| 
	
 | 
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Здравейте, пак съм аз и пак съм с проблеми...
 Приятелят ми е в пайонното, с изглед да стои там до другата седмица...
 А е абстинентен...
 А сега накъде?
 Майка му вчера му е дала един субститол, надявам се до днес още да го държи.
 А после?
 Трябват му някакви хапчета за облекчаване на кризата, а няма как да вкарам такива. Там им дават янкакви си диазепами, но той ги пие с опаковки...
 Да не говорим, че аз имам достъп единствено до ривотрил, а няма да му помогне - пие по 6-7 минимум по три пъти дневно.
 От къде да му намеря хапчета?
 И как да ги вкарам?
 Техните тотално са вдигнали ръце от него - да влиза в затвора - какво? Точно ще си реши проблемите  с друсането, а и те ще си стъпят на краката за година - две...
 А не схващат, че той прави всичко това само и само, за да не изнася от вкъщи.
 Или не помнят годините преди това, когато годишно са били с 15 000 лева назад?
 какво да правя?
 И как да се справя с такива животни като неговите родители...  
 Много е лесно да вдигнеш ръце и да кажеш, че няма смисъл, че всичко е както преди и няма да се оправи, преди да си опитал всичко.
 Много е ласно да кажеш - а, аз тези неща съм ги гледала с години, няма оправяне, единственото решение е да влезе в комуна или в затвора.
 ЗА БОГА, РОДИТЕЛИ!
 Какви ги вършите????  
 Някои хора имат нужда от вашата подкрепа...
 
 ...........
 
 Преди да е станало толкова късно, че да не можем да плачем...
 
 ...........
  Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Медикамнти да внесеш.....ти какво...искаш да седиш при него в ареста ли????
 Виж сега,първо кажи къде е твоя човек точно.Една седмица в ареста на райинното е малко несериозно.В много малко районни има условия да стои човек там една седмица.Не са пригодени за това.Но има и направени.
 Преди полицията рискуваше не осигурява лекар на хора,дето имат нужда от помощ,но от доста години вече не смеят да го правят.Последствията са лоши и полицията си го знае.
 Друг е въпроса дали ще тръгне някой да вика лекари за наркоман.И дали лекаря ще идва всеки път като го повикат.Все пак виж какво мисли управата на районното по въпроса.
 
 Логиката е проста-наркоман или не,крадеца си е крадец и мястото му е в затвора.Това,че е наркоман,според сега действащите закони у нас няма значение,както и няма значение в каква програма и къде е влкючен.Принцип,който аз лично подкрепям съвсем еднозначно.Крадеца е преди всичко крадец,а след това наркоман.Преди да е крадец,обаче,е човек.И като такъв има право на медицинска помощ,ако се нуждае от нея.И полицейските власти са длъжни да я осигуряват.Проблемът е,че наркоманите са на ръба на режима и често ги оставят така-ако оцелее,оцелее,ако не-значи така е трябвало.Подхода не е правилен,но не пречи да е широко разпространен.И не чакай доктора да се занимава с него,ако състоянието му не заплашва живота му.Има и ентусиасти,дето се ззанимават,но са рядко явление.
 
 А относно смисъла...ами това и друг път е говорено и тук,и на други места...насила на никого не можеш да помогнеш.И по тая причина често наистина няма смисъл.Въпрос на избор и стечение на обстоятелствата.И преди се е случвало.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  "А относно смисъла...ами това и друг път е говорено и тук,и на други места...насила на никого не можеш да помогнеш."
 А когато някой те моли за тази помощ?
 И ти правиш всичко възможно, рискувайки взаимоотношенията си със семейството си, приятелите си, рискуваш да загубиш една година в образованието си... И то не защото се правиш на нечий спасител, а защото го обичаш... И искрено вярваш в това, което ви свързва.
 А от другата страна - какво?
 Прекалено лесно е да обвиняваш някого за нещо.
 ДА, НАРКОМАН Е.
 ДА, ЩЕ ЛЕЖИ В ЗАТВОРА.
 Но каквото е зависело и зависи от мен, аз го правя.
 Спирам да говоря, тук няма да намеря разбиране. Не срещам такова и навън.
  Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  не ти ли хрумва, че кризата е последния му проблем?
 И че тепърва го чакат далеч по-големи гадости?
 
 "Но каквото е зависело и зависи от мен, аз го правя."
 
 Виж... "разбирането" е мисловен процес, не само емоционален. От позиция на емоциите много добре те разбирам, на мен също ми се е случвало да правя всичко, което зависи от мен за някой друг. Всичко, което аз съм си представяла, че е правилно. 
 От позиция на логиката - явно ти правиш нещо погрешно.
 Иначе нямаше да се стигне до ситуацията приятелят ти да го грози опасността да прекара ен на брой години в затвора. 
 
 Така или иначе си се примирила с ролята на пасивен наблюдател. Просто продължи да наблюдаваш и се постарай да завършиш образованието си и т.н. 
 Нещо, което поне изцяло зависи от теб.
 
