Сайтове и свръзки. / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Привет. Когато писах това , имах впредвид наркозависими.., но думата ми убягна.

И после - най-обидни са често нещата, които са истина. Една моя позната се сърди да я нарекат курва, но сменя гаджетата си на 3 месеца . Като прави секс с тях навсякъде , по почти всякакъв начин. Отрича да има проблем.. Аз пък мога да гледам по 14 часа телевизия дневно всеки ден , но пак ще се обидя, ако ми намекнат, че имам проблем.. с тевизията.. , че съм теленаркоман (телеман, или както аз му казвам- телеманиак). Такава са хората. И вие сте наркомани. не се плашете от думата. Има много думи. Кока кола, например. Ако ви нарекат кока кола ще се обидите ли ? не се сърдете, аз и на кока кола бих се обидила- знаете, заради интонацията.. Или заради обиди като кифла, например..

Не се срещам и не работя с такива хора. Исках да помогна, защото исках и на мен да помогнат, но нямаше кой. Трябваше да ровя в хиляди страници с теми, за да намеря 1 адрес и после бях толкова уморена, че не можех да четаинформацията в тях.. За това реших да ги събера в 1 тема.. За да не се налага на никого, който има нужда от помощ- да изживява това, и да улесня хората поне малко. Все пак се намериха някои хора, които ми помогнаха да събера информацията .. техните имена са написани със синьо.

Благодаря много за спестените неща. Със сигурност щях да се обидя и сигурно щях да си поплача малко. Все пак не знам колко е полезно да ми ги спестяваш.

Общо взето исках да помогна, но семейството му се срамуваше.. и ме държеше на страна, и той се срамуваше.. дори вътрешно се заблуждаваше и успокояваше, че не знам.. и аз предпочетох да не му развалям красивата илюзия.. - тя единствена му спестяваше срама.. защото с него най-трудно се справяше, ако изобщо можеше.

И сега не знам как се чувства. Мисля, че ги отказа, но знам ли докога.., след като не си смени местоживеенето.. поне вече не го търсят от полицията.., и приятелите му не звънят денонощно по звънците да го търсят, нито висят отвън да го причакват или да ме зяпат. Един под друг на различни етажи живеем, но никой не знае нищо за другия.. И така вече .. поне от датата, на която писах първата тема..

А с отношението си- просто не исках да се чувствте сами. Защото не исках той да се чувства сам, нито аз. Това ми беше като брат, когато умря моя. Сега не ми е никакъв. Знаете ли каква болка е да го виждам.. и да се срамувам да го питам как е , за да не заподозре, че знам за болестта му и да не изпадне в депресия.. Знаете ли каква болка има в душата ми, заради това.. А знаете ли колко чувствително и мило, срамежливо момче беше.. ? Какво е сега- не знам. Не го познавам.