Навсякъде в София ли е .... боклук в момента? / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Здравей Грейс,
Благодаря ти за загрижеността и за хубавите неща, ккоито си ми написала. Усетих някаква съпричастност и истинско желание да ми покажеш един красив свят. Много се радвам за теб, ако го виждаш по този начин. Тов е много хубаво.

Да, когато съм извън това състояние на абстиненция излизам и гледам и наистина е така, както казваш, но когато съм - цветовете избледняват, не ме радва красотата, светът помръква, а слънцето по-скоро дразни. Сякаш някой слага един черно бял филтър пред очите ми - знам, че светът продължава да си е такъв, какъвто си е - красив и прекрасен, не си въобразявам, че заради мене се променя, но моето виждане за него е различно и чисто субективно.
Донякъде мнението ми съвпада с твоето, а в някои неща се различава, което е нормално - различни хора сме, по различни пътища сме минали, на различни неща сме се научили. Но това е хубавото - ако бяхме еднакви, щаеше да е скучно и никой нямаше да може да научи нещо от някой друг - всички щяхме да знаем едни и същи неща.

Но както и да е - мнението ти ме накара сериозно да се замисля над някои неща - това и правих тия дни - размишлявах, четох, правих равносметки, разплитах оплетени нишки, изяснявах си неща.
Най-много мислих по въпроса за "Вярата" - но не тази прокламирана от църкви и институции, а тази за която Исус казва" Ако имате вяра колкото едно конопено зрънце ще кажете на тази планина - "Премести се" и тя ще се премести. "

Това с което не мога да се съглася или просто го виждам по-различно е идеята за Сатана. Тя може да бъде или извинение или повод за борба, или внушеаване на вина - а и трите начина ги считам за не добри.

Извинение - ако Сатана е този, който ме кара да правя това, то значи той е виновен и аз нищо не мога да направя, освен да чакам да си намери друга жертва.
- Ако съм аз само тогава мога да направя нещо.
Борба - Ако Сатана ме е обсебил - трябва да тръгна да се боря с него и да се освободя.Няма да успея да се преборя, Сатана е сила многократно - по голяма от мен, а борбата създава излишно напрежение, защото не мисля, че Сатана е грозно дяволче с опашка. Най-вероятно е просто метафора, олицетворение на нещо в нас - според мен на Егото, а то не се преборва с борба. Действията ни могат да бъдат насочвани или към развиване на качества или към борба с недостатъци.
- И пак - само ако съм Аз, мога да направя нещо.
Вина - удобен начин за манипулирани, самоманипулиране също - ако човек започне да се самообвинява и самонаказва "възниква разпра между душата и разума - а душата не е заслужила такова отношение - всичките ни дейностии недостатъци не са нейно притежание, а на разума". А душата е чиста и неопетнена, тя е част от Бога.
-
Трябва да съм аз иначе нищо не мога да направя. Ако съм аз мога... да се променя.

На мен пък особено ми допада тази част от Библията:
"И предадох сърцето си за да позная мъдростта,
И да позная лудостта и безумието.
Познах, че и това е гонене на вятъра.
Защото в много мъдрост има много досада;
И който увеличава знание увеличава и печал"
Еклесиаст 1-17

"Тогава видях, , че мъдростта превъзхожда безумието,
Както светлината превъзхожда тъмнината.
На мъдрия, очите са в главата му,
А безумният ходи в тъмнина;
Обаче аз познах още, че една участ постига всички тях"
Еклесиаст 2-13,14,15

и още това:
"Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето:
време за раждане и време за умиране;
време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;
.....
време за търсене и време за изгубване;
...
време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни;
...
време за мълчание и време за говорене;
Време за обичане и време за мразене"
Еклесиаст 3- 1-8"

Бог е дал на човека едно свещенно и ненакърнимо право - да избира - а аз още не знам как да избирам. Силата на Вярата е огромна, но няма рецепта по която да се науча да вярвам - Вярата трябва да дойде спонтанно, отвътре. Това, което за сега мога да направя е да й създам условия за проявление - понякога щастието пробужда Вярата, но много по-често тя се пробужда от страданието, неизбежното, страха, болката, безсилието. Тези работи могат да пречупят човешкият дух, но могат и да го направят по-силен. Каквото си избере. И ако знае как.