 Абе не ти се карам, нито се заяждам.
 Просто... тя лодката потъва, ти се косиш, че пътниците ще си намокрят обувките. 
 Ще я преживее тази седмица приятеля ти, не бой се.
  
 
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Добре, в криза си.
 Всичко те боли, изнервен си...
 Защото принципно даваш по 50 или 60 лева дневно за хероин.
 Издивяваш и леко буташ някой полицай (напълно възможно, нали?), после това е представено като опит за бягство или използване на сила срещу някой. Ти си бит, но полицаите са прави. 
 Особено, ако ти си сам, а те са 5-6.
 Иди после да разправяш, че имаш кризи.
 А аз исках просто по някакъв начин на вкарам субститол. Защото последният път, когато майка му е опитала (с говорене с полицаи, с рецептата за лекарството и т.н.), не е станало.
 Да, кризата може и да е последният му проблем, но след като аз мога да му помогна за разрешаването му, по какъвто и да е начин, поне бих опитала.
 Но може и да сте прави и  на мен да не ми пука, да съм се примирила, да съм пасивен наблюдател или просто поредния  глупак, които се опитва да направи нещо. Не мислете, че искам да го друсам с хапчета. Ако исках, щях да вкарам хероин в районното... Не е трудно.
 Аз искам просто да му се дадат шибаните субститоли.
 Както и да е.
 Така или иначе ще си избие абстиненцията.
 Въпросът е в това, че можеше да е много по лесно.
 Повече не намирам смисъл да говоря.
  Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  разбирам те...и не знам защо са тези назидания, като че ли любимият ти не е сред банда малоумници, като че ли нещо друго освен низвергнатите ти чувства има в момента значение, когато не можеш да направиш елементарното , и зъл дух да ми се отваря с неговото еднозначно отношение - след като медицинската помощ е бутафория като всичко останало. при мисълта, че всяко мангизлийско леке би се измъкнало като от киносалон от подобна ситуация, ме вбесява. не разбираш ли, че в бутафорните постановки трябва именно да ти е по-трудно, иначе как ще вземем приза.
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Е, малко е късно - днес го осъдиха на 2,5 години.
 Право.
 Какво общо има правото с хората?
 Обектът х е извършил деянието у, за което трябва да лежи n години в затвора.
 Не ме допуснаха до съдебната зала, майка му беше спокойна и сякаш не я засягаше много-много.
 Две години и половина. Ако е на по-лек режим и работи, може да излезе след около година и осем-девет месеца.
 Но тогава ще е на 26...
 Едно е да влезеш в затвора на 18, почти нищо не губиш и можеш да се адаптираш много по-лесно след като излезеш...
 А сега?
 Господи, това са 2,5 години...
  
  Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  1. Познавайте си правата. Арестът означава ограничаване правото на придвижване. Ограничаването на каквито и да е други права, особено на правото на медицинска помощ, е на практика протвоконституционно и е много добър повод да се обжалва арестът, процесът и присъдата. За целта има едни такива работи дето се викат адвокати и верно зимат по доста, но все пак по-малко от дилърите. Както казва един познат: "Не се притеснявайте да съдите държавата, това е единственият начин да я накараме да работи по-добре." А едноседмичен престой в РАЙОННО е директно за информиране на съответните органи на ЕС.
 
 2. От хероинова абстиненция никой не е умрял. Обратното можеш даго чуеш от дилъри, мутри, политици, лекари, журналисти и аптекари. Не им вярвай - общото между тях е, че от този мит извличат печалби.
 
 3. В затвора проблемът с друсането на се решава, а даже напротив - хероинът там е още повече.
 
 4. Няма по-важни и по-маловажни години от живота на човек.
 
 Между другото, къде става това, т.е. в кой град?
  ... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Това за "другата седмица" излезе постановка от страна на родителите му. Разбрах за неговото задържане на другия ден вечерта и то случайно, въпреки, че говорих с майка му и тя спокойно ми обясни, че го няма и е "излязъл сутринта". Да не говорим за това, че за делото разбрах в четвъртък вечерта, при положение, че то се гледа в петък на обяд.
 Тея хора упорито се опитват да отдалечат хората, които му оказват каквато и да е подкрепа.
 А до последно нямаха адвокат, защото СЛЕДОВАТЕЛКАТА ИМ КАЗАЛА ТАКА. 
 И затова им се ядосвам... 
 Агххх...
 ще избия цялото семейство...
 А това за друсането в затвора - кажи го на родителите му. Абсолютно убедени са, че там ще се ЛЕКУВА и когато излезе след n брой години, проблемът ще е РЕШЕН.
 Наех адвокат и смятам да обжалвам. 
 Когато родителите вдигат ръце е по-добре някой друг да поеме решаването на проблемите.
  Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  че ми е изпържен мозъкът, но... 
 ЗАБРАВИХ.
 Пловдив.
 "Вие гледахте 2378 епизод на българския сериен филм..."
  Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...
           
  
             |   |  
  |   
 
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
 |  
 |   
 |