здрава съм като кюлче злато. като космонавт (абе тва с в ли се пише или с ф?с ф ми е по-симпатично) ям, спя... всичко. косата ми е лъскава и здрава, бялото на очите - бяло, а черното - черно. нямам мазоли никъде. мога да цепя дърва със зъби. пердаша пеш по 10 километра наведнъж, без да ми мигне окото. сънувам чудни сънища. обаче всеки от тях - по 2 пъти. и кво? нищо, кво...

виждам тракат кости, тра-ла-ла сред бездънната гора, тракат скелети ръбати, тракат черепи зъбати и над тях сред мраз и зной рикат лъвове безброй гладни лъвове - че кости бели стават сал за пости. дълги пости - вековати, жадна съм надън реката. черни камъни да пия- нож не съм, пуста кания...

A ti da ne bi da se vizdash sled 50 godini?

леле мале кви ги дроби чак косата ми настръхна в тези късни нощни доби тук от страх ще съхна по-добре кажи каква си как изглеждаш като млада ние старите монаси тук ще слушаме с наслада

:) в четвъртия ред на първия куплет би било по-благозвучно да напишеш вместо "съхна" - "се съсъхна". ето, виж как: леле, мале, кви ги дроби - чак косата ми настръхна! в тези късни нощни доби тук от страх ще се съсъхна. изразът е диалектничък малко така, обаче е много по-вкусен от простото изразяване на действие "съхна". не намираш ли? още повече, че страха си го правим ние сами.... прочее - въпреки, че съм твърд държател нависоко на мнението, че любопитството, мързелът... и да не изреждам още колко такива неща, са основни двигатели на еволюцията - няма да кажа. забравила съм, защото. я да видим? какво ли ще отсънувам пак днес? амммма че работа...