Re: Chernobylц / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Ооо "той"

къде се загуби? Радвам се да те видя

Знаеш ли, пуснах темата понеже се уплаших, а пък в момента претърпявам много странна метаморфоза.
В началото го счетох за много лошо нещо - измамници, гадняри, несправедливост и т.н Така де, взимаш си нещо, а то се оказва пълен боклук, сигурно съдържанието на хероин е под 1%, взимаш а в същото време караш абстиненция, обаче в по-лека форма. И не можеш да направиш нищо, нито да си намериш нещо по-различно. Странно положение на безсилие. В същото време се сещаш една мисъл на Дейл Карнеги, която си чел преди много време: "Ако животът ти връчи лимон, направи си от него лимонада"

Така де, и да се ядосваш на безсилието си няма никакъв смисъл, нищо няма да се промени. Защо пък да не се възползваш от създалата се ситуация - та тя е благослов, направо дар от съдбата

Направо ми идеше да се гръмна, как не съм забелязала, та това си е напълно реален шанс за промяна. Само трябва да направиш избор и да си поемеш отговорността - какъвто и да е той. Сякаш съдбата страшно ме улеснява :)
А в случая съдбата подпомага онази страна на избора, която води до отхвърляне на зависимостта. Дано само се задържи толкова некачествено още поне няколко дни, пък си казвам сега. Защото фактите са такива - намалила съм го почти десетократно, мога да употребя една линийка примерно в 18 часа и на другия ден като се събудя към 9 да не ми е зле. Имах изградени навици в това отношение - разрушиха се всички, а това го намирам за добре. Освен това се натрупаха фактори и от други естества, които ми дават стимул, мотивация, принуда дори (аз си ги направих да се появят де

ама важното е че действат.
Хем ми е гадничко физически заради полу-абстиненцията, хем си умирам от кеф, на случващото се. Много странно. Естествено има и един друг аспект от същността ми, на който зверски му се иска нещата да се върнат както си бяха и ме залива със спомени, тва си е направо като любовна връзка - потребител-вещество. Май някой каза, че при жените било така, знам ли.
Всяко зло за добро, както е казал народът

Аз лично почнах да се кефя и току-виж, го откажа ей така на майтап. И пак да си ползвам от време на време , ей така за удоволствие, но не и от принуда или зависимост.
Всичко е въпрос на воля, отърва ли се от зависимостта. По-рано беше така - за тия вече над 8 години в които потребявам, първите 2 беше така - ако искам го правя, ако не искам - все едно (нямаше я болката на зависимостта), после за още 2 реших и спрях да потребявам. После реших пак да почна и 2 и нещо години пак беше така- когато искм, несистемно, пак без зависимост, просто свободен избор. Но от година и нещо насам бях или съм със зависимост - със абстиненциите му, с принудата, с болката, с всичко. Сега обаче усещам, как нещата почват да си се връщат по местата и мога дори да си позволя удоволствието да пропусна, ако реша.
Да спра напълно обаче не искам, но да имам свобода - да. Незнам, объркано ми е в момента го мисля - от друга страна пък стигнах и до извода, че просто двата свята са несъвместими и колкото и да се опитвам да ги съвместявам (дори на моменти успявам) все пак единия свят автоматически изключва другия. Т.е може би трябва да се възползвам от тази златна възможност и да спра на пълно.
Вече ми се вижда достатъчно лесно - въпрос на избор. Много яко, така се кефя, че се случи така

, научих извънредно много неща - и за себе си и за всичко. Направо не мога да повярвам, че всичко може да бъде толкова лесно, ма то тва го открих, че е така и за всичко друго :)

Извинявай за дългия пост, ама реших да споделя и да видия какво мислиш, че трябва да направя в случая. То е ясно, че това мога да си го реша аз единствено, но ми е интересно според теб дали бих могла да запая контрол и ако сега спра и си взимам инцидентно примерно на седмица две, дали пак няма да се закача? Щото ми се струва, че са възможни и двата сценария...абе кажи нещо, ако от несвързаните ми брътвежи се вижда, каква ми е дилемата в момента всъщност.