...може да е вяра тип "дай да ебем майката на всички, дето не са като нас и ни чака кеф до края на вечността" (мюсюлманство).

това не се нарича мюсюлманство, а амерканско-израелска пропаганда. има достатъчно много мюсюлмани, които четат Корана по друг начин. принципа "дай да ебем майката на всички, дето не са като нас" се наблюдава при различни общности, независимо дали вярват в Аллах, Йехова, Маркс и Ленин или "The American Way Of Life"

Ще пробвам да направя една аналогия. Представи си система, където вярата е множество от аксиоми. Имаш също така множество от правила. Използвайки тези аксиоми и правила можеш да си изградиш теореми и можеш да продължаваш така докато се получи доста солидно множество от изводи, знание, наречи го както искаш, например религия. Евклидовата геометрия е пример за такава система (Абе то ненапразно едно време дебелите философи са били и дебели математици и обратно). А какво става, ако аз не съм съгласен с някоя от тези аксиоми? Целия изграден модел се срива за мен.

струва ми се, че смесваш религията и философията. при религията е важно да вярваш, а не да си съгласен. това, че не притежваш вяра те прави негоден, за която и да е религия, много преди да си станал несъгалсен с базата, на която е изградена.

В някои религии (не претендирам да съм точен, защото не съм се интересувал особено), например християнството, една от аксиомите е страх. И по-точно страх от неизвестното. Казваш си, че неизвестното е "Божия работа" и не се занимаваш повече. И тъй като страхът (който може би е следствие от борбата за оцеляване) изглежда е доста фундаментален за биологическите същества, този вид програмиране работи. То ти дава увереност, изгражда ценностната ти система. Ок, но мен ме тресе яко агностицизма и тоя модел не върви. Просто виждам твърде много противоречия.

в християнството страха не е аксиома. ако говориш за смирението, то имай предвид, че това е нещо съвсем различно. сигурен съм, че ако си направиш труда да прочетеш Библията, ще откриеш достатъчно много смелост в нея. пък и да кажеш, че християните са страхливци би било доста глупаво, като се има предвид досегашната история.

То като си помисля и в миналото яко вреди е нанесло ("И все пак тя се върти" => смърт, кръстоносни походи, виж по-горе за вярата "дай да преебем различните")...

прави разлика м/у религия и църква моля те. никъде Христос не е казвал "горете неверниците" или е проповядвал смърт за различните. ако откриеш подобен текст, ще се радвам да го прочета.
а църквата едно време е била равнозначна в много случаи на държавата.
я си помисли дали в името на други идеали и вярвания (държава и раса например) не са се извършвали зверства...

El rito constituye el Secreto

напълно съм съгласен с теб!

El rito constituye el Secreto

"...струва ми се, че смесваш религията и философията. при религията е важно да вярваш, а не да си съгласен. това, че не притежваш вяра те прави негоден, за която и да е религия, много преди да си станал несъгалсен с базата, на която е изградена..."

Не си съвсем прав за това. Будизма и пр. източни религии насърчават търсенето на отговори, а не сляпата вяра. Доколкото съм се докосвала... повече е философия, отколкото религия, въпреки че за простолюдието има задължителните ритуали, които те правят съпричастен и на една вълна с другите вярващи.

Хората имат нужда да вярват в нещо, както и да си отговарят на разни фундаментални въпроси от рода на тези за сътворението на света.
Не знам има ли религия, в която темата за произхода на Бог да не е табу, обаче. Какъв е първият въпрос на всяко малко дете при първият му досег с религията и твърдението, че Бог е сътворил света, в който живеем и нас самите? "А кой тогава е сътворил Бог?"
Не е някава пречка човек да е вярващ и въпреки това да си задава въпроси.
Точно задаването на въпроси и леката дистанция делят искрено вярващия човек от религиозния фанатик.
Само не ми казвай, че не си любопитен да знаеш отговора на този въпрос - за сътворението - или че това те прави по-малко вярващ или неискрен във вярата си.

С останалото съм съгласна. Нуждата от вяра е породила религията, нуждата от строго определени правила и механизъм, осигураващ спазването им - църквата.
Предполагам, че ако вярата в извънземните като източник на живот на тази планета е вече религия за определен брой хора, то нищо не пречи вече да се е появила и подобна църква. Но дори и тази нова религия няма да има отговор на въпроса: "Кой е създателя на първоначалното... и ако е станало стихийно, без някакъв план, в какво вярваме всъщност?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не съм съгласен
грешно е разбирането, че при източните религии няма вяра. и там има толкова вяра, колкото и при християнството. никой най-малкото не поставя под съмнение съществуването на Буда например. нали все някой трябва да е достигнал "просветлението".
така че за какво точно става дума? какво според теб означава "сляпа вяра"? всяка вяра е сляпа, това я отличава от знанието. ако знаеш нещо със сигурност няма нужда да вярваш в него.