Много ми е мъчно за момиченто, дано душата й да е намерила вечен покой! Ще се моля! Съчувствам ви на болката!

Да спомням си поста ти преди време. Много тъжно

Библията е ценна книга, думите на Исус -също, но не ми харесва официалното им тълкувание от църквата.
Радвам се, че си намерила това, което ти е близко и за теб.
Аз още търся кое е за мен - също съм запозната или съм ходила при много и различни учения - суфизъм, дзен, шаманизъм, йога, при кришнарите, в протестантска църква, при "Белите братя'", при практикуващиоте Тенсегрити и др.
Общо взето съм запозната с повечето учения, освен с исляма - него почти не го познавам. Във всяко учение има по нещо ценно, въпросът е - кое е за мен. Споделям мнението ти за четенето и размишленията.

Много ми харесват тълкуванията на Ошо, не знам дали си запозната.
От него съм научила, че всяка религия, всяко учение е път и всички пътища водят до едно и също място, и има различни пътища за различни хора. Просто различни, а не повече или по-малко ценни.

Той е коментирал почти всички религии с любовта на истински техен последовател. Много ми харесват неговите тълкувания на думите на Исус, просто са много различни от общо приетите, но толкова истински и с такава любов са писани.... към Спасителя....

Иска ми се да ти постна нещо от него, за да си поясня думите и ще избера нещо, дано ти хареса - попаднах точно на една част, в която става въпрос за религията и общо взето за това, за то ние си говорим - за разликата между Исус и църквата:

