Отварянето на Пънът

- Момента на вътрешната свобода
умът когато се разтваря и
необятната вселена се разкрива
а душата е оставена да се рее
заслепена и объркана да търси
тук и там учители, приятели.

-

Моментът на Свободата
когато затворникът
примигва на слънце
като къртица
от дупката си

първото далечно пътуване на дете от дома

Този момент Свобода

-

"Някога да си виждал Бог?"
- мандала. Симетричен ангел.

Почувства ли Го? Да. Шибане. Слънцето.
Чу ли Го? Музика. Гласове.
Докосна ли Го? животно. Твоята ръка.
Вкуси ли го? Деликатес, царевица, вода,
и вино.

Предавките

Подобно трошляк стъкло блестят диаманти
Сред улици среднощ
И всички по стените извлажнели
Проблсяват и искрят с очички бели

Тогаз изникна гном отнейде
Със скоростта на светлината ангел долетя
Превърна булеварда в придошла река
В очакване тълпата да се люшне

Аз наблюдавах от един мотел наблизо
Пълна чаша с уиски в ръка
Дъхът й - мек сред топъл вятър
Сред стаята ни някой се роди

Постижения:

Проработи в очите на
кухарите
Приета форма, самоличност
Издигнати над стадото - тълпа
Благосклонна публика
Пристрастена публика
дори тъжния Поет-Перко е
клоун
Лигави се пред комисии и журита

Увреди ме
Студена електрическа музика
Разкъса ума ми
потънал в твоя тежък сън
Студен е този храм метален
Хладни живи умове
на този тъй задушен бряг
Ветерани от чужди войни
Ние сме бойците в
Рокендрол войни.

Сметки в счетоводни книги
Природни мъки
наоколо витае жестокост
зад сладки усмивки на хванати рибки
Обичам те въпреки това
въпреки детенцето водено
вкопчено в твоята ръка

Схващаш
бързо

Спри за миг
послушай детския брътвеж

Той излиза на сцената:

Кървящи боти. Убийствена буря.
Златото на клоуна. Бог в рая.
Къде е тя?
Виждали ли сте я?
Някой виждал ли е това момиче?
снимка (диапозитив на екрана)

Тя ми е сестра.
Дами и Господа:
внимавайте в думите и случките, които предстоят
Това е последния ви шанс, последната ни надежда.
В тази утроба или гроб, сме свободни
от претъпканите улици и тротоари.
Защитени сме от вилнеещата пандемия черна треска
зад тези врати
Приятелите ми и Аз идваме от
Далечния Арден с танци и
нова музика
Привържениците ни се роят и умножават
манифестацията ни.
Като бисери за вашето безгрижно удоволствие се редят
митове за крале, богове, воини
и влюбени

Аз съм Мен.

"През цялата тази година имаше
подчертано нашествие
на енергия
Напуснах училище и се отправих
да живея на плажа.
Спях на един покрив.
През нощта луната се преобразяваше
в женско лице
Срещнах Духът на Музиката."

Дяволът се появи
на един канал във Венис
Тичайки видях Сатаната
Или Сатир редом с мене,
Сянка, в плът,
На тайните в ума ми. Тичайки,
Знаех.

Вълкът обитаващ пространство под скалата
ме покани
да пия от неговата студена
Вода.
Не за да се чипкаме или къпем,
Не, не - а за да забравим слънцето.
и да опознаем мъртвата пустинна
нощ
и хладнокръвните
играчи там.

Самият Фурние - на този площад - прочети адреса е починал брат ми Владимир Полянов в Париж.

Цитирам част от акт 1308

В четвъртък на двадесет и трети август хиляда даватстотин и деветде-
сета година, в три часа и петнадесет минути е починал, на адрес 2,
Площад Доктор Алфред Фурние, Владимир ПОЛЯНОВ, роден на 23 септември
1956 г., в Харков.
Това може да се знае само от стар архивариус.

пп

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от siropino на 04.02.21 08:14.