освен това къде в Библията е записано, че темата за произхода на Бог е табу?! има ли го въобще някъде казано черно на бяло?!
пак казвам да не се бърка религия с църква. защото за една и съща религия има много църкви. християнстовото е един типичен пример за това. индийците са най-тежкия случай - там сектите с лопата да ги ринеш. а за мюсюлманството няма да говоря въобще.
всеки има право да приема и интерпретира една религия посвоему. религията отдавна не е част от държавата, така че няма нужда да бъде унифицирана.
така смятам аз поне

El rito constituye el Secreto

не че има значение (или е свързано с тематиката на клуба) но и атеист не се става лесно - трудил съм се с години да стигна до там където съм и виждам че имам още много хлям да изям докато стигна докъдето искам.

Това го казвам само защото бомбата каза че имало богослови които били много напред с материала - ами екстра, но така е във всяка насока. Има манияци, фанатици, има и нормални хора които не отебават нищо, има и такива които осъзнават че в каквото и да решиш да вярваш / не вярваш се изисква интелектуален труд, дисциплина и осъзнаване.

Не смятам че този клуб (или интернета като цяло) е подходяща среда за такива дискусии затова няма да се заяждам с никой; само искам да вметна че да се атеист не е достатъчно да кажеш че не вярваш в никоя религия.

"The more you debug it, the more it bugs" - аз

В отговор на:

---

Има манияци, фанатици, има и нормални хора които не отебават нищо, има и такива които осъзнават че в каквото и да решиш да вярваш / не вярваш се изисква интелектуален труд, дисциплина и осъзнаване.

---

Obichaite sa hubawo neshto ,no e wreme religiqta da izchezne - izigrala e rolqta si i sega samo zabawq progresa i ewoliuciqta ni. :P
Ili trqbwa da mutira w neshto po-adekwatno na wremenata koito spodelqme.Wse pak 2000god ne sa malko wreme. Kogato izcheznat religioznite wojni ,shte izcheznat wsichki wojni. Chak togawa shte mojem da se obedinim na zemqta ,a dokato ne se obedinim nemojem da se obyrnem kym kosmosa. A na tam e estesweniq pyt na chowechestwoto i movebi otgoworite na wechnite wyprosi.

Fight until we die

сещам се за един перфектен начин за предотвратяване на бъдещи войни, за рецептата са ми нужни 6.5 милиарда човека; 5700 бр. 200 петаватови бомби; 4 бр. щамове на нерворазрушаващи биологически агенти и 1 доброволец (задължително мъж, за да няма шанс да роди) който да направи микстурата :D

само искам да вметна че да се атеист не е достатъчно да кажеш че не вярваш в никоя религия.


така е. затова и Дъглас Адамс обявявал навсякъде, че е радикален атеист - за да подчертае че не го казва напразно, а е мислил сериозно по въпроса

El rito constituye el Secreto

Според мен, смирението е вид страх. И смелостта може да е вид страх, когато я проявяваш в името на нещо, от което те е страх. Имаше един тип, дето щеше да принася сина си в жертва в името на Бог, смелост е да убиеш сина си, защото те е страх от Бог (примерно). Може и да прочета Библията някой ден, ако ми грабне интереса, но досега това не е ставало, много скучна ми се стори.


смирението не е страх. по-точно е да се каже, че е противовес на алчността и наглостта. има доста общества, в които алчността е водеща сила - те според мен не са християнски.
истинския вярващ не изпитва страх. суеверните хора ги е страх. обикновено техните вярвания са основани на това, че ще бъдат наказани ако не извършат нещо правилно. докато вярващия по-скоро смята, че вярата му ще го направи по-силен и щастлив, отколкото че ще го предпази от наказание. в крайна сметка Господ прощава всичко - достатъчно е да се изповядаш

А църквата нали е институция, основана върху религия?

именно - институция! а в днешно време институции като тази по-скоро пречат. според мен църквата не трябва да съществува като институция. същото смятам и за гражданския брак примерно
когато човек започне да се осланя на институции, забравя да мисли сам. а институциите не могат да помогнат в 90% от случаите.

El rito constituye el Secreto