"Този истински Исус е напълно изгубен в пустинята на християнското богословие. Никакъв го няма. Истинското евангелие напълно се е загубило и е забравено в купищата боклуци, които християнското богословие продължава да произвежда в огромно количество. Посланието на този човек е било да се наслаждаваме на живота, защото само това може да бъде молитва на благодарност към Бога. Животът трябва да бъде празник, а не пост.
Защо ние и фарисеите постим много,
а твоите ученици не постят?
И рече им Исус: Могат ли сватбарите
да тъжат, докато е с тях младоженекьт?
Ще дойдат обаче дни
кога се отнеме от тях младоженекьт
и тогаз ще постят.
Това е една много съдържателна сутра. Той казва: „Когато е тук младоженекът, могат ли сватбарите да тъжат?" Това би изглеждало напълно глупаво, абсурдно, невротично - когато младоженецът е в къщата, въобще няма място за скърбене, постене и тъгуване. Сватбарите ще танцуват, ще празнуват и ще се веселят - младоженецът е с тях.
Ще дойдат обаче дни кога се отнеме от тях
младоженекът; и тогаз ще постят.
Тези дни са дошли. Тези дни са настъпили от дълго време на земята, от почти две хиляди години Църквите тъгуват: младоженекът го няма вече. Папите са тъжни, епископите не могат да се засмеят. Лицата им са почти безжизнени: животът е застинал и спрял, пъргавината е изчезнала. Те просто продължават да повтарят механично това, което Исус е казал.
Исус казва, че докато религията е жива, няма място за постене. Това е време да празнуваш и да чувстваш признателност, и да благодариш за това, че младоженецът е с теб. Това е време да танцуваш и да пееш - и ще се побъркаш от чиста наслада! Да, ще дойде време, когато младоженецът ще се отнеме, Исус вече няма да е там. Тогава можеш да тъгуваш и да постиш колкото ти душа иска. Исус казва: „Щом аз съм тук, как могат да тъгуват? Щом аз съм тук, те защо да постят? Това е време за веселие!"
Все отново и отново Исус казва: „Радвайте се!" Той никога не казва да се отречем, той казва да се веселим. Ако се радваш, светът е твой; целият е твой, ако си щастлив.
Много е вярна тази сентенция: „Смей се, и целият свят ще се смее с теб. Заплачи, и ще плачеш сам." Когато се залееш от смях, изведнъж и дърветата, и птиците, и животните, и небето, и земята се присъединяват към теб. Това е една покана, отваряне. Когато плачеш и се вайкаш, ти се затваряш. Тогава ти не си достъпен за морето, за дюните, и те не са ти достъпни. Тогава ти се превръщаш в монада: без прозорци и врати - всичко вътре затворено.
Тъжният човек е затворен, напълно затворен в себе си. Неговото същество не се разширява, не е като река, която тече към морето. Той е мъртва локва, която не тече наникъде. Движението и жизненият процес са спрели.
И рече им Исус:Moгат ли сватбарите да тъжат, докато е с тях младоженекът? Докато религията е жива и млада, не изпускай шанса, защото ще бъдат дълги дните, когато младоженецът няма да е с теб. Тогава можеш да тъгуваш и да постиш, и да правиш каквото си искаш.
Но ето го проблема: когато Исус е тук, хората го убиват; а когато си отиде, те го боготворят. Когато Буда е тук, хората го замерят с камъни; когато той си отиде, те се прекланят пред него. Винаги е било така. Човешката глупост е необятна!
Когато Исус си отиде... След неговата смърт се създава един съвсем различен тип религия, диаметрално противоположна на неговата същност, защото когато Исус вече го няма, тези, които създават религията, са тъжните хора. Това са хора на ума, обсебени от ума. Те създават религията: те се събират, свикват конференции, решават какъв е бил Исус. Те го рисуват и прерисуват, докато оригиналното лице напълно се изгуби. Те поемат нещата в свои ръце. Когато Исус е бил там, тези същите хора дори не смеели да се приближат до него, защото той не бил достатъчно порядъчен.
Какво нещастие - докато е бил жив, Исус не бил достатъчно порядъчен за тези пандити, фарисеи, равини, за да дойдат те да го слушат. Те не биха дошли, защото той е под тяхното ниво. Те знаят вече твърде много. Но когато ароматът се разсее, те веднага идват да запълнят вакуума, да запълнят мястото, напуснато от Исус, защото сега те могат да дискутират какво е имал и какво е нямал предвид Исус. Сега те могат да решават дори какъв е бил характерът на Исус. Този характер непременно ще е карикатура, ще е напълно фалшив, защото тези са хората, които не могат да го разберат: хората на знанието.
Човекът на знанието не може да разбере Исус.
Той може да разбере само писанията, мъртвите слова. Исус е словото, което е станало плът. Той е жив, туптящ, витален.
Човекът на знанието е експерт единствено post-morten. Той може да направи дисекция на едно мъртво тяло, след което да създаде нещо напълно диаметрално противоположно на истинския, живия човек. Тези хора са създали християнството, джайнизма, будизма. Буда не е бил основоположникът на будизма, нито пък Христос е бил основоположникът на християнството.
Християнството е създадено от същия тип хора, от какъвто са били и тези, които са разпънали Исус - съвсем същия тип. Те може да не са били точно същите хора, но са били от същия тип. Тези, които са го разпънали, са били свещениците, а тези, които са създали християнството, също са били свещеници.
Дали свещеникът е евреин или християнин, няма разлика. Това са само етикети; те не променят нищо. Свещеникът е винаги против живия религиозен човек, той е винаги на страната на мъртвия, защото мъртвият може да бъде манипулиран от него. Живият Исус няма да слуша равина. Равинът се страхува от живия Исус; той няма никога да му се мерне пред очите и ще се старае да го избягва. Когато обаче Исус умре, равините ще се съберат и ще създадат върху трупа му църква.
Това е, което казва Исус:
Може ли сватбарите да тъжат,
докато е с тях младоженекът?
Ще дойдат обаче дни кога
се отнеме от тях младоженекьт;
и тогаз ще постят.
„Когато умра", казва Исус, „когато свежестта на религията вече я няма", казва Исус, „тогава хората ще постят, тогава ще тъжат. Но точно сега постенето е неуместно".
Така че помнете следното: когато една религия празнува, тя е жива. Присъедини се към нея! Но когато религията пости, бягай от нея колкото можеш по-бързо, защото тя не само е мъртва, но и теб ще те умъртви, ако си позволиш да се приближиш до нея.
...................................................................

