Имали ли сте усещането, че не сте нормални хора? Искали ли сте да не съществува истинският свят, а да си остане само измисленият? Мълчали ли сте дни наред, за да можете само да си мислите за разни неща? Искали ли сте да бъдете друг човек? А?

не... но съм имала усещането, че съм единственият нормален... това става ли? :))) не... но ми е хрумвало, че бих внесла някои корекцийки... дребни, подразбира се... по детайлите... нищо прекалено арогантно - например - кивито да е с размери на пъпеш и да се бели като банан... хм, много Мичуринско стана...;)) не, не мисля... но съм си говорила сама... или поне съм имала чувството, че сама си говоря... вероятно не си удовлетворен от отговора и смяташ, че не е същото... в своя защита мога да кажа само, че е било за периоди, надхвърлящи няколко дена... та така, ако мога да компенсирам качествените различия с количествено превъзходство... :)))) не, обаче съм искала да съм същият човек в други условия... хм... дали отговорих....а?.... :)))) поздрави Nefela

Да, отговори. Благодаря ти! Стамен

А защо задаваш въпросите в минало време ?

А защо не в минало време? Ти сега ли го правиш? Или смяташ да го правиш в бъдеще? И май...не е минало времето, а е условно наклонението (ако ме чуе даскалката ми по български, ще ме ритне):)

Мисля си, че не се прави, а изживява. На първоначалното ти питане отговарям: на първите 3 въпроса - да, на 4 -не. А колкото до условното наклонение - прав си, но е свързано с миналото все пак.

Стамене, вчера забравих ама сега да те питам: соц. проучване ли правиш, псих. изследване, търсиш себеподобни, броиш пилците или... ?

Има ли значение какво правя? Добре... де, опитвам се да се съпоставям. Е? Лошо ли е?

Къде видя укор в моето бръщолевене ? Не мога ли и аз да попитам...

Да, приятелю. Това е точно така. Хубаво е когато човек не изгубва фантазиите си дори в този откачен свят. Това е доказателство за стабилна психика. Държиш се като кретен, защото знаеш, че така трябва. Пързаляш тоя или оня, защото иначе ще прецакат теб. И въпреки това не изгубваш вълшебните си фантазии. Там ти си друг човек, силен, добър, красив и можеш всичко. Бягаш в тях, за да не полудееш. Знаеш ли, аз още вярвам във приказни феи. Никой не би повярвал, че сериозен човек като мен, видял това-онова от живота може да вярва в такива "детинщини". Но аз съм щастлива в своя свят-естествено не изпускам и юздите на реалността. Фантазиите ни зареждат със сили да се борим отново и отново с прозаичните реалности. Все пак реалността е врагът и не бива много да се отплесваме от нея. По някога и там се случват вълшебства.