинът може да помогне на зависимите от хероин, алкохол и други вещества.

Лекарството не е преминало изпитания в Южна Африка. Очакваше се тази седмица да им бъде даден карт бланш, но в крайна сметка това не стана.

Преторианският фармацевт Чарлз Русо обаче е твърдо убеден в ползата от лекарството. Той ръководи рехабилитационен център в Претория с доказани 60% успеваемост сред хероиново зависими.

“Познавам няколко души, които са използвали лекарството”- казва той “ Отначало мислех, че това са празни приказки. Но колкото повече чета по въпроса, толкова по- заинтригуван съм.”

Русо предполага, че причината, поради която ибогаинът не е широко разпространен, е проста :” Никой не знае за него”.

2. "Фактът, че алкохолизмът и злоупотребата с наркотични вещества представляват погрешно насочено търсене на трансцендентност, може да ни помогне да разберем изцеляването и трансформационния ефект на дълбоките кризи, които обикновено се наричат "удряне на дъното". В много случаи достигането до състояние на тотален емоционален банкрут и анихилация стават повратна точка в живота на алкохолика или наркомана."

Станислав Гроф "Психология на бъдещето"

Този американски психиатър от чешки произход е широко известен с изучаването и прилагането на терапия с LSD, с която постига много големи успехи при всякакъв род психични заболявания и разстройства. Теоретичната основа на тази терапия е, че човек има няколко нива на съзнанието - а не само както Фройд твърди - несъзнавано (което от своя страна е разделено на подсъзнание (То), което се корени в преживяванията от най-ранната бебешка и детска възраст, и супер-Его, което е резултат на социалното въздействие първо на родителите, после на обществото.

Гроф твърди, че на по-дълбоко ниво човек има силни преживявания, съответно и несъзнавани спомени, свързани с раждането - преди него, самото раждане и след него. Този период, наречен "перинатален" (около раждането) представлява един път - от блаженството и покоя (в утробата) през мъки и страдания (начолото и голяма част от раждането, което е изключително мъчително за плода) се преживява смъртта (финалът на раждането, който е ужасяващ и същевременно има нещо оргазмено в него, "оргазмът на смъртта"), която обаче води до нов, по-висш живот, т.е. прераждане (току-що роденото). И перинаталните преживявания играят огромна роля в живота на човек, по-силна от подсъзнателното на Фройд. Според Гроф има и още едно, по-дълбоко ниво - на колективната, наследствената, генетичната памет (тук той дава следва идеите на Юнг).

Терапевтичният ефект на ролята на психеделиците се корени в това, че те активират тези две най-дълбоки нива - перинаталното и наследственото, и човек достига транцендентност - среща смъртта, среща отвъдния живот и прераждането - и така разбира истината за себе си и света, които се оказват едно и също. Както между другото твърдят множество учения - хиндуизмът, будизмът, дао, индианският шаманизъм (виж Кастанеда напр.)

Затова терапията с психеделици може да бъде много успешна при наркоманиите - върни се на цитата, който дадох в началото на т.2 от Гроф - наркоманът търси именно това познание за себе си и света (трансцендентното), но по погрешен път. А психеделиците могат да му отворят истинския път.

Това е от книгата "Психология на бъдещето", която е единствената негова преведена у нас. Мисля, че ще ти бъде изключително интересна. Има я в големите книжарници, ако те интересува, мога да ти кажа аз от коя я купих преди месец.