Например ако някой е тъжен, изпитва мъка, страдание, много лесно е да му съчувстваш, да се изпълниш със съчувствие към него. Но ако някой е щастлив, преизпълнен с удоволствие, какво става? Не можеш да съчувстваш на човек, който е щастлив. Ще почувстваш завист: може би той е спечелил от лотарията и ти му завиждаш. Но след това жена му умира, обират го, парите от лотарията изчезват и ти се изпълваш със съчувствие към него. Какво се е случило? Защо толкова много съчувстваш на тъгата?
Може би получаваш от това някакво скрито удоволствие. Ти си пълен с насилие. Ти никога не съчувстваш на някой, който е щастлив, но винаги съчувстваш на нечие нещастие. Сигурно това ти доставя някакво скрито удоволствие.
Когато някой е нещастен, дълбоко в себе си ти се чувстваш много доволен от това, което му се е случило - „добре, че не ми се случи на мен". Имаш надмощие над него. И можеш да му съчувстваш, това нищо не ти струва.
Но можеш ли да танцуваш с някой, който е щастлив? Можеш ли да бъдеш наистина щастлив от нечие щастие? Много пъти си се натъжавал от хорската тъга, но можеш ли да бъдеш наистина щастлив, когато хората са щастливи? Да, можеш да се преструваш, но ти знаеш. Ще се усмихнеш и ще кажеш: „Да, Бог беше милостив към теб", но дълбоко в себе си ще завиждаш.
Ти можеш да съчувстваш на щастието само ако сам знаеш как да бъдеш щастлив. Но ти не знаеш - и си в окаяно положение, имаш мизерна участ. Всеки път, когато някой е по-мизерен в сравнение с теб, ти се чувстваш малко по-щастлив. Той е дори в още по-мрачни бездни. А ти се чувстваш по-добре. Поне си малко по-щастлив от него.
Но когато някой друг е щастлив, ти се чувстваш в бездната, а той е на върха. Завиждаш му. Завистта няма никога да те напусне, докато не станеш наистина щастлив. Съчувствието ти ще е фалшиво, съчувствието ти ще е неморално, защото вътре в теб то съдържа удоволствие - удоволствие от мизерията на някой друг.
Помни тези неща: религиозен човек е този, който е толкова щастлив, че не е в състояние никога да почувства завист. Той е толкова щастлив, нищо не му липсва. Аз не мога да си представя как бих могъл да завиждам на някого. Невъзможно е. Аз съм толкова щастлив, че повече не е възможно. А след като повече щастие е невъзможно, как тогава бих могъл да завиждам?
Хората се опитват да не завиждат. Това е невъзможно. Бъди щастлив и няма да завиждаш. Бъди щастлив и няма да имаш амбиции; бъди щастлив и егото ще изчезне. Егото може да съществува само в дълбоко нещастие и мизерия. То е обитател на ада; то живее само в ада.
Наблюдавай своя живот. Когато кажеш „Бог", какво имаш предвид? Познаваш ли някакъв друг Бог освен зелените дървета и червените цветя... и облаците, плуващи в небето... и светлината на слънцето... и луната в нощта и безмълвните звезди...? Познаваш ли друг Бог? И твоето сърце в теб, и другите сърца извън теб - познаваш ли някакъв друг Бог?
Цялото е Бог, единственият Бог. Но религиозните, така наречените религиозни, са създали един Бог против живота. Те казват: „Отречи се от живота. Само тогава можеш да постигнеш Бога."
Исус казва: „Живей живота си като молитва." Обичай живота като Божи живот. Обичай живота! Навлизал все по-дълбоко и по-дълбоко в живота, и в най-дълбоката му сърцевина един ден изведнъж ще намериш Бога. Той тупти във всяко сърце. Той цъфти във всяко цвете. Той е скрит във всеки камък.
Религиите са сторили едно ужасно нещо, създали са невероятна бъркотия. Те всичко са обърнали надолу с главата.
Всички църкви са застанали на главите си, всички така наречени религии са обърнати наопаки. Бог вече не е важен.
Ако Бог е против живота, тогава Бог е просто една концепция, просто една абстракция - дума без съдържание. В нея няма плът, няма кръв, няма топлина. Тя е просто една студена, абстрактна концепция."
Ошо, Следвай ме - 1 част