Имам чувството, че .. нищо не правя .
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.

По-дяволите ! Как...

Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?

Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.

Много ми е зле ?!!


Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

аз, обикновенно съм така(е, не чак толкова зле, но горе-долу) кога съм в период на супер-често пафкане - тревата ме прави незаинтересуван и размотаващ се лентяй.
ако друсаш нещо - съветвам те да го намалиш драстично, ако не - виж в себе си, все има някаква подобна причина, която трябва да понамалиш сериозно.

не си единствена, определено.
сигурен съм че всеки се чувства така в даден период от живота си, кратък или по-дълъг.
и аз искам да направя нещо смислено.искам да отида да уча магистратура в Австралия другата година, но ... Дали ще успея ? та аз нямам време да уча за текущата сесия, та за магистратура ли?!
половината ден на лекции, след това до 21 на работа, след това вкъщи. нарочно не си взимам трева с мен през деня, на работа, за да мога да свърша това което имам да направя. То е смислено, надявам се, но вече започва много сериозно да пречи на другите смислени неща които искам да правя. а съм посветил цяла година на него, не мога просто ей така да му обърна гръб. А не мога да избера едното или другото!?
Не мисля че трошенето на нещо би помогнало, но какво помага тогава ?
трева ? ако не пуша ставам нервен, карам се с най-близките си хора, не ми харесва. а тревата поне ме успокоява малко. поне малко.
но с всеки ден изгубен = изгубен + 1

e?
списъкът с нещата, които съм запланувала да свърша и все не ми остава време за тях вече е многотомно издание.
Това не е повод да се сдухва човек... просто живота си е кратък, денонощието - малко :)
Номера е да се чувстваш жив, да не ти стига времето е един признак че си жив само... да се чудиш с какво да си запълниш деня до смрачаване, че да си легнеш е много по-ужасно, повярвайте ми :)

Вече пуша само с приятели, в приятна компания, когато съм в добро настроение... това реже всички странични ефекти струва ми се... поне за сега :) Дали има смисъл е отделен въпрос, но поне е приятно :)

in dreams i see myself flying...

taka e
mislia che samo zaradi symnitelnoto udovolstvie da se tupnesh po gyrdite zaiaviavajki che niamash nikakvi poroci ne si struva da bydesh smazan ot stresa. kogato niamash zhelanie da se zanimavash s Ioga, edin joint mozhe mnogo da pomogne na iznasilenata ti nervna systema. viarno e che tova e izkustven nachin za spraviane s problema, no po-dobre takyv otkolkoto niakakyv. vizhdal sym stresirani hora i ne bih kazаl, che iskam da sym na tiahno miasto, pyk dori i chist ot vsiakakvi drogi.
syzhaliavam samo, che niama niakakyv lesen i legalen nachin da se postiga podobno ravnovesie...

Le temps detruit tout

йогата е залъгалка за съзнанието, по същия начин, както и джойнта, и религията, и системите за самоконтрол, 101 съвета как да станеш богат и красив...

Равновесието е строго индивидуално... виждала съм и вманиачени на тема йога хора, все едно че са в секта... а и стресирани от дрога май сме виждали :)
Няма "изкуствени" и "естествени" начини за справяне с проблема, според мен... всичко е естествено, щом оправя нещата.
Просто ми прави впечатление, че хората не умеят да се радват, когато са щастливи, а вечно мрънкат, че искат да са щастливи Странно...

in dreams i see myself flying...

браво ! имаш моите сърдечни поздравления !
предполагам си на едно много характерно място !
каквото и да избереш ще е правилното, друг избор е невъзможен, няма как наистина. Бих ти препоръчал само едничко нещо - да си помислиш кой живее и кой ще умре. Не би трябвало да имаш проблеми с това.
Друго ... друго ... ами друго е че силата дава и скорост, и скорост на реакция и скорост на разбиране и изобщо скорост на живеене. Всъщност дава внимание, но пряко наблюдаемия ефект е увеличената скорост точно :) Ъ, последно, при мен беше ползотворно да прекъсна сравненията на всички възможни нива.
Айде и се радвай - наистина познавам истински хора които за да стигнат до твоето място незнам ама сигурно трябва да ги блъсне кола или някой да се опита да ги убие, докато при теб ... да не си на 31-32 ? Ако да - възползвай се максимално, тъкмо ще имаш психологичско оправдание (питай ако искаш, в клуб П&П четох че на такава възраст било ненам-кво-си т.е. широкоразпространено). Малко е тъпо да чакам да ми се случват нещата, затова избрах да живея, опитай и ти някак ~~~

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите